Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IV въззивен състав, в открито заседание на четвърти ноември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела Пиралкова и прокурора Русалина
Михайлова, като разгледа докладваното от съдия Атанас С. Атанасов ВНОХД № 3839/2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
Образувано е по
въззивен протест от СРП срещу присъда от 18.06.2019 г. по НОХД № 19083/2017 г.
по описа на СРС, НО, 107-ми състав, с която подс. И.К.И. е признат за невиновен
в това на 18.01.2017 г., за времето от 11.00 часа до 11.30 часа, в гр. София, в
сградата на 07 РУ-СДВР, намираща се на бул. „**********, пред надлежен орган на
властта - И.С.М.- старши разследващ полицай при 07 РУ-СДВР по досъдебно
производство № ЗМИП-15238/2016г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 47374/2016г.
по описа на СРП като свидетел устно съзнателно потвърдил неистина: че не е
теглил паричен кредит на 25.11.2015 г. в размер на 150 лева от фирма „Ф.Б.“
ЕООД, както и че не е ходил в офис на „И.“, намиращ се в гр. София, бул. „********,
за да получи сумата от 150 лева, поради което и е оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
В протеста
и подаденото допълнение са изложени доводи, че от събраните по делото
доказателства по категоричен начин е установено, че подсъдимият И.И. е извършил деянието, за което е бил обвинен. Предлага се
присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея бъде постановена нова, с която
подс. И. бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинения.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция представителят на СГП не поддържа така подадения протест. Счита, че първоинстанционният
съд е обсъдил в цялост наличните по делото доказателства и е възприел
фактическа обстановка, която напълно им съответства. Пледира присъдата на
районния съд да бъде потвърдена, като правилна и обоснована.
Защитникът на подс. И.И. пледира да бъде оставен без уважение протестът на СРП и
да бъде потвърдена присъдата на СРС. Поддържа, че районният съд е обсъдил
всички събрани по делото доказателства и е достигнал до обоснования извод, че
обвинението е недоказано.
Подс. И.И.
моли да бъде потвърдена присъдата на районния съд.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
През 2015г. подсъдимият И.И. искал да изтегли кредит от 6000 лева, за да си купи
спортна кола. Запознал се с две лица, представили се с малки имена „Н.“ и „В.“,
които му обещали помощта си. На тези лица подсъдимият предоставил копие от
личната си карта, заверена за вярност с оригинала и трудов договор. На
25.11.2015г. подсъдимият И.И., придружен от „Н.“ и „В.“,
отишъл до офис на „И.“, находящ се в гр. София, ж.к.
„Надежда“, бул. „********, където получил на каса от св. Д.Д.сума
от 150 лева отпуснат кредит от „Ф.Б.“ ЕООД. Подсъдимият бил придружен от лицата
„Н.“ и „В.“, които му обяснили, че сумата, която получава е, за да бъде внесена
като застраховка по кредита. Поде. И.И. вписал в
разписка № 07000390138553/25.11.2015г. в графата „Клиент“ саморъчно имената си И.И. и положил подписа си в графата „Подпис“. След това
разписката, която получил, му била взета от лицето „В.“, което подсъдимият
разпознава като свидетелят М.Б.И., а лицето „Н.“ взело сумата 150 лева.
Подсъдимият спрял да контактува с лицата „Н.“ и „В.“.
На 21.12.2016 г. с постановление
от 14.12.16 г. било образувано досъдебно производство пр. пр. № 47374/2016 г.
по описа на CPП, по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл. 212а, ал.1 НК. Досъдебното производство било образувано
след като в 03 РУ-СДВР било депозирано заявление от И.К.И., в което същият е
посочил, че на 09.09.2016 г. установил, че неизвестно
лице на 25.11.2015 г., без негово знание и съгласие и използвайки личните му
данни, е подал електронно заявление до фирма „Ф.Б.“ за отпускане на бърз кредит
в размер на 150 лева, който бил усвоен и И. дължал на горепосочената фирма
сумата по отпуснатият кредит и лихвите, тъй като кредитът не бил обслужван. С
оглед на извършената в 03 РУ-СДВР проверка по заявеното от И. прокурор при СРП
е образувал досъдебно производство и разпоредил провеждане на разследване.
В хода на разследването по
досъдебното производство и с оглед дадените указания от наблюдаващия прокурор,
определеният за водещ разследването - старши разследващ полицай И.М.от 07 РУ-
СДВР, на 18.01.2017 г., за времето от 11.00 ч. до 11.30 ч., провела разпит в
сградата на 07 РУ СДВР в гр.София, бул. “**********, в процесуалното качество
на свидетел на подсъдимия И.К.И.. При разпита на И. в това му качество същият
устно и непосредствено пред старши разследващ полицай М. заявил, като
показанията му били отразени в протокол за разпит на свидетел от 18.01.2017 г.,
следното: „Във връзка с показаното ми копие на разписка № 07000390138553 от
25.11.2015г. мога да кажа следното: Не съм ходил в офис на „И.“, нито в кв.
„Надежда“, бул. „Ломско шосе“ 4, нито съм теглил тази сума от 150 лева. Виждам,
че почеркът, е който е изписано името ми е като моя почерк и подписът прилича
на моя. Аз не си спомням да съм подписвал такава разписка. В показаното ми
копие на личната ми карта, мога да кажа, че това е моята лична карта, която
ползвам и в момента. Виждам, че изписаният текст „Вярно с оригинала“ и положения
подпис са като моите. Не си спомням да съм правил такова копие на личната си
карта и да съм го давал някъде“.
В рамките на разследването по
образуваното Д^Т № 15238/2016 г. на 07 РУ СДВР, пр. пр. № 47374 /2016 г. на СРП
били разпитани свидетели, приложени справки от доставчици на данни и изготвена
графическа експертиза
хода на разследването по
досъдебно производство № 15238/2016 г. на 07 РУ СДВР, пр. пр. № 47374 /2016 г.
на СРП е назначена и изготвена графическа експертиза на почерка и подписа в
предоставената оригинална разписка на „И.“ АД, с която е била изтеглена сумата
от 150 лв., от която се установява, че копието на подписа в лична карта на
името на И.К.И. е копие на подпис, положен от И.К.И.; копието на ръкописен текст
в лична карта на името на И.К.И. е копие на текст, изписан от И.К.И.; подписът
в графа „Клиент“ на
разписка № 070003900138553 от 25.11.2015г. на „И.“ АД е положен от И.К.И.;
ръкописният текст в графа „Клиент“ на разписка № 07000390138553 от 25.11.2015г.
на „И.“ АД е изписан от И.К.И..
На 17.02.2017г. старши разследващ
полицай М. изпратила досъдебното производство, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 212а, ал 1 НК с мнение за прекратяване на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК. С постановление на СРП от 21.03.2017г.
досъдебното производство е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК.
На 06.07.2017г. И.К.И. е дал
писмено обяснение, в което е заявил, че името, изписано до графа „клиент“ И.И. е изписано от него, а подписът, положен в графа
„подпис“, е положен от него, като не си спомня кога ги е написал.
С постановление от 10.08.2017г.,
изведено деловодно на 15.08.2017г., е образувано досъдебно производство № 5133
ЗМК 240/17г. по описа на СДВР, пр.пр. № 14858/17г. по
описа на СРП срещу И.К.И. за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
За да приеме за установена така
изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд надлежно е обсъдил
събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия И.И. в хода на съдебното следствие, показания на св. И. М.,
дадени в хода на съдебното следствие, включително и тези, приобщени към
материалите по делото на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК
/л. 65-66 от д.пр./, показания на св. Б. И., дадени в хода на съдебното
следствие, показания на св. Р.Й.-Ч., дадени в хода на съдебното следствие,
включително и тези, приобщени към материалите по делото на основание чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК /л. 68-71 от д.пр./, показания на св. ДД,
дадени в хода на съдебното следствие; справка от „А1 България“/л. 38 съд.д./,
справка от „БТК“ ЕАД/л. 41 от д.пр./; материалите, съдържащи се в д.пр. № ЗМ
15238/16г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 47374/2016 г., включително
протокол за разпит на И.К.И. като свидетел от 18.01.2017г. и заключение на
графическа експертиза/л. 4-57 от д.пр./, писмено обяснение на И.И. от 06.07.2017г./л. 58 от д.пр./, справка за
съдимост/д.пр. и съд.д./.
Въззивният съдебен състав намира,
че първата инстанция е събрала необходимите за правилното решаване на делото
доказателства и не е ограничила страните в реализирането на процесуалните им
права да правят относими доказателствени искания.
Първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при анализирането
на събраните по делото доказателства.
Обосновано първоинстанционният
съд е счел, че дадените от подс. И.И. обяснения, в някои
от своите части, се подкрепят от други доказателствени източници, а в останалите – не се опровергават от други
доказателства.
В съответствие с приложение по
делото протокол, първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на
показанията на И.К.И., дадени на 18.01.2017г. в процесуалното качество на
свидетел по д.пр. № ЗМ 15238/16г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 47374/2016
г., категорично се установява от същия протокол за разпит на подсъдимия като
свидетел от същата дата.
Въззизвният съдебен състав също намира за
категорично и безспорно установяващо се от заключението на изготвената по д.пр.
№ ЗМ 15238/16г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. № 47374/2016 г. графическа
експертиза, приобщена заедно с отделените материали по воденото производство за
престъпление по чл. 212а, ал. 1 НК, че подписът в разписка № 070003900138553 от
25.11.2015г. на „И.“ е положен от И.К.И. и ръкописният текст в графа „Клиент“
на разписка № 07000390138553 от 25.11.2015г. на „И.“ АД е изписан от И.К.И..
