№ 117
гр. Шумен, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Димитров
при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър П. Димитров Гражданско дело №
20213630102588 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Р. Х. С., с ЕГН:
**********, постоянен адрес: ***, настоящ адрес: ***, действаща като майка
и законен представител на малолетното дете Е. А. Н., с която са предявени, в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове,
против АН. Н. ЕМ., както следва: конститутивен иск, с правно основание чл.
59, ал. 9 вр. ал 2 СК, за промяна на определено с Решение № 286/05.04.2013 г.,
по ГД № 2789/2012 г., по описа на РС Шумен, местоживеене на малолетното
дете Е. А. Н. от адрес: ***, на адрес: ***; конститутивен иск, с правно
основание чл. 59, ал. 9 вр. ал. 3 СК за промяна на определения с Решение №
286/05.04.2013 г. по ГД № 2789/2016 г., по описа на РС Шумен, режим на
лични контакти на бащата с детето; иск с правно основание чл. 150 СК, за
увеличаване на присъдена месечна издръжка от 100 лева, в полза на
малолетното дете Е. А. Н., с ЕГН **********, определена с влязло в законна
сила съдебно решение по ГД № 2789/2012 г., по описа на РС Шумен, като се
претендира да се увеличи на 162.50 лева, с падеж 20-то число на месеца,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.09.2021 г. до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до
окончателното плащане; иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, за
1
постановяване на решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо
съгласието на бащата, по Заявление подадено от майката, да бъде издаден и
подновен паспорт на малолетното дете Е. А. Н., с ЕГН **********, както и
разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да напуска пределите
на Р. България, за да пътува до държави членки на Европейския съюз и Р.
Турция, за срок до навършване пълнолетие.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че с влязло в
сила решение по ГД № 2789/2012 г., по описа на ШРС, бракът между страните
бил прекратен по взаимно съгласие, като родителските права върху роденото
от брака малолетно дете Е. А. Н. били предоставени на нея. Местоживеенето
на детето било определено при майката на адрес: ***. Ответникът бил осъден
да плаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 100 лв., които не
бил плащал. Твърди, че към момента майката работи и живее с детето в
Германия, с адресна регистрация: ***, а от 01.08.2020 г. с адресна
регистрация: ***. Прави изрично изявление, че желае делото да се гледа на
територията на друга държава в Европейския съюз, от съд различен от
обичайното местопребиваване на детето, а именно РС Шумен. Намира, че
работейки и живеейки в Германия осигурява добър стандарт на детето, което
учело в същия град, в седми клас и било здравно осигурено. През годините
искала съгласието на ответника да подпише необходимата нотариално
заверена декларация за пътуване на детето в чужбина и пребиваване в
Германия, както и да бъдат издадени необходимите лични документи за това,
но същият отказвал и с поведението си създавал пречки пред нормалното му
развитие. Счита, че в интерес на детето било да може свободно и
неограничено да пътува и пребивава в чужбина. През 2015 г. завела дело с
правно основание чл. 127а, ал.2 СК, за постановяване решение, заместващо
съгласието на ответника за пътуване на детето извън България. След
завеждане на делото ответникът се съгласил на извънсъдебно уреждане на
спора като подписал декларация, с която дал съгласие детето да пътува и
пребивава с майката в Германия. Пълномощното изтекло през 2020 г.
Направила опит да разговаря с ответника да даде съгласие за ново
пълномощно детето да пътува свободно заедно с нея, но ответникът
категорично отказал. Намира, че в интерес на детето е да пътува с нея и да
пребивава в Германия. Моли съдът да измени постановеното с решение по ГД
№ 2789/2012 г., по описа на ШРС, както следва: местоживеенето на детето,
2
като бъде определено на нейния адрес: ***; на бащата да бъде определен
режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа и трета събота
от месеца- от 10.00 до 18.00 часа, като детето бъде вземано от дома на
майката в ***, Р. Германия, както и през лятото за 10 дни, когато майката не е
в платен годишен отпуск; да бъде увеличен размера на дължимата от бащата
месечна издръжка за малолетното дете от 100 лв. на 162.50 лв., считано от
датата на предявяване на иска - 28.09.2021 г., до настъпване на законни
причини, изменящи или прекратяващи правото, платима до 20-то число на
месеца за които се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска; да бъде дадено разрешение, заместващо съгласие на бащата детето да
пътува и пребивава в чужбина, придружаван от своята майка, а именно,
всички страни-членки на ЕС, в това число Р. Германия и Р. Турция, за срок до
навършване пълнолетие на детето, както и да бъде дадено разрешение
заместващо съгласие на баща за издаване на задграничен паспорт на детето.
Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът уведомен лично, не подава
писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуален представител
поддържа исковата молба. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното Решение № 286/05.04.2013 г., постановено по ГД №
2789/2012 г., по описа на РС Шумен /л. 27/ се установява, че бракът между
страните е прекратен, като родителските права върху малолетното дете са
предоставени на ищцата; местоживеенето на детето е определено при майката
на адрес: ***; на бащата е определен режим на лични контакти, които до
навършване на 7 годишна възраст да се осъществяват в присъствието на
майката, както следва: всяка първа и трета събота от месеца – от 10.00 до
18.00 часа, като детето бъде взимано от дома на майката в с. Калино, както и
през лятото за 10 дни, когато майката не е в платен годишен отпуск; бащата е
осъден да плаща месечна издръжка за детето в размер на 100 /сто/ лева,
считано от предявяване на иска – 14.08.2012 г. От сертификат за регистрация
/л. 6/ издаден от Градска администрация на град Гера, се установява, че от
3
07.08.2020 г. майката и детето живеят в град Гера, провинция Тюрингия, Р.
Германия, ***. От срочен трудов договор /л. 11/ се установява, че за периода
от 07.09.2021 г. до 06.09.2022 г. майката работи в обект Амазон, в град Гера,
Р. Германия. От Свидетелство /л. 21/ издадено от Източно училище в град
Гера – Европейско държавно редовно училище, се установява че малолетното
дете е записано в „шести“ клас. Представено е Пълномощно-декларация /л.
24/, с което А. Н. Е. дава съгласие малолетното дете да пътува извън
пределите на Р. България до Ф.Р.Г и държавните членки на ЕС, Сърбия,
Македония и Черна гора придружаван от негова майка или неговия дядо по
майчина линия Х. С. Х., както и да му бъде издаден задграничен паспорт за
пет години. От Социален доклад /л. 56/ се установява, че майката и детето от
дълги години живеят в Германия. От Справка рег. № 307/10.01.2022 г. /л. 57/,
за осигурителния доход на страните се установява, че в периода от една
година назад страните не се осигуряват. От ангажираните по делото гласни
доказателства, посредством разпит на свидетеля Х. С. Х. – баща на ищцата,
кредитирани, при условията на чл. 172 ГПК, с оглед евентуално
заинтересованост от изхода на делото, се установява, че непосредствените
грижи за детето полага майката подпомагана от своя приятел. Майката и
детето живеят в гр. Гера, в апартамент, където детето имало собствена стая.
Жилището било обзаведено с всичко необходимо. Твърди, че бащата се
дезинтерирал от детето, не плащал издръжка и работел в сивата икономика.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения,
преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Производството по чл. 127, ал.2 СК не е исково, а представлява спорна
съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и
гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това
производство не поражда последици, които засягат /отричат или признават/
съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено
управлението /администрирането/ им, т.е. определяне начина на
упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да
се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални
субективни права, както в интерес на участващите в производството лица,
така и в публичен интерес. Като производство спорната администрация е
учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на
4
субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК,
пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за
реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за
спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното
производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да
администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е
сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната,
ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички
относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън
установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в
производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при
липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по
който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски
права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по
всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на
родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран
само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има
предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите
въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за решението
на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно служебното
решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските права при
развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.
Относно иска за промяна местоживеенето на детето.
Промяната на местоживеенето на всеки от родителите налага във всеки
отделен случай да се определи какъв е най-добрия интерес на детето предвид
конкретните подлежащи на съобразяване елементи и тежестта им в
съответния случай, като се изследва как промяната ще повлияе или ще
измени условията, при които детето живее и се развива. В разглеждания
случай се установява, че към настоящия момент страните са разделени, а
детето живее със своята майка в гр. Гера, Р. Германия, на която с Решение №
286/05.04.2013 г. по ГД № 2789/2012 г., по описа на РС Шумен, са
предоставени родителските права. От разпитаният свидетел се установява
наличието на добри социални и хигиенно-битови условия за отглеждането на
детето в жилището на майката, която има възможност да осигури
5
необходимите условия за задоволяване нуждите на детето, че бащата се е
дезинтерирал от него, както и че държавата, в която живее е с по-висок
стандарт и е в интерес на развитието му. С оглед на това, че майката е
променила своята месторабота и адресна регистрация, следва местоживеенето
на детето да бъде определено при нея.
По отношение режима на лични отношения с родителя, който не
упражнява родителските права:
На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се
определи режим на лични контакти с детето. Определяйки режима на лични
контакти между детето и родителя, съдът следва да съобрази обективните
обстоятелства, свързани с местоживеенето на родителите и на детето,
неговата възраст, пол и здравословно състояние, както и с другите
обстоятелства свързани със средата в която се отглежда. Преценката е
служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с конкретно
предявената такава от страните. Поради горното с оглед възрастта и полът и
детето, съдът намира че на бащата следва да бъде определен следния режим
на личник контакти:всяка първа и трета събота от месеца- от 10.00 до 18.00
часа, като детето бъде вземано от дома на майката в ***, Р. Германия, както и
през лятото за 10 дни, когато майката не е в платен годишен отпуск.
Съдът не намира основание за прилагане на защитните мерки по чл. 59,
ал. 8, т. 2 СК, като родителят, осъществяващ режима на лични отношения, е
свободен да прецени по какъв начин ще го упражнява в рамките на
предоставените му от съда часове.
Относно иска за изменение издръжка в полза на детето:
Изменение на предходно определената издръжка следва да бъде
допуснато само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е
присъдена в определен размер. Следователно основателността на предявената
искова претенция с правно основание чл. 150 СК се обуславя от
настъпването, след определяне на предходната издръжка, на трайни
съществени промени в нуждите на издържания или във възможностите на
дължащия издръжка родител, като се отчетат и възможностите на родителя,
полагащ грижи за детето. Съгласно императивната разпоредба на чл. 143, ал.
2 СК родителят дължи издръжка независимо дали е трудоспособен и дали
може да се издържа от имуществото си. В разглеждания случай от една
6
страна по делото не се представиха и съответно не се събраха никакви
доказателства относно доходите на ответника, както и не се установиха данни
за други негови алиментни задължения – спрямо други непълнолетни деца.
От друга страна от присъждането на предходната издръжка до иницииране на
настоящото производство е изминал период от осем години, през който
период неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето, при които е
присъдена предходната издръжка, с оглед възрастта му и променената
икономическа конюнктура в страната. Предвид нарасналата му възраст е
нараснала и нуждата от облекло, храна и други текущи разходи, налагани от
ежедневието на дете на неговата възраст. Необходими са и повече средства за
учебни помагала и учебни мероприятия, с оглед по-голямата възраст.
Несъмнено детето има нужда от средства за образование, което е
предпоставка и база за неговото пълноценно развитие. Предвид изложеното
следва да се приеме, че е налице съществена промяна в обстоятелствата, при
които е бил определен размера на досегашната издръжка, относно нуждите на
издържаното дете. При установеното, че ответникът е в трудоспособна
възраст и не са представени доказателства да страда от заболявания, които да
го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности, съдът
намира претенция за основателна. Предвид възрастта на детето и неговите
нужди, както и материалните възможности на родителите, съдът намира, че за
издръжката на детето е необходима минимум сумата 278 лв. месечно от която
бащата следва да плаща 178 лв., а останалата част, ведно с непосредствените
грижи, да се поеме от майката. Увеличеният размер на тази издръжка следва
да се дължи, считано от датата на предявяване на иска – 28.09.2021 год.,
ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж 20-то число на
месеца, за който се дължи, до настъпването на законно основание за нейното
изменяване или прекратяване.
Предвид характера на производството решението в тази част подлежи
на предварително изпълнение, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Относно иска с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Искът с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК е за постановяване на
решение, с което по Заявление подадено от майката да бъде дадено
разрешение, заместващо съгласието на бащата, на малолетното да бъде
издаден паспорт както и разрешение, заместващо съгласието на бащата,
7
детето да напуска пределите на Р. България, за да пътуват до държави членки
на Европейския съюз, заедно със своята майка за срок от пет години. При
решаване по същество на спора по този иск настоящият състав на ШРС взе
предвид, че въпросът, свързан с пътуване на дете в чужбина, при разногласие
на родителите, е от категорията на спорна съдебна администрация, при
решаването, на който съдът прави преценка по целесъобразност. В
производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК
съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой
пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното
искане с молбата по чл. 127а СК съдът разполага с власт да разреши
конкретни пътувания в период от време, различен от първоначално заявения
и до определени държави, част от поисканите с молбата, или да разреши
неограничен брой пътувания, но до определени държави. Водещи и най-
важни при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител
за пътуване в чужбина са интересите на детето. По делото следва да е
установена и нужда на детето да пътува в чужбина. Родителят на когото са
възложени за упражняване родителските права не може да вземе
самостоятелно и решенията за издаване на задграничен паспорт и за
извършване на пътувания на детето зад граница. Детето има право на
свободно придвижване, но до навършване на пълнолетие то не може да
упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от
родителите. Когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие
между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен
период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания
през определен период от време, но до определени държави. /в този см. Р. №
403/29.02.2016 г., по ГД № 6903/2014 г., 4 г. о. на ВКС/. Съгласно тази
практика, когато съдът решава спор между родителите относно мерките на
лично отношения между тях и детето, включително и при разногласия на
родителите относно пътуването на детето зад граница, той се ръководи
основно от интересите на детето. При глобално дадено предварително
разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде
върнато на територията на страната, Държавата се лишава от всякаква
възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са
предоставени за упражняване родителските права. В държави, с които
България няма сключени нарочни договори за правна помощ или които не са
8
от Европейската общност, Държавата не може да гарантира изпълнението на
собствените си съдебни решения за осигуряване на мерки на лични
отношения между детето и родителят, който се е противопоставял на
извеждането му зад граница. А това също не е в интерес на детето. В Решения
№ 982/15.3.2010 г., изрично е постановено, че въведените в чл. 76, ал. 1, т. 9
ЗБДС изисквания за напускане на страната по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца не е ограничение на правото за свободно придвижване по
смисъла на чл. 2, т. 2 от Протокол № 4 към Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, а ред, по който да бъде упражнено това право, в
съответствие с общите правила на националното законодателство, уреждащи
дееспособността на лицата. В производството по чл. 123, ал. 2 СК съдът
извършва преценка в интерес на детето ли е да напусне пределите на страната,
изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай. Когато пътуването
извън територията на Р. България е в интерес на детето - когато причината е
определена необходимост, свързана със здравословното му състояние; с
интелектуалното му развитие или друга нужда, отговаряща на интереса му,
съдът дава разрешение за напускането на страната, замествайки липсващото
съгласие на родителя. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства,
обуславящи нуждата на детето от пътуване извън границите на страната.
Необходимостта да се разреши на ненавършилия пълнолетие да пътува в
чужбина може да бъде свързана не само с належащи обстоятелства, свързани
със здравословното му състояние - необходимост от консултации с
чуждестранни специалисти; провеждане на изследвания и лечение в
чуждестранни клиники и пр. или с участие в олимпиади, конкурси и други
лични изяви на детето, но и с други причини, каквито са нуждата от
обогатяване на мирогледа и общата му култура, за което би допринесла
екскурзия в чужбина с посещения исторически забележителности; посещения
на концерти, представления и пр. културни изяви, провеждани в чужда
държава. Правото на непълнолетния да напусне пределите на страната не
може да бъде ограничавано само поради отказ на родителя, който не
упражнява родителските права да се лиши от регулярните свиждания с детето
си през определен период - необходимостта се преценява на първо място с
оглед интереса на детето, с който родителят е длъжен да се съобрази. В този
смисъл е и разпоредбата на чл. 76, ал. 1, т. 9 ЗБДС, съгласно която
разногласието между родителите може да бъде преодоляно по реда на чл. 123,
9
ал. 2 СК, като липсващото съгласие на родителя се замести от съда при
преценка, че пътуването извън пределите на страната е в интерес на детето.
Във всички случаи обаче съдът, даващ разрешение за напускане на пределите
на страната, заместващо съгласието на родителя определя периода и
държавите, които ще бъдат посетени, т. е. определя време и територия на
пътуването, която може да включва посещение на една държава или съюз на
държави като Европейски съюз, Бенелюкс, Африкански съюз и пр.. В Р. №
697/1.11.2010 г. са изложени мотиви, че никога не е в интерес на детето да
бъде разрешено на единия от родителите да го извежда зад граница против
съгласието на другия постоянно и неограничено. Може да е в интерес на
детето да се издаде такова разрешение за определен период и за определена
държава, като дали този интерес е налице не се определя само от
родителските качества на родителя, който претендира за издаване на
разрешението.
В процесния случай ищцата посочва конкретна причина - тя и детето
трайно пребивават в Р. Германия, поради което следва да й бъде осигурена
възможност, за срока на валидност на задграничния паспорт на детето, против
волята на бащата, да го извежда зад граница, от България до тази държава и
обратно, както и преминаване през необходимите държави за осъществяване
на пътуванията, за какъвто период от време реши през следващите пет
години. Също така майката е от турски етнос и има близки роднини в Р.
Турция, поради което съдът намира, че в интерес на детето е да може да
посещава и тази държава.
Относно разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за
периодични платежи за неопределено време, какъвто е искът, с правно
основание чл. 150 СК, дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху
сборът на платежите за три години, в случая на увеличения размер от 100 лв.
на 178 лв., поради което в тежест на ответника следва да бъдат възложени за
плащане в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Шумен с IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД
– Шумен, сумата 112.32 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и 5.00
лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
10
Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ГПК, държавна такса се дължи за
всеки иск в размер, посочен в чл. 1 от Тарифата за ДТ, които се събират от
съдилищата по ГПК. Дължимата държавна такса, по иск с правно основание
чл. 127 СК, на основание чл. 3 от Тарифа за държавните такси събирани от
съдилищата по ГПК, е в размер на 80 лева, но не по-малко от 30 лв. Съдът
намира, че следва да се определи такса върху иска в размер на 50 лева, като
от тази сума ищцата е внесла 25 лв., поради което следва в тежест на
ответника да бъде присъдена сумата от 25 лв.
На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъдената издръжка.
При този изход на спора, предвид основателността на исковете и
представения от ищеца списък на разноски по чл.80 ГПК, в тежест на
ответника следва да бъде възложена сумата 425 лв., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Изменя постановеното с решение № 286/05.04.2013 г. по ГД №
2789/2012 г. по описа на Районен съд Шумен, местоживеене на детето Е. А.
Н., с ЕГН ********** на адрес: ***, като определя местоживеенето на детето
Е. А. Н., с ЕГН **********, на адреса на майката Р. Х. С., с ЕГН **********,
а именно: ***.
Определя режим на лични контакти на бащата АН. Н. ЕМ., с ЕГН
**********, с детето Е. А. Н., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета събота от месеца- от 10.00 до 18.00 часа, като детето бъде вземано от
дома на майката в ***, Р. Германия, както и през лятото за 10 дни, когато
майката не е в платен годишен отпуск.
Изменя размера на присъдената с решение № 286/05.04.2013 г. поо ГД
№ 2789/2012 г. по описа на Районен съд Шумен, месечна издръжка, дължима
от АН. Н. ЕМ., с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, в полза на детето Е.
А. Н., с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Р. Х. С.,
с ЕГН **********, като я увеличава от 100.00 (сто) лева на 178,00 (сто
седемдесет и осем) лева, считано от датата на предявяване на исковата молба
11
– 28.09.2022 год., с падеж 20-то число на текущия месец, за който се дължи
издръжката, ведно със законната лихва при забава, до настъпването на
законно основание за нейното прекратяване, на основание чл. 150 вр. чл. 143,
ал. 2 СК.
Замества съгласието на бащата АН. Н. ЕМ., с ЕГН **********, като
разрешава издаването и получаването на паспорт за пътуване извън страната
на детето Е. А. Н., с ЕГН **********, роден на 28.03.2008 г., представлявано
от своята майка и законен представител Р. Х. С., с ЕГН **********, на
основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Замества съгласието на бащата АН. Н. ЕМ., с ЕГН **********, като
разрешава детето Е. А. Н., с ЕГН **********, роден на 28.03.2008 г., да
пътува извън страната, придружавано от своята майка и законен представител
Р. Х. С., с ЕГН **********, до Р. Германия и обратно и преминава през
необходимите държави за осъществяване на пътуванията, както и до Р.
Турция, неограничено в периода от пет години от влизане в сила на
настоящото решение, на основание чл. 127а, ал. 2 СК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в частта относно
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Осъжда АН. Н. ЕМ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да
плати на Р. Х. С., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Руженов от АК
Шумен, сумата от 425.00 (четиристотин двадесет и пет) лева - разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Осъжда АН. Н. ЕМ., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да
плати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС Шумен, с IBAN BG20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата от 112.32 (сто и двадесет лева и тридесети две
стотинки) лева, по иска за издръжка, на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр.
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, както и сумата 25.00 (двадесет и пет) лева държавна такса съгласно чл.
72, ал. 1 ГПК и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
12
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1
ГПК.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
13