О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 16.12.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКНОВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛЕКСАНДЪР А.
ИЛИАНА СТАНКОВА
като
разгледа
докладваното от съдия Станкова в.гр.д. № 15754 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 – чл.438 ГПК.
Делото е образувано по жалба на К.А.И.
и С.А.И., с която се обжалва
налагането на възбрана върху имот ХІХ, пл. № 1142,
находящ се в землището на с. Бистрица, в.з. Бункера, местност „Под църквата“,
с площ от 679 кв.м., категория VІІІ, при съседи на имота по скица: парцел
ХVа-135, парцел ХV-135, парцел ІІ-25 и улица, както и насрочването на публична
продан по изпълнително дело № 2784/2008 г. по описа на ЧСИ М.Б.. Жалбоподателите
твърдят, че ½ идеална част от имота, върху който е насочено
принудителното изпълнение е тяхна собственост, установена със сила на присъдено
нещо между тях от една страна и праводателя на праводателя на длъжника по
изпълнението. Твърдят, че влязлото в сила решение, с което е отречено правото
на собственост на Е.С.Д.има сила на присъдено нещо и по отношение на неговия
частен правоприемник – Р.И.И.. С оглед на това се иска отмяна на обжалваните
действия и спиране на изпълнителното производство. Претендират разноски.
Взискателят „Райфазенбанк
(България)“ ЕАД оспорва жалбата. Твърди, че същата е недопустима. Излага доводи
и за неоснователност на жалбата, като сочи, че длъжникът по изпълнението е
придобил недвижимия имот от Е.С.Д.с договор за покупко-продажба от 25.03.2008
г., като с нотариален акт от същата дата приобретателят е учредил договорна
ипотека в полза на банката върху имота, върху който е насочено изпълнението.
Твърди, че исковата молба, с решението по която са отречени правата на Е.Д.по
отношение на имота е подадена на 23.10.2008 г., т.е. след датата на учредяване
на ипотеката. Сочи, че молбата за образуване на изпълнителното производство и
за насочване на принудителното изпълнение по отношение на процесния имот е
подадена на 28.11.2008г., като при подаване на молба от 05.12.2018г. по
изпълнителното дело съдебният изпълнител е разпоредил отказ за насрочване на
публична продан на имота, като с разпореждане от 24.01.2019 г. съдебният изпълнител
е отказал да стори това. Сочи, че с влязло в сила решение от 10.10.2019 г. по
в.ч.гр.д. № 9543/2019 г. по описа на СГС този отказ на частния съдебен
изпълнител е отменен с мотиви, че договорната ипотека в полза на взискателя е
учредена преди предявяване на иска за собственост от третите лица, срещу
праводателя на длъжника, поради което решението по иска за собственост не е
противопоставимо на длъжника и ипотекарния кредитор.
Длъжникът в изпълнителното
производство Р.И.И. не взема становище по нея.
ЧСИ М.Б., в изложените от него
мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК за обжалваните действия, сочи, че жалбата е недопустима, тъй като третите лица не доказват да са
осъществявали владение върху имота преди насочване на изпълнението върху него. По
същество твърди жалбата да е неоснователна, тъй като исковата молба, с
решението по която са признати права на частните жалбоподатели и са отречени
правата на праводателя на длъжника е вписана на 15.04.2009 г., след вписване на
възбраната върху имота по изпълнителното дело – на 03.12.2008 г.
Софийски градски съд, след като обсъди материалите по делото, доводите
на частните жалбоподатели, взискателя и обясненията на
ЧСИ, намира следното:
Подадената жалба е недопустима по следните съображения:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от трети лица,
които оспорват на практика действията по
насочване на принудителното изпълнение върху имот, от който твърдят да
притежават идеални части, като с влязло в сила решение по иск предявен от тях
срещу Е.Д.- праводател на длъжника е отречено правото му на собственост върху
имота.
В чл. 435, ал. 4 ГПК е предвидено правото на жалба на третото лице, когато
принудителното изпълнение, за удовлетворяване на парично вземане, е насочено
върху вещи – третото лице има право на жалба само ако към момента на насочване
на изпълнението, конкретно в случая в дена на налагане на възбраната, вещите са
се намирали в негово владение. Надлежната процесуална легитимация следва от
твърдението за осъществяване на факта на владение и при липса на такова за
третото лице не възниква право на жалба. В настоящия случай третите лица-частни
жалбоподатели твърдят да са били собственици на недвижимия имот, по отношение
на който е насочено принудителното изпълнение, но не твърдят да са го владели
към момента на насочване на принудителното изпълнение върху него. Такова
изрично твърдение липсва в частната жалба, като същото не може да бъде изведено
и при тълкуването й, тъй като с оглед изложената фактология на сделките и съдебното
производство може да се направи извод, че те не твърдят да са владели имота към
релевантния за спора момент. По делото не са налице и доказателства в тази
връзка.
Защитата на трето лице чрез обжалване действията на ЧСИ по реда на чл. 435,
ал. 4 от ГПК е владелческа защита, а собственикът, който не владее вещта може
да се защитава чрез иск по реда на чл. 440 от ГПК, допустимостта на който се
обуславя от това принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило – в
този смисъл т. 4 от ТР 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното съдът намира, че подадената от третите лица частна жалба
се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на искането за спиране на изпълнителното дело. Настоящият състав
намира, че възможност за спиране на изпълнението е предвидена в нормата на чл. 438 ГПК, съгласно която жалбата срещу
действия на съдебния изпълнител не спира изпълнението, като по изключение
спиране може да бъде постановено от съда. Съдът постановява спиране на
изпълнителното производство само в случай на допустима жалба срещу действие на
съдебния изпълнител от кръга на изброените в нормите на чл. 435, ал. 2, 3, 4 и 5 ГПК. Тъй като в конкретния случай, съдът
не е сезиран с такава жалба, искането за спиране следва да бъде оставено без
разглеждане.
Ето защо подадената от третите лица К.А.И. и С.А.И. жалба по чл. 435 ГПК
срещу насочването на принудителното изпълнение върху имот ХІХ, пл. № 1142,
находящ се в землището на с. Бистрица, в.з. Бункера, местност „Под църквата“ и
насрочването на публична продан върху същия се явява процесуално недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход от делото частните жалбоподатели нямат право на разноски.
Взискателят и длъжникът по изпълнението не претендират разноски.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.А.И., ЕГН: ********** и С.А.И.,
ЕГН: **********, с която се обжалва насочването на принудителното изпълнение
чрез налагане на възбрана върху имот ХІХ, пл. № 1142, находящ се в землището на
с. Бистрица, в.з. Бункера, местност „Под църквата“, с площ от 679 кв.м.,
категория VІІІ, при съседи на имота по скица: парцел ХVа-135, парцел ХV-135,
парцел ІІ-25 и улица, като и насрочването на публична продан по изпълнително
дело № 2784/2008 г. по описа на ЧСИ М.Б., както и направеното в жалбата искане
за спиране на изпълнението.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.