Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Районен съдия:
Калин Тодоров
при секретаря М. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров
гр. дело № 401 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК - за
признаване за установено спрямо ответниците недължимост на вземания срещу ищеца
по изпълнителен лист.
В исковата молба ищецът В.С. *** твърди, че с
изпълнителен лист от 26.03.2002г. по НОХД № 137/1998г. на Берковски районен съд
е осъден да заплати на В.П. В. от с. Г. О. сумата 3000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законоустановената лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането - 26.12.1997г., до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете
в размер 123.53 лева. Посочва, че след издаването на изпълнителния лист е било
образувано изпълнително дело № 322/2002г. на ДСИ при РС-Враца, по което с
постановление за възлагане на взискателя е бил възложен лек автомобил ,,Ауди” с
рег. *****, негова собственост. Постановлението за възлагане е влязло в законна
сила на 05.05.2004г., след което по делото не са били извършвани действия на
принудително изпълнение и то е било перемирано и с постановление на ДСИ от
19.08.2011 г. същото е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изтъква, че на 08.12.2011г. въз основа на горепосочения изпълнителен лист
е било образувано изпълнително дело № 149/2011г. по описа на ДСИ при РС-Монтана,
по което след смъртта на взискателя В.П. В. са били конституирани неговите
наследници - ответниците Н.П.В. и В.В.С.,*** и П.В.Й. ***, и първото поискано
от взискателите и извършено от ДСИ действие на принудително изпълнение по него
е от 05.02.2020г., когато е наложен запор върху банкови сметки. Твърди, че
както от предходното действие на принудително изпълнение по и.д. № 322/2002г.
на ДСИ при РС-Враца, така и от образуването на изпълнителното дело № 149/2011
г. на ДСИ при РС-Монтана, до този момент /05.02.2020г./ са били изтекли повече
от пет години и през този период от време е текла погасителна давност.
Поддържа, че срещу него не са били предприемани никакви действия на
принудително изпълнение, нито е прекъсвано по друг начин течението на
давността, поради което погасителната давност за вземанията на ответника по
изпълнителния лист е изтекла на 05.05.2009г. Прави възражение за изтекла
погасителна давност и твърди, че вземането на ответниците, произтичащо от
изпълнителен лист, издаден от 26.03.2002г. по НОХД № 137/1998г. на Берковски
районен съд, е погасено по давност преди датата 05.02.2020г. Счита, че
началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност, е
моментът на влизане в сила на присъдата по НОХД № 137/1998г. - 26.03.2002г.,
когато е издаден и изпълнителен лист. Тази давност е била прекъсвана с
извършване на действия на принудително изпълнение по и.д. № 322/2002г. на ДСИ
при ВРС, като след 05.05.2004г. е започнала да тече нова давност, която е
изтекла на 05.09.2009г., дори и след тази дата да са били искани действия на принудително
изпълнение, след образуване на висящото и.д. № 149/2011г. на ДСИ при МРС такива
действия не са били искани до 05.02.2020г., което означава, че давността е
изтекла най-късно на 08.12.2016г. и след направеното възражение всички вземания
по изпълнителния лист са били погасени по давност. Моли съда, да се произнесе с
решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че не им
дължи сумите по изпълнителен лист от 26.03.2002г. по НОХД № 137/1998г. на
Берковски районен съд, както следва: сумата 3000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законоустановената лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането - 26.12.1997г., до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете
в размер 123.53 лева, въз основа на който изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 149/2011 г. по описа на ДСИ при РС-Монтана, тъй като
описаните вземания са погасени по давност. Моли съда да му присъди направените
деловодни разноски, включително адвокатското възнаграждение.
Ответниците Н.П.В. и В.В.С.,***, в писмени отговори по
делото и в съдебното заседание, оспорват предявения иск като
неоснователен и молят съда да го отхвърли. Не оспорват, че са наследници
(съответно преживяла съпруга и дъщеря) на В. П. В. от с. Г. О. и че заедно с
третата ответница, също негова дъщеря, са конституирани като негови наследници,
взискатели в изпълнителното производство - изп. д. № 149/2011 г. по описа на
ДСИ при РС - Монтана. Твърдят, че изпълнителното дело е образувано от
наследодателя им В. П. В. и давността е прекъсната с депозираната от тях -наследниците
му, молба до ДСИ за конституирането им като нов взискател по делото. Поддържат,
че като взискатели в изпълнителното производство са извършвали различни
действия по движението на изпълнителния процес, включително са поискали
налагане на запор върху сметките на длъжника-ищец, което действие е предприето,
като считат, че тези действия са с характер на прекъсната давност, и до момента
не е постановен изричен акт на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство, поради което считат че извършените изпълнителни
действия са изцяло валидни.
Ответницата П.В.Й. ***, в писмен отговор по делото и в
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск
като недопустим и неоснователен и моли съда да го отхвърли. Не оспорва, че след
смъртта на баща й В. П. В. на 01.07.2017 г., негови законни наследници са -
съпругата Н.П.В. и децата В.В.С. и П.В.Й.. Твърди, че по изпълнителни дела №
322/2002г. на ДСИ при РС-Враца и № 149/2011 г. по описа на ДСИ при РС - Монтана
са извършвани редица действия за принудително събиране на сумите по
изпълнителния лист. Счита иска за недопустим, защото дори и да е налице изтекла
погасителна давност, по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, последствията не са
погасяване на задължението, а са единствено погасяване възможността за
принудителното им събиране, поради което счита, че е недопустимо предявяване на
установителен иск за доказване, че задължение, установено с влязло в сила
решение на съда и за което има издаден изпълнителен лист, не съществува. В
случай, че съдът приеме иска за допустим, моли съда да го отхвърли, като
неоснователен. Счита, че за да е налице недължимост на сумата по изпълнителния
лист, то същата трябва да е погасена чрез изплащане, опрощаване или друг
способ, за каквито в случая няма подобни твърдения, както и че липсата на
плащане през определен период от време не е сред фактите, които могат да
доведат до погасяване на задължението. Поддържа, че с оглед извършеното на
взискателя В.П.В.възлагане на движима вещ - лек автомобил, собственост на
длъжника, то сумата по изпълнителния лист и размерът на задължението към
момента би следвало да са различни с оглед настъпилото частично погасяване чрез
изпълнение, поради което ако съдът приеме, че сумата по изпълнителния лист
начално не е дължима, то последиците от подобно решение ще бъдат и платена без
основание сума по изпълнителните дела, което е недопустимо. Затова счита, че
липсва правен интерес от водене на установителен иск за тази сума, защото
ищецът ще разполага с осъдителен иск за връщане на недължимо платеното по
изпълнителното дело. Моли съда да остави без разглеждане предявения иск като
недопустим, а в случай, че приеме, че същия е допустим - да постанови решение,
с което да го отхвърли, като неоснователен и недоказан. Претендира и
направените съдебно деловодни разноски по повод делото.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, включително и приложеното копие от изп. дело № 149/2011 г. по
описа на ДСИ при РС - Монтана, намери за установено следното:
С изпълнителен лист от 26.03.2002г., издаден въз основа на
присъда от 13.03.2002г. по НОХД № 137/1998г. на Берковски районен съд Ц.К.И.от
с.Горно Озирово и В.С. *** са осъдени солидарно да заплатят на В.П.В.от с. Г. О.
сумата 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законоустановената лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -
26.12.1997г., до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер 123.53 лева.
Установи се също, от приложеното по делото удостоверение от
07.06.2012г. на ДСИ при РС-Враца (л.109 по делото), че въз основа на изпълнителен
лист от 26.03.2002г. по НОХД № 137/1998г. на Берковски районен съд в СИС на ВРС
е било образувано изпълнително дело № 322/2002г. на ДСИ при РС-Враца, че с
постановление, влязло в законна сила на 05.05.2004г. на взискателя по
изпълнителното дело В.П.В.е възложен лек
автомобил "Ауди" с рег. № ********, принадлежащ на В.С.К., с пазарна
стойност 2 400 лв. и че с постановление от 19.08.2011г. изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
По делото е приложено в заверен препис изпълнително дело № 149/2011
г. по описа на ДСИ при РС - Монтана. Същото е образувано на 08.12.2011г. по
молба на взискателя В.П.В.от 06.12.2011 г., към която е приложен изпълнителният
лист от 26.03.2002г. по НОХД № 137/1998г. на Берковски районен съд, срещу
длъжниците Ц.К.И.и В.С.К.. С молбата взискателят е поискал от съдебния
изпълнител извършване на цялостно проучване на имуществото на длъжниците.
Видно от документите по изпълнителното дело съдебният
изпълнител е изискал справки за декларираното имущество, банкови сметки и
доходи, регистрирани МПС и трудови договори на длъжника от ТД на НАП, офис
Враца, ТД на НАП, офис Монтана, ПП-КАТ, гр.Враца и ПП-КАТ, гр.Монтана и
съответно е получил такива. С две покани за доброволно изпълнение - от 08.12.2011г.
и от 29.12.2011г., адресирани до длъжника В.С.К., съдебният изпълнител е поканил длъжника да
изпълни доброволно задължението си и го е предупредил, че ако не стори това в
даденият му срок, ще пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК.
Първата покана не е връчена на длъжника, поради това, че не е открит на адреса,
а втората му е връчена лично на 08.01.2012г.
С постановление от 27.12.2011г., на основание чл.458 от ГПК
съдебният изпълнител е присъединил държавата (НАП-В. Търново) като взискател по
изпълнителното дело за дължимите й от длъжника В.С.К. публични вземания.
По изпълнителното дело са депозирани молби от 15.06.2012г.,
05.06.2013г., 02.05.2017г., 13.06.2017г. от пълномощника на взискателя - адв.
Надя Александрова, с които са искани извършване на справки за имуществото на
длъжника В.С.К. и издаване на удостоверения. Съответно такива справки са
извършвани от съдебния изпълнител и са издавани исканите удостоверения.
Установи се също, от представеното по изпълнителното дело
удостоверение за наследници от 14.07.2017г. на Община Враца, че на 01.07.2017г.
взискателят В.П.В.е починал и че по молба от 19.07.2017г. (също и от
06.10.2017г.) на неговите законни наследници - съпругата Н.П.В. и децата В.В.С.
и П.В.Й., с постановление от 20.07.2017г. съдебният изпълнител е конституирал
същите като взискатели по изпълнителното дело.
С молба от 26.04.2018г. новоконституираните взискатели са
поискали от съдебния изпълнител пълно проучване на длъжниците по делото за
движимо и недвижимо имущество и за трудови договори. Съответно съдебният
изпълнител е изискал информация от БНБ за открити банкови сметки и сейфове на
длъжниците, от ПП-КАТ, гр.Монтана - за регистрирани МПС, от ТД на НАП, офис
Враца и ТД на НАП, офис Монтана - за декларирано имущество, банкови сметки,
доходи, трудови договори и др. на длъжниците, и такава информация е получена по
изпълнителното дело.
С молба от 05.02.2020г. взискателката В.В.С. е поискала от
съдебния изпълнител налагане на запор върху банковите сметки на длъжника В.С.К.
в две банки, както и извършване на справка за имуществото на този длъжник от
отдел "Местни приходи", гр.Враца.
Със запорни съобщения от 11.02.2020г., изпратени до
"Юробанк и Еф Джи България" АД и "Първа инвестиционна
банка" АД, получени съответно на 14.02.2020г. и 02.03.2020г. от банките,
са наложени запори на сметките на длъжника В.С.К..
По изпълнителното дело не са извършвани други конкретни
изпълнителни действия, изграждащи един или повече от законоустановените способи
за осребряване на имуществото на длъжника.
Изложената фактическа обстановка не се оспорва от
страните, поради което с определението по чл.140 от ГПК съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване посочените обстоятелства.
Спорът
по делото е от правна страна и е относно изтичането на предвидената в закона
давност по отношение вземането, удостоверено в изпълнителния лист.
При така изложената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правната страна на спора:
Предявеният отрицателен установителен иск черпи правното си
основание от разпоредбата на чл. 439, ал.1 от ГПК, съгласно която длъжникът
може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва
вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението. Този иск е
средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието
предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради
факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи
правно значение за неговото съществуване (чл. 439, ал. 2 ГПК). Предявеният от
ищеца иск по чл. 439, ал.1 от ГПК, предвид наведените в обстоятелствената част
на исковата молба твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното
основание (присъда) факти, с които се свързва недължимост на претендираното от
ответниците - взискатели по изпълнителното дело, вземане, се явява допустим,
тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху
дължимостта на процесното вземане, респективно дали ответникът е кредитор или
не, е въпрос по съществото на спора.
Относно основателността на
предявения отрицателен установителен иск, съдът намира следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за
недължимост на парична сума поради изтекла погасителна давност. За да бъде
уважен предявения иск следва да се установи, че от настъпването на
изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона давностен срок, без
същият да е спиран или прекъсван.
По общо правило погасителната
давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ
определен в закона период от време, след изтичане на който се погасява правото
на иск за защита на конкретно субективно материално право. Като период от време
давностният срок се характеризира с начален и краен момент. В случая се твърди,
че началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност, е
моментът на влизане в сила на присъдата по НОХД № 137/1998г. - 26.03.2002г.,
когато е издаден и изпълнителния лист, но крайният момент на изтичането на
давностния срок за погасяване на вземането е след влизането в сила на присъдата
и издаването на изпълнителния лист. Ето защо настоящият съдебен състав намира,
че погасителната давност представлява новонастъпил факт по смисъла на чл. 439 ГПК, който следва да бъде взет предвид при оспорването на изпълнението.
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, според чл.116, б.
"в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия по
принудително изпълнение, а съгласно чл.117, ал.1 от ЗЗД от прекъсването на
давността почва да тече нова давност.
Видно от материалите по
делото, въз основа на горепосочения изпълнителен лист от 26.03.2002г. по НОХД №
137/1998г. на Берковски районен съд първоначално е било образувано изпълнително
дело № 322/2002г. на ДСИ при РС-Враца, което е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК - поради перемция, с постановление от 19.08.2011г., а
впоследствие - на 08.12.2011 г., въз основа на същия изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 149/2011 г. по описа на ДСИ при РС - Монтана.
Следователно, през целия период на съществуване на изпълнително дело №
322/2002г. на ДСИ при РС-Враца и към момента на образуване на изпълнително дело
№ 149/2011 г. по описа на ДСИ при РС - Монтана е действало Постановление № 3 от
18. XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС, съдържащо задължително
тълкуване на чл. 116, ал. 1, б. "в" ЗЗД. Съгласно това Постановление
образуването на изпълнително производство прекъсва давността, като прекъснатата
вече погасителна давност се спира (не тече), докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. Поради това не е необходимо
да се предприемат нови действия за принудително изпълнение за прекъсване на
погасителната давност, защото такава давност всъщност не тече.
С т. 10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК посоченото
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило сила. В същото
е дадено друго тълкуване, като е прието, че прекъсва давността предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. Според това тълкувателно решение не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Поради противоречива практика
по въпросите относно момента на пораждане на действие отмяната на ППВС №
3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, и приложението на последното за вземания по изпълнително
дело, което е образувано преди приемането му, е образувано т. д. № 3/2020г. по
описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно
решение.
Доколкото
към настоящия момент не е постановено тълкувателно решение по посоченото
тълкувателно дело, настоящият съдебен състав споделя становището, изразено в
най-новата съдебна практика, обективирана в Решение № 252/17.02.2020 г. по гр.
д. № 1609/2019 г., ІІІ гр. отд., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и
цитираните в него Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС,
ІV г.о. и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.
Поради съществуващата колизия
между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното
производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна
сигурност и предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на
тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие,
доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с
едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие
ex tunc. Установеното с новото ТР тълкуване на правната норма ще може да бъде
прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които
са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях,
след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени към този
момент. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили
факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение,
които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат
преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към
момента на настъпването на последиците. В този смисъл е и решение № 170 от
17.09.2018 година, постановено по гражд. дело № 2382/2017 година на ВКС, IV
г.о., допуснато до касация за отговор на правния въпрос от кой момент поражда
действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 година, извършена с т. 10 от ТР №
2/26.05.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС и в тази
връзка дали даденото с т. 10 разрешение се прилага само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства или и към тези, които са
приключили след това.
В решение № 252/17.02.2020 г.
по гр. д. № 1609/2019 г., ІІІ гр. отд., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК,
се посочва, че както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са
приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона,
независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в случаите,
когато перемпцията е настъпила при действието на ППВС № 3/1980 г. и при
действието на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК. Прието е, че ако съставът по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е осъществен към дата, предхождаща датата 26.06.2015
г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече
от датата на изтичане на релевантния (двугодишен) срок, а ако е осъществен към
дата, следваща приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, новата
погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
Доколкото изпълнителното
производство по изпълнително дело № 322/2002г. на ДСИ при РС-Враца е образувано
и приключило при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., а изпълнително дело №
149/2011 г. по описа на ДСИ при РС - Монтана е образувано при действието на това
постановление, именно задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него
е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до
последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
образуването на изпълнително дело № 322/2002г. на ДСИ при РС-Враца
погасителната давност относно процесното вземане е прекъсната и е била спряна
до прекратяването на производството по това дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК - поради перемция, с постановлението на съдебния изпълнител от 19.08.2011г.,
от която дата е започнала да тече новата погасителна давност за вземането по
чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
С образуването на
изпълнително дело № 149/2011 г. по описа на ДСИ при РС - Монтана на 08.12.2011
г., е прекъснато теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на
ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило
действие, респ. до прекратяване на изпълнителното дело, ако е преди този срок, респективно
от тази дата започва да тече нова давност по материалното правоотношение.
Съдът намира, че в рамките на две години от образуването на
изпълнително дело № 149/2011 г. по описа на ДСИ при РС - Монтана на 08.12.2011
г., не са извършвани изпълнителни действия и не е поискано извършването на
такива по делото. Нито с молбата от 06.12.2011 г. за образуване на
изпълнителното дело, нито с последващите молби от 15.06.2012г. и 05.06.2013г., та
дори и с тези от 02.05.2017г. и 13.06.2017г., взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия и не е посочил изпълнителен способ, респ. съдебният
изпълнител не е извършвал такива действия. Липсва и нарочно постановление на
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство срещу
посочения длъжник.
Разпоредбата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК предвижда, че
изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Тази норма
представлява своеобразна санкция за бездействието на взискателя след образуване
на изпълнителното производство и произтича от спецификата на същото. В този
смисъл висящността на изпълнителния процес се поддържа не служебно, а от
взискателя, който трябва да посочва изпълнителен способ, да иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
Ето защо ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, без да е необходим
допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител
единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия. Следователно ако е осъществен съставът
на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, новата погасителна давност за вземането започва да
тече от изтичане на 2-годишния срок по посочената разпоредба (с оглед приетото
по-горе, че ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС,
т. 10 не намира приложение спрямо приключили до постановяването му изпълнителни
производства), независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с
постановление изпълнителното производство.
Изложеното
води до извод, че на 08.12.2013 г. изпълнителното производство по изпълнително
дело № 149/2011 г. по описа на ДСИ при РС - Монтана е прекратено по право на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като без правно значение са
обстоятелствата, че съдебния изпълнител не е констатирал с нарочно
постановление настъпилите към посочената дата релевантни факти за перемиране на
делото. Това е така, тъй като взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия с молбата си за образуване на изпълнителното дело от 06.12.2011
г., като след това в течение на двегодишния период по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК не е поискал извършване на никакви изпълнителни действия формиращи
конкретен изпълнителен способ.
