№ 15190
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110142429 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове установителни
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от ... срещу Б. Б. В. с ЕГН **********, с
адрес ..., за признаване за установено, че ответникът дължи да заплати на ищеца сумата от
790,91 лв. (седемстотин и деветдесет лева и деветдесет и една стотинки), от която 644,41 лв.
(шестстотин четиридесет и четири лева и четиридесет и една стотинки) - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.07.2017 г. до
м.04.2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 08.01.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, 130,55 лв. (сто и тридесет лева и петдесет и пет
стотинки) - мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 22.12.2020 г., 14,86 лв.
(четиринадесет лева и осемдесет и шест стотинки) – сума за дялово разпределение за
периода от м.12.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 08.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и 1,10 лв. (един лев и десет стотинки) - лихва за
периода от 31.01.2018 г. до 22.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 990 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, 162-ри състав.
Ищецът твърди, че като титуляр на вещно право на собственост върху 1/2 идеална
част от топлоснабден имот с аб. № 065681, находящ се в .., ответникът е потребител на
топлинна енергия за битови нужди. Твърди се, че е сключен договор за извършване на
услугата „дялово разпределение на топлинна енергия” със сградата – етажна собственост, в
която се намира процесният имот. Посочва, че за процесния период ответникът е бил
обвързан от Общи условия за продажба на топлинна енергия от ... на потребители за битови
нужди, според чиито клаузи ищецът е доставил за периода от 01.07.2017 г. до 01.04.2019 г.
на ответника топлинна енергия, а той, като потребител на ТЕ, не е изпълнила задължението
си да заплати дължиматата цена в 45-дневен от публикуване на общите фактури за
съответния отоплителен сезон. Излага се, че в сградата в която се намира имота е
извършвана услугата дялово разпределение в етажната собственост, поради което следва да
му се заплатят и дължимите суми за такса дялово разпределение. Моли съдът да уважи
1
претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е
оспорил основателността на исковете. Ответникът не оспорва доставката на топлинна
енергия до процесния топлоснаден имот за претендирания период, нито нейните количество
и стойност, но твърди, че не дължи заплащането й, тъй като не е ползвал топлинна енергия.
Сочи, че макар да е бил собственик на 1/2 идеална част от апартамента, находящ се на
административен адрес .. през периода от месец юли 2017 г. до месец април 2019 г., не е
имал достъп до този имот, тъй е ползван единствено от другия съсобственик и брат на
ответника – Ч. Б. В.. В тази връзка Б. В. навежда твърдения за водено делбено производство,
предмет на което е и процесния топлоснаден имот. дено от
С отговора ответникът представя писмени доказателства, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Не се противопоставя на приемането
на писмените доказателства, представени с исковата молба. Моли да не бъдат допускани
поисканите от ищеца експертизи, тъй като не оспорва доставянето на топлинна енергия до
процесния имот и нейната стойност.
Третото лице – помагач на ищеца .. не изразява становище по исковите претенции и
възраженията на ответника, не прави доказателствени искания и не изпраща представител в
откритото съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала
по силата на закона. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Според разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Не се
спори между страните, а и от представените писмени доказателства безспорно се
установява, че през процесния период съсобственици на топлоснабдения недвижим имот са
били ответникът и неговия брат Ч. Б. В., при равни квоти за всеки един от двамата – по 1/2
идеална част. Установява се, също така, от писмените документи, че топлоснабденият имот
е предмет на делбено производство между ответника и брат му, а съдебните актове в
делбеното дело съдържат индиции, че през процесния период имотът е бил ползван
единствено от Ч. В.. Независимо от така установено ползване на жилището, съдът намира,
че ответникът е ползвател на топлинна енергия по силата на разпоредбата на чл. 153 ал. 1 от
ЗЕ, респ. е задължен за стойността на предоставената услуга.
Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на облигационните
отношения по доставката на топлинна енергия е същите да възникват, съществуват и да се
прекратяват при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна
уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква
насрещни изявления от страните по облигацията. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на
топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна
енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена
2
за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване. В конкретния случай, съсобственици на процесния топлоснабден
имот при равни квоти са ответникът и Ч. В.. По делото няма данни да е подадена от някой от
съсобствениците молба - декларация за откриване на партида на негово име в
топлофикационното дружество. Предвид на това съдът намира, че ответникът в качеството
му на съсобственик на процесния имот има качеството потребител, като между страните е
възникнало правоотношение по договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна
енергия, предвид на което е налице основание в закона за ангажиране на договорната
отговорност на Б. В. в съсобствеността /по аргумент на чл. 30, ал. 3 ЗС/.
Горното мотивира съда да приеме за установено обстоятелството, че през процесния
период ответникът като собственик на 1/2 идеална част от топлоснабдения имот е ползвател
на доставената от ответното дружество топлинна енергия.
Ответникът не оспорва доставянето на топлинна енергия през процесния период,
нито стойността на същата и цената на услугата по дялово разпределение. Ответникът е
заявил изрично становище в подадения от него отговор, че не оспорва обема и качествените
показатели на доставената до съсобствения топлоснабден имот топлинна енергия. В тази
връзка, съдът приема, че в жилището, притежател на 1/2 идеална част от която е бил
ответникът, е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата
етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
присъди и половината от направените от ищеца разноски в заповедното производство в
размер на 40,82 лв. (четиридесет лева и осемдесет и две стотинки). При този изход на
делото, ответникът дължи и разноските в първоинстанционното исково производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 334,18 лв. (триста тридесет и
четири лева и осемнадесет стотинки).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че ответникът Б. Б. В., ЕГН **********, с адрес ..., дължи
на ..., ЕИК ..., с адрес в ..., сумата от 790,91 лв. (седемстотин и деветдесет лева и деветдесет
и една стотинки), от която 644,41 лв. (шестстотин четиридесет и четири лева и четиридесет
и една стотинки) - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за
периода м.07.2017 г. до м.04.2019г. за реално потребена енергия, ведно със законната лихва
от 08.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, 130,55 лв. (сто и тридесет лева и
петдесет и пет стотинки) - мораторна лихва за забава от 15.09.2018 г. до 22.12.2020 г., 14,86
лв. (четиринадесет лева и осемдесет и шест стотинки) – сума за дялово разпределение за
периода от м.12.2017 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 08.01.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и 1,10 лв. (един лев и десет стотинки) - лихва за
периода от 31.01.2018 г. до 22.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 990 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, 162-ри състав.
ОСЪЖДА Б. Б. В., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ..., с ЕИК ..., сторените
от ищеца разноски в общ размер на 375 лв. (триста седемдесет и пет лева), от които 40,82 лв.
3
(четиридесет лева и осемдесет и две стотинки) – разноски по частно гражданско дело № 990
по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав и 334,18 лв. (триста тридесет и
четири лева и осемнадесет стотинки) – разноски в настоящето исково производство.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач ... – гр. София.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от деня на връчването му.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по частно
гражданско дело № 990 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4