№ 796
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501237 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 1997/16.01.2023 г. на Гаранционен фонд срещу
разпореждане от 09.01.2023 г. за разноски по изпълнително дело № 20228600401928 относно
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 4600 лв. Изложени са
съображения, че с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното производство
определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Единственото извършеното от
процесуалния представител на взискателя действие по изпълнението е подаване на молба за
образуване на изпълнителеното дело, като принудителни действия не са извършвани след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Твърди, че задължението по изпълнителния
лист е платено в срока за доброволно изпълнение, поради което се дължи възнаграждение на
адвокат само за образуване на изпълнителното дело. Моли съда да отмени разпореждане от
09.01.2023 г., както и да намали претендирания от взискателя по изпълнителното дело
хонорар до размера на сумата от 200 лв., а в условията на евентуалност - да
намали адвокатското възнаграждение до минималния размер по чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за образуване и водене на изпълнителното дело, като му присъди сторените по
делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение. В случай на редуциране на
адвокатското възнаграждние, отправя искане за изменение и на размера на дължимата такса
по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя. Излага
съображения за неоснователност на жалбата. Счита, че определеното възнаграждение е в
размер, съответстващ на чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Подадени са мотиви на ЧСИ в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага
съображения, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че в случая на
взискателя е предоставена адвокатска защита по чл. 38, ал. 1 ЗАдв и възнаграждението
следва да се изчисли съгласно Нареба № 1.
1
Съдът, след като взе предвид изложените съображения и съдържащите се
в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното:
Изпълнително дело № 20228600401928 по описа на ЧСИ В.М. с рег. № 860, с район
на действие – Софийски градски съд, е образувано на 23.12.2022 г. по молба на А.С.Д., чрез
адв. Г.Р. срещу Гаранционен фонд, въз основа на изпълнителен лист от 23.12.2022 г. за
заплащане на сумата от 66000 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2020 г.
до окончателното изплащане. С молбата за образуване на изпълнителното дело на частния
съдебен изпълнител са възложени всички правомощия по чл. 18 от Закона за частните
съдебни изпълнители, включително и определяне начина на изпълнение.
Към молбата е приложено пълномощно в полза на адв. Г.Р. от взискателя за
осъществяване на процесуално представителство по образуване и водене
на изпълнителното дело.
Представен е договор за правна помощ и съдействие от 28.12.2022 г., сключен между
взискателя и представлявалия го по изпълнителното дело адвокат, сключен на основание чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
С разпореждане от 23.12.2022 г. на частния съдебен изпълнител е образувано
изпълнителното дело и е приет като разноски по делото адвокатски хонорар в размер на
4600 лв., съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09 юли 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, като е постановено да се извършат исканите допустими по ГПК действия, а
в случай на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ действия по обезпечаването и реализиране на
взискването.
Изготвена е сметка за дълга, в която е отразен адвокатски хонорар в размер на 4600
лв.
На 23.12.2022 г. по електронен път е изпратена покана за доброволно изпълнение до
длъжника Гаранционен фонд.
На 03.01.2023 г., подадено по куриер на 30.12.2022 г. /л. 13/, длъжникът е депозирал
възражение срещу разноските за адвокатско възнаграждение, обективирани в поканата за
доброволно изпълнение, поради прекомерност, предвид правната и фактическа сложност на
делото.
Представен е документ от 04.01.2023 г., от който е видно, че по изпълнителното дело
от длъжника е платена сума в общ размер на 93637,15 лв.
На 06.01.2023 г. е подстъпило по изпълнителното дело писмено становище на
взискателя, чрез адв. Г.Р. срещу възражение на длъжника.
С уведомление изх. № 1377/09.01.2023 г., изпратено по електронен път на 11.01.2023
г., длъжникът Гаранционен фонд е уведомен, че възражението е оставено без уважение.
На 09.01.2023 г. е постъпила молба от взискателя по изпълнителното дело.
Съставен е констативен протокол от 09.01.2023 г. от ЧСИ на основание чл. 434 ГПК
относно постъпилата от Гаранционен фонд сума по изпълнителното дело сума в размер на
93637,15 лв.
Представено е удостоверение от 11.01.2023 г. за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки за длъжника от НАП, в което е удостоверено, че няма задължения.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Подадената от длъжника по изпълнителното дело жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
По същество съдът намира следното:
2
Взискателят в изпълнителното производство има право на разноски за един адвокат,
които са за сметка на длъжника, на основание чл. 79, ал. 1 ГПК вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК. В
случая процесуалният представител на взискателя е предоставил безплатно адвокатска
помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, видно от отбелязването от
представения договор за правна защита и съдействие от 28.12.2022 г. Съгласно чл. 38, ал. 2
ЗАдв ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Определеното
възнаграждение съгласно цитираната разпоредба трябва да е в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и е дължимо от другата страна.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (изм. и доп., бр. 88 от 04.11.2022 г.,
в сила от 08.11.2022 г.) за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело
възнаграждението е в размер на 200 лева. Съгласно чл. 10, т. 2 от наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2.
В случая извършените от взискателя действия към момента на постановяване на
обжалвания акт от съдебния изпълнител с изх. № 1377/09.01.2023 г. се състоят в подаване на
молба за образуване на изпълнително дело, с която на съдебния изпълнител са възложени
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, както и подаване на становище по възражението на
длъжника. В хода на изпълнителното производство не са извършени други действия от
страна на взискателя с цел удовлетворяване на паричното вземане по изпълнителния лист.
Установи се, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът по делото е погасил
задължението, като на 04.01.2023 г. по сметка на ЧСИ е постъпила сумата от 93637,15 лв.
Следователното производството не се характеризира с голяма правна и фактическа
сложност, поради което няма основание в тежест на длъжника да бъде възлагано адвокатско
възнаграждение над установения минимум, който съгласно Наредбата възлиза в размер на
200 лв. В този смисъл в производството е дължимо само възнаграждението по чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. - за образуване на изпълнителното производство и затова в
тежест на длъжника, следва да се възложи само минималното адвокатско възнаграждение за
защитата от адвокат.
Предвид изложеното размерът на дължимото от длъжника в полза на адвоката
възнаграждение възлиза в размер на 200 лв. по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г.
По отношение на съдържащото се в жалбата искане за преизчисляване на таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ съдът намира, че в обжалвания акт съдебният изпълнител се произнесъл
само по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение. Едва след постановяването
на изричен акт от него по искането за преизчисляване на таксата по т. 26, за длъжника ще
възникне правото, предвидено в чл. 435, ал. 2 ГПК на обжалване пред съда. С оглед
задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на
ВКС по тълкувателно дело № 3/2015 г., ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2
ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Следователното в тази част
жалбата следва да се остави без разглеждане, като недопустима.
По изложените съображения постановлението за разноски следва да се отмени за
сумата над 200 лв. до 4600 лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ постановление от 09.01.2023 г., обективирано в уведомление с изх. №
1377/09.01.2023 г., по изпълнително дело № 20228600401928 по описа на ЧСИ В.М. с рег. №
860, с район на действие – Софийски градски съд, в частта, с която в тежест на длъжника
Гаранционен фонд, БУЛСТАТ: 1****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, е възложено адвокатското възнаграждение в размер над 200 лв. до пълния размер от
4600 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 1997/16.01.2023 г. на Гаранционен
фонд срещу постановление от 09.01.2023 г., обективирано в уведомление с изх. №
1377/09.01.2023 г., по изпълнително дело № 20228600401928 по описа на ЧСИ В.М. с рег. №
860, с район на действие - Софийски градски съд, в частта, с която се иска преизчисляване
на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок само в частта, с
която е жалбата е оставена без разглеждане, имащо характер на определение. В останалата
част решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4