Тъй като обаче това прекратяване е преди приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и предвид разрешението, дадено в Решение № 252/17.02.2020 по дело № 1609/2019 на ВКС,
ГК, III г.о., по отношение на погасителната давност следва са се приложи
тълкуването, дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г. Съобразно него,
погасителна давност не е текла докато е траел този изпълнителен процес (т.е. до
08.12.2013 г.) и че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече
от датата на прекратяване на изпълнителното производство – от 09.12.2013 г., а
не от последното изпълнително действие. Тъй като се касае за съдебно установено
вземане, новата погасителна давност за него е петгодишна и е изтекла на 09.12.2018
г. и считано от тази дата е погасена възможността претендираните суми да се
събират принудително.
В посочения период (от 09.12.2013 г. до 09.12.2018 г.)
не са извършвани действия и не са настъпили обстоятелства, които да прекъсват
давността.
Съдът намира, че молбите от 19.07.2017г. и от
06.10.2017г. на Н.П.В., В.В.С. и П.В.Й., за конституирането им като нови
взискатели по изпълнителното дело на мястото на починалия им наследодател,
макар и подадени след приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и преди
изтичане на давността, не представляват същинско действие на принудително
изпълнение, което прекъсва давността, тъй като с тях не са поискани
изпълнителни действия. Действия по принудително изпълнение, по смисъла на чл.
116, б. "в" от ЗЗД, представляват такива действия, които пряко са
насочени към събиране на вземането, искането за които е адресирано до съдебния изпълнител,
т.е. само онези действия, които са пряко насочени към имуществената сфера на
длъжника с цел удовлетворяване на съдебно признатото право на взискателя. По
същите причини нямат прекъсващ давността ефект и постановлението от
20.07.2017г. на съдебния изпълнител за конституирането на Н.П.В., В.В.С. и П.В.Й.
като взискатели по изпълнителното дело, нито подадената от същите молба от
26.04.2018г. за извършване на справки за движимо и недвижимо имущество и за
трудови договори на длъжниците по делото, нито последващите действия на съдебният
изпълнител за проучване имуществото им.
Молбата на взискателката В.В.С., с която е поискала от
съдебния изпълнител налагане на запор върху банковите сметки на длъжника В.С.К.,
е подадена на 05.02.2020г., респ. запорите на сметките на длъжника В.С.К. в
"Юробанк и Еф Джи България" АД и "Първа инвестиционна
банка" АД, са наложени съответно на 14.02.2020г. и 02.03.2020г., когато са
получени запорните съобщения в банките, т.е.
след посочената дата - 09.12.2018 г., поради което предприетите изпълнителни
действия - налагането на запори върху вземания на длъжника в банките, са
действия за събиране на вземане, което не може да се събира принудително,
поради изтекъл давностен срок.
Длъжникът по изпълнителното дело се е позовал на
действието на погасителната давност в настоящото производство чрез направено
възражение за изтекла давност, поради което погасителната давност е произвела
своето правно действие.
По отношение размера на погасеното по давност вземане следва
да бъде отчетен факта, установен с удостоверението от 07.06.2012г. на ДСИ при
РС-Враца, а именно, че с постановление, влязло в законна сила на 05.05.2004г.
по изпълнително дело № 322/2002г. на ДСИ при РС-Враца, на взискателя В.П.В.е
бил възложен лек автомобил "Ауди" с рег. № ********, на стойност 2
400 лв., принадлежащ на длъжника В.С.К.. С
издаването на постановлението за възлагане настъпва ефектът на прихващане, като
цената на вещта/имота се счита платена, а вземането на взискателя - намалено
със стойността на възложената вещ/имот. В случая с възлагането на
автомобила в собственост на взискателя вземането му е намалено със стойността
на възложения автомобил - със сумата 2 400 лв., респ. задължението на длъжника
е частично погасено в този размер. Погасяването на дълга поради възлагане обаче
преди да изтече погасителната давност осуетява нейното настъпване, респ.
частичното погасяване на задължението на посоченото основание преди да изтече
погасителната давност осуетява нейното настъпване по отношение на погасената
част от вземането.
В удостоверението не е посочено кои от вземанията (главница,
лихви, разноски, такси и разноски по изпълнителното дело и др.) или части от
тях са погасени с посочената сума, а и по делото не са представени
доказателства, от които да се установи това обстоятелство, поради което се
следва поредността посочена в чл. 76, ал.2 от ЗЗД. Така със сумата 2 400 лв.
чрез възлагането са погасени изцяло разноските по изпълнителния лист от 123.53
лева и частично главницата в размер 2276, 47 лв. и е останала непогасена сумата
723, 53 лв. главница - обезщетение за неимуществени вреди. Следователно, част от вземанията в размер 2
400 лева е погасена чрез възлагането преди изтичане на давността и същата не се
е погасила по давност, а само частта от вземанията в размер 723, 53 лв. се е
погасила по давност и на това основание не се дължи от ищеца.
С
оглед на горното, предявеният отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, се явява основателен отчасти и като
такъв следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищецът не им дължи поради погасяването й по давност сумата 723,
53 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законоустановената лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането - 26.12.1997г., до
окончателното й изплащане, присъдена с изпълнителен лист, издаден на
26.03.2002г. по НОХД № 137/1998г. на Берковски районен съд, въз основа на който
е образувано изпълнително дело № 149/2011 г. по описа на ДСИ при РС-Монтана.
В останалата му част за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 3000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законоустановената лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането -
26.12.1997г., до окончателното й изплащане, както и за направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер 123.53 лева, искът е
неоснователен и следва да се отхвърли. Това е така, независимо от факта, че тези
суми са вече погасени от длъжника и не се дължат, защото искът по чл. 439 от ГПК е предявен от ищеца само с едно посочено от него основание, а именно - настъпила
в хода на изпълнителното производство погасителна давност, поради което съдът е
длъжен да се произнесе само по посоченото от ищеца в исковата молба основание.
В противен случай съдът би нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК,
съгласно която предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните, и би се произнесъл по непредявен иск.
С оглед изхода на спора разноските следва да бъдат присъдени
на страните съобразно уважената, респ. отхвърлената, част на иска. Ищецът е
направил разноски в общ размер 1370 лева, съгласно приложения на л.74 по делото
списък по чл.80 ГПК, от които заплатена държавна такса - 170 лв. и заплатено
адвокатско възнаграждение - 1200 лв. Съобразно уважената част на иска, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят
сумата 317, 34 лв.
От трите ответници само ответницата
П.В.Й. е направила разноски в размер 450 лв. заплатен адвокатски хонорар, като
съобразно отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, чл. 3 ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да й заплати сумата 345, 76 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 439 във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.П.В., ЕГН **********,
с адрес ***; В.В.С., ЕГН **********, с адрес ***,,*****” № ***, ет. ****, ап. ***
и П.В.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, че В.С.К., ЕГН **********,***,
НЕ ДЪЛЖИ поради погасяването им по давност сумата 723, 53 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законоустановената лихва върху тази сума,
считано от датата на увреждането - 26.12.1997г., до окончателното й изплащане,
обективирана в изпълнителен лист, издаден на 26.03.2002г. по НОХД № 137/1998г.
на Берковски районен съд, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
149/2011 г. по описа на ДСИ при РС-Монтана.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.С.К., ЕГН **********,***, ИСК
с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за
установено спрямо Н.П.В., ЕГН **********, с адрес ***; В.В.С., ЕГН **********,
с адрес ***,,***” № **, ет. ***, ап. ***** и П.В.Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, че не им дължи поради настъпила погасителна давност на
вземането, В ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 723, 53 лева до пълния
предявен размер на иска от 3000 лева главница, обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законоустановената лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 26.12.1997г., до окончателното й изплащане, както и за направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер 123.53
лева, обективирана в изпълнителен лист, издаден на 26.03.2002г. по НОХД №
137/1998г. на Берковски районен съд, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 149/2011 г. по описа на ДСИ при РС-Монтана, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.П.В., ЕГН **********, с адрес ***; В.В.С., ЕГН **********,
с адрес ***,,****” № **, ет. ****, ап. **** и П.В.Й., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ по
съразмерност на В.С.К., ЕГН **********,***, направените по настоящото дело
разноски в общ размер 317, 34 лева.
ОСЪЖДА В.С.К., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на П.В.Й., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
направените по настоящото дело разноски в общ размер 345, 76 лева.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на
препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: