№ 1663
гр. София, 06.04.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Даниела Талева
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора Л. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Талева Частно наказателно
дело № 20231100201693 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 12:30 часа се явиха:
На именното повикване в 12.30 часа се явяват:
За СГП редовно уведомена – явява се прокурор Л. Д.
ОСЪДЕНИЯТ Д. М. М. – редовно призован, доведен от СЦЗ, явява се
лично.
В залата се явява адв. Ю. С. от САК, упълномощен защитник.
ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР.СОФИЯ се явява инсп. М. М. с
днес представено пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните по хода на делото и
като намери сам, че не са налице процесуални пречки за разглеждането му
днес
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на лишения от свобода
Д. М. М. – роден на ******* г. в гр. София, с ЕГН **********,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан.
Самоличността на лишения от свобода е снета по негови данни и
проверена по данни, съдържащи се в затворническото досие.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на осъдения правата му в настоящето
производство.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбрах правата си.
1
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на осъдения правото му на отвод спрямо
съдебния състав, прокурора и секретаря.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Разбирам това, няма искания за отводи.
АДВ.С.: Нямам искания за отводи спрямо изброените лица.
ИНСП.М.: Нямам искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по реда на съдебното
следствие и по доказателствата.
ИНСП.М.: Представям актуална справка за изтърпяното до момента
наказание от осъденото лице към днешна дата и изискания пробационен
доклад.
АДВ.С.: Запознат съм, да се приемат.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ, като съобрази, че са изпълнени изискванията по чл.271 до
чл.275 от НПК, включително и на основание чл. 276 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане постъпилата молба от Д. М. М.,
с която същият претендира да бъде условно-предсрочно освободен от
оставаща част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, което
понастоящем изтърпява в Затвора – гр. София.
АДВ.С.: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и постъпили по делото заедно с молбата, справка
от ГДИН с рег. № 73/17.03.2023 г., заедно със становище от началника на
затвора, доклад за лишения от свобода, изготвен от инспектор СДВР,
първоначален план на присъдата, както и затворническо досие.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и днес представен пробационен доклад за
пробационен надзор, изискан от съдията-докладчик по делото по искане на
защитата, както и справка от ГДИН с рег. № 73/06.04.2023 г., която отразява
изтърпяната и оставаща част от наказанието „Лишаване от свобода“ към
днешна дата.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат представените доказателства.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Да се приемат.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните по докладваните,
представени с молбата и изискани от съдията-докладчик документи, намери,
че са относими към предмета на делото и следва да бъдат приети, като
писмени доказателства.
Мотивиран от горното и на основание чл. 283 от НПК
2
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени доказателства по делото, както
следва:
- справки от ГДИН с рег. № 73/17.03.2023 г. и с рег. № 73/06.04.2023 г.,
ведно със становище от началника на затвора;
- доклад за лишения от свобода, изготвен от инспектор СДВР;
- първоначален план на присъдата, както и затворническо досие.
- пробационен доклад за пробационен надзор.
ЗАЩИТАТА: Имам доказателствени искания. Моля да приемете като
относими доказателства по предмета на делото: декларация от Е. М. -
управител на „Н.Т. 11“ ЕООД, в която се сочи, че в случай, че Д. М. М.
излезе условно-предсрочно от затвора, ще може да започне незабавно работа
в посочената фирма.
На следващо място, представям и моля да приемете решение на РС –
Костинброд за това, че майката и бащата на осъденото лице са разведени,
като в тази връзка представям епикриза по отношение на С.К. Славова –
майка на подзащитният ми, видно от която същата е с онкологично
заболяване, последната епикриза е от 14.12.2022 г. с посочени заболявания и
предписани лечения. Също така и протокол от Решение на клинична
онкологична комисия по химиотерапия /КОХК/ и няколко на брой епикризи,
които касаят здравословното състояние на майката и проведеното лечение с
химиотерапия – 8 на брой са епикризите, които съпътстват протоколното
решение.
Считам, че документите, които касаят здравословното състояние на
майката, която е разведена с баща му и реално живее със сина си Д. М. преди
влизането му в затвора, както и другите документи считам, че са относими
към предмета на доказване дотолкова, доколкото в закона се сочи, че за УПО
се преценяват и ползват всякакви доказателства, няма ограничение, не само
такива за предоставяне на информация за престоя в затвора на лишения от
свобода.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме само декларацията, с която е заявено, че
осъденият ще бъде назначен на работа. По отношение на другите документи,
считам че са неотносими към предмета на настоящото производство.
ИНСП.М.: Относно декларацията на работодателя, който е заявил, че
ще го наеме на работа след освобождаването му, моля да бъде приета, тъй
като е относима към предмета на делото.
По отношение на медицинската документация, предоставям на съда
доколко е относима за изясняване предмета на делото.
СЪДЪТ, като съобрази представените документи от страна на защитата,
намери че няма пречка те да бъдат приети като писмени доказателства по
делото, доколкото декларацията сочи на обстоятелство, че в случай на
условно-предсрочно освобождаване на осъденото лице, същият веднага ще
3
бъде нает на работа, респективно ще му бъде осигурена възможност за
получаване на доходи по законосъобразен начин.
По отношение на останалите документи, Съдът счита, че няма пречка
да бъдат приети, доколкото те сочат за това какво е към настоящия момент
социалното положение на осъденото лице.
С оглед горното и така мотивиран, на основание чл. 283 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА като писмени доказателства по делото, както
следва:
-декларация от Е. М. - в качеството му на управител на „Никита Транс
11“ ЕООД,
- Копие от . Решение от 28.07.1998 г на РС – Костинброд;
-Протокол от Решение на клинична онкологична комисия по
химиотерапия /КОХК/
- Епикризи на С.К. Славова – майка осъдения Д. М., съответно от
17.11.2016 г., от 26.10.2016 г., от 05.10.2016 г. , от 11.09.2016 г. от 21.08.2016
г., от 29.07.2016 г. и от 08.07.2016 г., както и от12.12.2022 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните нямат искания за събиране на
други доказателства, освен събраните до настоящия момент и като намери, че
делото е изяснено от фактическа страна
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.С.: Моля да уважите депозираната молба чрез мен от Д. М. М., с
която е поискано условно-предсрочно освобождаване от изтърпяване на
наказанието в размер на 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“, което
подзащитният ми търпи.
На първо място считам, че от времето на престоя си в СЦЗ и в частност
в ЗО „Казичене“ Д. М. М. е дал достатъчно доказателства затова, че отговаря
на изискванията на чл. 70 на НК, а именно, че е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание реално и затова, че е дал достатъчно
доказателства, че се е поправил и че може да се впише с едно
законосъобразно поведение извън пределите на затвора сред обществото, като
считам, че липсват каквито да е доказателства и данни, приложени от
затворническата администрация и такива, които да се съдържат в
затворническото досие на осъденото лице, от които да може да се направи
4
извод, че той не се е поправил, че има рисково поведение и че не следва да
бъде освобождаван условно-предсрочно.
Не виждам как и защо началника на затвора е изразил отрицателно
становище, а и от приложения доклад от инспектор социална дейност, не
разбирам защо се твърди, че той не отговаря на изискванията и че не е дал
достатъчно доказателства за поведението си. Личи в самия доклад, изготвен
от ИСДВР И. и съгласувано с инсп. Драганов, едно може би заинтересовано
и предубедено отношение по отношение на лишения от свобода. Какво имам
предвид! В предпоследният абзац се сочи, че условно-предсрочно
освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на
затворниците, а след това се изразява мнение, че това не е задължение на
затворническата администрация и на инспектор социална дейност да
коментира дали е възможност, предоставена от закона, какво предоставя
закона. Този човек има за задължение и му е разпоредено от съда да изготви
един доклад относно поведението на лишения от свобода, какво е било то от
постъпването му в затвора, какво е било по време на изтърпяване на
наказанието и какво е към настоящия момент, а не да изземва функциите на
съда и на прокурора и на представителя на затвора в случая да обяснява дали
това е правна възможност, дали е някаква друга възможност непредвидена в
закона и т.н. С тези си заявления виждам едно предубедено отношение и в
тази връзка считам, че и доклада е изготвен изключително предубедено, без
да са посочени каквито да е негативни постъпки или характеристични
данни на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказанието му.
Сочи се, че проблемни зони за Д. М. са такива, че не осъзнава и не признава
вината си. Това твърдение, че Д. М. не приема присъдата като справедлива, по
едното дело НОХД 184/2018 г., което му влиза в групата от кумулацията – 4
месеца „лишаване от свобода“, същият си е приключил делото със
споразумение, което предполага, че се е признал за виновен. Не може по
делото, по което е признал вината си, заявил е всички необходими изискващи
се от закона реквизити за това, че осъзнава постъпката си и се признава за
виновен, в следващият момент да се твърди, че той счита присъда за
несправедлива и че не я признава.
На следващо място, преди да му бъде приведено в изпълнение
наказанието от 1 година и 6 месеца „Лишаване от свобода“ Д. М. изтърпя
наказание от 6 месеца „Лишаване от свобода“, наложено му от СОС, което
дело също приключи със споразумение, с признаване на вината му. Не
виждам откъде затворническата администрация, в частност ИСДВР, което е
изготвило този доклад, черпи информация, че Д. М. не признава наказанието
си и счита присъда за несправедлива при положение, че този човек, 2 от 3
дела по които търпи наказание „Лишаване от свобода“ още от 2021 г., са
приключили със споразумение и той се е признал за виновен, без да има
възражения. Ако не признаваше вината си съдът нямаше да одобри такива
споразумения, прокуратурата нямаше да внесе такива споразумения.
На следващо място аз не виждам абсолютна нито една негативна
характеристична данна за Д. М. в приложения доклад. Сочи се, че не е
допускал никакви нарушения на режимните изисквания откакто е постъпил в
5
затвора. Сочи се, че не е наказван, че е награждаван, че се справя добре с
работа си и че не е спирал да работи откакто е постъпил в затвора. Работи в
общината в гр. Своге. Всеки ден той работи, очевидно се справя добре.
Всичките тези данни ведно са поставени с факта, че се сочи, че се включва в
плана на присъдата си и че е започнал поправителен процес, говорят, че той е
дал достатъчно доказателства затова, че е готов да води един
законосъобразен начин на живот, че желае извън затвора да продължи да
работи, да не се издържа от престъпления. Пак казвам, не разбирам откъде
затворническата администрация черпи тази информация, въпреки, че не
виждам как е изготвен доклада и на база на какви доказателства. Беше редно
да мотивират отрицателното си становище както началника на затвора, така и
ИСДВР, да бяха се мотивирали защо точно считат, че той не отговаря на
изискванията и с какво не е показал добро поведение. По-скоро какво е могъл
да направи в условията на затвора, още от това, което е направил и какво в
условията на затвора му се предоставя като възможност, за да докаже, че се е
поправил. Сутрин излиза с една група хора, карат го до гр. Своге, работи цял
ден в общината, а там не е на работа от която може да се „скатава“, там има
ръководители и по цял ден не спира и изпълнява задълженията си. Вечерно
време се прибира, като работи и събота, а неделя е единствения свободен ден
в който този човек остава в рамките на затвора. Ако с това си поведение без
да се е отклонил нито веднъж, не само за срокът на присъдата, която към
момента разглеждаме, дали отговоря за условно-предсрочно освобождаване,
имам предвид още 6 месеца изтърпени. Реално престоя му до момента
откакто е влязъл м. декември 2021 г. си е почти 1 година и 6 месеца и е
прекарал ефективно в затвора реално, какъвто му е срокът на настоящото
дело. Ако за 1 година и 6 месеца вие счетете, че не се е поправил, то такова
му е наказанието, съдът, който му е наложил това наказание е преценил, че за
този срок той би следвало да се поправи. За такъв период му е изготвен и
планът на присъдата и той реално е изтърпял такъв срок на присъдата.
Считам, че е редно да се уважи молбата, липсват данни, които да
навеждат към обратното на това, че не е дал достатъчно доказателства. В
самата молба за условно-предсрочно освобождаване съм посочил една
Резолюция № 76 на Комитета на министрите към Съвета на Европа, където
изрично е указано: „условно предсрочно освобождаване да се дава веднага
щом се появи благоприятна прогноза за лишения от свобода, за развитието
му“ и че генералната превенция не следва да оправдава отказ от условно-
предсрочно освобождаване. Тук в плана на присъдата и в доклада се сочи, че
има започнал корекционен процес, има благоприятна прогноза за това, че
работи, че желае да работи извън затвора.
На следва място Постановление № 7 от 27.06.1975 г. на пленума на ВС,
се сочи, че следва да се оценява възпитателното значение на условно
предсрочно освобождаване и то да се дава своевременно на лица, които са
дали достатъчно доказателства за поправянето си с отношението си към
труда, като го считат за свое морално право. Е, този човек не е спирал да
работи откакто е в затвора, а също така той реално е за първи път в затвора.
През м. декември 2021 г. влиза за първи път в затвора да изпълнява ефективна
6
присъда, преди това не е бил в затвора. Приведена е в изпълнение тази
условна присъда, така, че не може да кажем, че веднъж е влизал в затвора, не
му е въздействало престоя в затвора и се е наложи втори път да влезе.
Напротив, за пръв път е в затвора. При положение, че има започнал
корекционен процес не виждам причина защо на този човек не му се даде
шанс след първото му влизане в затвора , да покаже извън рамките на затвора,
че се е поправил и да затвърди показаното към настоящият момент.
Искам да обърна внимание и на фактът, че в индивидуалния план на
присъдата се сочи, че следва да се работи към запазване на позитивните
социални контакти. На него социалните контакти са с родителите, със
сестрите му извън рамките на затвора. Виждаме, че до момента след 1
година и 6 месеца престой по едната присъда, в последствие по другата, която
в момента разглеждаме, е запазил тези контакти, какво по-добро от това да
запазиш социалния си контакт и да му се даде възможност извън рамките на
затвора да започне да си комуникира с близките си, преди да се е случило
нещо с майка му или с баба му, за които така или иначе се грижи.
Не на последно място ще помоля да вземете под внимание и фактът, че
при болен родител с диагнозите, с които се запознахте, майка му страда от
2016 г. от тумор, превантивното въздействие от престоя в затвора е двойно
по-голямо и по-тежък при положение, че знаеш, че си в затвора и че не може
да помагаш на майка, която се лекува чрез химиотерапия. Отделно от това,
има данни и в доклада го пише, че се грижи за баба си, която е инвалид и
получава социална пенсия затова, че се грижи за нея. Този човек общо взето
ги е оставил тези хора, те са лишени от възможност от неговите грижи към
настоящия момент и предвид този факт, ще ви моля да съобразите и тези
неща и да се произнесете със съдебен акт, с който да уважите молбата ни.
Моля да вземете под внимание и това, че със самото условно-
предсрочно освобождаване не спира изпълнението на наказанието, има
изпитателен срок в рамките на остатъкът от неизтърпяната част от присъдата,
който също има своето превантивно въздействие. Има възможност да му
наложите пробационна мярка не само такава, каквато се предлага от
пробационния служител в рамките на затвора, а каквато вие прецените. Той
няма против и не възразява срещу други мерки, които да му бъдат наложени,
които също имат превантивно въздействие и следят и контролират лицето
извън рамките на затвора как се развива. Известно му е, че ако извърши нещо
противозаконно, ще трябва да влезе и да си доизтърпи наказанието, което
също има своето въздействие. Не считам, че с освобождаване с условно
предсрочно приключва превъзпитаването и въздействието на тази присъда.
Във връзка с горното моля да уважите молбата и да приемете, че са
налице всички предпоставки за уважаване на молбата и за освобождаване
условно-предсрочно на Д. М. М..
СЪДЪТ ДАВА думата за лична защита на лишения от свобода:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Моля да бъда освободен предсрочно.
ИНСП.М.: Становището на началника на затвора е отрицателно по
7
отношение молбата за условно предсрочно освобождаване на лицето Д. М.
М.. Към момента е налице само първата предпоставка, изтърпяно е повече от
половината от наложеното наказание.
По отношение на втората предпоставка, началникът на затвора смята, че
от наличните към момента доказателства не може да се направи обоснован
извод за постигане целите на наказанието с оглед на което Ви моли да не
уважавате молбата му.
В случай, че прецените, че са налице основания за условно-предсрочно
освобождаване и постановите такъв съдебен акт, Ви предлагам в
изпитателният срок да постановите пробационни мерки, съобразно
предоставения ви доклад.
ПРОКУРОРЪТ: Също считам, че молбата е неоснователна към
настоящият момент. Не се оспорва, че осъдения е изтърпял повече от
изискуемите се 1/2 от наложеното му наказание. Видно е от материалите по
делото, че към момента не са налични достатъчно доказателства за неговото
поправяне. Действително, както е отразено и в доклада на инспектор СДВР,
осъденият има похвални писма за справяне с трудовите задължения, не е
наказван, награждаван е, има позитивно отношение към труда. Не може да се
пренебрегне обстоятелството, че има ясно очертани проблемни зони по
отношение на които корекционната дейност все още не е оказала
необходимото въздействие.
Не съм съгласна с изложеното от защитата, че следва да бъде подлагано
на съмнение мнението на администрацията, че същото е пристрастно.
Напротив, считам доклада за обективен. Обстоятелството, че две от
производствата срещу осъдения са приключили със споразумение, не би
могло да бъде тълкувано като липса на проблеми в зоната „Отношение към
правонарушението“, най-малкото, защото със сключването на споразумение
осъденият се е възползвал от разпоредбата на чл. 55 от НК.
Не е за пренебрегване и обстоятелството, че рискът от рецидив все още
е в средни стойности - 54 точки.
С тези налични проблемни зони считам, че въпреки позитивната
тенденция в поведението му, към настоящият момент не може да се приеме,
че са изпълнени целите на наказанието.
СЪДЪТ ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Моля да бъда освободен предсрочно и благодаря.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след като се запозна със събраните по делото материали,
изслуша становищата на страните, намира за установено следното:
Осъденият Д. М. М. към момента изтърпява наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, наложено му с определение,
постановено по НЧД № 84/2022 г. по описа на Окръжен съд - София, влязло в
сила на 16.04.2022 г.
От така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ към днешна дата
8
осъденият е изтърпял фактически 10 месеца и 10 дни, като има остатък за
изтърпяване в размер на 4 месеца и 1 ден.
В приетите по делото доказателства - справката от ГД „ИН“ ведно със
становище от началника на затвора, доклад за лишения от свобода, изготвен
от инспектор СДВР, се изразява мнение, че е изпълнена само първата
предпоставка на закона за условно-предсрочно освобождаване - изтърпяно е
повече от 1/2 от наложеното наказание, но не е постигнато поправянето на
осъденото лице. Сочи се още, че целите на наказанието не са изпълнени в
цялост и оценката от рецидив е в средни стойности - 54 точки, като няма
промяна от първоначалните стойности. Има актуални проблемни зони, по
които работата трябва да продължи.
Видно от затворническото досие, осъденият е награждаван два пъти и
не е наказван.
От доказателствата по делото се установява, че е изтърпяно фактически
повече от половината от наложеното наказание. Видно от доклада, приложен
по делото, при осъдения продължават да бъдат налице ясно изразени
дефицити. Сочи се, че лишеният от свобода не е изградил умения за
разпознаване на проблемите, съответно не притежава умения за справяне с
тях по законосъобразен начин. Отличава се с безразсъдно и рисково
поведение. Не приема отговорност за извършеното, приема се като
несправедливо осъден, набеден, не разбира мотивите за криминалното си
поведение, не разпознава факторите, които са довели до извършване на
противоправното деяние. В заключение в доклада и в становището на
Началника на затвора се изтъква, че целите на наказанието не са постигнати в
цялост, не са изпълнени и целите и задачите, заложени в плана на присъдата,
поради което и корекционната дейност с него трябва да продължи.
Тук е мястото да се отбележи, че Съдът напълно споделя заявеното от
представителя на СГП, че обстоятелството, че осъденият е приключил
наказателните производства, водени спрямо него със споразумения, не може
да бъде тълкувано в насока такава, че той признава вината за извършените
противоправни деяния и приема наложените му наказания за справедливи.
Видно от доклада става ясно, че при извършените изследвания от страна на
затворническата администрация е установено, че осъденият се приема като
несправедливо осъден и набеден, т.е. от факта, че наказателните дела спрямо
него са приключили със споразумение, не може да се направи еднозначен и
категоричен извод, че осъденият признава вината си и е приел отговорност
за извършеното.
На следващо място, необходимо е да се отбележи, че в доклада се
посочва, че лишеният от свобода не е изградил умения за разпознаване на
проблемите, не притежава и умения за адекватното разрешаване на
проблемите с начини, които са съответни на законовите изисквания.
Също така осъденият не разпознава факторите, довели до извършване
на това противоправно деяние, не осъзнава и мотивите за собственото си
криминално поведение.
9
Всичко това сочи, че макар при осъдения да са налице определени
положителни промени, очевидно при него все още са налице дефицити във
връзка с които корекционната работа с него следва да бъде продължена.
Съдебният състав също не намира основания да не даде вяра на
отразеното в доклада и в справката от ГДИН, които документи са изготвени
от затворническата администрация, а докладът е изготвен от инспектор
СДВР, който има най-близък контакт с лишените от свобода и съответно най-
пълни и обстойни наблюдения върху поведението на осъдените лица и
съответно върху настъпилите у тях промени, били те положителни или
отрицателни такива.
Що се отнася до представените медицински документи във връзка с
онкологичното заболяване на майката на осъдения Д. М. М., необходимо е да
се посочи, че от тях действително се установява, че единият родител на
осъденото лице страда от онкологично заболяване. Това онкологично
заболяване обаче датира от 2016 г. Видно от представените медицински
документи, майката на осъдения полага необходимите грижи за своето
здраве, извършва необходимите изследвания и изискуемите наблюдения над
нея. Съответно от представените документи се установя, че към момента
майката на осъденият е в стабилно здравословно състояние. Що се отнася до
онкологичното заболяване, то е определено в медицинската документация
като хронично такова, съответно не може да се направи извод, че родителят, с
който лишеният от свобода М. е живял по времето преди да започне
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“, се нуждае от неговото
постоянно присъствие и помощ.
Не на последно място, следва да се посочи, че социалните и медицински
здравословни проблеми на членове от семейството на лишените от свобода не
са сред основанията, които законодателят е предвидил, за да бъде
постановено условно-предсрочно освобождаване от изтърпяване на
съответната останала част на наказанието „Лишаване от свобода“.
Основанията, които законът е предвидил за постановяването на такова
условно-предсрочно освобождаване са две. Те са съответно фактически
изтърпяна част от наказанието „Лишаване от свобода“ 1/2 или респективно
2/3, ако се касае за опасен рецидив, и да е констатирано поправяне на
осъденото лице, съответно да няма нужда от продължаване изпълнение на
наказанието за допълнителни корекции в поведението на осъдения.
В настоящия случай съобразно представените по делото доказателства,
се установява, че към момента осъденият Д. М. М. е изтърпял фактически
повече от 1/2 от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, но не
може да бъде направен извод, че при него се констатира пълно поправяне.
Напротив, установява се от доказателствата по делото, че при него
продължават да бъдат налице редица дефицити. Той не е изградил умения за
разпознаване на проблемите, няма умения за справянето с тях по начин, който
да е съответен на законовите изисквания, не осъзнава причините, които са
довели до реализирането на престъпните деяния, не приема отговорност за
извършеното, рискът от рецидив е с непроменени стойности и е в средни
10
стойности, като е определен като среден за обществото, а всичко това сочи, че
корекционната работа с осъдения не е дала целения от съдилищата резултат
от началото на изпълнението на наказанието.
Необходимо е да се посочи още, че условното-предсрочно
освобождаване е една възможност, която законът предвижда и тя се прилага
по отношение на лица, които с поведението си са показали, че далеч
надхвърлят обичайното добро поведение, което е необходимо за да бъде едно
наказание „Лишаване от свобода“ изтърпяно по безпроблемен начин. В
настоящия случай не се установява такова поведение от страна на осъдения
М.. В действителност, факт е, че той през цялото време на изтърпяване на
наказанието е полагал труд, факт е, че има положително отношение към
труда. Факт е обаче, че при него продължават да бъдат налице дефицити,
които са съществени от гледна точна на това да се приеме, че осъденото лице
се е поправило и превъзпитало към спазване на законосъобразно поведение и
водене на живот, който да бъде съответен на обществените изисквания и на
законовите предписания.
Поради всичко това Съдът намира, че при осъдения Д. М. М. е налице
само една от законовите предпоставки, но не е налице поправяне, което да
бъде трайно и да е подготвило лицето за законосъобразен живот на свобода.
Не е налице трайна промяна на личността към осъзнато поведение, съответно
на законовите и обществените очаквания, поради което и молбата на
осъдения в тази насока се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Мотивиран от гореизложено и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. М. М., с ЕГН -**********,
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му с определение,
постановено по НЧД № 84/2022 г. по описа на СОС, влязло в сила на
16.04.2022 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен
срок от днес пред САС по реда на глава ХХІІ от НПК с частна жалба и частен
протест.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 441 от НПК, нова молба или предложение за
УПО не може да бъдат направени по-рано от шест месеца от деня на влизане
в сила на настоящото определение.
Препис от определението да се изпрати на Затвора – гр.София за
сведение и изпълнение, след влизането му в сила.
11
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
11:55часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12