Р
Е Ш Е Н И Е №331
гр. Пловдив, 18.03.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 12.03.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 2815 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Подадена е искова молба от М.Д.Г. с ЕГН ********** и
адрес *** чрез упълномощения процесуален представител адв. Ж.Ч. против
Прокуратурата на Република България, гр.**. Ищецът твърди, че срещу него е било
образувано досъдебно производство № 258 / 2017 г. по описа на V РУ на МВР – **, по което е бил
привлечен като обвиняем за извършването на тежко умишлено престъпление по чл.
209, ал. 1 от НК. С постановление от 22.06.2018 г. на основание чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НК наказателното производство било прекратено. Ищецът твърди, че
Прокуратурата е повдигнала срещу него незаконно обвинение, без да събере
достатъчно данни и доказателства съгласно изискванията на НПК, поради което в
периода 05.06.2017 г. – 22.06.2018 г. претърпял неимуществени вреди, изразяващи
се в морални страдания, изпитано неудобство, тревоги, безпокойство, стрес,
напрежение, страх от неоснователно осъждане и тежко наказание, накърняване на
името и авторитета му, засягане на неговата чест и достойнство, загуба на лично
време, ограничаване на неговите законни права, затрудняване на дейността му,
тъй като постоянно бил привикван в полицията и спиран по пътищата от служители
на МВР. Предвид гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от неоснователно
повдигнатото му и поддържано от Прокуратурата обвинение за извършено
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху
главницата от дата 05.06.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът
Прокуратурата на Република България чрез ОП – ** подава отговор на исковата
молба, с който счита претенцията за неоснователна и недоказана. Твърди се, че
липсват доказателства за датата, на която е влязло в сила постановлението за
прекратяване. Тази дата е обвързана с възможността да се търси отговорността на
държавата за вреди и представлява началния момент, от които може да се
претендира законна лихва. Недоказани били твърденията за търпените от ищеца
отрицателни последици в психо-емоционален план. Ответникът оспорва претенцията
по размер, като я счита за силно завишена, несъобразена с критерия за
справедливо обезщетяване, заложен в чл. 52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика
по аналогични случаи, както и със социално-икономическата обстановка в
страната. Наказателното производство против Г. е приключило в срок от една
година, от която едва за 9 дни спрямо него е била взета и търпяна мярка за
неотклонение „задържане под стража“
(от 19.06.2017 г. до 27.06.2017 г.). Липсват данни ищецът да е търпял други
мерки за процесуална принуда. Сочи, че Г. е с обременено съдебно минало видно
от представена справка за съдимост.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Страните не
спорят относно следните факти, които се установяват и от приложената преписка:
Ищецът е привлечен като обвиняем с прокурорско
постановление от 16.06.2017г за престъпление
по чл. 209, ал. 1 НК – за това, че на 06.06.2017г в ***с цел да набави за себе
си имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у трето лице и с това му е
причинил имотна вреда.
Законен повод за образуване на производството е
постъпил сигнал от „пострадалия“.
Видно от протокола за разпит на обвиняем от същата
дата ищецът отказва да даде обяснения, не се признава за виновен. Такова
становище е поддържал до края на производството.
С определение от 19.06.2017
на РС – Пловдив спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Това определение е отменено по реда на инстанционния
контрол от ОС – Пловдив с окончателен съдебен акт от 27.06.2017г, като мярката му е изменена в парична гаранция. Така
най – тежката мярка за неотклонение е търпяна в продължение на 9 дни.
Предприети
са процесуално – следствени действия: разпит на свидетели и оглед на
местопроизшествието.
На
30.05.2018г на ищеца е предявено разследването.
С
прокурорско постановление от 22.06.2018г
наказателното производство е прекратено
– на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. С
постановлението е прието, че се касае до гражданскоправни отношения, които са
били уредени доброволно.
Така
продължителността на производството се установява на около година.
Няма спор
също, като това се установява и от приложената на л. 14 справка съдимост, че
ищецът е осъждан за други две престъпления, извършени съответно на 14.09.2004г
и 03.07.2010г за управление на МПС без
свидетелство за управление, като за първото деяние му е наложена глоба, а за
второто – пробация.
За вида и
интензитета на търпените от ищеца неимуществени вреди по делото са разпитани свидетели.
От
показанията на св. В.В.и Н.К./без родство с ищеца/ се установява, че М. е добър
и трудолюбив човек. В резултат на образуваната преписка и задържането не бил на
себе си. След като го пуснали от ареста, не излизал от вкъщи, затворил се в
себе си, децата и родителите му плачели. В гр. ** започнали да го наричат
измамник, да не гледат на него с добро око, „**“ го спирали за проверка на
документите, правили някакви справки и го задържали за няколко часа, което
наложило преместване на цялото семейство в друго населено място.
Съдът възприема
показанията на свидетелите като обективни и безпротиворечиви.
Според чл.
2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано.
Отговорността
на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това
дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от
името на съответния държавен орган. Тя следва да бъде ангажирана и в случаите,
когато формално са били налице предпоставки за образуване на наказателно
производство – законен повод и достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: повдигане на незаконно обвинение в извършване на
престъпление, производството по което е прекратено спрямо ищеца /и свързаните с
това последващи действия като напр. предявяване на обвинението, разпит на
обвиняемия и други следствени действия, предявяване на разследването и т.н./.
Вследствие на това си процесуално качество ищецът е търпял и най – тежката мярка за
неотклонение – задържане
под стража, макар и за сравнително кратък времеви период.
От тези факти се извежда и субектът на деянието в лицето на ответника. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за
обезщетение следва да се предяви срещу
органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
Съгласно чл. 193 НПК органи на досъдебното производство са прокурорът и
разследващите органи, като прокурорът осъществява ръководство и надзор върху
разследването. Съгласно чл. 196, ал. 1 НПК при
упражняване на ръководство и надзор прокурорът може да контролира непрекъснато
хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото;
дава указания по разследването; участва при извършването или извършва действия
по разследването; отстранява разследващия орган, ако е допуснал нарушение на
закона или не може да осигури правилното провеждане на разследването; изземва
делото от един разследващ орган и го предава на друг; възлага на съответните
органи на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция
"Национална сигурност" или на Агенция "Митници"
извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;
отменя по свой почин или по жалба на заинтересованите лица постановленията на
разследващия орган, като наблюдаващият прокурор освен горните правомощия
непосредствено следи и за законосъобразното провеждане на разследването и
приключването му в определения срок. Наред с това прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпления от общ характер. Той повдига обвинение с
обвинителен акт, ако са налице основанията за това; участва в съдебното
производство като държавен обвинител; поддържа обвинението и т.н.
Поради това,
несъмнено Прокуратурата, която упражнява ръководство и надзор, контролира хода
на разследването, проучва и проверява всички материали, дава указания по
разследването, прави искане за продължаване срока на разследването, внася
обвинителен акт, поддържа обвинението и т.н., носи отговорност.
Следва да се посочи обаче, че в случая условията в ареста и вредите, които
ищецът е търпял във връзка с тях, не могат да бъдат съобразени при определяне
на справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно съвместно
Тълкувателно постановление № 2/2015г. от 19.05.2015г. на Гражданска колегия на
Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен
съд, делата по искове за вреди от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на затворническата администрация при и по повод изпълнение на
наказанията лишаване от свобода и пробация, или задържане с мярка за
неотклонение задържане под стража са подсъдни на административните съдилища, а
отговорността за тях е за вреди от административна дейност по чл.1 ЗОДОВ. Ето
защо Прокуратурата на РБ не е легитимирана да представлява Държавата по искове
за вреди във връзка с условията в ареста, поради което и обстоятелствата за
лошите условия там и вредите от тях не следва да се вземат предвид при
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Вредата и
причинно-следствената връзка между нея и неправомерното поведение са елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, като обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта, включително
от този по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Конкретно при иска за обезщетение на вреди
от този деликт, не е необходимо ищецът да доказва обичайните, типични
неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, което е незаконно обвинено
в извършването на престъпление и е оправдано или наказателното производство
спрямо него е прекратено, като напр. стрес и притеснения от повдигнатото
обвинение и за развитието на наказателното производство, страх от несправедливо
осъждане и налагане на наказание по НК, негативни изживявания и чувство за
онеправданост от наложените мерки за неотклонение (особено при задържане) и от
евентуално постановена осъдителна присъда, накърняване на чувството за
собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и на
доверието му в държавността. Това е така, защото тези вреди и причинната връзка
между тях и незаконното наказателно преследване са очевидни и те са налице във
всички случаи, при които по делото е доказано, че ищецът е оправдан с влязла в
сила присъда или наказателното производство е прекратено на някоя от
предвидените в закона хипотези. При условията на пълно главно доказване следва
да се установят всички останали вреди, които в противовес на посочените
обичайни и типични такива, практиката определя като „специфични“ и причинната
връзка между тях и незаконното наказателно преследване.
Понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано със
задължителната преценка от съда на редица конкретни, обективно съществуващи при
всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид при
определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства поначало са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането
на ищеца. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ такива
правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно
или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали
ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден.
Продължителността и начина на развитие на наказателното производство срещу
ищеца, в коя или кои фази се е развило /досъдебна, съдебна/, включително дали
срещу него е била постановена осъдителна присъда и ако да, за какво наказание,
както и дали продължителността на незаконното наказателно преследване надхвърля
или не разумните срокове за провеждането му, като тази преценка се обуславя от
фактическата и правната сложност на наказателното производство в досъдебната и
съдебната му фаза, която от своя страна се определя от броя, вида и характера
на престъпленията, за които е повдигнато обвинението, поведението и броя на
обвиняемите и на останалите участници в производството, обема на
доказателствения материал и пр.; вида и продължителността на взетата мярка за
неотклонение, както и другите наложени на ищеца ограничения на правата и
свободите му в рамките на наказателното производство; дали през времетраенето
на процесното незаконно наказателно преследване срещу ищеца са били водени и
други наказателни производства, по какви обвинения, какъв е техният изход,
тяхната продължителност и наложените на ищеца мерки за неотклонение и други ограничения;
ако те също са били незаконни – дали ищецът вече е обезщетен и в каква степен.
От значение са и всички останали конкретни обстоятелства, установени по делото,
които сочат на това как и по какъв начин процесното незаконно наказателно
преследване се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му
състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на
ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална
реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от
деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. Неимуществените вреди са конкретно
определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да
съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да
е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост и обществено-икономическите условия и стандарта на
живот в страната, но най-вече – с оглед особеностите на конкретния случай.
Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив
размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени
вреди, както и не следва да се превръща в източник на неоснователно
обогатяване. Следва да се отчита и
това, че осъждането за заплащане на обезщетение по ЗОДОВ съдържа в себе си
признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което
само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното, т.е. то същото
има ефект на репарация.
В случая и
при съобразяване с посочените критерии съдът отчита обстоятелството, че по
отношение на ищеца е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление
по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, както
и това, че спрямо него, макар и за кратко, е действала най – тежката
мярка за неотклонение – задържане под стража.
Необходимо е да се отчетат обаче и следните обстоятелства: неголямата продължителност на наказателното производство /около година/, както и
тази на задържането под стража /9 дни/, като ищецът не е търпял други мерки на
процесуална принуда. Същевременно при тези данни не би могло да се приеме, че е
нарушен разумният срок за приключване на производството по смисъла на
чл. 6, §1 от ЕКПЧОС. Обвинението
е само за едно престъпление, като поради ниската му фактическа и правна
сложност спрямо ищеца не са извършвани много по вид и брой процесуално –
следствени действия, които неминуемо се отразяват на интензитета на търпените
вреди. Наказателното производство не е преминало в съдебна фаза на процеса,
съответно не се е стигнало до по – обременителното и укоримо процесуално
качество на „подсъдим“ и свързания с него по – голям интензитет на негативните
преживявания, както и до реална угроза от съдебна присъда.
Не е без
значение и обстоятелството, че ищецът е с обременено съдебно минало, тъй като повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от
лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в
сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно
преследване. В тази връзка следва да се посочи, че интензитетът на страданията
му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път
се подвига обвинение и което е с безупречна репутация и характеристични данни,
като социалният дискомфорт и негативна обществена нагласа донякъде са резултат
и на предхождаща престъпна дейност. Последната, макар и свързана с управление
на МПС без свидетелство за управление, от една страна демонстрира упоритост в
извършването на едно и също правонарушение, без предходното осъждане и
наказание да са успели да изиграят превъзпитаващо и възпиращо въздействие, а от
друга страна, обясняват соченото от свидетелите поведение на „**“ да спират
ищеца при управление на МПС и да правят съответните проверки и справки, които
при така изграденото от него досие изискват технологично време.
При
определяне обема на отговорността на ответника следва да се отчете и казаното
по – горе, че той не отговаря за негативните преживявания от условията в ареста,
/каквито твърдения в случая не са и наведени/, както и за търпените от трети
лица вреди /соченото от свидетелите, че децата и родителите му плачели/, тъй като ищецът не е активно
легитимиран да претендира обезщетение за тях. На общо основание обаче съдът
отчита собствените му тревоги във връзка с притесненията на близките му по този
повод.
По делото не се твърди и установява незаконното обвинение да е добило
широк медиен отзвук и така в по – голям мащаб /извън малкото населено място гр.
**/ да е уронило професионалното му име и авторитет. Още повече, че, каза се,
той и преди това е бил правонарушител, който вместо да се поправи от присъдата
и наказанието, е допуснал същото правонарушение, което е и престъпление по НК.
Не е без значение и обстоятелството, че предмет на обвинението е измама, за
която впоследствие е установено, че касае гражданскоправни отношения между
страните по сделката, съответно уредени, както е посочено в прекратителното
постановление. Т.е. фактическата обстановка като цяло е потвърдена, но въз
основа на нея се е стигнало до други правни изводи относно характера на
отношенията.
В случая не
се твърди и установява в резултат на незаконното обвинение да е настъпило влошаване
на здравословното и психическото състояние на ищеца, което да е трайно и
съществено и да продължава понастоящем. В конкретния случай, въпреки че професионално
не е изследван конкретният психо – емоционален статус на ищеца в контекста на
процесното незаконно обвинение и отражението върху психиката му, съдът отчита
всички претърпени от него обичайни вреди, установени и от свидетелските
показания, но не може да пренебрегне обстоятелството, че
ищецът не страда от физическо и/или психическо заболяване, съответно преживяното
не е надхвърлило предвидимите за незаконно обвинение от подобен вид граници,
още повече в контекста на изложеното, че процесната наказателна репресия не е
инцидентна в живота му.
Отчитайки
всички тези обстоятелства заедно със стандарта на живот в страната и
икономическите условия, съдебната практика по сходни случаи, както и
обстоятелството, че осъждането по настоящия ред също има ефект на репарация, съдът намира за дължимо и
достатъчно да възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие
на пострадалото лице, обезщетение в размер на 3 000 лева, а в останалата
част до пълния предявен размер от 50 000 лева претенцията следва да се
отхвърли като неоснователна.
Според т. 4
на ТР № 3 от 2005 год. на ВКС при незаконни актове на правозащитни органи,
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторна лихва е
денят на влизането в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното
производство. В случая прекратителното постановление е постановено на
22.06.2018г, като Прокуратурата
не твърди и не установява коя е датата на влизане му в сила, а тя е тази, която
отговаря за връчването и момента на стабилизирането му. В него е посочено, а
такава е и законовата регламентация, че то подлежи на обжалване в 7 – дневен
срок от връчването му. При това положение и при липсата на други данни в
приложената прокурорска преписка, следва да се приеме, че датата на влизането му
в сила е 30.06.2018г, от която дата следва да се присъди законната лихва върху
главницата, а акцесорната претенция от по – ранен момент, а именно за периода
05.06.2017г – 29.06.2018г вкл., следва да се отхвърли.
В случая
ответникът не е направил обосновано възражение за
съпричиняване, поради което само ще се маркират общите постановки, че дължимото обезщетение следва да се намали
на основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ само тогава, когато пострадалият с
действията си е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното
обвинение - набедил се е в извършване на престъплението, като лично се е явил
пред органите на досъдебното производство и е направил неистински
самопризнания, /което е повод за започване на разследване съгласно чл. 208 от НПК /, недобросъвестно е направил неистински самопризнания с цел да укрие действителния
извършител и/или други обстоятелства, въвел е органите на разследването в
заблуждение с цел да забави или опорочи разследването. В случая нито се твърди,
нито се установява хипотеза, сочеща на съпричиняване на вредоносния резултат от
ищеца, поради което липсват основания за намаляване на обезщетението на
основание чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. Поради това определеното от съда обезщетение
за неимуществени вреди следва да се присъди на ищеца в цялост /без приспадане
на процент съпричиняване/.
При този изход
на делото и претенцията за това на ищеца следва да се присъди сумата от 10 лв –
разноски за държавна такса, която се дължи изцяло по аргумент от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат и разноски за платено
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска, като в случая
той е представляван от пълномощник при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето
защо и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. Ж.Р.Ч. *** адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно
процесуално представителство на ищеца в размер на 440 лв, определено по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно уважения размер на иска от 3 000 лв.
По изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с адрес *** да заплати на М.Д.Г. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство с обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК по ДП № 258/2017 г. по описа на V РУ на ОД на МВР – **, прекратено с прокурорско постановление от 22.06.2018г, ведно със законната лихва върху главницата от 30.06.2018г до окончателното плащане, КАТО ЗА РАЗЛИКАТА над тази сума ДО ПЪЛНИЯ ПРЕТЕНДИРАН РАЗМЕР от 50 000 лв, както и за присъждането на законна лихва от по – ранен момент, а именно за периода 05.06.2017г – 29.06.2018г вкл., ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с адрес *** да
заплати на М.Д.Г. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 10 лв, представляваща разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес ***, да заплати на адв. Ж.Р.Ч. *** адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съобразно изхода на спора.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: