РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Русе, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно търговско дело №
20224501000037 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Подадена е жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК: *********,
срещу Решение № 1043 от 03.12.2021г. по гр.д. 731/2021г. по описа на РРС, с
което съдът е прогласил недействителността на договор за потребителски
кредит, сключен между жалбоподателя и Л.Л.М., ЕГН: **********, за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта № *************г., поради противоречието му със закона - с
разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение по подробно изложени съображения. Иска се
от въззивния съд да отмени решението на районния съд и да постанови свое, с
което да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски по делото.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се сочи, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно по изложени подробни
съображения. Иска се от въззивният съд да остави без уважение жалбата и да
потвърди обжалваното първоинстанционно решение. Претендират се
разноски по делото.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
1
На 04.10.2019г. е сключен Договор за потребителски паричен кредит
„*****” между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- клон България -
кредитор и Л.Л.М. - кредитополучател. Отпуснатият кредит е в размер на
1069,98 лв. и съгласно договора следва да бъде върнат на 12 месечни вноски
в периода 20.11.2019г. – 20.10.2020г. Лихвата по кредита е в размер на
30,39%, а ГПР е изчислен и посочен в договора в размер от 35,01%, като
общата дължима сума по кредита е 1271,04лв. Кредита е бил отпуснат за
покупко-продажба на лаптоп Dell Inspiration 3584 на стойност 729,99лв.;
велосипед МТВ 29“ Good Bike Seattle на стойност 306,99лв. и въздушна
помпа Bikla на стойност 33лв. Договорът е сключен от разстояние и е
подписан от клиента Л.М. с електронен подпис. Признато е, че по кредита са
били осъществени плащания на първите четири погасителни вноски и
частично плащане на петата.
Въззивният съд намира решението на първоинстанционния съд, при така
установената фактическа обстановка и направените от него правни изводи, за
неправилно.
В мотивите на Решение № 1042 от 03.12.2021г. по гр.д. 731/2021г. по
описа на РРС се приема, че договора е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, вр.
чл. 10, ал. 1 и 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 ЗПК.
На първо място съдът установи, че в чл. 2, предл. последно от Договора
е посочено следното: „Началната дата за изчисляване на ГПР е датата на
подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни, независимо
дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните
изпълняват точно задълженията си по него.“ В Приложение № 1 към чл. 19,
ал. 2 ЗПК, към което препраща и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са посочени изрично
необходимите допускания при различните видове договори за потребителски
кредит в зависимост от клаузите им. Към процесния договор е относимо
единствено допускането на т. 3, б. „а“ според което: „договорът за
потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и
кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие
с условията и сроковете по договора“. Само посочването на горното
допускане, а не и формулата, по която се изчислява ГПР, е необходимо
условие за действителност на процесния договор. Съдът намира, че
допускането на т. 3, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК по
съществото си отговаря на посоченото в чл. 2, предл. последно от Договора за
потребителски кредит. Поради това приема, че Договорът не е
недействителен на осн. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
На второ място съдът констатира, че в чл. 8, предл. последно на
Договора е посочено следното: „Кредитополучателят може по всяко време да
поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора под
формата на погасителен план с отбелязване на извършените и предстоящите
плащания.“ Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК в договора е необходимо да се
съдържа: „информация за правото на потребителя при погасяване на
2
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания.“ Няма изискване тази възможност за получаване на
информация да бъде посочена в самия погасителен план, като посочването
като част от общите условия на договора е допустимо и достатъчно. Съдът
намира, че информацията в чл. 8, предл. последно от Договора отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК. Поради това приема, че Договорът не е
недействителен на осн. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК.
Към договора е приложен погасителен план, в който се посочва размера
на месечната вноска и оставащата главница в лева след изплащането на
вноската. Тъй като задълженията по кредита съдържат само два компонента –
лихва, която е фиксирана, и главница, при знание на главницата и оставащата
след плащането на вноската част от главницата, може, чрез елементарно
пресмятане, да се установят компонентите на вноската, а именно каква част
от нея се разпределя за погасяване на главницата и каква част за погасяване
на лихвата по кредита. Следователно при това положение не е необходимо в
плана да бъде направена разбивка на всяка месечна вноска.
По делото е трудно да се прецени от представеният Договор дали е било
спазено изискването за размер на шрифта, което съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПК е
той да е по-голям от 12. Следва да се посочи, че тъй като ищеца се позовава
на нищожността на процесния договор при съмнение относно големината на
шрифта е следвало да докаже твърдението си като направи искане за
изготвяне на експертиза. В случая на осн. чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже основанието за недействителност на договора, което
представлява положителен факт – че размера на шрифта на договора е по-
малък от 12. Още повече се констатира, че договора е бил сключен в
електронна форма, поради което, за да се установи реалния размер на
шрифта, по делото е следвало да бъде представен от ищеца или изискан от
насрещната страна електронният документ, а не негова разпечатка на хартиен
носител. След като действителният размер на шрифта остава недоказан, като
тежестта за това е била за ищеца, съдът приема, че договора не противоречи
на чл. 10, ал. 1 ЗПК по отношение на размера на шрифта.
Противно на изложеното в исковата молба и отговора на въззивната
жалба съдът констатира, че е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 20
ЗПК. Чл. 10, ал. 1, т. 20 сочи, че в договора следва да е посочено правото на
потребителя да се откаже от договора и съответните условия за това, като се
определи и размера на лихвения процент на ден при отказа. Същото е
посочено в чл. 10 от Договора, къде изрично е написано, че при отказ от
договора лихвения процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в
Договора, разделен на 365 дни. Тоест това изискване е спазено, тъй като
лихвеният процент на ден е лесно определяем въз основа на тази клауза от
Договора, той практически е бил определен.
3
Договорът е бил сключен в изискуемата от закона форма, като е
подписан от страната - Л.Л.М. с електронен подпис, който съгласно чл. 13, ал.
4 ЗЕДЕУУ е равностоен на саморъчния.
Следва да се разгледа и евентуално предявеният иск за нищожност на
клауза за лихва по договора поради противоречие с добрите нрави на осн. чл.
26, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД. Посочва се, че според практиката на ВКС допустимият
размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на
законната лихва. Въпросната практика на ВКС се отнася за потребителски
договори, сключени преди изменението на ЗПК и въвеждането на
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК (ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014
г.), съгласно което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Съдът приема, че с въвеждането на това изискване се създава
граница за недействителност на клауза по договора, свързана с годишния
процент на разходите, а не единствено с размера на лихвата, като се има
предвид, че лихвата е част от ГПР. Тоест, след изменението на закона, когато
лихвата по договора надвишава 3 пъти законната лихва, но ГПР не надвишава
5 пъти същата, клаузата за договорна лихва не е нищожна. Закона е изменен в
този смисъл защото кредитора би могъл да заобиколни изискването за
непревишаване трикратния размер на законната лихва чрез включване на
скрита лихва като друг компонент от ГПР, например такси за допълнителни
услуги. Въпреки това, обаче, независимо под каква правна форма представя
разходите към потребителския договор, не би могъл да надвиши петкратния
размер на законната лихва по отношение на определения ГПР, като в
противен случай клаузата би била нищожна. Също така следва да се изтъкне,
че лихвата от 30,39% е незначително/пренебрежително по-висока от
трикратния размер на определения от Министерски съвет годишен лихвен
процент, който е 30%.
След служебна проверка съдът установи, че договора за кредит е
действителен и отговаря на всички останали изисквания, към които препраща
чл. 22 ЗПК.
С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния съд
за неправилно и намира, че следва да бъде отменено.
По разноските: С оглед изхода на делото разноските следва да се
преразпределят.
В първата инстанция: На осн чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и
25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът присъжда на
ответника юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
Във въззивната инстанция: На осн чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1
ЗПП и 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът
присъжда на въззивника юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер от 100 лв.
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1043 от 03.12.2021г. по гр.д. 731/2021г. по описа
на РРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.Л.М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Русе, ул.
„С.“, № 14, вх. 1, ет. 2, ап. 11, срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър
Димитров - зам. управител, за прогласяване недействителност на Договор за
потребителски кредит „*****”, сключен между ищеца и ответното дружество,
поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на Л.Л.М., ЕГН: ********** срещу „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК: ********* за прогласяване
нищожност на клауза, регламентираща лихвен процент от 30,39%, съдържаща
се в Договор за потребителски кредит „*****”.
ОСЪЖДА Л.Л.М., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК: *********, сумата от 200лв.,
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5