№ 3132
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20211100509098 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20053839 от 26.02.2021 г. по гр.д. № 34345/2020 г. на СРС, ГО,
168 състав е признато за установено, че Д. К. А. дължи на „Софийска вода“ АД, на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 131, 35 лв.,
представляваща цена на доставена и потребена вода за периода 19.04.2017 г. –
15.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
19.05.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 03.06.2020 г. по ч.гр.д. № 18398/2020 г. на СРС, 168
състав. Искът за главницата е отхвърлен за сумата над 1 131, 35 лв. до пълния предявен
размер от 2 717, 70 лв. и за периода 22.03.2012 г. – 18.04.2017 г., а искът за мораторна
лихва – в пълния предявен размер от 768, 61 лв. за периода 22.04.2012 г. – 15.12.2019 г.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 45,
10 лв. разноски за заповедното производство и 191, 13 лв. разноски за исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Ищецът е осъден да заплати на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 337, 75 лв. разноски за исковото
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени предявените
искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Д. К. А.. Счита, че решението в
обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния
закон и е необосновано. Излага съображения за неправилност на изводите на съда, че
през исковия период е бил в облигационно правоотношение с ищцовото дружество.
Счита, че същото не може да се приеме за доказано от представените по делото
карнети, нито от декларацията по чл.14 ЗМДТ, която не доказва наличието на
1
облигационно правоотношение. Оспорва по делото да е доказана реална доставка на
ВиК услуги. Счита за неправилни изводите на съда, че ищецът е доказал реална
доставка на вода в претендирания обем, като сочи, че от заключението на СТЕ се
установява доставка в обем, по-малък от този, чиято стойност се претендира, а именно
– в размер на 1 319 м3, а не на 1 396, 749 м3. Счита за необоснован извода, че
стойността на доставената вода е определена в съответствие с утвърдените за периода
цени н КЕВР. Навежда оплакване, че в сградата липсва общ водомер. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да
отхвърли изцяло предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца „Софийска вода“ АД.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в
сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е налице облигационно
правоотношение, свързано с предоставянето на ВиК услуги. По силата на чл.8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, получаването на ВиК
услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на ВиК системи или от съответния регулаторен орган. По
силата на чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на
ВиК оператор „Софийска вода“ АД ответникът има качеството на потребител на ВиК
услуги за имот, находящ се в гр. София, ул. „******* Въз основа на издадените
фактури за периода 22.03.2012 г. – 15.12.2019 г. за посочения имот задължението на
ответника възлиза на сумата 3 486, 31 лв., от които: 2 717, 70 лв. – главница и 768, 61
лв. – мораторна лихва за периода 22.04.2012 г. – 15.12.2019 г. Твърди, че се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 03.06.2020 г. по ч. гр. д. № 18398/2020 г.
по описа на СРС, ГО, 168 състав, срещу която длъжникът е депозирал в срок
възражение. Претендира установяване на вземанията му спрямо ответника, както и
сторените в исковото и заповедното производство разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва качеството си
на потребител на ВиК услуги и наличието на облигационно правоотношение между
страните за исковия период. Оспорва ищецът да е публикувал Общи условия за
исковия период съобразно изискванията на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Оспорва претендираната стойност да отговаря на реално
доставените ВиК услуги, както и да съответства на одобрените от КЕВР цени. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
На 19.05.2020 г. заявителят „Софийска вода“ АД е депозирал пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Д. К. А. за
сумата от 2 717, 70 лв. – главница за периода 22.03.2012 г. – 15.12.2019 г., както и
мораторна лихва в размер на 768, 61 лв. за периода 22.04.2012 г. – 15.12.2019 г., ведно
2
със законната лихва върху главницата от датата на заявлението до окончателното
изплащане.
С разпореждане от 03.06.2020 г. съдът е постановил исканата заповед, като е
присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на
119, 73 лв., от които: 69, 73 лв. – държавна такса, както и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е депозирано възражение от длъжника Д. К. А..
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
На основание чл.186 ГПК, по искане на ищеца, СРС е изискал от Столична
община, Дирекция „Общински приходи“, Отдел „ОП-Средец/Триадица“ справка за кои
имоти и за кои периоди е данъчно задължено лице ответникът, както и кое е данъчно
задълженото лице за имот с адрес: гр. София, ул. „*******за периода 22.03.2012 г. –
15.12.2019 г.
С писмо изх. № ДСЦ-ДИ11-3/1/11.01.2021 г. от Столична община е посочено,
че лицето Д. К. А. е подало декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № 0314631/21.05.1998 г. за
имот, находящ се в гр. София, ул. „*******
Представени са 6 бр. карнети за имот с клиентски № 1018169 за адрес: гр.
София, ул. „*******с посочен абонат: Д. К. А., подписани от клиент.
От заключението на комплексната съдебно-техническата и счетоводна
експертиза, изготвена от вещите лица В. и Н., се установява, че процесният имот е
водоснабден, като титуляр на партидата с клиентски № ********** за имота е Д. К. А..
Предоставените ВиК услуги са отчитани по водомери, чиито показания са отразени в
таблица № 1 към отговора на въпрос 1 от констативно-съобразителната част на
експертизата. Установява се от заключението на експертизата, че доставеното
количество вода възлиза на 1 396, 749 м3 на стойност 2 751, 86 лв. в съответствие с
утвърдените цени на КЕВР. Констатира се, че за исковия период са издадени 93 броя
фактури. Констатирани са плащания на задължения за исковия период в размер на
сумата от общо 34, 16 лв. на 20.07.2015 г.
С оглед така установеното съдът намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което
следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока
по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
3
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този
закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на
вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и
другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища
и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
По делото е представено писмо от Столична община, в което е удостоверено
обстоятелството, че данъчно задължено лице за имот: апартамент № 10, находящ се в
гр. София, ул. „*******, е ответникът Д. К. А., подал декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.
№ 0314631/21.05.1998 г. Жалбоподателят-ответник не оспорва обстоятелството, че е
декларирал имота по реда на чл.14 ЗМДТ, а излага съображения относно значението на
това обстоятелство за преценката относно наличието на облигационна връзка между
страните. Съдът намира, че декларацията по чл.14 ЗМДТ, каквато ответникът не
оспорва да е подал, представлява извънсъдебно признание за принадлежността на
правото на собственост на имота, което, преценено наред с останалите ангажирани по
делото доказателства – подписани от потребителя карнети за исковия период, в които
като клиент е посочен ответникът за процесния имот, обуславя извод, че ответникът
има качеството потребител на ВиК услуги за исковия период, с оглед на което
възраженията му в обратен смисъл се явяват неоснователни.
От страна на жалбоподателя се поддържа оплакване, че своевременно е
оспорил представените от ищеца карнети, както и че същите са представени във вид на
незаверени копия на разпечатки и нямат харакер на документи.
Карнетите са представени с молба на ищеца от 29.01.2021 г., докладвана в
първото по делото открито съдебно заседание пред СРС, в което ответникът чрез
процесуалния си представител е изразил становище, че същите са незаверени копия, от
които не личи за кого става въпрос и няма дати, поради което ги оспорва. На първо
място, не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че карнетите нямат
характер на документи, същите отразяват извършените на вписаните в тях дати отчети
и са подписани от клиент, като от страна на ответника не е заявено изрично оспорване
на истинността им. На следващо място, карнетите са представени съобразно
изискването на чл.183 ГПК в заверен от страната препис - подписани с квалифициран
електронен подпис /„КЕП“/. По изложените съображения доводите на жалбоподателя
във връзка с доказателствената им стойност се явяват неоснователни.
4
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган,
създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия се
изготвят от ВиК и се одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на
договор между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. През исковия период приложение
намират Общите условия на ищеца от 2006 г., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
064/17.07.2006 г., публикувани във в-к „Стандарт“ на 30.07.2006 г. и във в-к „Куриер“
на 28.07.2006 г., в сила от 01.09.2006 г., както и Общите условия на ищеца от 2016 г.,
одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г.
С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството са били
обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния
регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
От страна на ответника не се твърди и установява в срока по чл.11, ал.8
ЗРВКУ да е внесъл в съответния ВиК оператор заявление, в което да е предложил
различни условия, респ. – такива да са били приети от ВиК оператора и отразени в
допълнително писмено споразумение.
За установяване доставянето на питейна вода в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, по делото са представени писмени доказателства –
карнети, касаещи исковия период, и е приета комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно и
обективно изготвена. От същите се установява, че имотът е водоснабден, както и че
доставеното количество вода възлиза на 1 396, 749 м3 на стойност 2 751, 86 лв. в
съответствие с утвърдените цени на КЕВР. Констатира се от заключението на
експертизата, че за исковия период са извършени плащания на 20.07.2015 г. на сумата
от общо 34, 16 лв., с оглед на което неизплатеният остатък възлиза на сумата от 2 717,
70 лв.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ищецът не е доказал
реална доставка на ВиК услуги, доколкото такава доставка се установява от
приложените карнети въз основа на показанията на водомерите, чиито данни са
потвърдени от заключението на експертизата по делото, където показанията са
посочени в таблица № 1 към отговора на въпрос № 1 от констативно-съобразителната й
част.
С оглед възражението на ответника за липса на общ водомер в сградата,
заявено във връзка с оплакването, че не се установява реална доставка на ВиК услуги
на претендираната стойност, съдът намира, че евентуалната липса на общ водомер не
означава липса на доставка, а доколкото в случая обемът на предоставените ВиК
услуги е отчитан на база показанията на индивидуални водомери, монтирани в
процесния имот, отразени в карнетите и индивидуализирани в таблица № 1 към
5
отговора на въпрос № 1 от констативно-съобразителната част на експертизата, то
ищецът е доказал реална доставка на ВиК услуги в претендирания обем.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ищецът не е доказал
обема на количеството вода, чиято стойност се претендира. Според заключението на
приетата експертизата обемът на доставената вода е 1 396, 749 м3, която се формира от
количеството по колона № 9 и колона № 10, а не единствено от стойността по колона
№ 9 в размер на 1 319 м3.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ищецът не е доказал
начислената стойност на доставката да е в съответствие с одобрените цени на КЕВР за
периода, доколкото този въпрос е бил предмет на изследване от комплексната
експертиза по делото, като на същия е даден положителен отговор от страна на вещите
лице, а именно – че начислената сума е в съответствие с утвърдените цени на КЕВР.
Като е приложил института на погасителната давност, предвид своевременно
релевираното от ответника възражение, първоинстанционният съд е приел, че
непогасени по давност са вземанията за периода 19.04.2017 г. – 15.12.2019 г. в размер
на сумата 1 131, 35 лв., като доводи във връзка с приложението на давността не са
заявени от жалбоподателя, с оглед на което този въпрос е извън предмета на въззивна
проверка.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед изхода на спора жалбоподателят няма право на разноски по делото.
Право на разноски има ответникът по жалбата, но доколкото последният не е
направил искане за присъждане на такива и не е ангажирал доказателства за
извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20053839 от 26.02.2021 г. по гр.д. №
34345/2020 г. на СРС, ГО, 168 състав в ЧАСТТА, с която е признато за установено, че
Д. К. А., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, на основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 131, 35 лв.,
представляваща цена на доставена и потребена вода за периода 19.04.2017 г. –
15.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК –
19.05.2020 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 03.06.2020 г. по ч.гр.д. № 18398/2020 г. на СРС, 168
състав.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в
сила като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7