Решение по дело №8497/2013 на Софийски градски съд

                                                    РЕШЕНИЕ

 

                                                                 гр.С., 27.04.2017 г.

 

                                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во Гражданско отделение, 11 състав в публичното заседание на седемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.

                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:

при секретаря Шолина и в присъствието на прокурора ............................. като разгледа докладва-ното от съдията гр.дело N: 8 497 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              С решение № 1203 от 17.06.2013 г., постановено по гр.д.№ 828/2013 г. по описа на САС, ГК, 10 състав е отменено изцяло неприсъствено решение № 6 946/26.10.2012 г. по гр.д.№ 4 584/2011 г. по описа на СГС, І ГО, 17 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, като след постъпване на делото в СГС е образувано като гр.д.№ 8 497/2013 г.

              При условията на субективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

              С подадената искова молба Й.Т.С., Т.И.Г., Сне-жанка А.П., С.Д.Г., М.Г.К., Г.Д.Г. и С.Д. *** с уточненията към нея се твърди, молят да се признае за установено по отношение на ответниците Н.Л.К. и К.Т.Д., че недвижимият имот-предмет на спора, а имен-но: нива, представляваща имот пл.№ 3731, к.л.17 по кад.план от 1939 г. на гр.С., м.”На-поително поле” /стара м.”Г.”/ с площ от 3 800 кв.м., при съседи: Й.М.Д., Д.Г.К., М. И. К. и Г. към момента на включва-нето му в ТКЗС през 1958 г. чрез неговата масовизацията, е бил собственост на Й.Г. К.а, Т.Г. К., Д.Г.К.,И.Г. К., Ц.Н.А., Т. Н.М., М.Н.П.и Р.З.К.– като наследници на общия им наследодател Г.К.В., починал на 15.05.1953 г., придобил този имот по давностно владение, продължило повече от 20 години и наследство, за което същият се е снабдил с нот.акт № 41, том ІІ, дело № 169 от 20.06.1925 г. – описан в т.5. Поддържа се и че през 1939 г. имотът е бил записан в разписния лист към кадастралния план от същата година на името на Г.К.В., който до смъртта си го е владял и ползвал непрекъснато; че през 1955 г. е извършена делба между неговите наследни-ците по гр.д.№ 4 384/1955 г., приключила с протокол от 25.08.1955 г. със спогодба, в който изрично е отразено, че имотите, които не са включени в делбата остават общи между наследни-ците. Сочи се и че процесният имот е един от неподелените между наследниците имоти, който се е обработвал от последните и при масовизацията през 1958 г. е бил внесен в ТКЗС; че след приключване на производството по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ ОбСЗ „О.К.” ги е уведомила, че е налице постановено решение № 9547/248/9 от 08.01.2009 г., с което на наследниците на Н.И.Б.са били възстановени 0,815 дка от процесния имот и са им били отказани 2,620 дка на основание чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, и поради констатиран спор за материално право тяхната преписка е била спряно. Навеждат се доводи и че ответниците са наследници на Н. И. Б., починал на 09.03.1970 г., както и че последният не е бил собственик на имота-предмет на спора и не е внасял същия в ТКЗС.

              Претендират присъждането на разноски по производството.  

              Ответниците – Н.Л.К. и К.Т.Д.,*** в  депозирания писмен отговор и в о.с.з. оспорват изцяло предявения иск, като излагат доводи, че релевираните от ищците твърдения не се подкрепят от представените от същите

доказателства с исковата молба; че процесният имот е бил собственост на наследодателя им М.Д./ К. В. – брат на общия наследодател на ищците Г.К.В., чийто имоти са имали обща граница; че със сключения на 11.06.1952 г. договор за добро-волна делта между наследниците на М.Д./ К. В. и Л.М.К.този имот е отреден в дял на наследницата Р.М.К.а, по мъж Б.а и впос-ледствие е внесен от съпругът й Н.И.Б.в ТКЗС, като с решение № 9 574/248 от 08.01.2009 г. на ОСЗ „О.К.” е признато правото на собственост на наследниците на Н.Б.– двамата ответници, върху нива с площ от 3,435 дка, представляваща имот пл.№ 3 731, находящ се в строителните граници на „Дървеница” в м.”Новия кър – Г.” при съседи: Й.М., Д. Г. и С.С..

              С определение от 26.03.2015 г. на основание чл.227 ГПК като ответници по делото са конституирани наследниците по закон на починалия в хода на процеса – на 05.02.2015 г., първоначален ответник К.Т.Д.: В.Д.Д., Люд-мил К.Д. и Б.К.Д., които поддържат взетото от него становище по предмета на спора.     

              В хода на устните състезания молят да бъде отхвърлен като неоснователен предявеният иск и да и се присъдят направените в производството разноски.

              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съг-ласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

              С влязло в сила на 05.04.2009 г., решение от 26.01.2009 г., постановено по гр.д.№ 791/ 2007 г. по описа на СГС, ГК, II-В състав е признато за установено на основание ч.11, ал.1 ЗСЗЗ по отношение на Общинска служба „Земеделие“ – О.К., гр.С., правото на възстано-вяване на правото на собственост на С.Д.Д. и Г.Д.Г., като наследници на Д.Г.К., на Й.Т.С. и Г.Т.Г., като наследници на Т.Г. К., на Т.Т.К.а, Т.И. Г., З.И. К.а и Д. Д. Ц., като наследници наИ.Г. К., на С. А.П., като наследник на Ц. Н.А., последната – наследник на Т.Г.К.а, на З.П.М., на Т. Н.М. и М.Н.П., като наследник на Т.Г.К., на З.П.М., С.Д.Г., Й.Д. А., Д. Н. М. и Д. Н. Д., като наследници Й.Г. К.а, на М.Г.К., С.Р.А.и В.Р.З., като наследници на Р.З.К.– последният наследник на С.Г.К. и З.К., всички наследници на общия наследода-тел Г.К.В., починал през 1953 г., върху следния земеделски недвижи имот: нива, представляваща имот пл.№ 3731, к.л.17 по кадастралния план от 1939 г. на гр.С., м.”На-поително поле” /стара м.”Г.”/ с площ от 3 800 кв.м., а по скица на Софгео от 20.03.2003 г. с площ от 3 545 кв.м., при съседи: Й.М.Д., Д.Г.К., М. И. К. и Г..             

              Изложените обстоятелства във връзка с наследствените правоотношения между посо-чените лица се потвърждават и от приложените по делото заверени копия от удостоверения за наследници на Столична община, район „Студентски“ – №№ 002763 и 002764 от 20.08.2009 г., от които е видно и че Й.Г. К.а е втора съпруга на починалия на 15.05.1953 г. в гр.С. Г.К.В., роден на *** г., а Т.Г. К., Д.Г.К.,И.Г. К., Т.Г.К.а и С.Г.К. – са негови низходящи /синове и дъщери/.

              В писмо изх.№ ВС-01-1867-Дърв./07.10.2009 г., адресирано да Й.С.,  Об-ластна дирекция „З.” – С., Общинска служба „З.” – О.К. е обек-тивирала изявление, че във връзка с обстоятелството, че за имот пл.№ 3731 от кадастрален план 1939 г. има постановено решение № 9574/248/9 08.01.2009 г., с което на наследниците на Н.И.Б.се възстановяват 0,815 дка и се отказва възстановяване на 2,620 дка съобразно  чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ спират производството по преписката на Г. И. К. до разрешаване на спора за материално право по съдебен ред.

              С исковата молба е представено заверено копие от нотариален акт за собственост върху недвижи имот, признато чрез обстоятелствена проверка – № 41, т.ІІ, дело № 169/1925 г. от 20. 06.1925 г. на II нотариус при Софийски окр.съд, неоспорен в процеса. От визирания акт е видно, че нотариусът като е констатирал в съставения от същия на 06.06.1925 г. протокол за обстоятелствена проверка, че Г. К. от с.Дървеница е имал законно владение в продълже-ние на 20 години върху описаните по-долу имоти, понеже ги е владял през това време като свои собствени постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, е признал Г. К. от с. Дървеница за собственик по наследство и давностно владение върху находящите се в землище-то на с.Дървеница осем бр. недвижими имоти, между които и нива в м.“Крайното“ от 6 дка при съседи: от две страни Е.С., Й.М.и ровина.               

            Ангажирани са и заверени от СО, Дирекция „Софийски кадастър” копия от кадастрални листове 16 и 17 от кадастралния план на м.“Напоително“, гр.С. от 1939 г. и от разписката книга към него, в която Г.К.В. е записан като собственик на нива с пл.№ 3731, к.л.17 с площ от 3545 кв.м. и на нива с пл.№ 3732, к.л.17 с площ от 3880 кв.м. в м.”Напоително поле”, с.Дървеница. Данни във връзка с акта, на които се основава правото му на собственост – не са отразени.

             Съгласно данните от последната Й.М.Д. е записан като собственик на имот пл.№ 3730 – нива с площ от 1840 дка, Е.С.на имот с пл.№ 3724 – ливада с площ от 1225 дка, а Н.И.Б.– на имот с пл.№ 3739 – нива с площ от 5340 дка.

              Приложена е и комбинирана скица на „Гис-С.” ЕООД от 05.10.2007 г. относно ПИ с пл.№ 3731, ПИ с пл.№ 3732 и ПИ с № 3733 от стар кадастрален план, к.л.17 по схемата на кадастралните листа на „Напоително поле”, актуален кадастрален план, к.л.№ 602 по схемата на кадастралните листа на гр.С., п-н „М. и действащия регулационен план на ж.к. ”М. 1”, одобрен със заповед № РД-50-09-224/25.05.1988 г., № РД-09-50-689а/10.12. 1998 г., № РД-50-09-71/28.12.1998 г. и № РД-50-09-285/17.06.2003 г., в която е отразени промените в статута на визираните имоти съгласно посочените планове и е удостоверено, че по графични данни ПИ с пл.№ 3731 е 3570 кв.м., ПИ с пл.№ 3732 е 3 946 кв.м. и ПИ с № 3733 е 3 625 кв.м.

              Прието е и заверено копие от скица – копие от кадастралния план на гр.С. от 20.03. 2003 г. на СО, ОП „Софийски кадастър” относно разглеждания имот с пл.№ 3731, заснет и отразен в кадастрален план на гр.С., изработен през 1939 г., кадастрален лист 17, записан в разписния списък на м.”Напоително поле” на Г.К.В. без описан документ за собственост с площ по кадастрален план от 3545 ±214 кв.м. В скицата е отразено, че този бивш имот спрямо съществуващата ситуация, отразена в кадастралния план, изработен през 1975 г., попада в кадастрален лист № 602 и е в обхвата на регулационния план на м.”М.-1”.                 

              Представено е и заверено копие от протокол от проведеното на 25.08.1955 г. открито съдебно заседание по гр.д.№ 4 384/1955 г. по описа на Софийски народен съд, ІVр., 3 уч., от което се констатира, че във същото е одобрена от съда постигнатата между страните по делото: Й.Г. К.а, Т.Г. К., Д.Г.К.,И.Г. К., Т. Н.М., М.Н.М.– по мъж К., Ц.Н. М. – по мъж А., по паспорт Ц.Н.А.  /послед-ните двама трима наследници на Т. Г.ва К.а/ и Р.З.К./наследник наС.Г.ва К.а/, всички в качеството им на наследници на Г.К.В., бивш жител ***, починал на 15.05.1953 г., съдебна спогодба за делба на недвижимите имоти, останали им в наследство от същия, която е обявена за оконча-телна и влязла в сила от тази дата.  

              В абзац 3 на стр.8 от обсъжданото доказателство е предвидено, че неупоменатите в тази спогодба имоти остават общи като неподелени между наследниците на Г.К.В., включително и този, отчужден за ТПИ, чието обезщетение ще се дели поравно според правото му като наследник. В дял ІІІ от спогодбата е отразено, че на Д.Г.К. се дава и той приема като свой следния недвижим имот: нивата в местността „Г.” от 3,5 дка при съседи: Й.М., от две страни М. И. и Г..

              Във връзка с наведените от ответните страни възражения в производството са предста-вени заверено копие от нотариален препис-извлечение от договор за делба на наследствен нед-

вижим имот № 260, том 1, подписан на 11.06.1952 г. между наследниците на М. К. В. и Л.М.К.а – дял ІІІ, в който е отразено, че Р.М.К.а, по мъж Н. И., получава в дял нива в землището на село Дървеница-С., м.”Г.” от 3 дка при съседи: Й.М., Г. К., пасбище и С.М., в титулната част на който е посочено и че в имоти-предмет на договора са включени и тези, останали от общия наследодател К. В.; заявление-декларация от Н. Ив.Б. – без дата, за членство в кооперативно земеделско стопанство и внасяне на обработваната от домакинството му земя при приемането му за кооператор, както и опис-декларация на полските имоти от 3 стр. без дати и номера, на две от които е отразено името на Н. И. Б., а в третата липсват данни относно имената на декларатора. В първата  страница от опис-декларацията, в която фигурира името на Н. Б., под № 5 е описана нива в местност „Грънчар” при граници: В. Б. и П.Л.с площ от 6,7 дка, а на трета страница, в която не са вписани имената на декларатора, под № 1 е отразена нива в местност „Грънчар” при грани-ци: Й.М., Д. Г. и С.С.  с площ от 3 дка. Положените подпи-си за декларатор във визираните документи, за които се поддържа, че изхождат от Н. И.Б., като структура, конфигурация и обработеност визуално коренно се различават един от друг.

                 Във връзка с извършено оспорване от ищците на авторството на опис-декларацията от страна на Н.И.Б.е открита процедура по чл.193, ал.2 ГПК за проверка на истинността на същата, като по искане на ответниците на 19.05.2015 г. е допуснато изслушване на съдебно-графологична експертиза. В о.с.з., проведено на 17.05.2016 г., същата е заличена по-ради десезирането на съда с това доказателствено искане. С оглед това обстоятелство и предвид факта, че по делото не са ангажирани други доказателства относно отритата процедура от от-ветните страни, настоящата инстанция приема, че представените от последните опис-декла-рацията е неистински документ, въз основа на който съдът не може да обосновава изводите си по съществото на спора.     

               С подадения писмен отговор е представено и заверено копие от удостоверение за нас-ледници № 002647/29.06.2009 г., издадено от СО, район „Студентски”, от което се констатира, че Р.М.Б.а, родена на *** г. в гр.С., след нейната смърт на 23.12. 1961 г. е оставила за нейни наследници по закон лицата: 1. Н.И.Б.– съпруг, починал 1970 г.; 2. Б.Н.Б., ЕГН ********** – дъщеря, починала като вдовица на 07.12.2005 г. с наследник по закон: К.Т.Д., ЕГН ********** – син; 3. Д.Н.Т., ЕГН ********** – дъщеря, починала като вдовица на 04. 02.2004 г. с наследник по закон: Р.Й.Ц., ЕГН ********** – дъщеря, почина-ла на 13.05.1990 г. с наследник по закон Й.Б.Ц., ЕГН ********** – син, почи-нал на 07.05.2007 г., наследен от неговия баща Б.Р.Ц., ЕГН **********; 4. Л.Н.И., ЕГН ********** – син, починал на 29.04.2006 г. с наследник по за-кон: Н.Л.К., ЕГН ********** – дъщеря. С удостоверение за идентичност на лице с различни имена – изх.№ АО 9400-5685/14.11.2014 г. СО, район „Средец” е удосто-верила, че Р.М.Б.а, родена на *** г., починала на 23.12.1961 г. и Р. Н.ва И. са имена на едно и също лице.

              По искане на ответниците е прието е заверено копие от удостоверение за наследници на Н. И. Б., роден на *** г., починал на 09.03.1970 г. с наследници по закон – посочените в предходния абзац лица, както и удостоверение за идентичност на лице с различни имена – изх.№ АО 9400-5631/14.11.2014 г. СО, район „Средец”, в което е удостовере-но, че Н. И. Б., роден на *** г., починал на 09.03.1970 г.

и Н.И.Б.са имена на едно и също лице.

              От ангажираното в производството удостоверение за наследници на СО, район „Сту-дентски“ с изх.№ ГР-3-88/12.02.2015 г. е видно и че наследникът на Б.Н.Б. – К.Т.Д., ЕГН ********** е починал на 05.02.2015 г. в гр.С., като след неговата кончина същият е оставил за негови законни наследници лицата: В. Д.Д., ЕГН ********** – съпруга, Л.К.Д., ЕГН ******** – син и Б.К.Д., ЕГН ********** – син.

              Прието е и заверено копие от решение № 9574/248 от 08.01.2009 г. на Общинска служ-ба по земеделие, Община О.К., гр.С., с което е признато правото на наследниците на Н.И.Б.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на следния имот: нива от 0,815 дка, четвърта категория, находящ се в строителните граници на Дървеница, в местността „Новия кър” – Г., имот № 3731 от кадастрален план, изработен 1939 г., при граници /съседи/: Й.М., Д. Г. и С.С., заявен с пореден № 9 от заявлението и установен с молба-декларация за членство в ТКЗС от 1958 г., удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ № 2447/08.06.2005 г. на район „М.и скица към него и е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нива от 2,620 дка, четвърта категория, находяща се в строителните граници на Дървеница, в местността „Новия кър” – Г., имот № 3731 от кадастрален план, изработен 1939 г., при граници /съседи/:Й.М., Д. Г. и С.С., заявен с пореден № 9 от заявлението и установен с молба-декларация за членство в ТКЗС от 1958 г., удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ № 2447/08.06.2005 г. на район „М.и скица към него, поради наличието на предпоставките на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.

               По искане на ответниците като част от доказателствения материал по делото е събрано заверено копие от заповед № РД-57-178/26.09.2009 г. на ВрИД Кмет на Столична община М.Г., с която на основание чл.64 ЗОС и решение № 492 по Протокол № 45 от 29.07. 2009 г. на Столичен общински съвет е наредено да се отпише от актовите книги за общинска собственост  част от № 266/23.10.1997 г. на район „М.”, касаеща част от поземлен имот 3731, м.„Нови кър – Г.”, кадастрален лист № 17 от кад.план, изработен през 1939 г., с площ от 815 кв.м., който имот по действащия план попада в УПИ І-ОЖС, кв.17, м.”ж.к.М.”. 

              За изясняване на делото от фактическа страна по искане на страните са събрани и гласни доказателства – показанията на Т.П.Г./на ищците/ и К. Н. М. /на ответниците/.

              При разпита му Т.Г., поддържа, че познава добре местността „Г.” или „Крайното”, което са две имена на една и съща местност, като е изключително позната като „Г.”; че това е мястото, което разделя имотите на южна територия – в посока Витоша и северна територия – горе-долу Цариградското шосе; че тази местност е в землището на Дърве-ница, С.; казва се „Г.” или „Ровината” – това е един „овраг” или място, като улей, откъдето минава вода, като водата тече само през пролетта и късната есен, а през другото време там си пасат добитъка, и е „мера” – така да се каже, на гражданите на бившето Дървеница. Поддържа, че помни тази местност, откакто е роден; че същият е от Дървеница и в полето поч-ти всичко му е познато; че откакто се помни се казва – „горен” и „долен Грънчар”, като имоти-те на Дървеница са от двете страни на „Г.” или „Ровината” – половината от имотите от южната страна откъм Витоша и към Цариградското, са имотите покрай „Грънчар” или „Рови-ната”; че баща му П.Г.С.е имал 50 дка земя там, които са от двете страни; че баща му и баба му С.М.имат имоти на много места, но конкретно за „Крайното” дето е, имоти им са в северната част от низината, там дето тече малко вода само през пролетта, северната част в посока Цариградското шосе, като е пояснил, че баба му се е казвала С.М., по втория й мъж /С.М./ – С.М.М., а с фамилия С.същата е била по времето на първия й съпруг Г. Стоянов – бащата на неговия баща,  който /дядо му/ е бил убит през м.октомври 1912 г. в турската война.

              Депозира показания и че с Г.К.В. са били почти съседи на една и съща улица и откакто се помни познава дядо Г.; че неговият имот е бил в „Горния Грънчар”, близко до техния, като техния имот и имота на Г. К. ги е разделял самият „Грънчар”, самата така да се каже: котловинка, низина; че техните места са били в северната част, а на дядо Г. – в южната част, като имотът му е бил около 6 дка, шест дка и нещо, може да е и малко повече; че знае имота, тъй като са си обработвали имотите до влизането в ТКЗС през 1958 г.; че дядо Г. си е обработвал техните имоти, 1953 г. е починал и после са се делили 1955 г. и този имот е на сина му; че те са трима братя и един приведен друг – който също се е казвал Дими-тър, както и вторият син на дядо Г., и той си обработвал имотите, както и останалите братя и съпругите им.

              Твърди и че границите на имота на Г.К.В. така по негова преценка, пре-ди докато е бил живЕ.С., Й.М., който е брат на баба му и Д. – синът на дядо Г.; че имотите на свидетеля и имотът на дядо Г. ги е разделяла мера – общата мера, където се пасат овцете, и те нямат обща граница; че познава много добре и Н. И. Б., защото са съседи с Н. /Н./ И.; че те са северна граница на имота на свидетеля в южната част на „Г.”; че там има и други имоти на С.С., на Д.С.– които също са северна граница, техни граници, а тия граници на дядо Евтим, дядоЙ.и там самият „Грънчар” – са граници на имота на дядо Г..

              Г-н Г. сочи и че имотът на Н. И. Б. не е граничил с имот на Г.К.В. или на Д. Г.; че на Д., дядо Г. и останалите синове на дядо Г. –И.иМ./Д. природеният/ – техният имот е в южната страна на „Грън-чаро” и ако се приеме от Изток на Запад по дължина, че това е низината „Г.” – имотът на дядо Г. и на Д. и на останалите там братя – те са южната част, докато на Н. И. – техният имот е в северната част и е северна граница на имот на свидетеля, който имот се води на баща му П.Г.С., баба му С.– майка му, е до него, като източ-ната част – там е бил и „кръстът”, където са ходили там на някакви молби; че източната част от техния имот е на баща му П.Г.С., а западната част – има предвид посока Столицата С., това е била частта, половината от имота на Г. Стоянов – на дядо му.

              Т.Г. свидетелства  и че дядо Г. К. е имал над стотина дка имот, но се е разделил със семейството му; че той е бил вече доста възрастен – към 77 г. - 78 г. и си е бил оставил само една част от тези стотина дка, като г-н Г. си спомням, защото е работил малко в ТКЗС по ликвидацията, няколко декара за негово ползване и на момчето, което е бил осиновил – четвъртият му син; че дядо Г. си е бил оставил 6 декара за себе си, защото е бил възрастен човек, а останалите са се паднали при делбата 1955 г. на другите, на всички негови синове: Т.Г. е най-възрастният, след това е Д. Г., после еИ.Г. и накрая пак има Д., който е на втората съпруга на дядо Г..

              Посочил е и че Д. Г. си има собствен имот от дядо Г.; че Н. няма ни-що общо с нивите на дядо Г., а дядо Г. няма нищо общо с нивите на Р.; че дядо Г. няма да има нищо общо с Н. И., както и с Р.; че познава Р., която е съпругата на Н. И.; че те с момчетата са учили заедно и ги познава много добре; че съпругата на Н. – Р., е най-малката сестра на неговата баба С.М.С.; че те са били  4-5 сестри и един брат – Й.М.; че баба му,Й.и Р. са брат и сестри; че по въпроса дали баща техния и дядо Г. К. имат някаква връзка, може да каже, че те там са били само няколко семейства, много големи семейства – десетина, и разбира се, че има някаква, ама далечна роднинска връзка; че Д. Г. има имот в местността „Грънчар”, като него-вият имот е от дядо Г. – от делбата, както и че имотът на Д. Г., който той е полу-чил от дядо Г., няма общи граници с имота на Н. И. Б. или на съпругата му Р..

              К. М. поддържа, че познава местността „Г.”, където са имали и в мо-мента имат там имот, който се е водил на баща му Н.М. С. и им е бил възстановен и сега там живеят; че техният имот е в „Долния грънчар”, като има и „Горен грън-чар” и „Кръста”; че според него „Долен грънчар” се пада в източната част, не в южната – по към Цариградско шосе се пада, към Горубляне, а не  към Витоша; че познава Р.М.и съпруга й Н. Б., които са живеели там; че той може да говори за това какво е било до 1956 г., тъй като след това е заминал в казармата, а после е станало стопанство; че той е бил  малък – бил е 9-10 годишен, и не може да помни преди 70 години дали са имали имот там, но помни, че ги е виждал тия хора, работели са над тях имота, били са малко село, познавали са се и са си помагали взаимно.

              Сочи и че ги е виждал и Р. да работят там, ходели са с каруци; че нивата, която са обработвали, е била по-близо до Цариградско шосе, по-далече от Витоша, че там е било дере така, „валог” са му казвали, в ниското долу в дерето и е продължавало нагоре покрай имота на свидетеля; че имотът на Р. е бил близо до „дерето”; че чичо му е имал имот там под тях – чичо му Славе М. С. /брат на баща му/ и П. М., като свидетелят не знае дали е бил съсед на Н. и Р., но имотът на чичо му е бил по-близо до тях.

              Заявява, че познава Г. К. – дядото Г. и другият Г., който му е набор, по-мла-дият Г.; че същият не може да си спомни отпреди 70 години дали Г. е имал имот, съседен на Н.вата нива, но и Г.вите са имали нагоре имот, но дали е този или до тях, не може да си помни; че Г.вите, които са били едно семейство, са имали много имоти в полето, в „Грън-чаро”; че според същия не е била 500 м., а голяма нива, голямо парче нива, която са обработва-ли, но колко е голяма – не може да каже.

             Г-н М. депозира показания, че мисли, че нивата на дядо Г. К. е била над тяхната нива, която е била под „валога”, над тях, не под тях; че те са били по-долу, а те накрая – на „кръста”, както са му казвали; че там е виждал и Н., но може би е съвпадение; че не може да каже кой е бил владетел – дядо Г. или синовете му /той е имал трима синове/ и не помни кой го е работил този имот; че „Цариградското” е на 500 м. от този „валог”, мястото на свидетеля е долу под Окръжната болница – в „Долен грънчар”, а на дядо Г. е бил над тях; че този „валог” е продължавал и е правел е извивка към Витоша. Свидетелства и че имотът на Р. и на Н. е бил точно там – преди „кръста”; че там е свършвал този „валог” и е ставала равнина натам вече; че този „валог” е бил селски и цялото село са си карали овце, говеда да ги пасат там – всички са карали, там е било селско ли, общинско ли, но не е бил частен този „валог”, а селски; че са имали и селска „мера” там, където са карали овцете, но този имот дето са си го работели, си го знаем, както и че същият не може да кажа дали имотът на дядо Г. е граничил с имота на Р. и Н..

              Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетеля К. М. относно местонахождението на имотите на Р. и съпругът й Н. и на дядо Г. К., тъй като съ-щите са непълни, неточни, почиват на предположения, а не на обективни факти.

              За изясняване на делото от фактическа страна в производството са изслушани две еднолични и две тройни съдебно-технически експертизи /СТЕ/.

              В едноличните СТЕ, изготвени от вещото лице инж.А.Г., е обоснова-но заключение, че може да се приеме, че процесният имот е идентичен с част от имота, описан в т.5 от нот.акт № 41, т.II от 20.06.1925 г.; че местност „Крайното“ и местност „Грънчаря“ са обединени в местност “Напоително поле“; че процесният имот пл.№ 3731 в кадастралния план от 1939 г. е записан на имота на Г.К.В., както и че имотът, описан в дял II на договора за делба от 11.06.1952 г. на Р.М.Б.а е идентичен с този визиран в решение № 9547/248 от 18.01.2009 г. на ОСЗ „О.К.“.

              Във връзка с оспорване на заключението по последния въпрос от страна на ищците е допуснато изслушването на тройна СТЕ, изготвена от вещите лица инж.Л.Г., инж. Т.Д. и инж.А.Г., а след нейното оспорване – и нова тройна СТЕ с вещи лица инж.С.К., инж.В.К. и инж.Р.П.. В заключенията и на двете тройни СТЕ е формиран извод, че имотът, описан в дял IIІ на договора за делба от 11.06.1952 г., поставен в дял на Р.М.Б.а е идентичен с имот пл.№ 3731 от кадастралния план „Напоително поле”, изработен през 1939 г., визиран в решение № 9547/248 от 18.01.2009 г. на ОСЗ „О.К.“. За да обосноват извода си за идентичност въпреки, че са налице различия в имената на посочените в документите съседи: Й.М. и Й.М. Д., съотв. Г. К. и Д. Г., експертите са приели, че трима от тези по акта от 11.06.1952 г. и опис-декларацията на Н.Б.съвпадат: в първата тройна СТЕ: пасбище /пасище/, Й.М. Д. и Д. Г., като наследник на Г. К..

              П реда на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице инж.Л.Г. е пояснила, че отразеното в т.2 на стр.2 от заключението сме, че имотът под № 9 и следващите от местност „Грънчар” до местност „А.” са от Й.М.К., е поради това, че по дължина на опис-декларацията има такова отбелязване; че същите са се запознали с документа, който се намира в ОСЗ „О.К.”, където са констатирали, че това отбелязване отстрани е извършено с мо-лив, като няма данни кой го е направил и кога, нито има подпис на съответното лице.

              Относно констатацията им направена на стр.2 от заключението, че: на л.53 от делото се намира ксерокопие от разписна книга, записите в която съответстват на тези в оригиналната такава и че в нея процесният имот е записан на Г.К.В., като името му е задрас-кано, инж.Г. е посочила, че в оригиналната разписна книга също няма отбелязване кой и кога е напрали това, като също няма подпис на това лице. Конкретизирала е и че на Д. Г. е възстановен в имот № 3732 и поземлената комисия, затова го е изписала като настоящ съсед.

              Вещото лице С.К. е пояснила в о.с.з., че в заключението им са отбелязали като съсед лицето С.М., тъй като така са разчели името в договора за доброволна делба от 1952 г., който е представен в ръкопис; че може да има грешка: „ь“ – ер малък, който е на края на името, са го разчели като „а“, след „..пасбище и С.М. или С.М.“; че те не са графолози, просто така са го разчели като С.М.. Допълнила е и че са питали, но не са могли да установят кой и в какво качество е задраскано името на Г. К. в разписния лист, тъй като такова отразяване в него няма.

             При така приетата фактическа обстановка, установена от събрания по делото доказа-телствен материал, съдът намира, че не са налице условията за уважаване на предявения от ищците при условията на субективно съединяване иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.

              Специалният установителен иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ има за предмет установяване при-надлежността на правото на собственост върху подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти към момента, когато същите са били фактически или юридически отнети от собствениците им, при наличието на спор за материално право, какъвто в случая е налице между страните в производството относно нива - имот № 3731, от кадастрален план от 1939 г., м.”Г.”  - Дървеница, гр.С., чието възстановяване по реда на ЗСПЗЗ се претендира и от двете страни по спора.  

              Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в процеса следва да установи обстоятелствата, на които основана исканията си. С ангажираните от ищците до приключване на устните състезания по делото доказателства бе доказано по безспорен начин, че техните наследодатели – низходящи на Г.К.В. са били собственици на земеделския имот – предмет на спора към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. През 1925 г. общият им наследодател Г. К. е признат за собственик въз основа на оригинерно придобивно осно-вание – изтекла придобивна давност, върху нива от 6 дка в м.”Крайното” с нот.акт № 41, том ІІ, дело № 169/1925 г. на нотариус И.З., неподлежащ на вписване по аргумент на разпо-редбата на чл.1, ал.1 ЗПИ /отм./. Издаденият констативен нотариален акт удостоверява същест-вуването на правото на собственост на Г. К.; същият не е оспорен в процеса, с оглед на което от момента на неговото издаване е породил валидно правно действие в обективната действителност.

              От друга страна: от изслушаната единична СТЕ бе доказано и че придобитата от Г. К. нива в м.”Крайното” е идентична с имоти с пл.№ 3731 и пл.№ 3732, м.”Напоително поле” от кадастралния план, изработен през 1939 г., а от събраните гласни доказателства – показа-нията на Т.П.Г./които съдът кредитира като обективни, пълни, логични, последователни, несъдържащи вътрешни противоречия и противоречия с други безспорни доказателства, основани на негово многогодишни лични впечатления/, бе установено и че Г. К. е владял и обработвал визирания по-горе имот в м.”Крайното”, известна и като м.”Грън-чаро”, до неговата смърт – настъпила на 15.05.1953 г. С оглед данните от извършената съдебна делба между оставените от Г.К.В. наследници по гр.д.№ 4384/1955 г. по описа на Софийски Народен съд, ІV р., 3 уч., процесната нива – имот пл.№ 3731 по кадастралния план от 1939 г., не е поставена в дял на нито един от тях, предвид което същата е останала обща собст-веност между Й. Г.ва К.а, Т.Г. К., Д.Г.К.,И.Г. К. и наследниците на починалите му дъщери: Т. Г.ва К.а – Ц.Н. А., Т. Н.М., М.Н.П. и С.Г.К.а – Р.З.К., които са я ползвали до нейното обобществяване в ТКЗС през 1958 г.

              Настоящата инстанция намира за неоснователни твърденията на ответниците, че имотът-предмет на спора е бил собственост на наследодателите им Р.М.К.а – по съпруг Б.а и Н. И. Б.. Договорът за доброволна делба е производен спо-соб за придобиване на право на собственост, който е обусловен от притежаването на това право от друго лице, в случая: посочените в договора праводатели М. К. В. и К. В.. До приключване на устните състезания по делото ответните страни не са предс-тавили доказателства, че някое от тези лица е бил носител на правото на собственик върху процесния имот преди 11.06.1952 г., поради което не може да се приеме, че последното е пре-минало в патримониума на Р.М.К.а – по съпруг Н. И. през 1952 г.   

              С ангажираните в процеса доказателства от страна на ответниците не бе установено и че точно този имот е бил внесен в ТКЗС от наследодателя им Н. И. Б.. Прило-жената от същите опис-декларация е призната за неистински документ след проведена проце-дура по чл.193, ал.2 ГПК, и като такъв същият не се ползва, както с формална, така и с мате-риална доказателствена сила в процеса, а предвид факта, че изслушаните СТЕ се основават на данни от този неистински документ, в производството не бе установено по безспорен начин и че възстановеният на ответниците имот с решението на ОСЗ – О.К. от 08.01.2009 г. е идентичен с евентуално притежаван от техен наследодател имот в м.“Г.“. Последният извод на съда се основава и на обстоятелството, че изслушаните експертизи по този въпрос почиват на предположения относно отразените в тях за съвпадащи граници на имотите, а не на обективни данни /по отношение на единия съсед се приема тъждественост на лица с различни имена – Й.М. Д. и Й.М., а Г. К. се заменя с Д. Г. без да е налице правно основание за това/. В подкрепа на изложеното са и събраните в процеса гласни доказателства – показанията на свидетеля Т.Г., че имот на сестрата на баба му Р.М.и на нейния съпруг Н.И.Б.не е граничил с имот на Г.К.В. или на неговия син Д. Г..

              Предвид изложеното: решаващият състав на СГС намира, че ищците са установили на-личието на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на предявения от тях при условията на субективно съединяване положителен установителен иск за собственост по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, поради което същият следва да бъдат уважен изцяло.

            Съобразно приетия изход от разглеждането на делото ответниците следва да заплатят на ищците направените разноски по производството на основание чл.78, ал.1 ГПК в общ размер на        4 443,39 лева. На ответниците не се дължат разноски по реда на чл.78, ал.3 ГПК.            

              Водим от горното, Съдът

 

                                                           Р    Е    Ш    И:

 

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.14, ал.4 ГПК, предя-вен от Й.Т.С. с ЕГН **********, Т.И.Г. с ЕГН **********, С.А.П. с ЕГН **********, С.Д.Г. с ЕГН **********, М.Г.К. с ЕГН **********, Г.Д.Г. с ЕГН ********** и С.Д.Д. с ЕГН ********** срещу Н.Л.К., ЕГН **********, В.Д.Д., ЕГН **********, Л.К.Д., ЕГН ********** и Б.К.Д., ЕГН ********** /последните трима като наследници на починалия в хода на процеса ответник К.Т.Д., ЕГН **********/, че земеделският имот: Нива, представляваща имот пл.№ 3731, к.л.17 по кадастралния план от 1939 г. на гр.С., м.”Напоително поле” /стара м. ”Грън-чаро”/, с площ от около 3 880 кв.м, при съседи: ПИ 3730 – Й.М. Д., ПИ 3724 – Е.С., ПИ 3732 и ПИ 3736 – дере /ровина/, към момента на образуване на ТКЗС през 1958 г. е бил собственост на наследниците на Г.К.В.: Й.Г. К.а, Т.Г. К., Д.Г.К.,И.Г. К., Ц.Н.ова А., Т. Н.М., М.Н.П. и Р.З.К..

 

 

              ОСЪЖДА Н.Л.К. ***, ЕГН **********, В.Д. ***, ЕГН **********, Л.К.Д. ***, ЕГН **********и Б.К.Д. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТЯТ на Й.Т.С. с ЕГН **********, Т.И.Г. с ЕГН **********, С.А.П. с ЕГН **********, С.Д.Г. с ЕГН **********, М.Г.К. с ЕГН **********, Г.Д.Г. с ЕГН ********** и С.Д.Д. с ЕГН ********** – всички със съдебен адрес: *** – адв.Б.П.,  на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 4 443,39 лева /четири хиляди четиристотин четиридесет и три лева и тридесет и девет стотинки/ лева – разноски по делото.

 

             Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: