№ 255
гр. К., 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Десислава П. Митова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20211850100902 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 ал. 1
т. 2 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.
Производството е образувано по искова молба вх. № 3625 от 12.10.2022
г. подадена от „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес
на управление : гр. София, бул. „Цар Борис III” № 85, ет. Мецанин, със
законен представител М.Г.А. – изпълнителен директор, чрез адв. Д. против Б.
И. Ц., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Я.З.“ № *, с която ищецът иска да бъде
признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в общ
размер на 3 496.40 / три хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и
четиридесет стотинки / лева, от които : 2 750.00 / две хиляди седемстотин и
петдесет / лева – главница, 396.00 / триста деветдесет и шест / лева –
договорна лихва, за периода от 13.02.2020 г. до 13.12.2020 г. и сумата от
350.40 / триста и петдесет лева и четиридесет стотинки / лева – законна лихва
за забава, за периода от 14.02.2020 г. до 05.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.04.2021 г.
до изплащане на вземането.
В исковата молба ищецът твърди, че в законопредвидения срок е
предявен иска по чл. 422 ГПК, след като по ч.гр.д. № 293 /2021 г. по описа на
1
РС – гр. К. лицето не е намерено на адреса, залепено е уведомление по чл. 47
ал. 1 от ГПК и не е намерено чрез работодател и е указано на заявителя, че на
основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на
сключен между страните Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 94831
/ 13.12.2019 г., като е кандидатствал за отпускане на сумата от 3 000.00 / три
хиляди / лева. След като е бил одобрен на същия е изпратен на посочената от
него електронна поща електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Същият е потвърдил сключването на договора и съответно сумата
е била преведена чрез системата е – рау и получена от него на каса на офис
„Изипей“ АД, след представяне на лична карта от ответника.
Ответникът е имал опция да предостави банкова гаранция за
обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от
дружеството . същият с оглед формата за кандидатстване е избрал опция да
му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от ищеца, с което на
основание т. 4 от договора, сключен между страните, се е задължил към
ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант“ за
предоставената услуга. Ищецът има сключен договор за предоставяне на
гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „БИКНЕЛ КОРП“ ООД,
съгласно който дружеството се задължава да гарантира вземанията на
кредитополучателя по отпуснати потребителски кредити, като дружеството
гарант събира такса „Гарант“.
Твърди се още в исковата молба, че ответникът не е осъществил
плащане на няколко вноски, въпреки че служители са се свързали с него, той
не е изразил желание да извърши плащания.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи
сумата в общ размер : 3 496.40 / три хиляда четиристотин деветдесет и шест
лева и четиридесет стотинки / лева, от които : 2 750.00 / две хиляди
седемстотин и петдесет / лева - главница, сумата от 396.00 / триста
деветдесет и шест / лева – договорна лихва, за периода от 13.02.2020 г. до
13.12.2020 г. и сумата от 350.40 / триста и петдесет лева и четиридесет
стотинки / лева – законна лихва за забава, за периода от 14.02.2020 г. до
2
05.04.2021 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението –
09.04.2021 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя
разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по
настоящото производство.
Ищецът редовно призован, не се явява, не е взел становище о така
подадения иск и не изпраща представител
Ответникът редовно призован по еда на чл. 47 ал. 5 от ГПК не се явява,
вместо него се явява назначеният му особен представител адв. К. – САК,
която оспорва иска и излага подробно доводите си.
Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
От приложената като доказателство заварен препис от заявка №
94831, която е потвърдена на 13.12.2019 г. и е подадена от ответника е видно,
че същият е поискал от ищеца сумата от 3 000.00 / три хиляди / лева. След
одобрението му ответникът е сключил с ответника Договор за потребителски
кредит „Екстра“ № 94831 / 13.12.2019 г. и претендираната от него сума в
размер на 3 000.00 лева му е била преведена чрез системата е – pay, което се
установява от приложения по делото оригинал от разписка №
0700010118093535 / 13.12.2019 г. Видно е от приложената разписка за
извършено плащане, че ответникът е получил сумата на 13.12.2019 г., 13.27 ч.
От приложения заверен препис от Заповед БНБ – 23940 / 21.02.2020 г. се
установява, че Заповед № РД22 – 2133 / 03.10.2012 г. е изменена, като е
заличен „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК : *********, с рег. № BGR00288 и е
вписано „КРЕДИТ ИНС“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр. София, район „Красно село“, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх.
