Р Е Ш Е Н И Е
Номер 46 11.01.2019
година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, І– ви състав, в открито
заседание на дванадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател:
Димитър Гальов
Секретар:
Кристина Линова
като разгледа
административно дело № 390 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във
връзка с чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
било по жалба на И.И.И., с адрес: ***, със съдебен адрес за получаване на
призовки, съобщения и съдебни книжа: гр.Бургас, ул.„Генерал Гурко“ №18, ет.3,
чрез адвокат М.П. от БАК, против Заповед № 18-0304-000029 от 13.01.2018 г.,
издадена от полицейски инспектор към ОД МВР-гр.Бургас, РУ-Несебър. С оспорената
заповед, на жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка (ПАМ),
на основание по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/
месеца“.
В
жалбата (л.3-5) се изтъква, че оспорената заповед била постановена при
допуснати съществени нарушения на административнопроизвод-ствените правила и в
противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Сочи се, че заповедта била
нищожен административен акт поради липса на компетентност на издателя –
полицейски инспектор към ОД МВР-гр.Бургас, РУ -Несебър. Оспорва се още формата
на издадената заповед. Твърди се липса на мотиви и се оспорват установените и
описани в заповедта факти. Иска се от съда да отмени заповедта.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба от
12.12.2018 г. (л.32-33) заявява, че не може да се яви в открито съдебно
заседание, моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, оттегля искането
за разпит на свидетели при режим на довеждане и заявява, че няма други
доказателствени искания. По съществото на спора поддържа възраженията посочени
в жалбата.Иска се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата– полицейски инспектор към ОД МВР –гр.Бургас,
РУ-Несебър,
редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител, в съдебно заседание
проведено на 12.12.2018г. В първото съдебно заседание по делото, проведено на
21.03.2018г. се явил лично и заявил, че оспорва жалбата, както и че няма да
сочи нови доказателства, съответно няма доказателствени искания. Представена
била в цялост административната преписка, свързана с издаване на атакуваната
заповед. Не било направено искане за присъждане на разноски.
Видно от вписване
върху процесната заповед (заверен препис
на л.6), същата била връчена на жалбоподателя лично, срещу подпис, на
27.01.2018 г. Този факт не се оспорва и се потвърждава от същия в сезиращата
жалба. Заповедта била оспорена чрез ОД МВР-гр.
Бургас, РУ- Несебър,
на 01.02.2018 г. (пет дни след връчването), поради което съдът приема, че жалбата
била подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт, съответно има правен интерес от оспорването по смисъла на
чл.147, ал.1 от АПК, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Относно установените по делото факти:
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че на 13.01.2018 г.,
около 01,30ч. в гр.Обзор на ул. „Славянска“ на жалбоподателя, в качеството му
на водач на МПС „Опел Зафира“ с рег.№ А 2217 НА, била извършена полицейска
проверка. При проверката се установило, че управляваното от жалбоподателя МПС било
собственост на Таня Иванова Илиева с ЕГН: **********, от гр.Обзор. Водачът
отказал да бъде тестван с техническо средство „Дрегер 7510“, с № 0065 за установяване
употреба на алкохол. Сочи се, че същия бил издаден талон за медицинско
изследване № 0129484 (л.8). Проверяващият отразил в талона, че водачът отказва
проверка за алкохол, с техническо средство, а с подпис на свидетеля Слав
Славов, било удостоверено обстоятелството, че водачът И.И. отказва да получи
посочения талон за медицинско изследване.
Установено било
още, че водачът не представя свидетелство за регистрация на МПС и контролен
талон към свидетелството за управление на МПС.
За посочените
по-горе нарушения, срещу водача бил съставен АУАН с бланков № 589426 от 13.01.2018
г., изготвен от младши автоконтрольор при РУ-Несебър. Описаните по-горе деяния били квалифицирани от
актосъставителя, като нарушения на: чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП;
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и по чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
Със Заповед №
18-0304-000029 от 13.01.2018 г. (л.6), като взел предвид отказа на
жалбоподателя И.И.И. да бъде тестван с техническо средство „Дрегер 7510“ № 0065,
за установяване употреба на алкохол, полицейски
инспектор към ОД МВР-гр.Бургас, РУ-Несебър, наложил на същия ПАМ, съгласно
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.
Жалбоподателят
оспорва описаните в атакувания административен акт факти, но по делото не са ангажирани
доказателства, в подкрепа на изложените в жалбата твърдения.
При така установените факти, съдът обосновава
следните изводи от правна страна:
1. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ от
процесния вид (по чл.171, т.1) се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със заповед №
251з-209 от 18.01.2017 г. на Директора на ОД МВР –гр.Бургас (л.12) за
оправомощаване на длъжностни лица от ОД МВР да издават заповеди за налагане на
ПАМ по ЗДвП, на полицейските инспектори изрично са възложени правомощия по
издаване на заповеди от вида на процесната, с оглед упоменатото в т.1.7 от
заповедта.
Предвид
изложеното съдът приема, че Заповед № 18-0304-000029 от 13.01.2018 г. за
прилагане на принудителната административна мярка, е издадена от компетентен
орган – полицейски инспектор при ОД МВР-гр. Бургас, РУ -Несебър, съобразно разпоредбата
на чл.172, ал.1 от ЗДвП.
2. С оглед разпоредбите на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК, заповедта е издадена в предвидена от закона писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити.
3. Съдът констатира, че при издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и същата била съобразена с посочената в чл.171 цел на закона – осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и преустановя-ване на
административни нарушения.
Възражението на жалбоподателя за допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на
заповедта, тъй като не му бил връчен АУАН № 589426/13.01.2018 г., е
неоснователно. На първо място, този акт (л.7) бил съставен в момента на
извършената проверка, като видно от вписването в него, след като му е бил
предявен, нарушителят И. отказал да го подпише, съответно да получи препис от
акта, за което да се подпише в нарочната разписка, обективирана в самия акт.
Отказът бил удостоверен с подписа на съответен свидетел, а именно Я. Г.Н.от
гр.Обзор. На следващо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че
налагането на принудителна администра-тивна мярка и установяването на
административно нарушение съставляват две различни производства. При ПАМ от
процесния вид, държавната принуда се прилага, с цел да се преустановят административни
нарушения, а със съставянето на АУАН се поставя началото на административно-наказателното
производство, чиято цел е ангажиране на съответната отговорност на дееца, за
извършване на административно нарушение. Дори в случаите, когато основанието за
прилагане на ПАМ и за ангажиране на административнонаказателна отговорност се
базира на един и същи юридически факт– административно нарушение,
производствата по прилагане на ПАМ и по издаване на наказателно постановление,
както и съдебните производства, с оглед проверка на тяхната законосъобразност,
не са взаимно обусловени. Целта на приложената принудителна административна
мярка има превантивен характер– да осуети възможност-та да се извършват други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.
4. Относно съответствието с материалноправните
разпоредби:
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП (ред. ДВ,
бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г.) за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
отношение на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване се налага принудителна
административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на медицинско
изследване от кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че не ставало ясно за кое от посочените три нарушения била
издадена заповедта за прилагане на принудителна административна мярка. Видно от
текста на закона- чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП „…който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест,
изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо
изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на
въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца…“ Законодателят
не предвижда налагането на подобна мярка относно извършване на нарушения по
чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП, а от така установените нарушения, описани в
съставения акт, респективно в заповедта, единственото административно
нарушение, съгласно ЗДвП, за което законът предвижда налагане на процесната
мярка, е нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, описано по-горе. В този
смисъл, основанието за издаване на заповедта очевидно било това нарушение,
визирано в нормативния акт, макар в заповедта да са описани в повече и другите
административни нарушения, съгласно акта за установяване на нарушение.
Видно от обсъжданата
законова разпоредба, при наличие на някоя от предвидените хипотези,
компетентният орган действа в условията на обвързана компетентност и бива задължен
да наложи ПАМ, като процесната. В конкретният случай, жалбоподателят отказал да
бъде проверен от контролните органи с
техническо средство, същевременно и отказал да даде кръв за химичен анализ, въз
основа на издадения талон за медицинско изследване (л.8). При това положение, спрямо
жалбоподателя И., фактическият състав за прилагане на ПАМ бил изпълнен още с
отказа му да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. В настоящото
производство жалбоподателят не ангажирал доказателства, които да опровергаят
констатациите на административния орган. Ето защо, съдът приема за установен
юридическият факт – основание за издаване на процесната заповед, а именно отказ
на водача да бъде проверен от
контролните органи с техническо средство за наличие на алкохол.
По изложените
съображения, Заповед № 18-0304-000029 от 13.01.2018
г., издадена от полицейски инспектор към ОД МВР-гр.Бургас, РУ-Несебър, с която
на И.И. ***, със съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и съдебни
книжа в гр.Бургас, ул.„Генерал Гурко“ № 18, ет.3, чрез адвокат М.П. от БАК, била
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от осемнадесет месеца, се явява законосъобразен
административен акт, респективно подадената срещу него жалба е неоснователна,
което обуславя отхвърлянето й. Присъждане на разноски не било поискано от
ответната страна, поради което и съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Мотивиран от изложеното,
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, І – ви състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
И.И.И., с адрес: ***, съдебен адрес за получаване на призовки, съобщения и
съдебни книжа: гр.Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 18, ет.3, чрез адвокат М.П. от
БАК, против Заповед № 18-0304-000029 от 13.01.2018 г., издадена от полицейски
инспектор към ОД МВР- гр.Бургас, РУ- Несебър, с която била наложена
принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца.“, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: