Р Е Ш Е Н И Е
№ 170 / 29.3.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на първи март две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
2. МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Радослава Манова и
участието на прокурора Георги Кацаров, като разгледа докладваното от съдия
Колева к.а.н. дело № 92 по описа за 2023 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 285 от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, подадена чрез процесуален представител
юрисконсулт Р.Р., срещу Решение № 879/21.11.2022 г. по адм. дело № 539/2022 г.
на Административен съд-Пазарджик. Релевирани са доводи за неправилност на
решението, по което се претендира отмяната му и иска да се отхвърли изцяло
предявения иск, алтернативно да се намали присъденото обезщетение.
Ответникът – Д.Г.А., изразява становище за
неоснователност на касационната жалба
Представителят на Окръжна прокуратура–Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на
касационната жалба.
Административен съд–Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна, но по различни от
изложените в нея съображения.
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по искова молба на Д.Г.А. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН), с която претендира обезвреда за неимуществени вреди в
размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, които е претърпял при
конвоирането му от Затвора-гр. Пазарджик в Затвора-гр. Пловдив във връзка с
участието му във ВНОХД №167/2021 г. по описа на Апелативен съд–Пловдив в
периодите 31.05.2021 – 03.06.2021 г., 05.07.2021 – 07.07.2021 г., 01.11.2021 –
03.11.2021 г., 29.11.2021 – 01.12.2021 г., 13.12.2021 – 15.12.2021 г.,
02.03.2022 – 09.03.2022 г., 18.04.2022 – 20.04.2022 г. и 09.05.2022 –
11.05.2022 г. Твърди, че при настаняването му в килия „чужда делегация“ бил настаняван
в лоши битови условия – наличие на хлебарки и дървеници, боклук и дупки по
пода, липса на настилка, а често и на дюшек. Посочва, че не му е предоставяна
храна съобразно неговата религия, както и че е настаняван в помещения заедно с
пушачи. Заявява, че с тези действия и бездействия на администрацията на
Затвора-гр. Пловдив са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка,
безсъние, глад, чувство на малоценност, безпомощност, страх и унижение.
С решението си Административен съд–Пазарджик, XIII-ти състав е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ да заплати на Д.Г.А. обезщетение за причинени от незаконосъобразно
бездействие на длъжностни лица при Затвора-гр. Пловдив за периода от 28.05.2021
г. до 02.06.2021 г., от 30.06.2021 г. до 02.07.2021 г., от 29.07.2021 г. до
02.08.2021 г., от 30.11.2021 г. до 01.12.2021 г., от 14.12.2021 г. до
16.12.2021 г., от 04.01.2022 г. до 06.01.2022 г., от 17.01.2022 г. до
19.01.2022 г., от 16.02.2022 г. до 22.02.2022 г., от 18.04.2022 г. до
20.04.2022 г., от 10.05.2022 г. до 11.05.2022 г., неимуществени вреди в размер
на 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 18.05.2022 г. до окончателното изплащане на сумата и е
отхвърлен като неоснователен и недоказан по размер предявеният иск над
присъдената сума до сумата от 10 000 лв., претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
За да достигне до този резултат първоинстанционният
съд е счел, че исковите периоди следва да се считат допълнени с информацията,
предоставена от Затвора-гр. Пазарджик, за периодите, в които ищецът е бил
конвоиран, а именно: от 28.05.2021 г. до 02.06.2021 г., от 30.06.2021 г. до
02.07.2021 г., от 29.07.2021 г. до 02.08.2021 г., от 30.11.2021 г. до
01.12.2021 г., от 14.12.2021 г. до 16.12.2021 г., от 04.01.2022 г. до
06.01.2022 г., от 17.01.2022 г. до 19.01.2022 г., от 16.02.2022 г. до
22.02.2022 г., от 07.03.2022 г. до 09.03.2022 г., от 18.04.2022 г. до
20.04.2022 г., от 10.05.2022 г. до 11.05.2022 г. Приел е исковата претенция за
периода от 07.03.2022 г. до 09.09.2022 г. за неоснователна и недоказана, тъй
като за датите 08.03.2022 г. и 09.03.2022 г. ищецът е пребивавал в килии „ОП-2“
и „ОП-3“, като по делото не е доказано условията в тях да са идентични с тези в
килия „чужда делегация“. За останалите периоди съдът е приел, че лицето е
поставяно в условия, унижаващи човешкото достойнство и причиняващи физически и
емоционален дискомфорт у него, а именно: настаняване в килия с наличие на
дървеници и хлебарки, липса на почистване и почистващи препарати, липса на
одеяла особено през зимните периоди, на чаршафи и възглавници, наличието на
тоалетна, която е с дупка на вратата. За неоснователен е приет искът в частта
относно непредоставяне на специална храна с оглед изповядваната от ищеца
религия, тъй като от страна на А. не е спазена необходимата процедура и същият
не е представил нарочна молба до Затвора-гр. Пловдив. За недоказани са приети и
претенциите за влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие на
лошите условия, при които е бил поставен при престоя си в килия „чужда
делегация“, тъй като липсват оплаквания пред медицинския център към Затвора-гр.
Пазарджик, след което и да било посещение в Затвора-гр. Пловдив.
Решението е неправилно като постановено при
допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила.
С подадената искова молба А. е формулирал искане
за обезвреда на неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната
лихва, за периодите 31.05.2021 – 03.06.2021 г., 05.07.2021 – 07.07.2021 г.,
01.11.2021 – 03.11.2021 г., 29.11.2021 – 01.12.2021 г., 13.12.2021 – 15.12.2021
г., 02.03.2022 – 09.03.2022 г., 18.04.2022 – 20.04.2022 г., 09.05.2022 – 11.05.2022
г. С уточняваща молба от 31.05.2022 г. поддържа периодите, като е поискал да се
задължи ответника да представи справка за всички дати, на които е бил
конвоиран.
С Определение № 914/01.06.2022 г. съдът е
конституирал страните, разпределил е доказателствената тежест и е задължил началника
на Затвора-гр. Пазарджик да представи информация за датите, на които ищецът е бил
конвоиран. Такава е постъпила с Писмо вх.№ 5080/08.06.2022 г., прието като
доказателство по делото в проведеното на 11.07.2022 г. открито съдебно
заседание. Видно от протокола, нито ищецът е изменил исковата си претенция
касаеща периодите през които е бил конвоиран, съответно е търпял неимуществени
вреди, нито съдът е изискал такова уточнение. Напротив, с решението си първоинстанционният
съд е допълнил исковите периоди с информацията, представена от Затвора-гр.
Пазарджик, без да е бил надлежно сезиран с тях.
Искът се предявява с искова молба, в която той
следва да бъде индивидуализиран. Един от индивидуализиращите елементи в
конкретния случай е периодът на иска с начало и край. Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е
нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Спорното право се
индивидуализира по основание и петитум с исковата молба. Преценката за неговото
съществуване се прави към датата на приключване на устните състезания, като се имат
предвид такива юридически факти, които са от значение за заявените с исковата
молба права. След като ищецът е поискал информация за точните периоди на
конвоирането му и такава е постъпила по делото, съдът не е съобразил
процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК, приложим в
производството съгласно чл. 144 АПК. Дължимо от първоинстанционния съд е било
даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти А. във връзка с
надлежното упражняване на правото на иск, в това число каква сума претендира
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди и каква част за исковия
период, както и за конкретизиране искането до съда в тази връзка. Следвало е,
наред с това, да му определи срок за изпълнение на даденото указание и да го
предупреди за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение. След като ищецът
направи уточнение и то е прието с направения доклад, съдът е следвало да се
произнесе по допуснатото уточнение на иска по аргумент на чл. 127, ал. 1 АПК,
според който съдът е бил длъжен да разгледа и разреши само уточнения иск. С
исковата молба се индивидуализира предмета на делото – спорното материално
субективно право, като основание и петитум, и изложеното определя границите на
решаващата дейност на съда. При липса на искане, съдът няма задължение да се
произнася, защото постановеното в повече от поисканото, представлява свръх
петитум.
Разглеждайки спора по същество само досежно
периодите, представени със справката от Затвора-гр. Пазарджик, съдът не се е
произнесъл по цялата искова претенция, заявена с исковата молба и уточнението
към нея. Безспорно е, че част от периодите в исковата молба се съдържат и в
справката от затвора, но има и такива, по които съдът не се е произнесъл. Доколкото
касационната инстанция не може да прави нови фактически установявания, настоящият
съд не може да провери за първи път в това производство твърденията, направени
пред първоинстанционния съд. Преценката на доказателствата и излагането на
изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до
ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило
от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на
съдебното производство по установяване на твърдяните от ищеца причинени
неимуществени вреди.
Предвид изложеното, съдът намира, че решението е
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
явяващи се основание за отмяната му и връщане на делото за ново произнасяне от
друг състав на същия съд при спазване указанията, съдържащи се в мотивите на
настоящия съдебен акт. При новото разглеждане на делото съдът следва да даде
възможност на ищеца да конкретизира периодите си на увреда, като след събиране
на надлежните доказателства да постанови акта си по същество.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Административен съд – Пазарджик, X-ти
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 879/21.11.2022 г. по адм. дело № 539/2022 г. на Административен
съд-Пазарджик, XIII-ти състав и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен
съд-Пазарджик при спазване на задължителните указания дадени по тълкуване и
прилагане на закона в мотивите на настоящото решение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2.
/П/