Мотиви по НОХД№991/2014г. по описа на ПОС.

Обвинението срещу Н.Г.Х. е за това, че е  осъществил от обективна и субективна страна съставите на  следните престъпления: На 19.06.2014г. в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, в съучастие като извършител с Х.С.П. и Т.Р.М. отнел чужди движими вещи – 1брой мобилен телефон  марка LG G5 на стойност 149 лева, 1 брой сим карта на стойност 5 лева и карта памет на стойност 15 лева, собственост на Е.Х.Х. и 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Гранд 2” на стойност 323лева, 1 брой сим карта на стойност 5 лева, собственост на Д.Й.Г., или всичко вещи на обща стойност 497 лева от владението на собствениците с намерението противозаконно да ги присвои като изпълзвал за това сила и заплашване - престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК; За това, че на 19.06.2014г. в гр.Плевен противозаконно унищожил чужди движими вещи – стъкла на лек автомобил марка БМВ, модел 318 с ДК№ ЕН **** ВХ, собственост на Й.Р.Г., предно обзорно стъкло и стъкло на предна дясна врата, като стойността на унищожените вещи възлиза общо на 406 лева – престъпление по чл.216, ал.1 от НК. За това, че на 19.06.2014г. в гр.Плевен при условията на опасен рецидив отвлякъл пълнолетната Е.Х.Х. от с.гр, родена на ***г. – престъпление по чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК.

При условията на Глава ХХVІІ от НПК подсъдимия Н.Г.Х. признава фактите по обвинителния акт и иска да бъде наложено минимално наказание. Защитникът на подсъдимия иска да бъде наложено минимално наказание и по трите обвинения.

Обвинението срещу Х.С.П. е за това, че е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията както следва: На 19.06.2014г. в гр.Плевен като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, чрез употреба на сила извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на навършилата 14 годишна възраст Е.Х.Х., родена на ***г. – като я опипвал в областта на гърдите и слабините – престъпление по чл.150, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК; На 19.06.2014г. в гр.Плевен, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Н.Г.Х. и Т.Р.М. отнел чужди движими вещи – 1брой мобилен телефон  марка LG G5 на стойност 149 лева, 1 брой сим карта на стойност 5 лева и карта памет на стойност 15 лева, собственост на Е.Х.Х. и 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Гранд 2” на стойност 323лева, 1 брой сим карта на стойност 5 лева, собственост на Д.Й.Г., или всичко вещи на обща стойност 497 лева от владението на собствениците с намерението противозаконно да ги присвои като използвал за това сила и заплашване - престъпление по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.

При условията на Глава ХХVІІ от НПК подсъдимия Х.С.П. признава фактите по обвинителния акт и иска да бъде наложено минимално наказание. Защитникът на подсъдимия иска да бъде наложено минимално наказание и по двете обвинения и не се привежда в изпълнение предходната условна присъда.

Обвинението се поддържа от представителя на ПОП така както е повдигнато с искане за определяне на наказание към средата на наказанието лишаване от свобода по отношение и на двамата подсъдими и с приложениеи на чл.58а от НК.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните при условията на чл.370-374 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Н.Г.Х. е роден на ***г***. Български гражданин. Самоопределя се като българин. С лоши характеристични данни. Не работи. Има семейство с три деца без сключен граждански брак. Без образование.

С присъда по НОХД № 720/2009г. на РС-Плевен, влязла в сила на 10.04.2009г. Н.Х. бил осъдан на основание чл.195, ал.1 от НК на 6 месеца лишаване от свобода при общ режим на изтърпяване за престъпление, извършено на 23 срещу 24 февруари 2009г.

С присъда по НОХД № 2717/2008г. на РС-Плевен, влязла в сила на 15.06.2009г. Н.Х. бил осъден на основание чл.195, ал.1 от НК на 3 месеца лишаване то свобода за престъпление извършено на 24.04.2008г.

С определение към тази присъда било определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените на Н. по НОХД № 2216/2004г., 4306/2006г. и 4478/2006г., които условни осъждания са за тежки умишлени престъпления(чл.195 и чл.198 от НК) по присъди, влезли в сила преди осъжданията по НОХД №№ 720/2009г. и 2717/2008г. Така определеното общо наказание в размер на 6 месеца лишаване от свобода било приведено в изпълнение, тъй като деянията по НОХД № 720/2009г. и 2717/208г. са извършени в изпитателния срок на тези осъждания.

Подсъдимият Х.С.П. е роден на ***г***. Български гражданин. Самоопределя се като ром. Осъждан за престъпления от общ характер. С Лоши характеристични данни. Известен с прозвището „***“. Не женен. Не работи. Без образование.

С присъда на РС-Никопол по НОХД № 127/2014г. влязла в сила на 29.04.2014г. Х.П. бил осъден на основание чл.343в, ал.2 от НК на 6 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено с две години изпитателен срок, за деяние, извършено на 24.04.2014г.

 

Вечерта на 18.06.2014г. в гр.Плевен Н.Г.Х., Х.П., Т.М., А.К.Н., А.А.Ф., Р.Г.Д. и С.Ц. И. употребили значително количество алкохол. Около полунощ седмината решили да отидат в с.*******. Р.Д. ги откарал с лек автомобил „Роувър” с ДК№ ОВ **** АХ до селото. Спрели пред дома на С. Г. Б., който бил на терасата си, с изглед към улицата. Н.Х. слязъл от колата с брадва в ръка пред дома на Б. и го повикал да се приближи към него. От колата слязъл и С. И., който държал дървен кол. Поведението на двамата недвусмислено сочело, че желаят да набият С. Б.. Той обаче, въпреки численото превъзходство, никак не се смутил от това. Взел спокойно дървен кол и тръгнал да излиза от двора си. След като излязъл на улицата пред къщата тръгнал към Н.Х., който се уплашил и хвърлил към Б. брадвата. Не успял да го уцели и побягнал. Б. въпреки бягството му нанесъл удар с дървения кол. След това Б. се насочил към С., който също се уплашил от хладнокръвието на Б. и се втурнал да се спасява. Б. се приближил до колата, в която били останалите и нанесъл удар с юмрук в главата на Р.Д.. Последният потеглил с колата и с това разправията в ****** приключила.

Около един и половина след полунощ всички решили да се прибират в гр.Плевен. Качили се в автомобила, управляван отново от Д. *** в ******, където всички живеели. За да избегне опасността да бъде заловен  да управлява неправоспособен и в пияно състояние от органите на МВР, Р.Д. минал с колата по черни пътища, които го извели от с.****** направо на пътя Плевен-Русе Е 83. Пресякъл с автомобила първокласния път и навлязъл в пресечка, водеща към циганската махала под ******. В тази пресечка бил спрян автомобил марка БМВ с ДК№ ЕН *** ВХ. Поради движение с несъобразена скорост на Д. се наложило да спре аварийно, за да избегне удар в автомобила „БМВ“. След преустановяването на движението на колата всички от лекия автомобил „Роувър” слезли, за да видят какво се случва в другата кола и кой си е позволил да спира на това място. Вътре били Е.Х. и Д. Г.. И двамата били чисто голи на задната седалка. Н.Х. под въздействието на алкохола, неудовлетворен от това, че не могъл да се саморазправи със С. от ******,  подразнен от начина на спиране на автомобила и от обстоятелството, че двамата в другата кола не са от циганската махала се приближил и с ръка строшил предното обзорно стъкло на лекият автомобил „БМВ“. Започнал да отправя заканителни и нецензурни реплики към намиращите се в колата Х. и Г.. Питал какви са и защо са спрели на това място, псувал и заплашвал. Към него в агресията се присъединил и Т.Р.М.. Двамата били от страната на шофьорското място на БМВ, на което бил Д.Г.Д. се опитал да потегли с автомобила и да спаси себе си и Е., но не успял. М. и Н. започнали да го удрят направо през прозореца на колата /предна лява врата/. Х.С.П. минал от другата страна, но тъй като вратата била заключена влязъл в колата през багажника. Пропълзял до Е.Х.. Тогава Н.Х. казал на Г. и Х. да дават телефоните и портфейлите си. Уплашени от случващото се, численото превъзходство на нападателите Х. и Г. предали мобилните си телефони на тримата нападатели. Д.Г. дал своя телефон „Самсунг Галакси Гранд2”, ведно със сим-карата на Н.Х.. Въпреки, че им дал каквото искат Н.Х. и Т.М. продължили да нанесят множество удари на Д.Г., като преди това го извлекли със сила от колата. В това време Х.П. заплашил Х., хванал я със сила за ръката и след като взел от нея мобилния й телефон „LG L5”, ведно със сим-картата и вложената карта с памет, започнал да се гаври с нея. Момичето била голо, уплашено и пищяло от ужас. Х.П. въпреки нейното явно демонстрирано нежелание и молбите й да я остави, я опипвал по гърдите и слабините, възбуждайки се сексуално от това, въпреки, че Х. пищяла от уплаха и отвращение. През цялото време Н.Х. и Т.М. заплашвали и нанасяли побой на приятеля й Д.Г., въпреки, че вече му били отнели ценните вещи, които искали. В един момент Н.Х. спрял да нанася удари на Д.Г., тъй като бил привлечен от писъците на Е.. Решил да я отвлече. Заобиколил автомобила и минал откъм страната на Е.Х.. С удар с ръка строшил стъклото на предната дясна врата, отворил я и със сила извякъл извън колата голото момиче. Започнал да я заплашва и да й нанася удари в лицето. В резултат на удар в лицето Х. паднала на земята. Х.П. я изправил, държейкия отзад, като продължавал да я държи за гърдите и да се гаври с нея. Х. Н. хванал Е.Х. за косата и започнал да я влачи по земята в посока към циганската махала. Започнал да я заплашва, че щял да я товари в друга кола, да продава за проституиране и други такива. В това време Т.М. нанасял удари на Г.. Виждайки какво се случва на приятелката му Д. успял да отблъсне Т.М..

Н.Х. влачил Е.Х. в продължение на около 30 метра, когато внезапно бил изблъскан от Д.Г. встрани. Г. помогнал на Х. да стане и двамата побягнали надолу към циганската махала. Прескочили оградата на къщата на Г.М. и се скрили в помещение в къщата му. През цялото време, през което двамата пострадали тичали към къщата на М.Н.Х. тичал след тях, като на моменти успявал да изпревари Г. и се опитвал да хване Е.. Поради пияното си състояние не успявал, а и Г. го блъскал встрани, с което му пречел да хване момичето.

След скриването на двамата в къщата на М. в двора му нахлули Н.Х., Х.П., Т.М. и други. М. виждайки случилото се се опитал да изгони всички от двора си, но не успял. След това се опитал да изясни случилото се като заговорил с двете страни – пострадалите и преследващите ги цигани. След като Д.Г. излъгал, че баща му работи в Първо РУП-Плевен пияните цигани си тръгнали, а съпругата на М. се обадила на телефон 112 и подала сигнал.

В последствие Х.П. и Т.М. укрили мобилните телефони, но след покана от страна на полицейските органи ги предали доброволно.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно оценителна и допълнителна съдебно оценителна експертизи е стойността на унищожените вещи и отнетите такива : – 1брой мобилен телефон  марка LG G5 на стойност 149 лева, 1 брой сим карта на стойност 5 лева и карта памет на стойност 15 лева, собственост на Е.Х.Х. и 1 брой мобилен телефон марка „Самсунг Галакси Гранд 2” на стойност 323лева, 1 брой сим карта на стойност 5 лева, собственост на Д.Й.Г., а щетите по автомобила, причинени от Н.Х. възлизат общо на 406 лева. Към момента на извършване на деянието Х.П. е бил непълнолетен, но с оглед данните по делото е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Горната фактическа обстановка се повтърждава от събраните по делото доказателства – разпити на свидетели Е.Х.Х., Д.Й.Г., Т.П.П., М.Т.Б., П.П.В., А.К.Н., А.А.Ф., Р.Г.Д., Г.М.М., Т.Р.М., протокол за оглед, справки за съдимост, експертни заключения, протоколи за разпознаване и останалия по делото доказателствен материал: протокол за оглед  на местопроизшествие от 19.06.2014 г.; протокол за оглед на веществени доказателства от 20.06.2014 г.; протокол за разпознаване на лице и предмети; протокол за доброволно предаване на лист 107 и лист 109; опис на МПС на лист 110;  характеристична справка на 115 лист за Н.  Х.; справка за съдимост на Н.Х. от лист 116 до лист 119 лист; характеристична справка на Х.П. на лист 120;  справка за съдимост на Х.П. от 121 лист до 124 лист; протокол за разпознаване на лица на лист 50 том ІІ от 23.07.2014 г.;  справка за съдимост по отношение на Х.П., приложена в съдебното производство на лист 34 до 38 лист и протокол  от споразумение в заверен вид.

Не са налице противоречия в доказателствения материал, които да внасят съмнения във фактическата обстановка, поради което съдебният състав я приема така както е предложена от прокурора. 

По обвинението срещу Н.Г.Х. за престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Видно е от приетата фактическа обстановка, че вещите са отнети както чрез употреба на сила, така и чрез заплашване и то от тримата съучастници. От справката за съдимост е видно, че са налице условията на чл.29 ал.1 б.”б” от НК с оглед осъжданията по НОХД № 2216/2004г., 4306/2006г. и 4478/2006г. и НОХД №№ 720/2009г. и 2717/2008г. Предвиденото наказание е лишаване от свобода от пет до петнадесет години, като съдът може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Наказанието лишаване от свобода следва да се наложи при условията на чл.54 от НК в рамките на минимума, с оглед доброто процесуално поведение на подсъдимия. С оглед чл.58 а ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК следва да се намали така определеното наказание с една трета до размера на ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Другото предвидено наказание конфискация не може да бъде наложено предвид разпоредбата на чл.45 от НК и факта, че не е установено налично имущество на виновния. 2, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК.ючен граждански брака: условията на на присъда. ода по отношение и на двамата подсъдими и с прил

По обвинението срещу Н.Г.Х. за престъпление по чл.216, ал.1 от НК няма противоречия в доказателствения материал и съдът приема, че е реализиран състава на това престъпление. В тази насока фактическата обстановка е без противоречия. При определяне на наказанието в рамките на законовия размер съдът взема предвид освен съдебното минало на подсъдимия, размера на причинените щети и лошите характеристични данни и факта, че е увредена вещ със стойност значително по-висока от нанесените вреди. На практика без поправяне на вредите автомобилът е неизползваем. В този смисъл наказанието следва да е значително над минимума, а именно една година лишаване от свобода. Във вр. с чл.58 а ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК следва да се намали така определеното наказание с една трета до размера на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

По обвинението срещу Н.Г.Х. за престъпление по по чл.142, ал.3, т.1, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК. Съставът на това престъпление несъмнено е извършиен, видно от фактическата обстанвока, която се подкрепя и от доказателствата по делото. Прието е че отвличането се изразява във влачене на пострадалата в рамките на 30 метра, като подсъдимия заявявал, че ще я качми в друга кола и ще я продава да проституира. Практиката по отношение на деянието отвличане е категорична, че „отвличането е завършено с принудителното напускане на пострадалия на мястото, в което се е намирал. На какво разстояние впоследствие ще бъде откаран и по какъв начин е без правно значение за съставомерността на деянието като отвличане. Не е наложително отвличането да е извършено непременно с автомобил или друго превозно средство. Това деяние ще бъде налице и в случаите, когато пострадалият е заставен да се движи сам.”/извадка от Решение № 207 от 6.ХI.1996 г. по н. д. № 219/96 г., ВК,/ В тази насока е и Решение № 14 от 17.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 630/2008 г., III н. о. Тази практика на ВКС на РБ се посочва, за да стане ясно, че дори в рамките на 30 метра е налице отвличане. Отделен е въпросът, че това следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. Предвиденото наказание е лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор, както и конфискация на част или цялото имущество на виновния. При условията на чл.54 от НК и съобразяване на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства настоящия състав приема, че е налице съществен превес на смекчаващи вината обстоятелства с оглед характера на деянието. Както се посочи отвличането е в рамките на 30 метра и въпреки, че прекъсването не е по решение на дееца все пак това е съществено смекчаващо вината обстоятелство, което води до извод за определяне на минималното наказание по закон. Другото предвидено наказание конфискация не може да бъде наложено предвид разпоредбата на чл.45 от НК и факта, че не е установено налично имущество на виновния. При това състояние следва на подсъдимия да се наложи наказание от ДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и във вр. чл.58 а ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК да се намали така определеното наказание с една трета до размера на ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23 от НК следва да се наложи на Н.Г.Х. най-тежкото 2, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК.ючен граждански брака: условията на на присъда. ода по отношение и на двамата подсъдими и с прилнаказание наказание от определените за трите престъпления, а именно  ШЕСТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.60 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС наказанието наложено на Н.Г.Х. следва да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК подлежи на приспадане от наложеното наказание на подсъдимия Н.Г.Х. времето през което е бил задържан, считано от 20.06.2014г. 

По отношение на обвинението срещу Х.С.П. по чл.150, ал.1, вр. чл.60, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК е видно от приетата фактическа обстановка, че деянието е извършено и то в една съществено стресираща обстановка за пострадалата и агресия от стрене на дееца. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете факта, че процесното деяние е извършено по-малко от два месеца след влизане в сила на предишното осъждане. Това дава основание на съда да наложи наказание над средата на предвиденото в закона. В тази насока съдът отчита факта, че на деецът са му били останали само два месеца до навършване на пълнолетие и освен това има лоши характеристични данни. При тези съображения и във връзка с чл.54 от НК съдът определя ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и във вр. чл.58 а ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК намалява така определеното наказание с една трета до размера на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

По отношение на обвинението срещу Х.С.П. по чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр. чл.60 вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК. Видно е от фактическата обстановка, че съучастието и по отношение на този подсъдим в грабежа е категорично доказано. Като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчете факта, че процесното деяние е извършено по-малко от два месеца след предишното осъждане. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита и факта, че на деецът са му били останали само два месеца до навършване на пълнолетие и освен това има лоши характеристични данни. При тези съображения и във връзка с чл.54 от НК го осъжда на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и по чл.58 а ал.1 от НК вр. чл.373 ал.2 от НПК намалява така определеното наказание с една трета до размера на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.23 от НК съдът налага на Х.С.П. най-тежкото 2, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК.ючен граждански брака: условията на на присъда. ода по отношение и на двамата подсъдими и с прилнаказание наказание от определените за двете престъпления, а именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.60 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС наказанието следва да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК следва да се приспадне от наложеното наказание на подсъдимия Х.С.П. времето през което е бил задържан, считяно от 20.06.2014г. 

На основание чл.68 от НК подсъдимия Х.С.П. следва да изтърпи целия размер на наказанието, наложено по СПОРАЗУМЕНИЕ №32/29.04.2014г. по НОХД№127/2014г. по описа на НРС в сила от 29.04.2014г. в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБАДА.  Няма основание за освобождаване отчасти или изцяло от изтърпяване на това наказание по чл.69 ал.2 от НК защото процесните деяния са извършени от лицето по-малко от два месеца след налагането на отложеното наказание. Това показва упоритост на дееца.

На основание чл.60 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС вр. чл.65 от НК приведеното в изпълнение наказание на Х.С.П. следва да се изтърпи в затвор при първоначален строг режим. Въпреки, че това осъждане е първо на лишаване от свобода следва да се има предвид, че към момента на привеждането му в изпълнение спрямо дееца се налага наказание лишаване от свобода за други две престъпления, които са основанието за приложение на чл.68 от НК.

При този изход на делото следва на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК подсъдимия Н.Г.Х. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на  Окръжен съд – град Плевен  направените по делото разноски в размер на 15 лв и по сметка на ОД на МВР Плевен 134,30лв. На основание чл.189, ал.ІІІ от НПК следва подсъдимия Х.С.П. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на  Окръжен съд – град Плевен  направените по делото разноски в размер на 15лв и по сметка на ОД на МВР Плевен 134,30лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                            /А. Григоров/

 

 

         СЪДИЯ:

                            /Н. Господинов/

 

 

 

 

 

2, вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК.ючен граждански брака: условията на на присъда. ода по отношение и на двамата подсъдими и с прил