МОТИВИ ПО РЕШЕНИЕ ПО АНД № 53/2019г. РС-Русе,
ІV нак.състав.
Районна
прокуратура-Русе е
обвинила С.Т.С. в това, че на 12.11.2018 год. в гр.Русе
в
едногодишен срок от наказването и по административен ред
за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 17-1085-002250/22.05.2017г. на
Началника сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Русе, в сила от 27.11.2017 г. и
Наказателно
постановление № 17-1085-002754/28.11.2017г. на
Началника сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Русе, в сила от 21.12.2017 г.,
извършил такова деяние, като управлявал МПС - лек
автомобил марка „Опел Вектра" с
ДК№ ...., без съответно свидетелство за
управление - престъпление по чл.343в ал.2 от НК .
Производството
е по реда на гл.28 от НПК.
Районна прокуратура-Русе
поддържа обвинението.
Обвиняемият С.,
редовно призован се явява в съдебно заседание с упълномощен защитник, който
пледира оправдаване на подзащитния му.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият С.Т.С. е
роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН **********.
Той никога не е придобивал правоспособност за управление на МПС.
С
Наказателно постановление № 17-1085-002250/13.10.2017г. на Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе на обв.С. е наложено административното наказание
„глоба”” за извършено от него административно нарушение по чл.150 от ЗДвП –
управление на моторно превозно средство без да притежава съответното
свидетелство за управление. На 17.11.2017г. това наказателно постановление било
връчено лично на обв.С. срещу подпис. Същото влязло в сила на 27.11.2017г.
С
Наказателно постановление № 17-1085-002754/28.11.2017г. на Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе на обв.С. е наложено административното наказание
„глоба” за извършено от него административно нарушение по чл.150 от ЗДвП – управление
на моторно превозно средство без да притежава съответното свидетелство за
управление. На 13.12.2017г. това наказателно постановление било връчено лично
на обв. С. срещу подпис. Същото влязло в сила на 21.12.2017г.
Въпреки
че знаел, че няма издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство и че има наложени две административни наказания за извършени нарушения
по чл.150 от ЗДвП – управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление, на 12.11.2018г. в гр.Русе обв.С.С. решил отново да
извърши такова деяние. След 16,30 часа на 12.11.2018г. обв.С. привел в движение
и управлявал собствения си лек автомобил „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ ..... Около 17,00 часа на същата дата
обвиняемият навлязъл с автомобила по ул.“Даскал Аверкий“ в гр.Русе, откъм
ул.“Света Петка“. Обвиняемият бил сам в автомобила. Срещу него се задал лек
автомобил, управляван от св.Д. И.. До него в автомобила пътувала св.Г.М., а на
задната седалка – св.Е.Н.. Обв.С. се приближил с управлявания от него автомобил
до автомобила на св.И., като спрял и му препречил пътя, за да не може да мине.
След това обвиняемият слязъл от колата си, отишъл до св.И., издърпал го от
автомобила му и започнал да го блъска. Повод за това бил спор между двамата за
извършвани пред дома на св.М. ремонтни дейности. Свидетелките Н. и М. се
опитали да прекратят конфликта и да издърпат обвиняемия настрани, но той
започнал да блъска и тях. Чули виковете им, на улицата излезли свидетелите Р.И.и
Н.М.. Св.Д. И. подал по мобилния си телефон сигнал до полицията. Когато чул
това, обв.С. бързо влязъл в автомобила си и с него отишъл до дома на своя
приятелка – св.В. Д., намиращ се на ул.“Даскал Аверкий“ № 54, като се скрил
вътре. На място пристигнали дежурни полицейски служители при Първо РУ-Русе,
един от които св.М.А.. При изясняване на случая той установил, че обв.С. е
неправоспособен водач на МПС. Повикан бил екип при Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Русе в състав свидетелите И.Ш.и И.И.. Те съставили на обв.С.С. акт за
установяване на административно нарушение бл.№ 0679581 от 12.11.2018г., който
той отказал да подпише.
Така
с деянието си обв.С.С. осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.343в, ал.2 от НК
за това, че на 12.11.2018 г. в гр.Русе, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно
превозно средство, без съответното свидетелство за управление, наложено
с Наказателно постановление №17-1085-002250,
на Началник Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР-гр.Русе от 13.10.2017 г., влязло в сила на 27.11.2017 г. и
Наказателно постановление № 17-1085-002754 на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-гр.Русе от 28.11.2017
г., влязло в сила на 21.12.2017 г., извършил такова деяние, като управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ ....
без съответното свидетелство за управление.
От обективна
страна изпълнителното деяние било осъществено чрез действие, изразяващо се в
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“ с рег.№ ..... То било
осъществено от обвиняемия на 12.11.2018г. в гр.Русе, като в случая не била
изтекла една година от наказването на обвиняемия по административен ред за
същото деяние – управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. Административното наказване станало с Наказателно
постановление №17-1085-002250, на
Началник Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР-гр.Русе от 13.10.2017 г., влязло в сила на 27.11.2017 г. и
Наказателно постановление № 17-1085-002754 на Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР-гр.Русе от 28.11.2017
г., влязло в сила на 21.12.2017 г.
Видно от действията му,
обв.С. сторил
това при пряк умисъл. Съгласно разпоредбата на чл.150а от ЗДП, за да управлява
моторно превозно средство, водачът следва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от лицето превозно
средство, каквото в настоящия случай обвиняемият не е имал. Това обстоятелство
било известно и съзнавано от обвиняемия. Той знаел, че има наложени по административен ред
наказания за
управление на МПС без да притежава съответното свидетелство за управление, тъй
като Наказателно постановление №17-1085-002250
на Началник Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР-гр.Русе от 13.10.2017 г.
и Наказателно постановление №
17-1085-002754 на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Русе от 28.11.2017 г. му били
връчени лично срещу подпис.
Разпитан на досъдебното
производство и в съдебно заседание обвиняемият не се признава за виновен и дава
обяснения, в които отрича да е управлявал автомобила, а посочва, че е бил
управляван от „приятелка на моята позната“.
Изложената фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите И.Ш., Г.М., Д.И., Е.Н., Р.И., В.Д., М.А.,
И.И., Н.М., И.Т. И.И,
както и от приложените писмени доказателства и доказателствени средства – заверени
копия от актове за установяване на административно нарушение, наказателни
постановления, справка за нарушител/водач, свидетелство за съдимост, декларация
и биографична справка.
Защитата прави
множество възражения, с които се аргументира искането за оправдаването на
обвиняемия. Тези възражения са неоснователни и като такива следва да бъдат
оставени без уважение :
Действително по
делото са налице две групи доказателства, съдържащи се в показанията на
разпитаните по делото свидетели. Към първата група, установяваща авторство на
деянието от страна на обвиняемия следва да се причислят показанията на Г.М., Д.
И., Е.Н., Р.И.и Н.М.. Към другата група, която отрича авторство на деянието от
страна на обвиняемия следва да се причислят показанията на свидетелите В.Д., И.Т. и И.И. Тримата полицейски служители – И.Ш., М.А. и И.И. не са били очевидци
на случилото се, доказателствата съдържащи се в техните показания имат характер
на производни такива, доколкото случилото се им е било преразказано от
очевидци.
Съдът кредитира
показанията на първата група свидетели, не защото е по-многобройна, а защото
между тях има показания на напълно незаинтересован от изхода на делото
свидетел, каквато е св.Н.М..
Отделно от това показанията на първата
група свидетели са логични, последователни и помежду им няма вътрешни
противоречия по съществени въпроси, подобно на втората група свидетели.
От показанията на свидетелите
М., И., Н. и И. ясно и недвусмислено се установява, че преди и след сбиването
именно обв.С. е управлявал автомобила, а също и че той е бил сам в него, както
към началото на инцидента, така също и когато се е оттеглил от мястото. От
показанията на св.Н.М., която съдът приема, че е напълно незаинтересована от
изхода на делото, тъй като по никакъв начин не е участвала в сбиването, а също
и нейни роднини се установява, че непознатото за нея момче, имайки предвид обв.С.
„се качи в неговата кола и тръгна надолу по улицата“,
доколкото същата познава св. Д. И.. Тук следва да се подчертае, че именно намесата на
съпруга на тази свидетелка е предотвратил разрастването на конфликта, особено с
акцента, че ще бъде извикана полиция, което в максимална степен е мотивирало
обв.С. да напусне мястото на инцидента преди всичко мотивиран от това, че е неправоспособен и предвид влезлите в сила
две наказателни постановления. При това положение съдът намира, че следва да се
кредитират и показанията на другите свидетели от тази група - св.М., И., Н. и И.,
които освен това за разлика от св.М. са възприели обв.С. да управлява
автомобила и преди
инцидента. Дори защитата не оспорва, че показанията на св.Р.И.следва да се
кредитират, тъй като тя е незаинтересована от изхода на делото : „С. беше сам в
автомобила….той управлява тази кола и че няма други лица в неговата кола“,
показанията и на л.19 от дос.пр.во.
Съдът не кредитира
показанията на св.В. Д. и св.И. Т., които откровено лъжесвидетелстват, твърдейки,
че втората от тях е управлявала
автомобила. На първо място никой от първата група свидетели не е възприел нито
една от тях двете както преди инцидента, а така също и впоследствие. Отделно от
това всяка от тях двете в показанията си твърди, че на мястото на сбиването са
дошли полиция и линейка, което се опровергава от показанията на полицейските
служители, тъй като при пристигането им на място, те не са възприели нито една
от двете, а също и обв.С.. От показанията на св.М.А. се установява, че той е
възприел „двете момичета“, очевидно имайки предвид св.Д. и св.Трифонова, които
обаче са се появили едва след пристигането му и то излизайки от къщата, в която
било посочено, че живее обв.С..
Не е било необходимо
да се вземат дактилоскопни следи от волана на автомобила на обв.С., защото
обвинението е доказано със свидетелски показания и наличие/липса на негови
дактилоскопни следи не могат да доведат до промяна на главния факт по делото.
Доколкото са налице
две влезли в сила наказателни постановления, които обуславят съставомерността
по чл.343в ал.2 от НК не следва да се обсъжда тяхната законосъобразност –
същите са влезли в сила, като необжалвани от страна на обвиняемия, като са
получени лично от него. Няма нарушение на процесуалните правила непосочването в
диспозитива на обвинението на коя точно улица се е движил обв.С. към момента на
деянието – на първо това е посочено в обстоятелствената част на
постановлението, а на второ и съществено място в състава на престъплението по
чл.343в ал.2 от НК липсва такъв признак от обективната страна,т.е. управлението
може и да е, но може и да не е по път отворен за обществено ползване, защото в
противен случай щеше изрично да бъде указано в текста.
Въз основа на
изложеното обвиняемият следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението и да му бъде наложено наказание.
Съдът приема, че са
налице всички предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на С.Т.Т. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в своята
кумулативна връзка за извършеното престъпление: деецът е пълнолетен, не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на гл.VІІІ разд.VІ от НК преди извършване на деянието, за
престъплението по чл.343в ал.2 от НК предвиденото наказание е “лишаване от свобода”
от една до три години и глоба от 500 лв. до 1 200 лв. и няма причинени имуществени
вреди. По тези причини обв.С. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание „глоба”.
При индивидуализацията на
административното наказание за извършеното престъпление по чл.343в ал.2 от НК
съдът отчита, като отегчаващи
отговорността обстоятелства – наличието на наказателно постановление извън
нуждите на квалификацията за която е достатъчно само едно, а също и това, че процесният автомобил е
управляван и преди това от обв.С.. Съдът
не отчита смекчаващи отговорността обстоятелства. Въз основа на тези
обстоятелства и предвид имотното състояние, декларираните доходи и семейните
задължения, съдът определя за обвиняемия
С. наказание при наличие само на отегчаващи отговорността обстоятелства,
предвидено в чл.78а ал.1 , а именно „глоба”
в размер на 1 500 лв. Въпреки този негативен баланс съдът намира, че не е
необходимо наказание в по-висок размер. Така определеното наказание “глоба” в
максимална степен би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече личната
превенция.
Мотивиран така, съдът постанови решението
си.
Районен съдия: