Определение по дело №294/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на ЗК”Б. И.”, съдебен адрес в Г., ул.”Ю.В.”№.,вх., ат.,.,против определение №1850/06.12.11г на РС-П. по ч.гр.д.№1566/11г по описа на с.с., с пр.осн.чл.274 и сл. от ГПК.

С атакуваният съдебен акт е обезсилена издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение в полза на срещу Г. М. Б. с ЕГН* за подробно посочените в нея суми и е прекратено производството по ч.гр.д.№1566/11г.

Недоволен от така постановения акт е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока.Настоява за неговата отмяна и връщане делото за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

Ответника не изразява становище по жалбата.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на акт, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима и разгледана по същество е основателна.

Според материалите по делото по заявление на ЗК”Б. И.” в негова полза ПРС действително е разпоредил издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за подробно посочените суми срещу „Г. М. Б., ЕГН * от Г., ж.к.”И.”,Б.В. .4, А.”. Видно от т.5 от заявлението, с което е инициирано заповедното производство, длъжника е посочен именно по начина, възприет и съответно възпроизведен от РС в цитираното разпореждане.

От анализа на доказателствения материал се установи, че заявлението в тази му част съответства на законовите изисквания.Този извод се обосновава от разпоредбата на чл.410, ал.2 ГПК, според която заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 ГПК. Последната задължава заявителя да посочи единствено името и адреса на длъжника, а останалите белези – само ако има такива и са му известни.Доколко е налице законово задължение за вписване на ЕГН, то се отнася до ЕГН на заявителя, не и това на длъжника. Това нормативно разрешение е залегнало и в т.5 от образеца на заявлението, изискващо посочването на трите имена, адреса и останалите белези(ако са известни на молителя), сред които ЕГН не фигурира.Последното отсъства и в указанията за попълване на заявлението – Приложение №1 на Наредба№6/20.02.08г.

Следователно, трите имена и адреса на длъжника са напълно достатъчни за индивидуализирането на длъжника. Като не е съобразил горното РС е процедирал в разрез с процесуалните правила,приемайки че в случая за длъжника липсва процесуална правоспособност, изхождайки от неточното ЕГН.След като последното не е предвидено от законодателя като инвидуализиращ длъжника признак, то е ирелевантно и въпреки посочването му,не е следвало да се обсъжда от решаващата инстанция.Следва да се отбележи, че в заповедното производство за съда не съществува задължение да проверява и установява с писмени документи правоспособността на длъжника – физическо лице, респ. правосубектността на юридическите лица.Преценката на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК се основава единствено на твърденията на заявителя, вкл. и относно съществуването на вземане(вж.Оп№332/09.06.09г по ч.т.д.№266/09г,І ТО на ВКС и др.).

При постановяване на обжалваното определение РС не е отчел още и отразеното във върнатото в цялост съобщение до длъжника с отбелязването, че по данни на съседите лицето много рядко посещавал апартамента си, които дори изразили съмненията си, че вече не живее на този адрес. Това обстоятелство, наред с изисканата от РС справка, допълнително опровергават тезата в атакувания акт за липсата на правосубектност, понеже недвусмислено сочат за съществуването на такъв правен субект, а не за обратното, както неправилно е заключил РС, основавайки се на механичният сбор от имената и ЕГН на лицето.Доколко в случая се касае за проблеми около връчването, то за преодоляването им съществува друг правен ред, различен от възприетия, който обаче не включва разпореждането от 14.11.11г(вж.л.8 от ч.гр.д.№1566/11г по описа на ПРС).

Впредвид изложеното атакувания акт ще следва да се отмени изцяло и делото върне на РС за продължаване на следващите се процесуални действия.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи, които са от значение за правилното решаване на спора.

Разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, тъй като не са поискани.

Водим от горното Благоевградския окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА определение №1850/06.12.11г на РС-П. по ч.гр.д.№1566/11г по описа на с.с.

ВРЪЩА делото на РС-П. за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно горните указания.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