ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 13830.07.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 30.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело №
20204000500173 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 95 във връзка с чл. 278
от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от С. З. Н. , ЕГН ********** от с. Патреш,
Община Павликени, Област Велико Търново против Определение от 13.04.2020 год.,
постановено по гр. д. № 923/2019 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е
оставена без уважение молбата на С. З. Н. за предоставяне на правна помощ, подадена с вх.
№ 2962/27.03.2020 г. по делото.
В частната жалба се прави оплакване, че определението е неправилно. Твърди се, че
съдът неправилно оставил без уважение искането му за правна помощ, тъй като нямал
средства понеже ги изразходвал за отопление и лекарства, а „адвокатския хонорар бил по-
голям“. Неправилен бил изводът на съда, че не бил сочел в молбата си наличието на
финансови затруднения и разполагал със средства за адвокатски хонорар и това
обстоятелство не било променяно от първата инстанция. Твърди, че финансовото му
състояние от първата молба от 29.07.2014 г. се е променило значително. Излага, че сам не
можел да се справи с отстраняване на нередовностите на касационната жалба.
Претендира се да се отмени Определение от 13.04.2020 год., постановено по гр. д. №
923/2019 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново и да се постанови ново, с което да
му бъде предоставена правна помощ.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна,
която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните
съображения:
Производството по гр. д. № 923/2012019 г. по описа на Окръжен съд – Велико
Търново е образувано въз основа на предявени от С. З. Н. от с. Патреш, Община Павликени,
Област Велико Търново против Й. И. Н. от гр. Велико Търново и Б. Й. Н. от с. Патреш,
Община Павликени, Област Велико Търново искове с правно основание чл. 109 от ЗС.
С молба от 14.01.2020 г., уточнена с молба от 28.01.2020 г. молителят е поискал
предоставяне на правна помощ.
С Определение от 13.04.2020 год., постановено по гр. д. № 923/2019 год. по описа на
Окръжен съд – Велико Търново е оставена без уважение молба за предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 95, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя – ищец по делото на С. З. Н. ,
подадена с вх. № 380/14.01.2020 г.
С нова молба Вх. № 2962/27.03.2020 г. С. З. Н. отново е поискал предоставяне на
правна помощ във връзка с подадена от него касационна жалба.
С обжалваното Определение от 13.04.2020 год., постановено по гр. д. № 923/2019
год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е оставена без уважение молбата на С. З. Н.
за предоставяне на правна помощ, подадена с вх. № 2962/27.03.2020 г. по делото.
За да отхвърли искането на жалбоподателя - ищец за предоставяне на правна помощ,
първостепенният съд е приел, че молителят не сочи доказателства за финансови затруднения
и разполага със средства да заплати адвокатско възнаграждение, като това не се е променило
още от първоинстанционното разглеждане на делото
Обжалваното определение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 22 от Закона за правната помощ и чл. 94 от ГПК правната помощ се
състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, финансирана от държавата, на лица,
посочени в горецитираната разпоредба на Закона за правната помощ. По граждански и
административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на
декларация за имущественото състояние на съответното лице, доказателства от
компетентните органи за неговите доходи и тези на семейството му; семейно положение;
здравословно състояние; трудовата заетост; възраст и други обстоятелства съдът прецени, че
страната няма достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение (чл. 23, ал. 3
от Закона за правната помощ).
Идеята на законодателя е недостатъчните доходи да не се окажат пречка за защита на
субективни права и тази категория лица да не бъде лишена от правосъдие. Нормата е
насочена не само към лица без доходи, но и към лица, които получават някакви доходи, но
те са недостатъчни.
С обжалваното определение съдът е приел, че от данните по делото не се установява
имущественото състояние на молителя да не му позволява да заплати адвокатско
възнаграждение като намира, че не са налице предпоставките на чл. 23, ал. 3 от ЗПП.
Съдът се произнася по молба на страната за предоставяне на правна помощ на
основание чл. 95, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 23, ал. 3 от ЗПП въз основа на представени за
целта доказателства, които преценява дали с оглед на имущественото състояние, семейно
положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства,
относими към възможността за заплащане на адвокатско възнаграждение от лицето, което
иска предоставяне на правна помощ. Ако констатира, че с молбата по чл. 95, ал. 1 от ГПК не
са представени доказателства за обстоятелствата от значение за преценката по чл. 23, ал. 3 от
ЗПП или представените доказателства не са достатъчни за установяване твърденията за
притежаваното от молителя имущество, съдът е длъжен да укаже на страната да представи
такива доказателства, а съответно преценката относно наличието или липсата на материални
възможности за заплащане на необходимото адвокатско възнаграждение следва да се прави
към момента на подаване на молбата за предоставяне на правна помощ. Задължение на съда
е съществуващата неяснота относно тези обстоятелства да бъде отстранена преди
постановяване на акта, с който се произнася по искането.
Съдът не е изпълнил вмененото му от процесуалния закон (чл. 7, чл. 10 и чл. 101 от
ГПК) задължение да съдейства на страната, отправила искане за предоставяне на правна
помощ, при упражняване на процесуалните й права, като й укаже необходимостта от
представянето на актуални доказателства относно обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПП, в
т. ч. и необходимостта да представи актуална декларация по чл. 23, ал. 3, т. 2 от ГПК за
удостоверяване на имущественото й състояние.
В случая първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от
принципа на служебното начало. Това е така, тъй като решаващият състав е приел, че
представените към първата молба на Николаев от 29.07.2014 г. доказателства са актуални
към настоящата молба от 27.03.2020 г. Съдът е следвало да укаже на страната
необходимостта от представянето на доказателства относно обстоятелствата по чл. 23, ал. 3
от ЗПП. Като не е предприел действия за изясняване на действителното имуществено
състояние на страната по отношение на искането й, касаещо предоставяне на правна помощ,
съдът е допуснал нарушение на принципа на служебното начало, което е довело и до
неправилност на постановения от него акт.
Произнасянето по основателността на искането за предоставяне на правна помощ,
без да бъдат дадени на частния жалбоподател указания и възможност да представи актуални
доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ГПК, е довело до неправилност на
обжалваното определение, което налага неговата отмяна и връщане на делото за провеждане
на надлежно производство по чл. 95 от ГПК във вр. с чл. 23, ал. 3 от ЗПП.
Предвид това, че настоящото определение не прегражда хода на делото, същото не
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение от 13.04.2020 год., постановено по гр. д. № 923/2019 год.
по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на С.
З. Н. за предоставяне на правна помощ, подадена с вх. № 2962/27.03.2020 г. по делото.
ВРЪЩА делото на Великотърновски окръжен съд за провеждане на производството
по чл. 95 от ГПК във вр. с чл. 23, ал. 3 от ЗПП, съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________