Р Е Ш Е Н И Е
София, 21.10.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното
от съдия Желявска гр. д. № 2702/2020 г., за да се произнесе, взе
пред вид:
Предявени са кумулативно, обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от И.Г.И.,
ЕГН ********** чрез адв. П.Г. – САК, съдебен адрес:***
против ЗД „Л.И.“ АД, ЕИК *******, София, бул. “********,
за заплащане на застрахователно обезщетение на претърпени вреди, както следва: обезщетение
за неимуществени вреди в размер 70 000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди - разноски за лечение /медикаменти и консумативи/ в размер 740 лева,
ведно със законната лихва, считано от 26.10.2019 г. - датата на която
ответното дружество е следвало да заплати обезщетение, до окончателното й
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 17.06.2019 г.
около 23:50 ч. в София, на кръстовището на бул. „Цариградско шосе" и бул.
„Христо и Евлоги Георгиеви" е настъпило ПТП, като л.а. м.
„Фолксваген", модел „Кади", Рeг. №*******,
управляван от Б.Й., навлязъл в кръстовището на червен сигнал и реализирал удар
с движещия се по бул. „Цариградско шосе" в посока център л.а. „Киа",
модел „Сеед" с peг. № *******управляван
от ищеца И.Г.И..
За случая е съставен Протокол за ПТП № 1738909/18.06.2019 г., в
който като причина за настъпване на ПТП е посочено противоправно поведение на
водача на л.а. „Фолксваген" с рег.№*******.
В резултат на станалото ПТП ищецът е
получил множество телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, а
управляваният от него автомобил е с множество материални щети.
Във връзка с катастрофата по искане на
ищеца на 29.07.2019 г. е образувано производство за обезпечение на
доказателства по реда на чл. 207 ГПК, като е образувано гр.д. 43974/2019 г. по
описа на СРС, ГО, 31 с-в, което, след изчерпване и удовлетворяване на всички
искания и на застрахователя за събиране на доказателства, е прекратено.
Към датата на ПТП ищецът твърди, че за
л.а „Фоксваген", модел „Кади", Рeг. номер №******* е налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите с период на застрахователно
покритие от 14.08.2018 г. до 13.08.2019 г.
По-нататък заявява, че е предявил
доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение до ЗК „Л.И."
АД, но такова не било изплатено.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни
и експертиза.
Ответникът ЗД
„Л.И.“ АД оспорва предявените искове изцяло по основание и
размер.
Оспорва твърдението на ищцовата страна за механизма на настъпване на ПТП, вината
на сочения за делинквент водач на лек автомобил марка
“Фолксваген“, модел “Кади“, Рeг. №*******, както и противоправността на неговото поведение.
Оспорва причинно - следствената връзка
между настъпилото ПТП и твърдените увреждания, както и описаните в исковата
молба негативни последици за ищеца.
Твърди, че претендираният размер е
прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване на
ищеца, който е допринесъл за настъпването на негативните последици, тъй като е
управлявал автомобила без поставен обезопасителен
колан.
Представил е писмени доказателства.
Поискал е допускане на гласни и експертиза.
В
хода по същество моли съда да отхвърли изцяло
предявения иск, с разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно
със законните последици.
По делото е прието за безспорно установено
обстоятелството, че към момента на ПТП, е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение на л.а. м. „Фолксваген", модел
„Кади", Рeг. №*******, чиито водач е причинил
катастрофата, и ответното застрахователно дружество, валидна за периода 14.06.2018 г. –
13.08.2019 г., на базата на което ищцата е предявила претенцията си.
Доказа
се фактът на станалата катастрофа на 17.06.2019 г. около 23:50 ч. в
София, на кръстовището на бул. „Цариградско шосе" и бул. „Христо и Евлоги
Георгиеви" между
л.а.
„Киа", модел „Сеед" с peг.
№ *******управляван от ищеца, и л.а. м. „Фолксваген", модел „Кади", Рeг. №*******, с
водач Б.Й., който именно водач носи вина за настъпването на ПТП.
Спорът се свежда до механизма на станалото ПТП, наличието на
всички описани от ищцата телесни увреждания и причинно – следствената връзка
между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, и
размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с
оглед доказателствата по делото и получените от пострадалата вреди.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на
техните твърднеия и възражения е изслушана и приета КСМАТЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с оригиналния доказателствен материал.
От заключението на вещите лица, в неговата
техническа част, се установява, че механизмът на станалото ПТП е следният: На
17.06.2019 г. около 23,50 ч. л.а. марка „Фолксваген” модел „Кади” с рег. № *******, управляван от Б.И.,*** с посока на движение
от ул. „Ген. Гурко” към ул. „Оборище”. Скоростта му на движение е била в
границите на 40- 50 км/ч, пред вид описаните деформации по лекия автомобил –
подбита предна броня, задна лява врата, таван,
стъкла, ходова част, течове и други. В
зоната на кръстовището на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” с бул. „Цариградско шосе” е настъпил удар между
лекия автомобил и движещият се по бул. „Цариградско шосе” с посока от хотел
„Плиска” към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”
л.а. марка „КИА” модел „СЕЕД” с рег. № *******, управляван от И.Г.И.. Ударът настъпва с
предна челна част на лекия автомобил „КИА” в дясна странична част на л.а.
„Фолксваген”. При удара лекия автомобил КИА продължава напред и надясно, а л.а.
„Фолксваген” се завъртва и се обръща през лявата си страна по таван с колелата
нагоре. Вследствие катастрофата е пострадал водачът на лекия автомобил „КИА” И.Г.И..
Л.а. марка „Фолксваген” модел „Кади”
в района на произшествието се е движел по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви” с
посока на движение от ул. „ Ген. Гурко” към ул. „Оборище” със скорост на
движение 40-50 км/ч., а л.а. марка „Киа” модел „Сеед”
- по бул. „Цариградско шосе” с посока на движение от хотел „Плиска” към бул.
„Евлоги и Христо Георгиеви” със скорост 40-50 км/ч.
Според автоексперта
Кръстовището е с интензивно движение, липсва протокол за оглед и е необходимо
затварянето му, което може да бъде извършено само с органите на КАТ – СДВР.
В Констативния протокол за ПТП
вещите лица са установили, че са описани следните деформации: предна броня,
ходова част, течове, предни врати,задни врати и други и, според тези повреди правят
извода, че има вдлъбвания по купето, като при наличните данни не можем да си
определи дали е имало влезнали навътре части на автомобила на мястото на
водача.
По – нататък вещите лица
заявяват, че при инициалния удар скоростта на движение на лекия автомобил „Киа”
модел „Сеед” е намаляла за малък период от време при
голямо стойност на закъснението. През това време движението на тялото е със
стремеж в посока на движението на автомобила непосредствено преди удара т.е.
напред. При липса на правилно поставен обезопасителен
колан това би довело до удар във волана. Впоследствие при завъртането на
автомобила тялото на пострадалия под действие на центробежната сила би се
придвижило наляво към лявата страна на автомобила.
Според
вещото лице – лекар, в медицинската част на КСМАТЕ, в резултат на катастрофата
пострадалият ищец е получил следните увреждания: - счупване на главичката на
втора метакарпална кост на лявата длан; - счупване на
голямопищялната кост на лявата подбедрица в областта
на тибиалното плато без дислокация/разместване на
фрагменти; - счупване в областта на върха на пателата
(капачето на коляното) без дислокация/разместване на фрагменти на лявото
коляно; - охлузвания на лявата предмишница, дясното
коляно и лявата подбедрица.
Счупването на главичката на
втора метакарпална кост на лявата длан реализира медикобиологичния признак трайно затруднение в движенията на ляв горен крайник за срок по-голям
от 30 дни. Счупването на голямопищялната кост на
лявата подбедрица в областта на тибиалното плато без
дислокация/разместване на фрагменти и счупването в областта на върха на пателата (капачето на коляното) без дислокация/разместване
на фрагменти на лявото коляно също реализират медикобиологичния
признак, трайно затруднение в движенията
на ляв долен крайник за срок по-голям от 30 дни. Охлузванията на лявата предмишница, дясното коляно, лявата подбедрица представляват
временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
На лявата ръка е била поставена
имобилизация, като срокът за носенето й е 30 дни.
Левият долен крайник е бил имобилизиран чрез поставянето на имобилизация
– тутор за срок от 45 – 60 дни. При направената
контролна рентгенография и контролен преглед на 21.08.2019 г., т.е. около 2
месеца след ПТП-то е установено зарастване на счупването на лявата голямопищялна кост, което означава, че левият долен крайник
може да се натоварва.
При установеното счупване на
главичката на 2-ра метакарпална кост на лявата длан е
преценено, че оптималният начин на лечение е консервативния чрез поставянето на
имобилизация и такава е била направена.
По отношение счупванията в
областта на лявото коляно е преценено, че оптималният вариант за лечение е
консервативния чрез обездвижване на колянната става с
поставянето на тутор.
По – нататък експертът
заявява, че счупването в областта на лявото коляно е довело до локален оток в
областта на коляното, а счупването в областта на лявата - до оток в областта на
лявата длан, като захарният диабет сам по себе си не води до отоци на
крайниците. Отоците на крайниците са от друго естество.
Заявява също, че приложените от
ищеца фактури и касови бележки са във връзка с диагностиката, консултациите и
лечението вследствие претърпяното ПТП и са на стойност 740.10 лв.
Във
връзка с оспорването от страна на
ответника на механизма на ПТП и
направените от него възражения в тази насока, включително и това за съпричиняване, съдът допусна и разпита свидетеля Б.Т.Й., водач на л.а. Фолксваген
Кади – участник в катастрофата.
В показанията си той заяви, че много малко си спомня от
инцидента. Катастрофата станала на кръстовището на Орлов мост, малко след
осевата линия, свидетелят пътувал по ул. Евлоги Г. от Стадион Васил Левски към
бул. Мадрид Не е видял автомобила, в който се е ударил, двата автомобила се
обърнали по таван. Дошла линейка. Свидетелят е трябвало да мине на зелено, но,
може би, се е объркал, ударили са се с другия автомобил, той се е обърнал на
таван и не е видял другата кола. Преди удара също не я е видял. Дясната му
задна врата била ударена.
По делото са представени писмени доказателства за извършени
от ищеца разходи за лечение – на обща стойност 740, 10 лв., които не бяха оспорени
от ответната страна и за които вещото лице – лекар заяви, че са във връзка със
станалия инцидент.
По делото са представени писмени доказателства за извършени
от ищеца разходи за лечение – на обща стойност 740, 10 лв., които не бяха
оспорени от ответната страна и за които вещото лице – лекар заяви, че са във
връзка със станалия инцидент.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД
са за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие
настъпилото на 17.06.2019 г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
Според посочената разпоредба, увреденият, спрямо когото застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на същия
текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителната
отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма – умисъл или непредпазливост. Следователно основателността на
иска по чл. 45 от ЗЗД предполага установяване в съдебното производство на тези
елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца.
В настоящия случай по безспорен начин се установи наличието
на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Вещите лица, изготвило приетата от съда
КСМАТЕ, изчерпателно са посочили причините за настъпването на катастрофата и те
се коренят в поведението на водача л.а. м.
„Фолксваген", модел „Кади", Рeг. №******* Б.Й., който е управлявал
автомобила при забранен сигнал на светофарната уредба.
В резултат на станалото ПТП ищецът е
получил описаните по – горе травматични увреди и е претърпяла описаните от
експертизата болки и страдания, които са в причинна връзка с катастрофата, а
презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не бе опровергана, а вещите
лица устаноавиха, че водачът на л.а.
марка „КИА” модел „СЕЕД” с рег. № *******,
ищецът И.Г.И.
към момента на удара не е бил с поставен обезопасителен
колан.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за причинени
неимуществени вреди следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - от
съда по справедливост, като се вземат пред вид всички относими
обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на ищеца.
Съдебната практика приема като критерий
за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото
такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на
ищеца са причинени телесни увреждания - счупване на главичката на втора метакарпална
кост на лявата длан; - счупване на голямопищялната
кост на лявата подбедрица в областта на тибиалното
плато без дислокация/разместване на фрагменти; - счупване в областта на върха
на пателата (капачето на коляното) без
дислокация/разместване/на фрагменти на лявото коляно; - охлузвания на лявата предмишница, дясното коляно и лявата подбедрица и от него са понесени сериозни болки и страдания, установени от свидетелските показания
и заключението на СМЕ. Към момента е налице възстановяване.
В хода на делото от ответната страна бе направено възражение за съпричиняване и съдът
дължи произнасяне по него.
От приетото и неоспорено експертно заключение на СМЕ се
установи, че, с оглед механизма на ПТП и получените увреждания, ищецът към
момента на удара не е бил с поставен обезопасителен
колан, като, в противен случай - при този механизъм на
ПТП и съответната скорост на лекия автомобил, биха били избегнати травмите в
областта на долните крайници. В
тази връзка съдът счита, че по делото бе доказано наличие на виновно поведение
от страна на негова страна, което да е допринесло за настъпване на уврежданията
вследствие на ПТП, респ. налице е съпричиняване
на вредоносния резултат в съотношение 30 % за ищеца и 70 % за водача на л.а.
Фолксваген Кади.
С оглед на това, настоящият съдебен
състав, като съобрази всички обстоятелства по делото, намира, че исковете са
доказани по основание, а, досежно техния размер, следва да бъде определен
съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни
увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при
които е извършено, прогнозата за възстановяване на пострадалия, причинените
морални страдания, възрастта на ищцата и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани увреждания и
последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални болки и
страдания на пострадалия ищец, техния вид, интензитет и продължителност, вида и
тежестта на уврежданията и последиците от тях, като и наличието на
съпричиняване от негова страна в размер 30 %, и приложи принципа за
справедливост, съдът намира, че обезщетение в размер от 49 000 лв. би било
адекватна обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени
вреди.
По тези съображения съдът приема, тази претенция е основателна
и доказана и, като такава, следва да бъде уважена за сумата 49 000 лв.,
като за сумата до претендираните 70 000 лв., следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди в посочения размер съдът намира за доказана от събраните в
хода на производството писмени доказателства и счита, че следва да бъде уважена
изцяло за размера, за който е предявена – 740, 10 лв.
Върху
двете присъдени суми ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на
която изтича тримесечният срок за плащане от ответното дружество на дължимото
застрахователно обезщетение, до окончателното изплащане.
Ищецът е освободен от държавна такса и разноски и такива не
му се следват, а адвокатски хонорар не е поискан.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски –
депозити за експертизи и свидетел, съобразно отхвърлената част от иска в размер
на 165 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, София, бул. “******** да заплати на И.Г.И., ЕГН **********
чрез адв. П.Г. – САК, съдебен адрес:***, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 49 740,
10 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, от които: 49 000 лв. – неимуществени и 740, 10 лв. имуществени вреди, основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ведно със
законна лихвата, считано от 26.10.2019 г. до окончателното изплащане,
ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за неимуществените вреди за разликата до 70 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.Г.И. да заплати на ЗД
„Л.И.“ АД на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 165 лв. – разноски – депозити за експертизи и свидетел.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: