РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Бургас, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20232120101091 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.439 от ГПК и е
образувано по повод искова молба от К. Я. С. против Е. Н. Г., за приемане за
установено по отношение на ответника, че не дължи на ищеца суми за
погасяване на задълженията, посочени в изпълнителен лист от 12.07.2010
година, издаден от Бургаски районен съд по частно гражданско дело № 864
по описа на Бургаски районен съд за 2010 година, конкретизирана по
основания и размери в исковата молба, законна лихва от подаване на
заявлението до изплащане на главницата, както и за присъждане на
разноските, направени в заповедното производство, които задължения са
предмет на изпълнително дело № 714/2021 година по описа на Д. Н. ЧСИ рег.
№ ............ с район на действие района на Бургаски окръжен съд, както и за
присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Ищецът твърди, че е посочен като длъжник по изпълнителен лист от
12.07.2010 година, издаден в полза на ответника Районен съд - Бургас на
основание заповед за изпълнение № 1206/26.03.2010 година, постановена по
частно гражданско дело № 864 по описа на Бургаски районен съд за 2010
година. Изложено е, че съгласно този изпълнителен лист ищецът дължи на
ответника заплащане на сумата от 3 696 лева, представляваща главница за
дължим наем на скеле за периода от 01.10.2007 година до 31.05.2008 година,
сумата 681,97 лева, представляваща законна лихва върху главницата за
периода от 15.09.2008 година до датата на подаване на заявление за издаване
1
на заповед за изпълнение, законна лихва от подаване на заявлението до
изплащане на главницата, както и сумата 87,60 лева, представляваща
разноски, направени в заповедното производство.
В исковата молба е посочено още, че за събиране на вземанията по този
изпълнителен лист е образувано производството по изпълнително дело №
20218040400714 по описа на Частен съдебен изпълнител Д. Н. рег. № ............
на КЧСИ с район на действие района на Бургаски окръжен съд, образувано по
искане на ответника от 24.08.2021 година, за което посочва, че обосновава
правния му интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът счита, че към
настоящия момент ответникът няма право на принудително изпълнение, като
излага подрони фактически твърдения и правни доводи:
Съгласно т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 година по тълкувателно дело №
2/2013 година на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършване
на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или предприето последното валидно изпълнително действие. Със
същата част на тълкувателното решение е обявено, че ППВС №3/1980 година
е обявено за изгубило сила. На 02.12.2011 година ответникът е подал молба за
образуване на изпълнително производство за събиране на вземанията му по
изпълнителния лист от 12.07.2010 година, издаден от Бургаски районен съд
по частно гражданско дело № 864 по описа на Бургаски районен съд за 2010
година. По повод молбата е образувано производството по изпълнително дело
№ 1115/2011 година по описа на ЧСИ Д. Н., което е било прекратено с
постановление на ЧСИ от 15.06.2015 година, издадена на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК - поради това, че взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години.
На 08.07.2015 година, при действието на горецитираното тълкувателно
решение ответникът е отправил нова молба до ЧСИ Д. Н. за събиране на
вземанията му по издадения на 12.07.2010 година изпълнителен лист,
посочвайки всички допустими от закона изпълнителни способи за това. По
тази молба е образувано изпълнително дело № 603/2015 година. Молбата от
08.07.2015 година в случая представлява последното по време изпълнително
действие на взискателя, извършено преди изтичане на погасителната давност
за вземанията му по изпълнителния лист. В периода от 08.07.2015 година до
08.07.2020 година изпълнителни действия по смисъла, указан в ТР №
2/26.06.2015 година не са извършвани, поради което считано от 09.07.2020
година вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност.
Производството по изпълнително дело № 603/2015 година също е било
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В исковата молба е посочено, че за събиране на сумите по
изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 714/2021 година по
описа на Частен съдебен изпълнител Д. Н.. Делото е образувано по повод
2
молба от ответника, отправена на 24.08.2021 година за което в исковата молба
е посочено, че е една година след погасяване на вземанията. По тази причина
нито молбата от 24.08.2021 година и извършените в хода за изпълнителното
производство изпълнителни действия, които са запор върху трудово
възнаграждение, наложен със съобщение от 26.01.2023 година и възбрана
върху недвижими вещи, наложени по искане от 26.01.2023 година не са
произвели ефекта по чл.116, б. „в“ от ЗЗД. В исковата молба е изложен правен
довод, че давността не може да бъде прекъсната, ако вече е изтекла.
Предвид изложеното ищецът намира, че поради погасяване на
паричните вземания, посочени в изпълнителния лист, ответникът няма право
на тяхното принудително изпълнение. Въз основа на това предявява
настоящата искова претенция, като моли същата да бъде уважена и да му
бъдат присъдени сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба. Същият се явява в последното проведено по делото
съдебно заседание, като сочи, че не е депозирал отговор, тъй като е бил
нередовно призован. В съдебно заседание представя отговор на исковата
молба, който е приет от съда. В същия ответникът излага, че действително
ищецът е длъжник по посочения в исковата молба изпълнителен лист.
Твърди, че на 21.03.2023г. бил поканен в кантората на ЧСИ Д. Н., където му
било обяснено, че давността на вземанията му е изтекла. На Същата дата
подал молба за прекратяване на изпълнителното производство. Отново на
същата дата бил уведомен, че делото е прекратено. Сочи, че през годините
ищецът никога не се е свързвал с него за да заплати задълженията си, нито да
договорят евентуално споразумение. Моли да не бъде осъждан да заплати
сторените от ищеца разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, но се представлява от
надлежно упълномощения си процесуален представител, който сочи, че от
събраните по делото доказателства се установява, че предявеният иск е
напълно основателен, поради което моли за неговото уважаване. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът се
явява лично. Твърди, че има вземане към ищеца, което е погасено по давност
и към момента на съдебното заседание няма право да го събира по
принудителен ред. Моли да не бъде осъждан да заплаща разноски на ищеца.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните няма спор, че срещу ищеца са издадени изпълнителен
лист от 12.07.2010 година, издаден в полза на ответника Районен съд - Бургас
3
на основание заповед за изпълнение № 1206/26.03.2010 година, постановена
по частно гражданско дело № 864 по описа на Бургаски районен съд за 2010
година за сумите от 3 696 лева, представляваща главница за дължим наем на
скеле за периода от 01.10.2007 година до 31.05.2008 година, сумата 681,97
лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от
15.09.2008 година до датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение, законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на
главницата, както и сумата 87,60 лева, представляваща разноски, направени в
заповедното производство.
Липсва спор и че вземанията, предмет на изпълнителния лист и
заповедта за изпълнение, са погасени по давност.
По делото е приобщен препис от изп. дело № 2015804040603 по
описа на ЧСИ Д. Н.. Видно от същия, производството е било образувано по
инициатива на Е. Н. Г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на
12.07.2010г. по ч.гр.д.№ 864/2010г. по описа РС Бургас срещу К. С. Я..
Видно от приложения препис от изпълнителното производство, на
08.07.2015 година, взискателят е депозирал молба до ЧСИ Д. Н. за събиране
на вземанията му по издадения на 12.07.2010 г. изпълнителен лист,
посочвайки всички допустими от закона изпълнителни способи за това. С
молбата са предоставени и правата по чл. 18 от ЗЧСИ. Въз основан на
молбата на взискателя, съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело
№ 603/2015 година. След датата на образуване на делото по същото не са
предприемани никакви изпълнителни действия, като взискателят не е
депозирал и молби в тази насока.
С постановление от 31.08.2021г. ЧСИ Д. Н. е прекратил производството
по изпълнително дело № 603/2015г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По делото е приобщен и препис на изпълнителното дело №
20218040400714 по описа на ЧСИ Д. Н.. Видно от същия, с молба от
12.10.2021г. взискателят Е. Н. Г. е поискал да бъде образувано изпълнително
дело срещу К. С. Я., въз основа на издаден на 12.07.2010г. по ч.гр.д.№
864/2010г. по описа РС Бургас.
С молбата за образуване на делото е поискано от съдебния изпълнител
да предприеме всички допустими изпълнителни действия с цел събиране на
вземането по изпълнителния лист, като в полза на съдебния изпълнител са
предоставени и правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
По така образуваното изпълнително дело на длъжника са били
наложени запор на трудово възнаграждение при работодателя .................... на
08.02.2023г., както и възбрана на притежаваните от него идеални части от
поземлен имот и построена в него сграда, находящи се в с. Д..
На 14.03.2023г. взискателят е депозирал молба с вх. №
12421/14.03.2023г. по изпълнителното дело, с която е поискал да бъде
наложен запор на банковите сметки на длъжника, както и да бъде извършен
4
опис на възбраненото му недвижимо имущество.
С искане с вх. № 13870/21.03.2023г. взискателят е поискал
изпълнителното производство да бъде прекратено. Предвид това с
Постановление от 21.03.2023г. ЧСИ Д. Н. е прекратил изпълнителното дело
на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, като е вдигнал наложените запори и
възбрани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. За да бъде уважен предявеният иск, ищецът
следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено
изпълнителното основание, до предявяване на настоящия иск, които да водят
до погасяване на възможността те да се събират принудително – изтекла
пълна 5 годишна давност от последното валидно изп. действие.
В конкретния случай изпълнителното основание е заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 от ГПК, а
съдебното дирене е приключило с влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Тъй като по делото не е представена самата заповед за изпълнение, а
съдебното производство, по което тя е издадена е унищожено поради
изтичане на предвидените за това срокове, съдът приема, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила най-късно в момента на издаване на процесния
изпълнителен лист – 12.07.2010г.
Ищецът се позовава на факта на изтичане в негова полза на
погасителният давностен срок след завеждане на индивидуалното
производство по принудително изпълнение. В тази връзка следва да се има
предвид, че погасяването по давност не може да се съобразява служебно - то
настъпва само при позоваване от страна на длъжника, от една страна и от
друга страна, следва да се установи петгодишен период, в който да не са
извършвани никакви действия по принудително осъществяване на вземането
или други действия, годни да спрат и/или прекъснат давността.
Тезата на ищеца се основава на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие.
Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва от
5
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ. В мотивите на т. 10 от т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на
ВКС са изброени действията за принудително изпълнение - налагане на запор
или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Характерно за влезлите в сила решения е тяхното
установително действие - след влизане в сила на решението страните не могат
да продължават спора. Правното положение е установено и страните са
длъжни да съобразяват своето поведение с решението. Те не могат да се
позовават на факти и обстоятелства, възникнали до приключване на устните
състезания след които решението е влязло в сила - такива факти са
преклудирани.
Идентично е положението и при влезлите в сила заповеди за
изпълнение. Съгласно закона, когато заповедта е връчена на длъжника /лично
или чрез друго лице/ и той не подаде възражение, вземането по заповедта не
може да бъде оспорвано от него с възражения, основани на факти или
обстоятелства, които са му станали известни или са могли да му станат
известни до изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Последното
означава, че влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо
действие като установява с обвързваща страните сила, идентично на
установеното със съдебно решение вземане, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Влезлите в сила
заповеди за изпълнение се ползват и с изпълнителна сила, присъща на
осъдителните решения.
Гореизложеното в съвкупност обуславя извода, че законодателят е
придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, респективно давностният срок за вземанията по влязла
в сила заповед за изпълнение е пет годишен, аналогично с този на установено
с влязло в сила решение вземане.
В конкретния случай вземанията са установени с влязла в законна сила
заповед за изпълнение на парично задължение на 12.07.2010 г., тоест от този
момент е започнал да тече петгодишният давностен срок.
По делото се установи, че за събиране на присъдените суми е било
образувано изпълнително дело № 2015804040603 по описа на ЧСИ Д. Н.. От
представения препис от същото се доказа, че принудителното производство е
било образувано на 08.07.2015г., като не са били предприемани никакви
годни да спрат или прекъснат погасителната давност изпълнителни действия.
Поради това и доколкото взискателят не е поискал извършването на изпълни
6
действия по делото, ЧСИ Н. е прекратил същото на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК на 31.08.2021г.
Впоследствие било образувано ново изпълнително дело при ЧСИ Д. Н.
по молба на взискателя, депозирана на 12.10.2021г. В това производство са
били предприемани изпълнителни действия, но въпреки това същото е
прекратено по искане на самия взискател с нарочно Постановление на ЧСИ от
21.03.2023г.
Както бе посочено и по-горе, давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение – арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. В
конкретния случай съдът намира, че след датата на образуване на
изпълнителното дело № 603/2015г. на 08.07.2015г. не са били предприемани
изпълнителни действия, които по своята същност са годни да прекъснат
давността и перемпцията (срокът по чл. 344, ал. 1, т. 8 от ГПК), а последното
такова действие е искането, оправено с молбата за образуване на делото.
В настоящото производство намира приложение и следва да се има
предвид разрешението дадено с Тълкувателно решение № 3/2020 от
28.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. За тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Предвид горното, от 08.07.2015г. е започнала да тече новата
петгодишна погасителна давност на вземанията, като същата е изтекла на
26.06.2020г. – преди образуване на изпълнително дело № 714/2021г. на
12.10.2021г.
От представените по делото доказателства не се установи в периода от
26.06.2015. до 26.06.2020г. да се предприети и/или поискани изпълнителни
действия, които да са годни да прекъснат давността, а такова е предприето
едва на 12.10.2021г. с депозирането на молбата за образуване на ново
изпълнително дело. Нещо повече, ответникът изрично е посочил, че не
оспорва факта, че вземането му към ищеца е погасено по давност и той няма
правото да го събира по принудителен ред.
Предвид горното съдът намира, че вземанията, обективирани в
изпълнителен лист от 12.07.2010 година, издаден в полза на ответника
Районен съд - Бургас на основание заповед за изпълнение № 1206/26.03.2010
година, постановена по частно гражданско дело № 864 по описа на Бургаски
районен съд за 2010 г. са погасени по давност, а предявеният иск от ищеца е
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има
7
право в него полза да бъдат присъдени сторените по делото разноски, в това
число държавна такса в размер на 375,01 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 1240 лв. Както в исковата молба, така и в проведеното по делото
съдебно заседание, процесуалният му представител изрично е поискал
присъждането на сторените разноски. От представения по делото Договор за
правна услуга от 23.02.2023г. е видно, че ищецът е заплатил изцяло по банков
път адвокатско възнаграждение в размер на 1240 лв.
Ответникът от своя страна е отправил искане да не бъде осъждан да
заплати сторените от ищеца разноски, като твърди, че ако е можел е щял да
постигне спогодба с него или да сключи споразумение. Съдът намира, че
макар ответникът да не е бил редовно призован за съдебните заседания и не
му е бил редовно връчен препис от исковата молба, все пак е дал повод за
завеждане на делото, тъй като от 12.10.2021г. е поддържал висящността на
изпълнително дело № 603/2021г. по описа на ЧСИ Д. Н., като последно с
молба от 14.03.2023г. е поискал по същото да бъдат наложени запор на
банкови сметки и да бъде извършен опис на възбраненото имущество на
ищеца. Така подадената молба е депозирана почти един месец след
предявяване на настоящия иск, поради което очевидно ответникът е имал
желанието да събере по принудителен ред вземането си към ищеца. Нещо
повече, от данните по делото и от изложеното от самия ответник с отговора
на исковата молба става ясно, че последният е бил поканен в кантората на
ЧСИ Н. на 21.03.2023г. и там му е било обяснено, че вземанията му са
погасени по давност, поради което и Г. е подал молба за прекратяване на
производството. Ако това не беше станало и той не е бил поканен от съдебния
изпълнител, е нямало да подаде молба за прекратяване на делото и вероятно е
щял да продължи да депозира молби за извършване на принудителни
действия спрямо ищеца и длъжник в изпълнителното производство. Отделно
от горното следва да се има предвид, че така договореният адвокатски
хонорар между ищеца и процесуалния му представител не е и прекомерен,
доколкото е съобразен с предвидените размери в Наредба 1 за минималните
адвокатски възнаграждения и същият е в общ размер надминаващ с около
20% минимално установените възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че за Е.
Н. Г. с ЕГН **********, с адрес ..................................., е погасена по давност
възможността за принудително изпълнение на вземанията към К. Я. С. с
ЕГН **********, с адрес .................., в размер на сумата от 3 696 лева,
представляваща главница за дължим наем на скеле за периода от 01.10.2007 г.
до 31.05.2008 г., сумата 681,97 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за периода от 15.09.2008 г. до датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, законна лихва от подаване на заявлението
8
до изплащане на главницата, както и сумата 87,60 лева, представляваща
разноски, направени в заповедното производство, за които суми са издадени
изпълнителен лист от 12.07.2010 г., издаден в полза на ответника Районен
съд - Бургас на основание заповед за изпълнение № 1206/26.03.2010 г.,
постановена по частно гражданско дело № 864 по описа на Бургаски районен
съд за 2010 г., на основание чл. 439 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Н. Г. с ЕГН ********** , с адрес ..................................., да
заплати на К. Я. С. с ЕГН **********, с адрес .................., сумата от 1
615,01 лв. /хиляда шестстотин и петнадесет лева и една стотинки/,
представляваща сторените по делото разноски, от които 375,01 лв. за внесена
държавна такса и 1240 лв. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9