РЕШЕНИЕ
№ 1242
Добрич, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Добрич - II състав, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При секретар ВЕСЕЛИНА САНДЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА административно дело № 757 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба от И. Х. К. [ЕГН], от [населено място], [улица] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22 – 0851 – 0000439/ 16.11.2022 г., издадена от И. В. Н., началник група към О. М. Добрич, С. П. полиция Добрич.
Оспорващият настоява атакуваният административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен, постановен при неправилно приложение на материалния закон.
Ответникът по жалбата – Началникът на група към ОДМВР, сектор Пътна полиция, намира жалбата за неоснователна и иска атакуваният акт да бъде потвърден.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, в съответствие с изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Атакуван е акт, с който е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МРС на водач до решаване на въпроса за отговоронстта, но не повече от 18 месеца“.
Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване.
Атакуваният индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а жалбата срещу същия е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, при връчен акт на 16.11.2022 г. и подадена жалба по пощата на 30.11.2022 г. (л. 6 от делото)
Оспорената заповед е валиден административен акт, като издадена от надлежно оправомощен орган при условията на делегирана компетентност съгласно Заповед № 357з-924 от 07.04.2022 г. на директора на ОД на МВР-Добрич.
Атакуваният акт е издаден в писмена форма, съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и е мотивиран. Не се установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му като незаконосъобразен.
По отношение на съответствието на обжалваната заповед с материалния закон:
С оспорения административен акт, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на И. Х. К. [ЕГН] е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МРС на водач до решаване на въпроса за отговоронстта, но не повече от 18 месеца“, за това, че 16.11.2022 г., около 10,00 ч. в [населено място], на [улица], като вадач на МПС Мазда с рег. № BSK87YX, държава Полша, до № 5 управлява посочения автомобил след употреба на наркотични вещества, констатирано с техническо средство Дръг тест 5000 с фабличен номер ARME 0036 с положителна проба за наркотични вещества метамфетамин и метадон. Издаден е талон за медицинско изследване 072244 и е взета кръвна проба и урина с протоколен номер 314/ 16.11.2022 г. на ЦСМП Добрич. При извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с фабр. № ARBA0100 са отчетени 0 промила алкохол.
За установеното нарушение е съставен Акт № 574208 за установено административно нарушение от 16.11.2022 г.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговоронстта, но не повече от 18 месеца“, на водач който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от същия закон, установените стойности са определящи.
Спорно в това производство е управлявано ли е МПС от оспорващия след употреба на наркотични вещества.
По делото е представен резултатът от проведеното лабораторно изследването във връзка с назначената химико – токсикологична експертиза на жалбоподателя № Е-098/02.05.2024 г. по ДП № 882/2022 г . по описа на 01 Р. М. – [населено място] – л. 89 от делото, който е отрицателен за наличието на наркотични вещества.
Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл. 4, чл. 6 и чл. 7 от АПК като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят посочва в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на полевия тест за установяване на употребата на наркотични вещества – „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, установените стойности са определящи.“ Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителните административни мерки при липсата на безспорно установяване на нарушението.
С оглед изложеното настоящия състав счита, че към момента на издаване на обжалваната заповед не са били налице всички законоустановени предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка. Наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка подлежи на отмяна, тъй като не е съобразена с материалноправните разпоредби.
Н. основание чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на жалбоподателя следва да се присъдят сторените по делото разноски за държавна такса – 10 лева и адвокатско възнаграждение. Адвокат Б. Н., който изготвя и подава жалбата срещу ЗППАМ в хода на делото почина. Сумата от 500 лева е заплатена за адвокатско възнаграждение от жалбоподателя (договор за правна помощ и съдействие). Въз основа на молба с определение от 16.05.2023 г. е допусната правна помощ на И. Х. К.. Адв. Е. Т. е определена от НБПП да осъществи процесуално представително по делото. При представените факти, А. съд-Добрич, намира, че следва да присъди на оспорващия ¾ от заплатеното адвокатско възнаграждение по силата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения – 400 лв.
При изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК А. съд-Добрич, втори състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22 – 0851 – 0000439/ 16.11.2022 г., издадена от И. В. Н., началник група към О. М. Добрич, С. П. полиция Добрич.
ОСЪЖДА ОД на МВР Добрич да заплати на И. Х. К. [ЕГН], от [населено място], [улица] сумата от 410 (четиристотин и десет) лева, представлява сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение за подготвяне и подаване на жалбата, и държавна такса за завеждане на делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |