№ 495
гр. Плевен, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Й. СТ. К.
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500673 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1155 от 04.08.2022година., постановено по гр.д. №
7649/2021г. Плевенският районен съд е признал за установено, на основание
чл.422, ал.1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл. 410, ал.1 КЗ, по отношение на
ответника М. Ф. К., от с.***, Плевенска област, че дължи на ЗК „Лев инс“АД,
сумата от 211,40 лв., представляващи изплатено обезщетение по
застрахователна полица № ***г., ведно със законната лихва за забава от
подаване на заявлението за заповед за изпълнение/08.10.2021г./ до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 3699/11.10.2021г. по ч.гр.д.№********** 6393/2021 по описа
на РС-Плевен. Присъдени са на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца ЗК Лев
инс АД, ЕИК*** и сумата 75,00лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.********** 6393/2021 по описа на РС Плевен, както и сумата 475,00лв.
направени по делото в първата инстанция разноски.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ответника М. Ф. К., чрез особения му представител В. А. П.. В жалбата се
1
правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и
незаконосъобразно. Жалбоподателят е изложил подробно доводите си за това
във въззивната жалба. Моли съда да отмени решението на Плевенски РС и да
постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен
предявения спрямо него иск.
Ответната страна ЗК „Лев инс“АД, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К. е взела становище, че жалбата е неоснователна,
тъй като районния съд е обсъдил задълбочено всички събрани по делото
доказателства и е стигнал до обоснования извод, че исковата претенция е
основателна и доказана.Счита наведените в жалбата доводи за несъстоятелни.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна.Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение
на М. Ф. К., от с.***, Плевенска област, че дължи на ЗК „Лев инс“АД, сумата
от 211,40 лв., представляващи изплатено обезщетение по застрахователна
полица № ***г., ведно със законната лихва за забава от подаване на
заявлението за заповед за изпълнение/08.10.2021г./ до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение №
3699/11.10.2021г. по ч.гр.д.№********** 6393/2021 по описа на РС-Плевен.
Претендирани са и деловодни разноски.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред
настоящата инстанция също, че съгл. Застрахователна полица № *** л.а
“Ауди” А6, с рег. № ***, собственост на Е. З. Б. е застрахован по застраховка
“Каско ” на МПС при ищеца ЗК“Лев ИНС“АД, за периода от 01.07.2017г. до
30.06.2018г. Видно от Протокол за ПТП № 1636111 от 20.07.2017г. на
20.07.2017г., около 16.33 часа в гр. П., водач на пътно превозно средство
(ППС) - велосипедист при движение по ул. „Б.А.”, до ЕКОНТ не спазва
необходимата дистанция и удря спрелият в колона лек автомобил марка
„Ауди”, модел „А 6 Куатро”, с peг. № ***, собственост на Е. З. Б.. Описаните
повреди по автомобила са: задна броня вдясно, заден десен стоп блок.
2
Протокола е подписан без възражения от водача на велосипеда М. Ф. К.. С
Акт за установяване на административно нарушение № 3826/20.07.2017г. е
установено, че М. Ф. К. на 20.07.2017г., при управление на велосипед в гр.П.,
на ул.“Б.А.“, до офис Еконт, като не спазва необходимата дистанция се удря в
л.а. Ауди А6, ДКН ***, с което причинява материални щети по МПС. Акта е
връчен на М. Ф., подписан е от него и в него също не са направени
възражения. С Наказателно постановление № 17-0938-003826/01.08.2017г. за
извършеното административно нарушение е наложено административно
наказание на М. К..
Съгласно Уведомление за настъпило застрахователно събитие от
24.07.2017г. застрахования Емилян Б. е декларилал, че на 20.07.2017г. с марка
„Ауди” модел „А 6 Куатро” с peг. № *** е бил спрял и колело се ударило в
колата, при което е увредена задна броня и заден стоп. Няма спор, че
съгл.свидетелство за регистрация на МПС-част II, че въпросното МПС е
собственост на Е. З. Б.. Няма спор, че съгл. Свидетелство за управление на
МПС № ***, Е. З. Б. притежава категория В и М. От представените пред РС
писмени доказателства:Опис-Заключение по щета 0014-1261-17-411183,
Експертиза по щета 0014-1261-17-411183, Спавнителна експертиза по щета №
0014-1261- 17-411183, Доклад по щета № 0014-1261-17-411183, се установява,
че застрохователят е образувал преписка по щета и е направил оценка на
претърпените щети по автомобила, които е оценил на стойност 211,40лв. С
Преводно нареждане от 18.10.2017г., сумата е била изплатена като
застрахователно обезщетение на Е. З. Б.. С регресна покана №
01452/26.02.2020г., получена на 04.03.2020г. ищеца е поканил ответника да
му възстанови заплатената сума, но плащане не е последвало.
Спорно е налице ли са предпоставките за ангажиране на
регресната отговорност на причинителя на вредата и в какъв размер.
За да уважи иска изцяло, Плевенски РС правилно и обосновано е
приел, че за застрахователя е възникнало задължение да заплати
застрахователното обезщетение, при наличието на следните предпоставки:
наличие на валиден договор за имуществена застраховка „каско", имащ за
предмет поемане от застрахователя на риск от настъпване на частични
повреди по застрахованото МПС чрез покриването му с възстановителната
парична стойност на увредените части, срещу заплащане на премия от
3
застрахования; настъпване на застрахователното събитие; наличие на реална
имуществена вреда, претърпяна от застрахования; установена по вид и
парична стойност вреда. Правилно е прието, че с плащането на
застрахователното обезщетение на правоимащото застраховано лице, в полза
на застрахователя е възникнало по силата на закона субективно регресно
материално право да иска възстановяване на платеното от причинителя на
вредата, тъй като застрахователят се счита встъпил /суброгирал се е/ в
правата на застрахования /от момента на плащането на обезщететието/, които
права той притежава съгл.чл. 410, ал.1 от КЗ спрямо деликвента.
Тези изводи са правилни и обосновани на събраните по делото
доказателства и на изложените от съда констатации, които изцяло се споделят
от настоящия въззивен състав, при условията на чл.272 ГПК. Между ищеца и
застрахования Е. З. Б. е сключен договор за застраховка “ Каско ” за л. а
“Ауди” А6, с рег. № ***, който е бил валиден към момента на ПТП. Ищецът е
изплатил застрахователното обезщетение на застрахования в размер на 211,40
лв. с платежно нареждане на 18.10.2017г., с който акт, на основание чл.410,
ал.1, т.1 КЗ е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата. Установено е с показанията на свидетел и със съдебно-
автотехническа експертиза какви са вредите по автомобила от претърпяното
ПТП : увреждане на задна броня, на стойност 211,40 лв. Убедителни според
съда са събраните по делото доказателства за установяване на механизмът на
ПТП - описан в констативния протокол за ПТП. Няма основания да се счита,
че механизма на ПТП е друг и в тази връзка неоснователни са направените от
особения представител на ответника възражения. Особено показателно в тази
насока е обстоятелството, че М. К. не е направил възражения нито в
протокола за ПТП, нито по-късно при връчването на акта за АН, нито на
издаденото му наказателно постановление. Протоколът за ПТП е подписан от
ответника, както и връчването на Акта за установяване на административно
нарушение, като тези подписи не са оспорени от ответната страна по делото.
Ето защо законосъобразен е извода на РС, че те в своята съвкупност
съставляват извънсъдебно признание на неизгодни за ответника факти –
механизма на причиненото от него ПТП, вината му и описаните в протокола
вреди от ПТП. Признанието се подкрепя и от показанията на свидетеля Е. Б.,
който установява, че удара е станал в светлата част на деня, в слънчево време
и добра видимост, а автомобила е бил спрял. Приетата съдебно-
4
автотехническа експертиза установява, че настъпилите щети по МПС може да
бъдат в резултат на претърпяното ПТП, по начина, описан в подаденото
уведомление по щета. Неоснователно е възражението на ответника, което се
поддържа и пред настоящата инстанция, че е заплатено обезщетение и за
увреден стоп на автомобила, за каквото плащане на обезщетение липсват
доказателства. Видно от заключението на експерта, стойността за описаната в
протокола повреда на стопа не е включена нито при изплащане по щетата,
нито в експертизата. Неснователно и голословно е и възражението за
неспазване на срока по т.14.14 от Общите условия, за писмено уведомяване
на застрахователя за настъпилото ПТП.
Поради изложеното, иска се явява основателен и правилно е
уважен от Плевенски РС изцяло по отношение на главницата и разноските и
съобразно установения от вещото лице размер на дължимото обезщетение от
211.40лева - предмет на регресната претенция.Решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, на основание чл.271, ал.1 ГПК.
При този изход на делото, въззиваемата страна има право на
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение от 100лв.,
определено на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП и чл. 25,т.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ и за възнаграждение за особен
представител в размер на 300лв. или общо на сумата 400лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1155 на Плевенския районен съд,
постановено на 04.08.2022г. по гр.д. № 7649/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, вр. с 273 ГПК, М. Ф. К., ЕГН
**********, с.***, ул.“Б.“ №*, да плати на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.П., п.к.1700, р-н Студентски,
бул.“Симеоновско шосе“ №*7А, сумата 400лв. представляваща направени
деловодни разноски за въззивното производство пред Плевенски ОС.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6