РЕШЕНИЕ
гр. Русе___25.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд__________наказателна_____
колегия в публично заседание_на_единадесети април________________
през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
Членове:1.РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
2.РАЛИЦА ГЕРАСИМОВА
при секретаря_____ЕВА ДИМИТРОВА_______________________
в присъствието на зам.окръжния прокурор_МИРОСЛАВ МАРИНОВ
като разгледа
докладваното от съдия_Р.Радославова__
ВНОХД
№109___по описа за__2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 313
и сл. от НПК.
С
присъда №136/21.11.2018год, постановена
по НОХД №334/2018год. по описа на РРС - девети нак.състав на РРС е признал
подсъдимите З.М.И., Ю.Ю.Д., С.С.С. и С.А.У. *** за виновни в това, че на 29.07.2014г. в гр.Русе, в
съучастие помежду си, първият като подбудител, а останалите трима - съизвършители,
подбудени от първия, като свидетели в производство по обстоятелствена проверка
за констатиране право на собственост по н.д.№723/29.07.2014г. по регистъра на
нотариус А. Ф.-нотариус № *** устно и писмено съзнателно потвърдили неистина, а
именно, че първият е владял явно, постоянно, непрекъснато, несъмнено, с
намерението на собственик в продължение на повече от 10г. недвижим имот, без
някой да е оспорвал имота в неговите граници за периода на десетте години на
давностно владение от страна на З.М.И. от гр.Вятово, поради което и на
основание чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.3 /за първия/ и вр.чл.20, ал.2 /за
останалите трима/ и чл.54 от НК, наложил наказание 1г.6м. лишаване от свобода
на първия, а на останалите трима – по 1г. лишаване от свобода. На осн.чл.66, ал.1 НК изтърпяването на така определените наказания е отложено за изпитателен срок
от 3г. – за всеки един от четиримата подсъдими. На последните, съобразно изхода
на делото, са присъдени поравно направените по делото разноски.
Недоволни от присъдата останали упълномощените защитници на подсъдимите –
адв.Ст.Л. /за подс.З.И./ и адв.Д.М. /за подс.Ю.Д., подс.С.С., подс.С.У./***,
които я обжалвали
в законния срок, развивайки оплаквания за нейната необоснованост, материална и процесуална
незаконосъобразност, с молба същата да бъде отменена изцяло и да бъде постановена оправдателна присъда по предявените обвинения на подсъдимите.
Алтернативно се поддържа становище за допуснати съществени процесуални
нарушения, състоящи се в провеждане от страна на първоинстанционния съд на
процесуални действия, надхвърлящи предмета на делото и съотнасящи се с нуждите
на доказателствения процес по предявен ревандикационен иск по чл.108 ЗС, както
и липса на обстоен доказателствен анализ,
подменен с превратно и избирателно тълкуване на наличните доказателства, водещо
до извода за връщане на делото за ново разглеждане в районния съд от друг
състав.
Пред въззивния съд подсъдимите, ведно със защитниците си поддържат искането
за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяването от въввзивния съд на
нова, оправдателна такава
по отношение на подсъдимите.
Представителят
на Окръжна прокуратура, заема становището, че жалбите са неоснователни
и присъдата
на първоинстанционния съд следва да се потвърди изцяло. В условията на евентуалност се споделя доводът
на защитата за непълнота и едностранчивост в доказателствения анализ, направен
в мотивите към присъдата.
Окръжният
съд, след като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, направени
в жалбата и допълнителните
съображения към нея, становищата на страните и след извършване на
цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда по реда на чл. 314 ал.1 от НПК, прие за установено следното:
При постановяване
на присъдата от първостепенният съд, са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл. 335, ал.2 във вр. с чл. 348, ал.3 , т.1 и т.2 от НПК, които не могат да се санират от настоящата инстанция, а по същество са
отстраними само и единствено от първоинстанционния съд.
Нарушенията се свеждат главно до липсата на адекватна оценка и анализ на
доказателствения материал, съобразно действителното му съдържание и насоченост в
мотивите към присъдата, което е толкова съществено, че се равнява на пълна
липса на мотиви, представляващо абсолютно основание за отмяна на присъдата,
доколкото се отнася до съществени елементи от предмета на доказване.
Така, в противоречие със задълженията си по чл.14, ал.1 НПК, чл.107, ал.3 и
тези по чл.305, ал.3 НПК, първоинстанционният съд не е преценил съвкупно всички
доказателства по делото, а е подходил избирателно, игнорирайки обясненията на подсъдимите,
в които те отричат вменената им от обвинението съпричастност към извършване на
инкриминираното деяние, при което не е изложил убедителни аргументи защо отхвърля същите, ведно с показанията на
свидетелите, които ги подкрепят, а се е задоволи да посочи единствено мотив “поради възможната им заинтересованост“ и
то при положение, че е кредитирал показанията на другата група свидетели,
подкрепящи претенциите на св.П.П. по отношение на процесния имот със същия
мотив, но с обратен знак - „въпреки
възможната им заинтересованост“, с оглед наличния гражданскоправен спор между
страните по предявения ревандикационен иск от страна на подс.И. срещу св.А.К.,
проведен успешно на първа инстанция. Нещо повече, протоколите от проведения
следствен експеримент, при който подсъдимите Д., С. и У. са категорични относно
местонахождението на имота са оставени без коментар, като доказателствената им
стойност е омаловажена единствено чрез акцентиране показанията на св.Г.К. –
полицейски служител, осъществил първоначалната проверка по случая, който напълно
произволно пресъздава собствени впечатления, но не и до степен на доказаност и
то по един несъмнен начин, че въпросните подсъдими изобщо „не са могли да
посочат процесния имот“ и то при положение, че имота не е бил отделен и
обозначен с ограда или синор, което само подкрепя защитната теза, че подс.И. е
обработвал /окупирал/ този имот съвместно с неговия собствен, съседен на
процесния, поради което е нямало нужда да го обособи, тъй като го е владял и то
неоспорено от никого, с намерението на собственик до момента, в който се е
снабдил с процесния нотариален акт за собственост и в никакъв случай нямат
тежестта да дерогират доказателствената стойност на проведените следствени
експерименти, обективирани във въпросните протоколи, съставени по реда и при
условията на НПК. Неизпълнението на това задължение за обстойно мотивиране на
присъдата и свързаното с него изискване на законодателя за обсъждане на
наличните противоречия в доказателствения материал правят невъзможно да се
разбере решаващата волята на съда, както и нейното формиране за издаването на
осъдителна присъда, която следва да почива на обективен и безпристрастен анализ
на доказателствата по делото и това обстоятелство лишава на практика въззивната
инстнация от каквато и да било възможност да установи какви са били правните
съображения за издаване на атакуваната присъда, за да може на свой ред да прецени
основателността на жалбите по същността на повдигнатия правен спор, досежно
обективирането на процесните престъпления. Това нарушение на първоинстанционния
съд е толкова съществено, че безспорно накърнява правата на подсъдимите и
техните защитници да разберат въз основа на какви доказателства са осъдени, при
положение, че противоречивия доказателствен
материал по делото, с оглед наличното противоречие на обясненията, дадени от
подсъдимите с част от доказателствения материал и съществуването по делото на
гласни доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите Х.С., П.Т., С.Г., М.Д., които съответно ги
подкрепят. Неправилно е разбирането на съда, че изброяването на отделните доказателствени
източници го освобождава от задължението да анализира събраните доказателства и
да изгради правните си изводи въз основа на тях, още повече, когато подсъдимите
не признават съществени факти и обстоятелства от предмета на доказване по делото,
каквито са начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на всеки
от тях в него. Вероятно това неразбиране е довело до изключване от
доказателствения материал на обясненията на подсъдимите, които са освен
средство за защита, но и източник на доказателства в процеса, довело до необсъждане
и на направените от защитата доводи и възражения, свързани с твърдението за
несъставомерност на деянията им. Следователно, съдът не само не е анализирал
наличните противоречия в отделните доказателствени източници, но изобщо не е
схванал същността на изнесените пред него и поддържани и пред настоящата
инстанция правни съображения, досежно изначалната несъставомерност на обвиненията,
за да им отговори аргументирано и адекватно, както го задължава процесуалният
закон. На практика, липсата на мотиви се корени освен в необосноваността на
присъдата, изразена в непълна, превратна и избирателна интерпретация на
доказателствата, но най – вече в изследване на въпроси, които са извън предмета
на доказване по делото, изземвайки функциите на
гражданското съдопроизводство, както съдът е посочил сам в мотивите си л.6
/in fine/ и л.7/първи абзац/, че фактите, включени в предмета на
доказване по делото са „дали подс.И. е осъществявал фактическа власт върху
имота, предмет на производство по обстоятелствена проверка“, пояснявайки в
посл.абзац – „обработавнето на процесния имот от подс.И. за посочения срок и
дали…подсъдимите Д., С. и У. лично и непосредствено са възприели този факт от
обективната действителност…е главният факт, подлежащ на доказване“, достигайки
до извода /л.18, втори аабзац/, че „И. обективно не е осъществявал фактическа
власт по отношение на този имот през посочения от подсъдимите в хода на
нотариалното производство период“, които факти се включват в пределите на
доказване, с оглед правното основание на иска по чл.108 ЗС и тези обстоятелства
са били предмет на изследване и произнасяне от страна на гражданския съд, който
при разпит на същите свидетели е достигнал до извод за уважаване претенцията на
подс.И., видно от приложеното по делото и представено пред въззивната инстанция
писмено доказателство – решение№29/11.01.2018г. по гр.д.№6059/17г. на пети
гр.с.-в на РРС. Изземвайки функциите на гражданския съд, първоинстанционния
наказателен съд не само грубо е показил основополагащи правила в процеса на
доказване, но е оставил една недопустима празнота в дължимия пред страните отговор
на въпроса, който е бил поставен за разрешаване от него – налице ли е
изпълнителното деяние „потвърждаване на неистина“, за което е необходимо да се
изследва дали свидетелят по обстоятелствена проверка е свидетелствал, че е възприел нещо, без това
да е станало в действителност или да възпроизвде факти, не по начина, по който
ги е възприел /като ги видоизмени или изопачи/, като се държи сметка, че когато
свидетелят съобщава факти, които лично не е възприел /видял, чул/, а е научил
за тях от трети лица и е посочил пред съд или друг надлежен орган на власт, то
той не може да носи отговорност за тяхната недостоверност заради съобщената му
и впоследствие пресъздадена от него информация, което на практика означава, че
не може да носи отговорност за лъжесвидетелстване.Съгласно трайната съдебна
практика /Р№482/13г. по н.д.1625/12г. на II н.о. на ВКС, Р№347/04г. по н.д.№1055/03г. на III н.о. на ВКС/, престъплението
лъжесвидетелстване не може да бъде осъществено чрез възпроизвеждане на факти,
които са извън предмета на доказване по делото /в случая нотариално охранително
производство/ т.е. ако свидетелят съзнателно потвърди неистина или затаи истина
по отношение на факти или обстоятелства, които са извън предмета на доказване и
нямат значение за правилното му решаване,
тъй като само така би се попречило на правилното и обективно правораздаване,
което е реалния обект на престъплението по чл.290, ал.1 НК.
Липсата на произнасяне по наведените
доводи на защитата в тази насока прави невъзможна инстанционната проверка на
така постановената осъдителна присъда на районния съд, която незаконосъобразност
на присъдата, в тази й съществена част я прави освен всичко друго и основана на
недопустими предположения, което е съществено нарушение на чл.303, ал.1 НПК. В
резултат от допуснатите нарушения на процесуалните правила, които се явяват
съществени, тъй като наред с превратното тълкуване на доказателствата, а също
необсъждането на налични в делото събрани такива, съобразно изложеното по – горе, и свързаните с тях доводи и
съображения на страните, не само са накърнили техните процесуални права, но са
оставили непълни и мотивите на решението по въпросите осъществени ли са от
подсъдимите основните съставомерни признаци от състава на престъплението по чл.290,
ал.1 НК.
Гореизложеното
налага постановената присъда от районния съд да бъде отменена изцяло, а делото
да бъде върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав от стадия на разпоредителното съдебно заседание.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 335, ал.2 от НПК съдът,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ присъда №136/21.11.2018год, постановена
по НОХД №334/2018год. по описа на РРС - девети нак.състав на РРС
ВРЪЩА делото на същия
съд за ново разглеждане от друг състав от стадия
на разпоредителното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:__________________
Членове:1.________________
2.________________