При така установената фактическа
обстановка, споделяща се и от въззивния съдебен състав, правилни се явяват
изводите от правна страна на районния съд, че по делото е останало недоказана
обвинителната теза, според която подсъдимият И.И. е
извършил престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, като на 18.01.2017г. за времето
от 11.00 часа до 11.30 часа в гр. София, в сградата на 07 РУ-СДВР, намираща се
на бул. „**********, през надлежен орган на властта - И.С.М.- старши разследващ
полицай при 07 РУ-СДВР по досъдебно производство № ЗМИП-15238/2016г. по описа
на 07 РУ-СДВР, пр.пр. № 47374/2016г. по описа на СРП
като свидетел устно съзнателно потвърдил неистина: че не е теглил паричен
кредит на 25.11.2015г. в размер на 150 лева от фирма „Ф.Б.“ ЕООД, както и че не
е ходил в офис на „И.“, намиращ се в гр. София, бул. „********, за да получи
сумата от 150 лева.
Както е посочил правилно
районният съд, при извършването на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК деецът
устно или писмено съзнателно потвърждава неистина или затаява истина пред съд
или друг надлежен орган на властта. Обект на защита на престъплението по чл.
290, ал. 1 НК са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на
правосъдието, което е обусловено от разкриването на обективната истина по
фактите, за да може да се приложи правилно законът. Предпоставка за това, както
е посочила първата инстанция, е пред съда или пред органа, оправомощен
да събира гласни доказателства, да бъдат давани обективни и достоверни
показания.
Правилно и в съответствие с
установената по делото фактическа обстановка първоинстанционният съд е посочил,
че подсъдимият не е осъществил изпълнителното деяние на лъжесвидетелстването
във формата на потвърждаване на неистина. В хода на разпита му в качеството на свидетел
подс. И.И. е заявил, че не е ходил в офис на „И.“ на
бул. „Ломско шосе“ 4, както и че не е теглил сума от 150 лева от фирма „Фератум“, но, както е посочил първоинстанционният съд,
веднага след това подс. И.И. е дал показания, които
създават несигурност и колебливост в изнесените първоначални твърдения, като е
казал: „Виждам, че почеркът, с който е изписано името ми е като моят почерк и
подписът прилича на моя. Аз не си спомням да съм подписвал такава разписка. В
показаното ми копие на личната ми карта, мога да кажа, че това е моята лична
карта, която ползвам и в момента. Виждам, че изписаният текст „Вярно с
оригинала“ и положения подпис са като моите. Не си спомням да съм правил такова
копие на личната си карта и да съм го давал някъде“.
Въззивният съдебен състав също
намира за важно да бъде изтъкнато, че в показанията си от 18.01.2017 г.
подсъдимият не е заявил, че не е подписвал разписката от 25.11.2017г., а само е
посочил, че не си спомня да е подписвал такава. От друга страна, твърденията му,
че не е ходил в офис на „И.“ и не е получавал сума от 150 лева, противоречат
следващите му изявления, че и почеркът, и подписът в разписката от
25.11.2015г., за която не си спомня, и текстът, и подписът в копието от лична
карта, приличат на неговите.
Правилно районният съд се е
позовал на трайната съдебна практика, според която когато свидетелят
добросъвестно заявява несигурност, вярно отразяваща възприетата от него
реалност, той не би могъл да носи отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК. В този
смисъл и първата инстанция правилно е посочила, че в хода на инкриминирания му
разпит в качеството на свидетел подсъдимият И. категорично не е потвърдил
неистина, тъй като е изложил твърдения, които са колебливи и взаимно
противоречиви. Въззивният съдебен състав се солидаризира с изводите на първата
инстанция, според които извадените от контекста инкриминирани изявления не
обективират и не осъществяват изпълнителното деяние на престъпление
лъжесвидетелстване.
Въззивният съдебен състав се
съгласява и с изводите на първата инстанция, според които по делото не е
доказано по несъмнен начин и че инкриминираното деяние е извършено от подс. И.
от субективна страна. Както обосновано е посочил първоинстанционният съд, по
делото са останали неопровергани дадените от подс. И. обяснения, че той е бил
въведен в заблуждение от лицата „Н.“ и „В.“ относно произхода и
предназначението на сумата от 150 лева, изтеглена в офиса на „И.“ и взета от
лицето „Н.“.
При така извършената от
въззивната инстанция проверка на обжалваната присъда, доколкото не бяха установени
основания за нейното изменение и отмяна, същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6
от НПК, СГС, НО, Х въззивен състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 18.06.2019
г. по НОХД № 19083/2017 г. по описа на СРС, НО, 107-ми състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.