Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсме Мъгърдичян
мл.с.Димитринка Костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 6838 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.04.2020 г. по гр.д. № 38834/19 г.,
СРС, І ГО, 162 с-в е признал за установено по
предявените от „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 4 срещу Н.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и
ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, че Н.Г.П. дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
сумата от 500 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 2268183/16.03.2015
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 26.10.2017 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 33,28 лв., възнаградителна
лихва по договора за периода 23.03.2015 г. - 06.07.2015 г., както и сумата от 131,62
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 24.03.2015 г. - 25.10.2017 г., които вземания са били прехвърлени от
заемодателя „И.А.М.“ АД на ищеца по силата на договор за цесия, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
03.11.2017 г. по гр.д. № 76312/2017 г. по описа на СРС, 162 състав, като е отхвърлил иска по чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 86 ЗЗД за разликата над уважения размер от 131,62 лв. до пълния предявен
размер от 132,02 лв. и за датата 26.10.2017 г., както и исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 10а ЗПК за
сумата от 45 лв. такса разходи,
както и за сумата от 191,84 лв., неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение за
периода 23.03.2015 г.- 06.07.2015 г. Осъдил е Н.Г.П., ЕГН
**********, с адрес: *** да заплати н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, офис 4,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 55,28 лв., разноски в
заповедното производство, както и сумата от 386,94 лв., разноски
в исковото производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника Н.Г.П., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител адвокат А.Д.
от САК, със съдебен адрес *** в уважената част с мотиви, касещи единствено
извършената цесия от 16.11.2010 г. между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, понастоящем
„А.з.с.н.в.“ ЕАД. Сочи, че съдът неправилно е приел, че длъжникът Н.П. е бил
надлежно уведомен за цесията съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, тъй като уведомлението
за цесия е било връчено заедно с исковата молба на назначения му в исковото
производство особен представител. Според съда налице е фингирано връчване на
уведомлението съгласно чл.47 ГПК. Счита, че съобщението
за цесията следва да се извърши на длъжника, а извършеното такова на особения
представител не може да породи действие, доколкото особеният представител не
може да приема материалноправни изявления. Особеният представител на длъжника
има процесуално качество и съответно може да бъде адресат на процесуалноправни
изявления до ответника, но не може да приема от името на доверителя си
материалноправни волеизявления, каквото се явява уведомлението за цесия. Безспорно
е, че уведомяването за цесия е материалноправно изявление и с аргумент от чл.
34, ал. 3 ГПК за извършване на подобни действия е необходимо специално
оправомощаване, каквото особеният представител не притежава. Освен това, съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от
деня на уведомяването за извършване на цесията. Предмет на настоящото дело е
иск по чл. 422 ГПК, който е предхождан от заповедно производство срещу
ответника. Меродавният момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно
съобщена на длъжника, е датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Това
не е било изпълнено към датата на подаване на заявлението и съответно съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането не е породило действие спрямо
длъжника към същия момент. Ищецът не е имал изискуемо вземане към длъжника към
момента на подаване на заявлението и съответно не е бил легитимиран да иска
издаване на заповед за изпълнение. Съобщаването на цесията в по-късен момент в
производството по чл. 422 ГПК от ищеца/цесионер с връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея, не следва да бъде взето предвид. При
настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за
прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е
цедента-праводател, който е носител на спорното право към този момент - т. 106
от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В случая заповедното
производство е образувано от цесионера, а не от цедента. По делото не е
доказано, че длъжникът е бил уведомен за цесията към релевантния за това момент
- подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмените процесното в обжалваната
част и да бъдат отхвърлени предявените срещу ответника Н.П.
искове по чл. 422 ГПК за сумата 500
лева - главница по договор за паричен заем от 16.03.2015 г., сумата 33,28 лева
- възнаградителна лихва за периода от 23.03.2015 г. до 06.07.2015 г., както и
сумата 132,02 лева - обезщетение за забава за периода от 24.03.2015 г. до
25.10.2017 г.
Въззиваемото
дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, офис 4 не взема становище по въззивната
жалба.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
Съдът констатира
следното от фактическа страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 99 ЗЗД
вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „А.з.с.н.в.“ ЕАД твърди, че с договор № 2268183/16.03.2015 г. „И.А.М.“ АД е предоставило на ответника Н.П.
паричен заем в размер на 500 лв., който заемателят се е задължил да върне ведно
с уговорената възнаградителна лихва в общ размер от 533,28 лв. в срок до
06.07.2015 г. на 16 равни седмични погасителни вноски. Ответникът не е
извършвал плащания по договора, като към настоящия момент оставали непогасени
главница и възнаградителна лихва в посочените размери, както и неустойка поради
неизпълнение на договорното задължение на заемателя да предостави обезпечение в
тридневен срок от подписване на договора. Счита, че ответникът е изпаднал в
забава от датата на падежа на всяка неплатена погасителна вноска по договора,
поради което претендира и мораторно обезщетение, както и такса разходи, дължима
в случай на забава с повече от 30 дни. Сочи, че с рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. и Приложение № 1 към него от
01.10.2015 г. е придобил вземанията от кредитора „И.А.М.“ АД, за което
длъжникът следва да се счита уведомен с получаване на исковата молба и
приложенията към нея.
Ето защо претендира сумата от 500 лв., представляваща непогасена главница
по договор за паричен заем № 2268183/16.03.2015г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, сумата от 33,28 лв., възнаградителна лихва за
периода от 23.03.2015 г. до 06.07.2015 г., сумата от 45 лв. такса разходи,
сумата от 191,84 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
представяне на обезпечение за периода 23.03.2015 г. - 06.07.2015 г., както и
сумата от 132,02 лв., лихва за забава върху непогасената главница за периода от
24.03.2015 г. до 26.10.2017 г., които вземания са били прехвърлени от
заемодателя „И.А.М.“ АД на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ понастоящем/ по силата на договор за цесия,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 03.11.2017 г. по гр.д. № 76312/2017 г. по описа на СРС, 162 състав.
Ответникът Н.Г.П., чрез назначения особен представител адвокат А.Д., оспорва исковете, като
счита, че не са предоставени доказателства за прехвърляне чрез цесия на
описаните вземания срещу него, че не е надлежно уведомен за цесията, доколкото
ответникът не участва лично в процеса, а връчването на уведомление за цесията
на особения представител не поражда правно действие. Релевира възражения за нищожност на клаузите на договора, регламентиращи
възнаградителната лихва, претендираната неустойка и такса разходи, поради
противоречие със закона и добрите нрави. Оспорва твърдението на ищеца, че
ответникът не е върнал главницата по договора.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че по силата на договор за паричен заем № 2268183/16.03.2015 г.
„И.А.М.“ АД е предоставило в заем на Н.Г.П. сумата от 500 лв. със задължение на
последния да я върне на 16 седмични вноски по 33,33 лв., ведно с уговорената
възнаградителна лихва от 33,28 лв. Подписаното съглашение представлява договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, като е видно, че
кредиторът е предоставил на потребителя стандартен европейски формуляр,
съдържащ информация за потребителските кредити, съобразно изискванията на чл.
5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК - това обстоятелство е удостоверено в самия договор (чл.
1, т. 1 от него), подписан от ответника и неоспорен от него. Описаният договор
е валидно сключен, като от съдържанието на същия (чл. 3) е видно, че „И.А.М.“
АД реално е предало на ответника сумата от 500 лв. (със сумата от 132,57 лв. е
било погасено задължението на ответника по предходен договор за заем чрез
прихващане, а остатъкът му е бил изплатен от заемодателя, като подписаният и
неоспорен от ответника договор служи като разписка за получената сума. Ето
защо, в тежест на последния е възникнало задължение да я върне в уговорените
срокове - на 16 седмични вноски по 33,33 лв., ведно с валидно уговорената
възнаградителна лихва от 33,28 лв. в краен срок до 06.07.2015 г.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на сключен на 16.11.2010 г. рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) кредиторът на
ответника „И.А.М.“ АД е прехвърлил вземанията си към Н.Г.П., изрично
индивидуализирани в приложение № 1/01.10.2015 г. към договора с посочване на
размер на сумите, основание на вземанията и номер и дата на сключване на
договора за заем, три имена и ЕГН на длъжника) н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, като правото на кредитора да цедира вземанията си
на трето лице е изрично предвидено в договора за заем (чл. 10) в изпълнение на
изискването на чл. 26, ал. 1 ЗПК.
Основното възражение във въззивната жалба е дали длъжникът е бил надлежно
уведомен за извършената цесия, за да породи същата действие спрямо него.
Прехвърлянето на
вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99-чл. 102 ЗЗД. Общото между
тази правни институти е промяната в субектите на облигационното отношение.
Правната доктрина допуска прехвърляне не само на вземания, но и на права по
договор чрез цесия, както и прехвърляне на правоотношение, при което се
съчетават правилата на цесията и на заместването в дълг.
Съответно цесията е договор, с който кредиторът на
едно вземане- цедент, го прехвърля на трето лице-цесионер, като последният
разполага с правото да го събере от длъжника. Предмет на същата несъмнено могат да бъдат
вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са и
процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона липсва
изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът придобива вземането
в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключването на договора.
Заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички
акцесорни права /освен ако е уговорено противното/. Обстоятелството, че цесията
засяга интересите както на страните по договора, така и на трето лице-
длъжника, налага извършването на допълнително действие- съобщаване на длъжника
за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление,
с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено
на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде
извършено от стария кредитор /цедента/-чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване
ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД,
като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията – това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.
99, ал. 3 и 4 ЗЗД. Получаването от длъжника на уведомлението за извършената цесия в хода на исковото производство е факт, който е от значение за спорното право
и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал.
3 ГПК /виж Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954, г., ОСГК, както и
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о., ТК,
Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г. о., ГК,
Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. №2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. №2352/2013 г., ІІ т. о., ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващи задължителна съдебна практика/.
Установено е, че между „И.А.М.“ АД и ищцовото дружество „А.з.с.н.в.“ ООД
/сега ЕАД/ е бил сключен на 16.11.2010 г. рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания/цесия/, по силата
на който „И.А.М.“ АД, в качеството му на цедент, е прехвърлил н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
в качеството му на
цесионер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит,
сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват
задълженията си по тях.
От представеното по делото пълномощно е видно, че цедентът е упълномощил
цесионера да уведоми от негово име длъжниците на вземанията, предмет на
извършеното прехвърляне, като договорът за цесия, заедно с приложението към
него, писменото пълномощно и изготвеното до ответника уведомление са връчени на
Н.Г.П. като приложения към исковата
молба в производството пред първата инстанция редовно по реда на чл. 47 ГПК. Лицето е било търсено на регистрираните му постоянен и настоящ адрес повече
от три пъти в рамките на повече от един месец, както и на известния адрес по
месторабота, но не е било намерено, поради което съдът е установил редовността
на връчването на исковата молба и книжата към нея, разпоредил е съобщенията да
се приложат по делото с определение от 28.10.2019 г. и е назначил особен
представител на ответника за целите на защитата му в процеса на основание чл.
47, ал. 6 ГПК.
Във връзка с възраженията във въззивната жалба, че съобщението за цесията следва
да се извърши на длъжника, а извършеното такова на особения представител не
може да породи действие, доколкото особеният представител не може да приема
материалноправни изявления, следва да се отбележи, че уведомлението за
извършената цесия е връчено на длъжника не чрез адвокат А.Д. като негов особен
представител, осъществяващ единствено процесуално представителство в настоящото
исково производство, а въз основа на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК, която на
общо основание намира приложение в материалноправните отношения между страните
по договора, като в този смисъл - Решение № 25 от 03.05.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 60208/2016 г., II г. о., Решение № 148 от 02.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
2072/2015 г., I т. о. и др. Както е отбелязал и районният съд, допустимо е
фактическият състав на връчването чрез залепяне на уведомление да бъде изпълнен
и извънсъдебно от кредитора, който чрез изпращането на нотариална покана или
връчване на уведомлението чрез ЧСИ при спазване на разписаните в чл. 47, ал. 1
- 3 ГПК изисквания да цели да информира длъжника за настъпилата цесия преди
завеждане на делото. В случай на невъзможност за лично връчване поради
бездействието на длъжника (който е променил местоживеенето си и не е уведомил
насрещната страна по договора за различния си адрес с оглед размяна на
кореспонденция между тях) не може да се отрече правото на кредитора да
осъществи фингирано връчване при спазване на нормативно регламентираната
процедура на чл. 47 ГПК, доколкото в противен случай длъжникът би черпил права
от собственото си недобросъвестно поведение, което е недопустимо.
Предвид изложеното, настоящата инстанция също намира, че уведомлението за извършена цесия може да бъде редовно връчено на
длъжника по реда на чл. 47 ГПК както извънсъдебно, така и в
хода на процеса, поради което Н.Г.П. е бил уведомен надлежно в рамките на
първоинстанционното производство за цедирането на вземанията срещу него с
връчването на исковата молба и приложенията към нея на основание чл. 47, ал. 5 ГПК.
Изводът е, че сключеният договор за цесия има действие спрямо длъжника и
надлежен кредитор на вземанията по процесния договор за потребителски кредит
към настоящия момент е ищцовото дружество.
Във въззивната жалба не се релевират други оплаквания. Въззивната инстанция
намира, че законосъобразно СРС е приел, че уговорена неустойка в размер на
191,84 лв., дължима разсрочено чрез добавяне на сумата от 11,99 лв. към всяка
погасителна вноска, се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави, като
за съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, а
валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не
с оглед конкретно неизпълнение.
Приел е също, че претендираната от ищеца такса за извънсъдебно събиране на
вземането не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такса не се
дължи никакво поведение, а изискуемостта му следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. Това вземане няма характер на такса, тъй като не
се дължи заради извършени разходи, по делото не се твърди и не са представени
доказателства кредиторът действително да е направил разходи за уведомяване на
длъжника за забавата му в размер на претендираната сума от 45 лв., а съобразно
договорната клауза таксата се дължи за всеки 30-дневен период на забава в твърд
размер от 9 лв., т.е. същата не е обвързана с конкретно извършените от ищеца
разноски по събиране на вземането във всеки отделен случай, за да приеме, че не
е налице основание за възникване на вземането в размер на 45 лв. и предявеният
иск по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 10а ЗПК следва да бъде
отхвърлен.
Налице са валидно възникналите задължения за
главница по предоставения заем от 500 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване заявлението по
чл.410 ГПК-26.10.2017 г. до окончателното плащане, възнаградителна лихва в
размер на 33,28 лв. за периода 23.03.2015 г. -
06.07.2015 г., сумата от 131,62 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 24.03.2015 г. - 25.10.2017 г., които вземания са били прехвърлени от
заемодателя „И.А.М.“ АД на ищеца по силата на договор за цесия.
Решението следва да бъде потвърдено в обжалваната
част. В необжалваната, същото е влязло в сила.
Предвид изхода на делото, въззивникът/ответник следва да
заплати в полза на СГС сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение за
особения му представител по чл.47, ал.6 ГПК, изплатено от бюджета на съда
съгласно протоколно определение в о.с.з.
на 24.11.2010 г. .
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 22.04.2020 г. на СРС, І
ГО, 162 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н.Г.П., ЕГН **********, чрез назначения му особен
представител адв. А.Д. от САК, със съдебен адрес *** да
заплати на
Софийски градски съд сумата от 150 лв., представляваща заплатено от
бюджета на СГС възнаграждение за особения представител на ответника на
основание чл.47, ал.6 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.