„В“, ет. 1, ап. 6, с рег. № BGR00428.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно основание 422 ал. 1,
във вр. с чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК.
Не е спорно между страните по делото обстоятелството и се доказва от
приложените по делото писмени доказателства, че между страните е бил
сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 94831 / 13.12.2019 г.,
3
записан на магнитен, оптичен или друг носител, с възможност да бъде
възпроизведено, съставлява електронен документ съгласно чл. 3 ал. 1 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /
ЗЕДЕУУ /.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от ЗЕДЕУУ електронното
заявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация. Същото се счита за подписано съгласно
л. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Видно от данните посочени в заявката на
ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и
единствено с ответника, която лично е предоставил на дружеството при
кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в
заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое
друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придава
значение на подписан документ не само на този електронен документ, към
който е добавен квалифициран електронен подпис / чл. 13 ал. 3 от ЗЕДЕУУ /,
но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен
електронен подпис се счита всяко въвеждане на лична информация, която
логически се свързва с издателя й, какъвто е настоящия случай.
В настоящия случай е представен договор сключен между страните в
писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиките му. Съгласно разпоредбата на чл. 184
ал.1 от ГПК той се предоставя по делото именно върху такъв носител, като
препис, заверен от страната, като преписът е годно и достатъчно
доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.
Въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца,
съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му
договор чрез предоставен e-meail адрес и телефонен номер е равнозначно на
подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен
подпис по смисъла на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Преписът има значението на
носител, обективиращ частни, подписани от страните документи. Съгласно
чл. 180 от ГПК те се ползват с формална доказателствена сила за авторството
4
им.
С оглед на горното съдът не споделя доводите на назначеният особен
представител на ответника, че по делото не са налични данни относно
извършване на електронен подпис, от който да се направи безсъмнен извод
относно автора на съответния подпис и титуляра на предоставените данни.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че искът е
основателен и доказан, ответникът не представи доказателства, че е заплатил
на ищеца дължимата сума в общ размер 3 496.40 / три хиляди четиристотин
деветдесет и шест лева и четиридесет стотинки / лева.
С оглед горното съдът намира искът за основателен и доказан, поради което
следва да постанови решение, с което да приеме за установено
съществуването на вземането на ищеца по отношение на ответника в общ
размер на 3 496.40 / три хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и
четиридесет стотинки / лева, от които : 2 750.00 / две хиляди седемстотин и
петдесет / лева – главница, 396.00 / триста деветдесет и шест / лева –
договорна лихва, за периода от 13.02.2020 г. до 13.12.2020 г. и сумата от
350.40 / триста и петдесет лева и четиридесет стотинки / лева – законна лихва
за забава, за периода от 14.02.2020 г. до 05.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 09.04.2021 г.
до изплащане на вземането.
Относно разноските :
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски / в
заповедното и исковото производство /, а именно : сумата от 210.00 / двеста и
десет / лева – ДТ и 430.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. И. Ц., ЕГН
********** от гр. К., ул. „Я.З.“ № * вземането на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цар Борис
III” № 85, ет. Мецанин, със законен представител М.Г.А. – изпълнителен
5
директор в общ размер на 3 496.40 / три хиляди четиристотин деветдесет и
шест лева и четиридесет стотинки / лева, от които : 2 750.00 / две хиляди
седемстотин и петдесет / лева – главница, 396.00 / триста деветдесет и шест /
лева – договорна лихва, за периода от 13.02.2020 г. до 13.12.2020 г. и сумата
от 350.40 / триста и петдесет лева и четиридесет стотинки / лева – законна
лихва за забава, за периода от 14.02.2020 г. до 05.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
09.04.2021 г. до изплащане на вземането, като основателно и доказано.
ОСЪЖДА Б. И. Ц., ЕГН ********** от гр. К., ул. „Я.З.“ № * на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ АД, ЕИК :
*********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Цар Борис
III” № 85, ет. Мецанин, със законен представител М.Г.А. – изпълнителен
директор направените по делото разноски, а именно : сумата от 210.00 /
двеста и десет / лева – ДТ и 430.00 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6