Р Е Ш Е Н И
Е № 11
гр. Търговище, 24.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 7 по описа на АС – Търговище за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба „СИ - ЕЛА“ ЕООД, гр.
Попово, ул. „Македонска“ № 7, вх. Г, ап. 16, представлявано от законния си
представител Е. О. чрез пълномощник адв. И. срещу заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 3 – ФК от 02.01.2020г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на
дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС: запечатване на обект – комплекс
„Евита“ - ресторант, находящ се в гр. Попово, ул. … № .., стопанисван от дружеството,
както и забрана на достъпа до него за срок от пет дни, на основание чл. 186,
ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради противоречие с материалния и процесуални
закон и неспазване на изискванията за форма. По подробно изложени съображения
иска съдът да отмени заповедта, с която мярката е наложена. В съдебно
заседание, редовно призован търговецът не се явява, не се представлява.
Ответникът
по жалбата – началник
отдел „Оперативни дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
чрез процесуален представител оспорва основателността на жалбата и моли съдът
да я отхвърли. Претендира разноски по делото в минимален размер.
Административен
съд – Търговище, втори състав, след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заповед № ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018г. изпълнителният директор на НАП е
оправомощил началниците
на отдели „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да
издават заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване
на обект по чл. 186, ал. 2 от ЗДДС.
На 23.12.2019г. при проверка на
органите по приходите при отдел ЦУ на НАП – София в търговски обект комплекс
„Евита“ - ресторант, находящ се в гр. Попово, ул. …. № .., стопанисван от дружеството
жалбоподател, е установено, че издадената фискална касова бележка № 005437 от
23.12.2019г. от въведеното в експлоатация и налично в обекта фискално
устройство за по повод на контролна покупка на 2бр. кока-кола и 1бр. кафе на
обща стойност 4.60лв., не съдържа част от
задължителните реквизити, съгласно чл. 26, ал.1, т. 7 Наредба № Н – 18 от
13.12.2006г.: като наименование на стоката е посочено „Бар и кухня“ без
отразяване на количеството и стойност по видове закупени стоки. Резултатите от
проверката са документирани в протокол – официален свидетелстващ документ, ползващ
се с обвързваща съда доказателствена сила. Удостоверените обстоятелства в
протокола се потвърждават и от събраните в хода на проверката доказателства – фискална
касова бележка № 005437 от 23.12.2019г.
По повод на установеното нарушение –
неиздаване на касов бон с всички необходими по закон реквизити, от органите на
приходите е съставен акт за установяване на административно нарушение от
08.01.2020г.
С
обжалваната заповед № 3 – ФК от 02.01.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна
при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на търговеца е наложена
принудителна административна мярка по чл. 186, ал.1 от ЗДДС: запечатване на
обект – комплекс „Евита“ - ресторант, находящ се в гр. Попово, ул…“ № ..,
стопанисван от дружеството, както и забрана на достъпа до него за срок от пет
дни, на основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. Заповедта е
мотивирана от фактическа страна с обстоятелството, че дружеството е осъществило
състав на административно нарушение по чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба № Н – 18
от 13.12.2006г. Съображенията във връзка с продължителността на мярката,
определена в размер от пет дни, се свеждат до следното: вида и местоположението
на обекта, вида на стоките, който се предлагат в него.
Предвид
установеното от фактическа страна, като провери изцяло законосъобразността на
обжалвания акт и съобрази наведените оплаквания в жалбата, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, срещу подлежащ
на оспорване административен акт, поради което е допустима.
На
основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС принудителните административно мерки по чл.
186, ал.1 от същия закон се налагат с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Предвид тази правна уредба и
представената заповед № ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018г. на изпълнителния директор
на НАП, съдът приема, е оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
С оглед
съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона писмена
форма – чл. 186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2 от АПК. Заповедта безспорно
съдържа мотиви, които са ясни и конкретни, отразяващи особеностите на процесния
случай. Същите отговарят на изискването на чл.186, ал. 3 от ЗДДС за мотивиране
на акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за
законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК,
включително за съответствието на заповедта с целта на закона. Издадената ЗПАМ е
мотивирана и по отношение на срока, което е определен в сравнително нисък
размер.
В производството по издаването на
обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Издаването на АУАН след налагането на мярката не
представлява каквото и да било основание за отмяна на ПАМ, тъй като актът е
съставен за нарушението, което е било фактическото основание за издаване на ПАМ.
Налагането на ПАМ не е част от административно-наказателното производство, а
отделна форма на държавна принуда. Няма основание да се приеме, че заповедта е
издадена при превратно упражняване на власт. Констативният протокол за
извършената проверка не е административен акт, но е официален свидетелстващ документ,
който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото
последната не е била оборена от жалбоподателя чрез допустимите способи за
доказване. Погрешно посоченият номер на констативния протокол, съставен по
повод на проверката не може да се квалифицира като съществено процесуално
нарушение – такова, което ако не беше допуснато, би довело административния
орган до други фактически и правни и изводи или такова, което да е ограничило
по какъвто и да било начин правото на защита на субекта на мярката.
Неоснователно
се твърди и нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/2006г. фискалната касова бележка от ФУ трябва да
бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа
задължително определени реквизити, сред които: наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги. Издадената касова бележка не е съдържала този
реквизит. Издаването на касова бележка, която не отговаря на изискванията за форма,
следва да се приравни на неиздаване на касова бележка. Нормата на чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок
до един месец, спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. На следващо място срокът на наложената мярка, който е
определен към минималния размер е адекватен на установеното нарушение и обстоятелства,
при които то е извършено.
Няма каквито и да било основания да
се приеме, че оспорената заповед е издадена при превратно упражняване на власт.
По изложените по-горе съображения,
съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразна. Жалбата против нея се
явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на основание
чл.143 ал.4 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на НАП следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на спора,
размерът на възнаграждението следва да бъде определено в минималния такъв,
установен в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно - 100
лв.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 186, ал.4 от ЗДДС, Административен съд –
Търговище, втори състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СИ - ЕЛА“ ЕООД, гр.
Попово, ул. „Македонска“ № 7, вх. Г, ап. 16, представлявано от законния си
представител Е. О., срещу заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 3 – ФК от 02.01.2020г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ - Варна при ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „СИ - ЕЛА“ ЕООД, гр. Попово,
ул. „Македонска“ № 7, вх. Г, ап. 16 да
заплати на НАП - София сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщаването на страните, че същото е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: