Р Е Ш Е Н И Е
№ 260251
гр. Варна,
28.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав, в открито съдебно
заседание, проведено на тридесети март две хиляди двадесет и втора година, в
състав,
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА
КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №12935 по описа за 2020година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните,
че в полза на ищеца „В.и к. - В.” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу
ответника Д.Г.В., ЕГН********** с адрес ***,
в размер на сумите, както следва /след частично оттегляне на исковата претенция
в с.з. от 27.10.21г./: 1066,09лева,
представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер ******* на адрес гр. В. ул. ....., за
периода от 20.07.20017г. до 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.07.2020г.
до окончателното погасяване на задължението и сумата от 134,16лева, представляваща лихва
за забава начислена върху главницата за периода от 22.09.2017г. до
22.07.2020г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3831/28.07.2020г. по ч.гр.д. № 8756/2020г. по описа на ВРС, 19 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата
молба: Ответникът има
качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в
обект находящ се в гр. В. ул. ...... На основание
чл.5, т. 6 и чл. 33 ОУ потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен срок след
издаване на фактурата на потребените от тях услуги.
Твърди, че за периода 21.01.2004г. до 22.06.2020г. е доставил на ответника
услуги, цената, на които той не е заплатил. По партидата му е натрупана като
дължима главница в размер на 4077,18лева, ведно с лихва за забава от
2661,74лева, начислена върху всяко задължение от датата на съответните падежи
до 22.07.2020г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 8756/2020г. по описа на ВРС.
Същата е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК. С оглед
указанията на съда, че заявителят може да предяви иск в едномесечен срок за
ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта на задължението по заповедта по чл. 410 ГПК, по
отношение на която плащане не е извършено. Искането отправено до съда е за
уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се
направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника
чрез пр.представител, с твърдения за неоснователност на исковата претенция. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията в периода
21.01.2004г.-27.07.2017г. за главницата и в периода 18.03.2004г.- 27.07.2017г.
за лихви. Оспорва се качеството на потребител на ответника, както и твърдяните ВиК услуги да са
реално доставени и съответно потеребени. Търди, че не са налице основанията за приложение на чл.39 ал.5 т.1 от Наредба 4/14.09.2004г. на
МРРБ, а за периода 20.03.2012г.-18.06.2015г. да е налице законосъобразен отчет
въз основа на водомер. Оспорва справката за недобора, както и исковете по
размер.Моли исковата претенция да бъде оставена без уважение.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.
Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ответникът чрез назначения от съда особен представител поддържа отговора на исковата
молба и моли за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед №
26654/28.07.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 8756/2020г.
по описа на Районен съд– Варна, ответникът е осъден да заплати на ищеца суми,
чиято дължимост /след частично оттегляне на исковата
претенция/ е предмет на установяване в настоящото производство.
Видно от материалите по заповедното дело е, че
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 вр.чл.7 ГПК, което е обосновало правния интерес от заявената форма на защита. Вземането
по заповедта е съответно на заявеното с настоящия иск.
Предметът на
спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че
ответникът е потребител /собственик, ползвател/ на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния период, като
титуляр на партида с абонатен номер ******* на адрес гр. В. ул. .....; че
количеството вода доставено в периода 20.07.20017г. до 22.06.2020г. е начислено
при наличието на предпоставки даващи му основание за служебно начисляване при
правилно определяне размера на задължението; изискуемостта на задължението и
размер на мораторната лихва върху главницата.
От приложената на
л.100 от делото справка за недобора по партида с абонатен номер *******, е
видно, че същата се води на името на Т. М.и на ответника - Д.Г.В., като общото задължение за консумирана вода по фактури за периода 18.02.2004г.
до 20.07.2017г. възлиза съответно в размер на 3011,09лева- главница и 2527,58лева
– обезщетение за забава.
От приложената
на л.103 от делото справка за недобора по
партида с абонатен
номер *******, е видно, че същата се води на името
на ответника за периода 22.08.2017г. до
22.07.2020г.
От справка на СВп на л.94 се установява, че ответникът Д.Г.В. е собственик на ½ ид.части от процесния
водоснабден имот за процесния период.
От представения
карнет на л.107 се установява, че отчитането на консумираната в имота на
ответника вода се е осъществявало от водомер с №0096950, ежемесечно, като на
20.07.2015г. е установено, че водомерът не работи. Установява се още, вкл. и от
представените каренети на л.105 и л.106, че в имота е
извършено служебно начисляване на количеството вода.
От представеното
удостоверение от Община Варна, се установява, че на адреса на потребление в гр. В. ул. ....., са
регистрирани 25лица по постоянен и 24лица по настоящ адрес.
Представено е
копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014г., както и Решения на КЕВР - № Ц-008/31.01.2007г., № Ц-31/19.09.2011г.,№ Ц-9/28.01.2013г., № Ц-23/30.06.2016г.,
ведно с обяви.
За установява
размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на
в.л. по изготвена съдебно - счетоводна
експертиза. Същото, като обективно и компетентно дадено на база проверка в
счетоводството на ищеца и като неоспорено от страните, бива възприето от съда в
цялост. Партидата с абонатен номер ******* в.лице посочва, че към датата на проверката се води на името на
ответника – Д.Г.В..
В таблица вещото
лице е отразило 35бр. фактури, издадени от дружеството за периода 20.07.20017г. до 22.06.2020г. Стойността
на главницата по партида с абонатен номер ******* сочи да е 1066,09лева и 134,24лева, начислено обезщетение за забава
върху него. Сумите са служебно начислени - по 10кубика на месец. Плащания не са
установени.
За несъстоятелно се
приема твърдението, че ответницата няма качеството на потребител на ВиК услуги, за водоснабдения имот.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието „потребител", регламентирано в § 1, ал.1,
т.2, б."а" от ДР на Закона за регулиране на ВиК
услугите-потребители са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Т.е. от
момента на придобиване правото на собственост върху конкретен недвижим имот
лицето придобива и качеството „потребител" на ВиК
услуги. Имотът е присъединен към Ви К мрежата и в него се ползват В и К услуги.
Фактурираното количество вода е дължимо за периода от 20.07.20017г. до
22.06.2020г., през който видно от СВп /л.94/
ответникът Д.Г.В. е собственик на ½
ид.части от процесния
водоснабден имот. Съобразно разпоредбата на чл.11, ал.7
ЗРВКУ одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне
на В и К услуги стават част от договорните отношения между страните в
едномесечен срок от публикуването им. Общите условия на дружеството са влезли в
сила и важат за всички потребители, включително и за ищеца, като собственик на
водоснабден имот. Печатните издания са публично достояние и представляват
общоизвестен факт, който не подлежи на доказване.
По
възражението на ответника твърдяните ВиК услуги да са реално доставени и съответно потеребени, съдът намира следното:
Приложими в случая са и нормите на
Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В
чл.18, ал.3 от Общите условия е вменено задължение за всеки потребител, когато
се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един потребител,
да постави индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата в
редакцията й от ДВ бр.63/17.08.2012г., поддържането и ремонтът на тези водомери
се осигурява и е задължение на потребителите. Тяхно е и задължението /чл. 22
ОУ, идентичен на чл.35 от Наредба 4/2014г./ да осигуряват свободен и безопасен достъп
на длъжностните лица на В и К оператора за извършване отчети на водомерите.
Съгласно чл. 32, ал.10 от Наредбата операторът на водоснабдителната система
монтира, поддържа и контролира само водомерите, монтирани на водопроводните
отклонения или така наречените общи водомери. За разлика от тях, индивидуалните
водомери са собственост на потребителите, които носят отговорност за тяхното
поставяне и тяхната изправност.
По делото безспорно се установи от
ангажираните по делото доказателства, че водомер с №0096950 е бил повреден. Това
е наложило в процесния период да се извършва служебно
начисление, което в случая е било в размер на по 5куб.м.месечно, съобразно броя
на обитателите на имота. От ангажираните от ищеца доказателства - справка от
Община Варна, се установи, че в имота са регистрирани по постоянен адрес
25лица, а по настоящ 24лица. Това налага извод за наличие на повече от един
обитател в имота за процесния период. Следва да се
отбележи още, че е достатъчен обективният факт на повредата, доколкото монтирането
и поддръжката на водомера е договорно задължение и ангажимент на абоната.
Следователно ответникът е неизправната страна в облигационната връзка и
съобразно общия принцип, че никой не може да черпи права от собственото си
неправомерно поведение, следва да се приеме, че повредата на индивидуалния му
водомер не го освобождава от заплащане на потребените
ВиК услуги. Съответно пък невъзможността
да бъде отчетено с точност количеството потребени В и
К услуги налага при липса на водомер да бъде начислена служебна консумация,
изчислена съобразно предвидените в общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2004г.
методики.
Поради всичко изложено
съдът преценява, че в качеството му на потребител за ищеца е възникнало
задължението да заплаща стойността на потребената
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, реално доставени и
отчетени по предвидения в Общите условия ред.
От друга страна
възражението на ответника, че Д.Г.В. е собственик само на ½ ид.части от процесния водоснабден
имот, в която насока са и представените доказателства, респ. не следва да носи
отговорност за цялото задължение, се споделя и от настоящия състав, поради
което същата следва да бъде осъдена да заплати половината от сумите, предмет на
исковата претенция, доколкото не беше проведено доказване от ищеца същата да е
единствения собственик или ползвател на водоснабдения имот.
Съгласно заключението на проведената
по делото съдебно - счетоводна експертиза за претендирания
период по партида с абонатен номер ******* задължението
за главница е в размер на 1066,09лева
или задължението на ответницата е в размер на ½ от същото – 533,05лева.
В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване,
че е изпълнил задължението за плащане. Доказателства в тази насока не са
ангажирани, а и липсват изобщо такива твърдения, поради което съдът преценява,
че ответникът дължи посочената сума. Главницата, както е поискано следва да се
присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
По претенция за установяване съществуването на вземане за
лихва за забава върху горните задължения съдът намира следното: на основание
чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответникът е изпаднала в
забава за заплащане на цената на доставените й
ВиК услуги по издадените фактури за процесния период, считано от деня, следващ
изтичането на 30- дневния срок от издаване на съответната фактура. Съгласно
заключението на в.л. задължението върху главницата от 1066,09лева е 134,16лева или ½ от същото е в размер на 67,08лева. Именно в този размер
от 67,08лева и за процесния период претенцията за
обезщетение за забава следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са - 300лева юк.възнаграждение,
134,78лева допълнителна ДТ, 170лева депозит за вещо лице. На основание чл. 78,
ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза
на ищеца в размер на 100лева. Така, общо в полза на ищеца, съразмерно с
уважената искова претенция следва да се присъдят разноски от 36,05лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Претендират
се такива в размер на 75лева, като съразмерно с уважената част на исковата
претенция следва да се присъдят 6,68лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „В.и к. - В.” ООД, гр. Варна ЕИК ********* съществува вземане срещу Д.Г.В., ЕГН********** с адрес ***, в размер на сумите, както
следва: 533,05лева, представляваща
дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с абонатен номер ******* на адрес гр. В. ул. ....., за периода от
20.07.20017г. до 22.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 27.07.2020г. до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 67,08лева, представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за периода от 22.09.2017г. до 22.07.2020г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3831/28.07.2020г. по ч.гр.д. № 8756/2020г. по описа на ВРС, 19 състав, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над 533,05лева до 1066,09лева и за лихва за
забава за разликата над 67,08лева
до 134,16лева, на осн.
чл.422, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ООД, ЕИК *********,
сумата от 36,05лева, представляваща
сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „В. и к. – В.” ООД, ЕИК *********
сумата от 6,68лева, представляваща
направени в производството по ч.гр.д. № 8756/2020г. по описа на ВРС, съдебно - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и
ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: