МОТИВИ към
Присъда от 12.10.2010 г. по НОХД № 221/2010 г. по описа на Районен съд – Несебър.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод обвинителния акт на Районна прокуратура – гр.Несебър против
А.А.Щ., роден
на ***г***, с постоянен адрес гр. Б., ул. „Д-р Н.” № 32 понастоящем в З. гр. Б.
българин,
български гражданин, неженен, осъждан, със
средно образование, безработен,
с ЕГН ********** за това,
че
за времето от 19.00 ч. до
24.00 ч. На 17.07.2005
г. в КК "С.Б.",
общ.Несебър при условията на повторност и чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот /срязване на противокомарна мрежа/ от стая № 135 на
хотел „К. 3-4" отнел чужди движими вещи - фотоапарат марка „Канон" на
стойност 105.00 лв., радио СД -плейър марка „Филипс" на стойност 115.00
лв., 20 аудиокомпактдискове на стойност 120.00 лв., сребърна гривна на стойност
54.00 лв., сребърна гривна на стойност 27.00 лв., сребърна верижка на стойност
162.00 лв. и сребърна верижка на стойност 27.00 лв. или всичко вещи на обща
стойност 610.00 лв. от владението на Ю.М.Й. от Д. без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен – престъпление
по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК.
Производството по делото се движи по реда
на чл.370 и следв. от НПК. Искането е направено от подсъдимия и неговия защитник своевременно съгласно т.3 на ТР №1 от 06.04.2009 г.
на ВКС по т.д. №1/2008 г., ОСНК, докладчик Ц.П.. В т.3 от същото е
разяснено, че инициативите за преминаване към съкратено съдебно следствие по
чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК са
закъснели, едва след започване на съдебното следствие по общите правила при
първоначалното първоинстанционно производство. Разяснено е също, че първостепенният
съд е длъжен да съобрази искане, направено преди да се даде ход на съдебното
следствие с прочитането на обвинителния акт. В контекста на тези задължителни
разяснения, в случая искането е направено своевременно - след проверка по редовността на призоваването, съответно даване на
ход на делото, но преди съдът да
пристъпи към даване ход на съдебното следствие по общите правила.
В съдебно заседание районният прокурор
поддържа повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия, като пледира за наказание, определено при
условията на чл.58а от НК в редакцията към ДВ, бр. 26 от 2010 г. Прави уточнение в
съдебно заседание, като сочи, че при изписването на правната квалификация в
диспозитива на обвинителния акт е допусната техническа грешка, като вместо т.7
е изписано т.4, поради което следва да се чете т.7.
Защитникът на подсъдимия не оспорва
фактическите и правни констатации на представителя на обвинението, като пледира
за определяне наказанието по реда на чл.58а от НК към ДВ, бр. 27 от 2009 г. т.е. за приложението
на разпоредбата на чл.55 от НК.
По направеното от
районния прокурор уточнение за допуснатата техническа грешка в диспозитива на
обвинителния акт, сочи, че е очевидно, че се касае за такава, като това не
затруднява защитата му по делото.
Подсъдимият се признава за виновен и прави
пълни и искрени самопризнания по фактическата обстановка относно извършеното
деяние. Солидализира
се с изнесеното от защитника си.
СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПИСМЕНИ И ГЛАСНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНА
СЛЕДНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Св. Ю.М.Й. от Д. пристигнала
в
Република България, през летище Б. на 12.07.2005 г. чрез туристическа агенция "С.”. Настанила се в
хотел "К. 3 и 4" в КК "С.Б.",
стая 135 с приятелката си. На 17.07.2005 г. около 19.00 часа излезли от хотелската стая, като
заключили входната врата и тази на балкона. Прозорчето на балконската врата,
оставили отворено, като на него имало поставена мрежа против комари. Около
полунощ се прибрали в стаята. Видяли, че
всички вещи са разхвърляни по пода и лампата на стаята светела. Без да проверяват багажа, отидошли и
съобщили на рецепцията. След като се качили отново в стаята, зебелязали, че противокомарната
мрежата на прозорчето е изрязана и уплътнителната лента на прозорчето била
скьсана. Св. Й. проверила багажа си и установила, че й
липсват фотоапарат "Канон", закупен преди три години за сумата от
1200 датски крони, радио Си Ди плеър марка „Филипс”, закупен преди две години
за сумата от 1000 датски крони, 20 броя аудио компакт диска на обща стойност 2500 датски крони, бижута от сребро: две гривни закупени
общо за сумата от 400 датски крони, две
сребърин верижки - едната
била със сърце и струвала 1200 датски крони, а другата - 200 датски крони.
След подадения
сигнал за кражба е извършен оглед на местопроизшествитео. Видно от същия стаята
обитавана от св. Й. се намира на първи етаж. Същата е с размери 3 на 4 метра и към същата има
балкон. Вратата на същия е намерена отворена, както и прозореца на балконската
врата. Балкона има парамет от метална конструкция. В хода на извършения оглед
са иззети дактилоскопни следи както следва – № 1,2,3 върху парапета на балкона
захват отвън навътре; № 4,5,6,7,8,9 върху рамката на малкото прозорче на
балконската врата захвати отвън навътре. След изследване на иззетите по делото дактилоскопни
следи са назначени и изготвени три дактилоскопни експертизи. От заключенията
им е видно, че са идентифицирани 3 следи с отпечатъци на подсъдимия А.А.Щ. с ЕГН **********,
както следва: следа № 7 е оставена от десен показалещ, следа № 9 – от десен
палец, № 5 – ляв безимен пръст на Щ.. Фактическите данни, установени със заключението на
експертизата, ведно със самопризнанието на подсъдимия, обосновават категоричен
извод относно авторството на инкриминираното деяние в лицето на подсъдимия А.А.Щ..
По
делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза за оценка на отнетите вещи.
От заключението на същата е видно, че стойността на отнетите вещи е както
следва: фотоапарат марка „Канон" - на стойност
105.00 лв., радио СД -плейър марка „Филипс" - на стойност 115.00 лв.,
20бр. аудиокомпактдискове на обща
стойност 120.00 лв., сребърна гривна - на
стойност 54.00 лв., сребърна гривна - на стойност 27.00 лв., сребърна
верижка - на стойност 162.00 лв. и
сребърна верижка - на стойност 27.00 лв. или всичко вещи са на обща стойност
610.00 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се
подкрепя изцяло от самопризнанието на подсъдимия, свидетелските показанията,
заключенията от съдебно - оценителната и техническата експертиза, както и от
останалите писмени доказателства, приложени по делото.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установената по делото фактическа
обстановка съдът прави извода, че деянието, извършено от подсъдимия е
съставомерно по престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1 от НК. Изпълнителното деяние е осъществено като за
времето от 19.00 ч. до 24.00 ч. на 17.07.2005 г. в КК "С.Б.", общ.Несебър при условията на
повторност чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот
/срязване на противокомарна мрежа/ от стая № 135 на хотел „К. 3-4" е отнел
чужди движими вещи - фотоапарат марка „Канон" на стойност 105.00 лв.,
радио СД -плейър марка „Филипс" на стойност 115.00 лв., 20
аудиокомпактдискове на стойност 120.00 лв., сребърна гривна на стойност 54.00
лв., сребърна гривна на стойност 27.00 лв., сребърна верижка на стойност 162.00
лв. и сребърна верижка на стойност 27.00 лв. или всичко вещи на обща стойност
610.00 лв. от владението и без съгласието на Ю.М.Й.
от Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен. Нанесените
от деянието имуществени вреди са невъзстановени. Деянието е квалифицирано по т.3
и т.7 на чл.195, ал.1 от НК от НК. Тъй като деянието е осъществено чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот /срязване на противокомарна мрежа/ от стая № 135 на
хотел „К. 3-4",
същото е квалифицирано по чл.195, ал.1, т.3 от НК. Видно от справката за
съдимост подсъдимият е многократно осъждан за престъпления от общ характер към
момента на извършване на инкриминираното деяние, покриващи различните състави,
визирани в ал.1 на чл.195 от НК, поради което правната квалификация на деянието
е при повторност и в немаловажни случаи съгласно чл.195, ал.1, т.7 от НК. От субективна страна престъплението е
осъществено при условията на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е следващите го
общественоопасни последици и е целял именно тяхното настъпване.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на наказанието спрямо
подсъдимият съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на
извършеното от него деяние, стойността на предмета на престъпното посегателство
и обществената опасност на подсъдимия. Последният прави пълни самопризнания,
като с поведението си ускорява процеса и улеснява разкриването на обективната
истина. С оглед гореизложените съображения и като съобрази императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 вр. чл.373, ал.4 от НПК, съдът определи наказанието
при условията на чл.58а във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно „лишаване от
свобода” за срок от
десет месеца, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Действително не са налице условията на чл.55 от НК, тъй като самопризнанието е взето
предвид при определяне наказанието в производството по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл.370 и следв. от НПК. Съдът обаче прилага чл.58а от НК в
редакцията към ДВ,
бр. 27 от 2009 г.,
а не в редакцията към ДВ, бр. 26 от 2010 г., тъй като същата в случая задължително препраща към чл.55 от НК, явяващ се по –
благоприятният закон за подсъдимия по смисъла на чл.2, ал.2 от НК, поради което
определя наказание под предвидения за осъщественото престъпление минимум от
една година съгласно
разпорeдбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Наказанието е определено към възможния максимум в
хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, в която задължение на съда е да определи
наказание под предвидения в особената част минимум от една година за
извършеното престъпление. Същевременно тежестта на наказанието, определено към
възможен максимум в границите на допустимото, се явява съобразена с конкретните
особености на разглежД. случай и деец в лицето на подсъдимия. Не са налице предпоставките за приложението на института на
условното осъждане по чл.66 от НК, тъй като подсъдимият към момента на извършване на
деянието вече е бил неколкократно осъждан на „лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер.
С оглед направеното искане от РП – Несебър размерът на
наказанието да бъде определен по чл.58а в редакцията към настоящия момент ДВ,
бр. 26 от 2010 г., освен гореизложеното и само за
пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да проследи хронологически
измененията, които са претърпели разпоредбите за определяне на наказанието при приложението
на института на съкратеното съдебно следствие във времето и законодателното
решение при наличие на колизия в тези изменения. В първоначалния си вид в
редакцията обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от
29.04.2006 г.,
институтът на съкратеното съдебно следствие, уреден в наказателно –
процесуалния закон, е предвиждал без никакви отклонения прякото приложение на
чл.55 от НК. Така съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК съдът определя задължително
наказанието при условията на чл.55 от НК и без да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. С приемането на чл.58а от НК през 2009 г.
е направено изменение и в чл.373, ал.2 от НПК, като същата вече препраща именно
към чл.58а от НК, а не пряко към чл.55 от НК, както е било в първоначалната
редакция на чл.373, ал.2 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл.58а от НК в редакцията при приемането и
преди изменението с ДВ, бр. 26 от 2010 г. съдът не може да наложи най-тежкото по вид наказание при
алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието
при условията на чл.55 от НК. Колизията по неприключилите дела
по реда на съкратеното съдебно следствие, която се създава при определяне на
наказанието с приемането на чл.58а от НК, съответно с изменението на чл.373,
ал.2 от НПК, е разрешена изрично с паралелното приемане на параграф 65 от ПЗР
на ЗИДНК. Законодателят, като е съобразил, че разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК е процесуална норма и има действие занапред, отново е дал превес на по –
благоприятния закон, като е посочил, че по неприключилите дела по реда на
съкратеното съдебно следствие ще се прилага първоначалната редакция на чл.373,
ал.2 от НПК, която предвижда прякото приложение на чл.55 от НК, който пък е и
по – благоприятния закон в сравнение с новоприетия чл.58а от НК. По този начин
с приемането на цитирания параграф законодателят фактически придава обратно
действие на процесуалната норма на чл.373, ал.2 от НК и то най – вече в защита
на принципа, визиран в чл.2, ал.2 от НК. При изменението на чл.58а от НК в
последната редакция към ДВ, бр. 26 от 2010 г. такава колизия няма и не може да
съществува. И това е така поради обстоятелството, че изменение в процесуалната
норма няма, а същото е само по отношение съдържанието на материално правната норма
на чл.58а от НК. А въпросът за действието на материално правните норми е
разрешен с разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, която именно съдът прилага в
настоящото производство.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ.......................................................