Р Е Ш Е Н И Е
№ 420
гр. Русе, 15.01.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 16 декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ДИМИТРИНКА
КУПРИНДЖИЙСКА
при секретаря НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА и в присъствието на прокурора ГЕОРГИ
МАНОЛОВ като разгледа
докладваното от съдия АГУШ
КАН дело № 383 по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2
от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от “Херба Вита МТ” ООД,
със седалище: гр. Русе, депозирана чрез адвокат-пълномощник З.Р. ***, против
Решение № 260034 от 25.08.2020 г., постановено по АНД № 703/2020 г. по описа на
Районен съд - Русе, с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 494420 -F 524120 от 12.02.2020 г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на
дружеството – касатор, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба №
Н-18/2006г., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 600.00 лева, като намалява размера
на имуществената санкция на 500лв.
Счита, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон. Иска от съда да го отмени и да реши делото по
същество като отмени издаденото наказателно постановление. Претендира и
присъждане на направените в настоящото производство разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. 14 от
делото).
Ответната в производството страна – ТД на НАП Варна, чрез
процесуален представител, дава становище за неоснователност на жалбата. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита
жалбата за неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Районният съд е обсъдил събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установил е фактическата обстановка по делото, при което
от правна страна е приел, че безспорно жалбоподателят е осъществил от обективна
страна състава на вмененото му нарушение по чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба №
Н-18/2006г., поради което правилно била ангажирана административнонаказателната
му отговорност, неправилно било индивидуализирано наложеното наказание, поради
което намалил размера на наложеното наказание към установения от закона
минимален размер.
Счел е още, че в хода на производството пред
наказващия орган не са били допуснати съществени процесуални нарушения. С тези
мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно и
обосновано.
Решението на Районен съд – Русе е неправилно.
По делото е доказано, че касационният жалбоподател формално
е осъществил състава на административното нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, но са изложени доводи, че в конкретния казус
са налице предпоставките за прилагане на законовата хипотеза на маловажен
случай.
Касационната инстанция счита същите за основателни по
следните съображения.
Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен
контрол и когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са
налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП
поради противоречие със закона (арг. ТР № 1/2007 г. на ОС на НК на ВКС).
Съгласно нормата на чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа
легално определение на понятието “маловажен случай”, затова на основание чл. 11
от ЗАНН субсидиарно следва да се приложи НК.
Според чл. 93, т. 9 от НК “маловажен случай” е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид.
Касационният съд приема, че „маловажен случай” ще е
налице, ако съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Фактическите
установявания, свързани с процесния казус, указват именно на маловажност по
смисъла на закона. На първо
място известни са следните обстоятелства от значение за спора и приложимостта
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН: извършената покупка, за която не е издадена
фискална касова бележка е на много ниска стойност, за същата е издадена
фискална касова бележка още по време на проверката, по време на извършената
проверка в търговския обект не са констатирани други нарушения на данъчното
законодателство, като по делото липсват данни за предходни административни
нарушения на данъчното законодателство от страна на наказаното дружество,
установени с влезли в сила наказателни постановления.
По горепосочените съображения касационният съд счита,
че в конкретния казус е приложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и нарушението
следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на закона.
С оглед изложеното настоящият състав на съда приема,
че районният съд е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде
отменено.
След отмяната му и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК
касационният съд следва да реши спора по същество. При извършване на тази
дейност и с оглед изложените по-горе правни съображения издаденото наказателно
постановление също следва да бъде отменено.
Предвид основателността на
касационната жалба и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, § 1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя се следват
сторените разноски в касационната инстанция. Те възлизат на 350 лева - договорено
и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие (л. 7 от АНД № 703/2020г. на РРС ) и списък на разноските
/л.14 от делото/.
Направените разноски следва да бъдат възложени
на Национална агенция за приходите, със седалище София, която е юридическото
лице на основание чл. 2, ал.2 от Закон за НАП.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260034 от 25.08.2020 г.,
постановено по АНД № 703/2020 г. по описа на Районен съд - Русе и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 494420 -F524120 от 12.02.2020г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на „ХЕРБА ВИТА – МТ“
ООД, с ЕИК *********, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба №
Н-18/2006г., на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 600.00 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите,
със седалище гр.
София, да заплати на „ХЕРБА ВИТА – МТ“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище гр.Русе, с адрес на управление : ул.“Згориград“ №
66, вх.6, ет.6, представлявано от Мария Ангелова Толева, сумата 350 (триста и
петдесет) лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: