Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София, 15.01.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
Станислав Седефчев
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4982 по описа за 2016
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение от 15.01.2016
г., постановено по гр.д.№ 734/ 2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 35
състав, по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС е признато за установено по
отношение на И.П.В. /ЕГН **********/, че Д.И.Б. /ЕГН **********/ е собственик
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.4359.212.8.20 по
кадастралната карта на гр. София, община Столична, район “Люлин”, одобрена със Заповед
№ РД-18-14/ 06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. София, жк "*******,
с площ от 88.39 кв.м., който обект се намира в сграда № 8, разположена в имот с
идентификатор № 68134.4359.212, с предназначение на самостоятелен обект:
жилище, апартамент, с брой нива на обекта- 1, при съседи: на същия етаж: имот с
идентификатор 68134.4359.212.8.19, под обекта: имот с идентификатор:
68134.4359.212.8.17, и над обекта: 68134.4359. 212.8.23, заедно с прилежащото му
избено помещение № 20, без посочена квадратура в документа за собственост, при
съседи: коридор, Т.Н.К., Л. и В.Г., и заедно с 5.013 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построен бл.116, находящ се в гр. София, район Люлин, жк „Люлин 10- ти микро-район",
подробно описан в Нотариален акт № 86, том І, peг.№ 1133, дело № 79/ 2009 г. на
нотариус Литовски, и И.П.В. /ЕГН **********/ е осъдена да предаде владението
върху описания по- горе недвижим имот на Д.И.Б. /ЕГН **********/. Със същото
решение на основание чл.194, ал.3 вр. ал.2 ГПК са признати
за неистински документи и
изключени от доказателствата по делото: Пълномощно peг.№ 6878/ 25.05.2009 г. и
удостоверено съдържание акт № 341, том II, peг.№ 6879/ 25.05.2009 г.;
декларация по чл.25, ал.7 ЗННД peг.№ 6880/ 25.05.2009 г.; декларация по чл.264,
ал.1 ДОПК с peг.№ 6881/ 25.05.2009 г. и декларация по чл.264, ал.1 ДОПК с peг.№
6882/ 25.05.2009 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата И.В. е осъдена да
заплати на ищеца Д.Б. сумата 801.60 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от И.П.В. /ответница по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да
бъде постановено решение за отхвърляне на предявения ревандикационен иск, евентуално-
да бъде постановено обезсилване на обжалваното решение като недопустимо, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна
Д.И.Б. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като
правилно да бъде потвърдено.
Предявен е иск с правно основание чл.108
от Закона за собствеността.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Не
се установява наличието на порок, довел до постановяването на недопустимо
решение, съответно- до задължение на въззивния съд да обезсили същото на това
основание. Наведеният във въззивната жалба на ответницата довод- за
постановяване на обжалваното решение, въпреки заявеното от нея искане за
спиране на производството при условията на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, което не е
уважено от първоинстанционния съд, не може да обоснове извод за недопустимостта
му. В тази връзка следва да се отбележи, че и в случай на установяването на
престъпни обстоятелства при създаване на спорното пълномощно и изповядване- с
участието на легитимиращия се с него пълномощник, на спорната нотариална
сделка, това не е от естество да повлияе върху преценката на съда за правната им
валидност и за настъпилите от тях правни последици, които са в предмета на
разглеждане по настоящия гражданско- правен спор.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно като краен
резултат, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявения от Д.Б. ревандикационен иск по чл.108
ЗС, като основателен и доказан- чл.272 ГПК.
Основателността
на предявения ревандикационен иск предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на претендирания имот; 2/
процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във
фактическата му власт/; 3/ ответникът да владее или държи имота без правно
основание.
По предявения
иск за собственост ищецът дължи да установи чрез пълно главно доказване материално- правната си легитимация,
а именно, че е собственик
на процесния недвижим имот въз основа на осъществена валидна правна сделка, каквото
придобивно основание е въвел в процеса. По заявеното от ищеца придобивно
основание не е налице спор между страните, а същото се установява и от
представения по делото Нотариален акт № 86, том 1, peг.№ 1133, дело № 79/ 2009 г.
на софийски нотариус с рег.№
263 на НК, според
който на
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 4982/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
11.03.2009
г. в качеството на купувач ищецът Д.И.Б. придобил собствеността върху процесния
апартамент № 43 на VІІ етаж в бл.**********"- гр. София, с площ от 88.39
кв.м., ведно с принадлежности.
Не е спорно
по делото и че ответницата И.П.В., заявяваща собственически права върху имота,
придобити въз основа на сключен с Нотариален акт № 134/ 18.12.2009 г. договор за покупко-
продажба, упражнява фактическа власт- владение, върху него.
В подадения от ответницата писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК не е
заявено оспорване на обстоятелството, че същата е установила владение върху
процесното жилище. Ненаведени в срока за отговор по чл.131 ГПК възражения се
считат за преклудирани на основание чл.133 ГПК, поради което и
фактът, че И.В. е била владелец на имота към датата на подаване на
исковата молба и към датата на приключване на устните състезания по делото не е
бил /пред СРС/ и не е спорен по смисъла на чл.153 ГПК, което обосновава
извод на въззивния съд за неоснователност на наведения в този смисъл във
въззивната жалба довод. Независимо от това, следва да се отбележи, че според
т.2 на сключения с Нотариален акт № 134/ 18.12.2009 г. договор за покупко-
продажба владението върху имота е предадено от продавача Валентин Васев на
купувача И.В. в деня на подписване на нотариалния акт, като ирелевантно за
приемането на този извод е обстоятелството, че продавачът Васев си е запазил
пожизнено право на ползване върху него.
Спорно по
делото, предвид релевираните от насрещните страни доводи и възражения, е дали придобитото
от Д.Б. през м.03.2009 г. право на собственост върху процесния апартамент е
валидно прехвърлено на третото за настоящия правен спор лице- Ш.Р./или Р.Ш./,
въз основа на сключен с Нотариален акт № 50/ 29.05.2009 г. договор за покупко-
продажба, по който ищецът бил представляван от М. С. М., легитимирал се с
нотариално- заверено пълномощно peг.№ 6878/ 25.05.2009 г. /л.20 от делото на
СРС/, според което ищецът Б. го упълномощил „да продава, заменя, дарява, на
когото намери за добре, вкл. сам на себе си при условията на чл.38, ал.1 ЗЗД,
за цена, каквато договори, при срок на предаване на владението, начин на
плащане на продажната цена и други условия, каквито намери за добре“,
собствения му недвижим имот, описан по- горе.
Така
извършената между ищеца Д.Б.- чрез пълномощник М. М., и Ш.Р.продажбена сделка е
оспорена от ищеца с твърдения, че не е подписвал пълномощно на посоченото лице-
М. М., когото не познава, съответно, че не е изразявал воля както за оспореното
упълномощаване, така и за сключването на сделка за продажбата на собствения му
апартамент, описан в цитирания нотариален акт.
Във връзка
с така заявеното оспорване е изслушана в първоинстанционното производство съдебно-
почеркова експертиза, чието експертно заключение, изготвено въз основа на
достатъчен за изпълнение на задачата сравнителен материал, обосноваващ
категоричност на приетите изводи, е прието като неоспорено от страните и
възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено. Според заключението
на вещото лице П. името „Д.И.Б.", изписано ръкописно под поставения върху
процесното пълномощно peг.№ 6878/ 25.05.2009 г. подпис, не е написано от ищеца Д.Б.,
и подписите, положени под цитираното пълномощно и в двете декларации по ЗННД и
ДОПК /приложени в нотариалното производство по сключване на оспорената
продажбена сделка/, не са положени от ищеца, а е имитиран неговият подпис.
При това
положение се налага извод, че упълномощително правоотношение между Д.Б. и М. М.
изобщо не е възниквало, а сключената на 29.05.2009 г. продажбена сделка е
сключена от мним представител без представителна власт, което обосновава извод
за висяща недействителност на същата- съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД, трансформирана
в окончателна в настоящото съдебно производство, предвид отказа на мнимо
представляваното лице същата да бъде потвърдена. Същевременно като документ и
доказателство по делото оспореното пълномощно на името на мнимия пълномощник М.
М., нотариално- заверено на 25.05.2009 г., съставлява неавтентичен и съответно неистински
документ по смисъла на чл.194, ал.2, изр. последно ГПК, както е прието в обжалваното
решение.
Съображенията
относно констатираната от въззивния съд недействителност на сделката по
Нотариален акт № 50/ 29.05.2009 г. са следните:
В
производството по предявен ревандикационен иск страните следва да изчерпят
всичките си възражения, включително и за нищожност, респ. за недействителност на
сделката, на която другата страна основава правата си върху имота. Поради това
и от процесуална гледна точка не съществува пречка съдът да се произнесе по
въведен с исковата молба довод за недействителност на договора за покупко-
продажба от 29.05.2009 г., доколкото същият е направен своевременно в защита на
твърдението, че ищецът е действителният собственик на процесния имот, и към
настоящия момент- обстоятелство, което съдът е длъжен да изследва с оглед
характера на иска, с който е сезиран. Именно принадлежността на правото на
собственост върху имота- предмет на иска за ревандикация, обуславя
необходимостта съдът да изследва и да се произнесе по валидността на сделката,
с която ответникът или негов праводател /вкл. и предходен праводател/ се
легитимира в процеса като собственик на имота и изключва правата на ищеца за
същия имот.
Според даденото
в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/ 2014 г. на ВКС,
ОСГТК- т.2, тълкувателно разрешение договор, сключен от лице, действало като
представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици; същите
настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД; при липса на потвърждаване, на недействителността може
да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите
универсални правоприемници.
Разпоредбата
на чл.42, ал.2 ЗЗД, според която, „лицето, от името на което е сключен договор
без представителна власт, може да го потвърди“, не урежда изрично, че договор,
сключен без представителна власт, е недействителен, но от установените с нея
изисквания, че такъв договор се нуждае от изрично потвърждаване от страна на
мнимо представлявания, както и за формата, необходима за потвърждаването, следва, че до момента на това потвърждаване
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 4982/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
сделката
не поражда целените с нея правни последици за мнимо представляваното лице и е
във "висящо" състояние- състояние на висяща недействителност.
Позоваването на недействителността може да бъде направено извънсъдебно или пред
съда- чрез иск или възражение. Отказът за потвърждаване на договора е
равнозначен на позоваване на недействителността от страна на мнимо
представлявания и обратно- позоваването /извънсъдебно или пред съда/ на
недействителността от страна на мнимо представлявания е равнозначно на отказ за
потвърждаване на договора. В тези случаи висящата недействителност се
трансформира в окончателна.
Мнимият
представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо
представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна
на липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД и може да бъде
преодоляна чрез изрично предвидената в чл.42, ал.2 ЗЗД възможност за
потвърждаване на договора. Когато се сключва договор чрез представител,
последният формира и изразява воля, т.е. прави волеизявление, изразява съгласие
от името на представлявания, и съобразно чл.36, ал.2 ЗЗД правните последици от
договора настъпват направо за представлявания.
Установената
с разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД висяща недействителност само временно
препятства директното настъпване на правните последици от договора в
патримониума на мнимо представлявания, като нормата му предоставя
потестативното право да потвърди договора. Ако мнимо представляваният откаже да
потвърди договора, той окончателно отклонява произтичащите от него права и
задължения от своята правна сфера и същевременно се позовава на установената в
негов интерес недействителност. Сключеният от мним представител договор изобщо
не поражда правни последици- няма обвързаност и за двете страни по него, и за
тях не възникват насрещни права и задължения, както и транслативен ефект по
чл.24, ал.1 ЗЗД, освен ако договорът не бъде потвърден от едната страна- мнимо
представляваният.
Когато
недействителният договор е бил сключен в хипотезата на липса на учредена
представителна власт, какъвто е настоящият случай, при липса на потвърждаване
от страна на мнимо представлявания, договорът не поражда насрещни права и
задължения за страните по него, както и вещно- транслативен ефект по чл.24,
ал.1 ЗЗД, поради което и насрещната страна- третото лице, договаряло с мнимия
представител, нито придобива облигационни и вещни права по силата на договора,
нито упражнява добросъвестно владение, тъй като такъв договор не е правно
основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. Ако
това лице на свой ред сключи последващ вещно-прехвърлителен договор за същата
вещ /имот/, то съгласно общия правен принцип, че никой не може да прехвърли
права, които не притежава, и този договор няма да породи вещно- транслативен
ефект по чл.24, ал.1 ЗЗД. Тъй като обаче този последващ договор не е
недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД, той ще породи своето облигационно
действие /уговорените с него насрещни права и задължения ще възникнат за
страните, включително- задължението за прехвърлянето на правото на собственост
или друго вещно право/ и насрещната страна- лицето, придобило владението върху
вещта по този последващ договор, е добросъвестен владелец по смисъла на чл.70,
ал.1 ЗС, стига да не е знаело към момента на сключването му, че праводателят му
не е собственик, т.е. че последният е договарял с мним представител при
сключването на предходния недействителен договор по чл.42, ал.2 ЗЗД.
При горните
аргументи, предвид безспорно установената липса на упълномощаване от ищеца Д.Б.
към третото лице М. М. /мним пълномощник/ за сключването на договор за покупко-
продажба на процесния апартамент, се налага приемането на извод за недействителност
/чл.42, ал.2 ЗЗД/ на сключената с Нотариален акт № 50/ 29.05.2009 г. сделка, трансформирана
от висяща в окончателна с предявяване на иска по настоящото дело, и съответно
за липса на вещно- правни последици от същата, настъпили както за купувача по
недействителната сделка- Ш.Р., така и за последващите приобретатели на имота- В.Й.В./купувач
по Нотариален акт № 62/ 17.07.2009 г./ и И.П.В. /ответницата, купувач по
Нотариален акт № 134/ 18.12.2009 г./, поради обстоятелството, че макар
продажбата на чужда вещ да не е нищожна, от нея не настъпва вещно- транслативен
ефект /също като при нищожността/.
Ответницата
И.В. не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот както въз
основа на сключената с Нотариален акт № 134/ 18.12.2009 г. продажбена сделка
/без вещно- правни последици/, така и на заявеното при условията на
евентуалност придобивно основание- осъществено давностно владение по чл.79,
ал.2 ЗС.
Тъй като
придобивното основание на Ш.Р.по Нотариален акт № 50/ 29.05.2009 г. е
недействително /съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД/, то основаното на него давностно
владение следва да е 10- годишно, в какъвто смисъл е и установената по
приложението на чл.79 ЗС константна практика на ВКС. Давностното владение на последващите
приобретатели, обаче, каквато е и ответницата по делото, с оглед изложените в
цитираното ТР № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/ 2014 г. на ВКС- ОСГТК съображения,
може да бъде 5- годишно- по чл.79, ал.2 ЗС. Направеното от ответницата
възражение за изтичане в нейна полза на кратката придобивна давност по чл.79,
ал.2 ЗС, обаче, е неоснователно, поради обстоятелството, че считано от 17.07.2009
г., когато е сключена следващата недействителната сделка продажбена сделка-
Нот. акт № 62/ 17.07.2009 г., до датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело- 8.01.2014 г., краткият 5- годишен давностен срок не е изтекъл,
поради което и безпредметно е обсъждането на останалите предпоставки за
осъществяването на това придобивно основание. При липса на една от визираните
чл.79, ал.2 ЗС материално- правни предпоставки не може да се приеме, че ответницата
И.В. е придобила процесния апартамент на това оригинерно придобивно основание.
При така
установената фактическа и правна обстановка доказано се явява по делото наличието на кумулативните предпоставки
за уважаване на предявения от ищеца иск по чл.108 ЗС, а именно: принадлежност
на правото на собственост върху процесния имот към имуществото на ищеца Д.Б. и
осъществяване на фактическа власт върху същия имот от страна на ответницата И.В.
без правно основание.
Л.4
на Реш. по гр.д.№ 4982/ 2016 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
При тези
съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
основателността на предявения ревандикационен иск по чл.108 ЗС обжалваното
решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
Искане
за присъждането на разноски за въззивното производство от въззиваемата страна
не е заявено, поради което и такива с настоящото решение не следва да й бъдат
присъдени.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 15.01.2016 г., постановено
по гр.д.№ 734/ 2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 35 състав.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.