Определение по дело №2521/2020 на Окръжен съд - Пловдив

                                        О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 260693

 

                                     04.12.2020г, гр.Пловдив                           

 

Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                       Председател: Виолета Шипоклиева

                                                 Членове: Фаня Рабчева

                                                                 К.Иванов

 

като разгледа докладваното от съдията Рабчева в.гр.д.№ 2521/ 2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   Производство по чл.413, ал.2 във вр. с чл.278, ал.1 и сл. ГПК.

                   Производството е образувано по частна жалба от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр.София, представлявано от изп. директор Л. Д. , чрез юриск. Т.К. против Разпореждане №  от 14.08.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 8072/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІІ гр.с., с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК вх.№ 39999/ 13.07.2020г. по описа на ПРС. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми. Претендира се и присъждане на разноски за настоящото производство.

                   Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

                   Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

                   Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК вх.№ 39999/ 13.07.2020г по описа на ПРС жалбоподателят е поискал издаването на ЗИ за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит с № *********/ 26.03.2015г. , сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и И. Х. К., които вземания кредиторът по договора е прехвърлил с договор за цесия от 28.07.2016г. на заявителя Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. Посочено е в заявлението, че към същото са представени приложенията : договорът, от който произтича вземането, заедно с всички приложения и изменения в заверен препис, видно от които  същите включват заверен препис от посочения ДПК от 26.03.2015г.  

                    С разпореждане  № 50020 от 14.07.2020г. заповедният съд е оставил без движение заявлението на основание чл.410, ал.2 и ал.3 във връзка с чл.411, ал.2, т.1 и чл.129, ал.2 ГПК  за представяне на заверен препис от Договора за цесия от 28.07.2016г.  Поради непредставяне на последния  с обжалваното разпореждане заповедният съд  е отхвърлил заявлението на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК.

                   С частната жалба се оспорва правилността и законосъобразността на обжалваното разпореждане главно с довода за това, че заявителят в рамките на производството по чл.410и сл. ГПК не е налице законово задължение да представя договор за цесия, както и каквито и да е било други документи, удостоверяващи качеството му на кредитор. В тази насока се счита, че заявителят е задължен по силата на изричната законова разпоредба / чл.410, ал.3 ГПК/ да представи единствено договора за кредит/заем в случаите, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител. В допълнение се сочи, че законовата промяна на чл.410 ГПК въведена с измененията, обнародвани в ДВ, бр.100 от 2019г.  не трансформира характера на заповедното производство от едностранно и бързо производство в производство, в рамките на което кредиторът при условията на пълно и главно доказване да докаже, че е титуляр на претендираните права.  От друга страна договорът за цесия не може да се приеме , че представлява изменение или допълнение, както и приложение към договора за кредит.

                   Жалбата е неоснователна.

                   С разпоредбата на чл.410, ал.3 / Нова – ДВ, бр.100/ 2019г./ действително се предвижда когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложими общи условия, ако има такива. Тези изисквания за доказателства във формата им на приложения към заявлението за установяване на  легитимацията на заявителя като кредитор биха били достатъчни ако кредиторът е именно този, посочен като кредитодател в представения договор за потребителски кредит, в случая „Провидент Файненшъл България“ ООД. Заявлението обаче  е подадено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр.София, което се посочва в т.12 от заявлението като настоящ кредитор по претендираните вземания.  Поради това спрямо него в приложенията се включват и договорът за цесия, от който същият черпи права и произтичат претендираните със заявлението права и което е в обхвата на проверката на съда относно наличие на подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника в полза на заявилия се кредитор по арг. от чл.418, ал.2 ГПК.

                   По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалвания акт като правилен и законосъобразен ще се потвърди.

                   Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК,  въззивният съд

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

                   ПОТВЪЖДАВА Разпореждане №  от 14.08.2020г. постановено по ч.гр.д.№ 8072/ 2020г. по описа на Пловдивски районен съд – VІІІ гр.с., с което е отхвърлено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК вх.№ 39999/ 13.07.2020г. по описа на ПРС на„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД – гр.София, представлявано от изп. директор Л. Д..

                   Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

         Председател:                               Членове: