№ 29940
гр. София, 28.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110115724 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е нарочна молба от ответника „Топлофикация София“ ЕАД, с която се иска
изменение на Решение № 9445 от 05.06.2023 г., постановено по гр. д. № 15724/2023 г. по
описа на СРС, 35 състав, в частта, с която ответното топлопреносно дружество е осъдено да
заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. Николай Илчев, на осн. чл. 78, ал. 1
ГПК вр. чл. 38 от ЗА, сумата от 480 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по делото. Молителят обръща
внимание, че при присъждане на сторените от адвоката разноски, не са взети предвид
обстоятелствата относно липса на доказване за която и да е от предпоставките по чл. 38 от
ЗА, обуславяща предоставянето на безплатна правна помощ на страна в рамките на
граждански процес. Навежда, че не е отчета действителната правна и фактическа сложност
на делото. В този смисъл моли съда да измени постановеното по делото съдебно решение в
частта за разноски, като приеме, че разноските за адв. Илчев са недоказани и като такива не
следва да се присъждат. Под евентуалност, моли съда да определи размер, който отговаря на
минималния размер съгласно НМРАВ. Претендира разноски за настоящото производство.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК за отговор на постъпилата молба адв. Николай Илчев в
качеството си на процесуален представител на В. Ш. се възползва от правото си да изрази
становище по молбата за изменение на решението в частта за разноските, като съобщава, че
на първо място тя е недопустима, предвид липсата на депозиран от ответника списък по чл.
80 от ГПК, а на второ място е неоснователна, при следните съображения. На първо място
сочи, че не се дължи изследване на предпоставките за приложимост на чл. 38 от ЗА. Счита,
че само в лимитативно дадени случаи съдът може да определи размер на адвокатски
хонорар под минимума, определен в НМРАВ. Моли съда да остави без уважение молбата по
чл. 248 от ГПК.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и материалите по делото,
намира следното:
1
Молбата по чл. 248 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД е допустима – подадена е от
процесуално легитимирано лице в срока съгласно процесуалния закон, като на л. 43 от
делото е представен и списък за разноски по чл. 80 ГПК, съгласно изискването, разписано в
т. 9 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Правото да се претендират разноски е регламентирано в чл. 81, вр. с чл. 78 ГПК и
безспорно съставлява имуществено субективно право, с което всяка от страните, а в
хипотеза на оказана безплатна правна помощ по чл. 38 от ЗА и адвоката, в производството
потенциално разполага. С окончателния съдебен акт съдът следва да се произнесе и по
сторените разноски.
Според константната съдебна практика, намерила отражение в Определение №
372/16.05.2012 г. по ч. гр. д. № 223/2012 г. на ВКС, IV-то г. о., последвана и от други
съдебни актове на ВКС в същия смисъл /Определение № 13/17.01.2013 г. по гр. д. №
1161/2012 г. на ІV-то г. о., Определение № 205 от 19.03.2014 г. по ч. т. д. № 723/2014 г. на ІІ-
ро т. о., и др./, когато възражението за прекомерност по чл. 78 , ал. 5 ГПК се прави за първи
път по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с искането за изменение на съдебния акт в частта за
разноските, т. е. след като производството по делото вече е приключило и разноските са
присъдени, то е несвоевременно.
В конкретния случай е налице именно такава хипотеза – несвоевременно инвокирано
възражение за прекомерен размер на адвокатския хонорар на другата страна по чл. 78, ал. 5
от ГПК, обуславящо по същество съдържанието на молбата по чл. 248 от ГПК. Последното е
вярно, доколкото ответникът „Топлофикация София“ ЕАД нито в отговора си по чл. 131 от
ГПК, нито с отделна нарочна молба, нито в рамките на откритото съдебно заседание
(29.05.2023 г.) е посочил, че възразява срещу адвокатското възнаграждение на ищеца,
определяемо по реда на чл. 38 от ЗА, данни за което се съдържат още от инициирането на
настоящото производство. Следователно, едва след края на устните състезания, в молбата си
по чл. 248 от ГПК от 22.06.2023 г. процесуалният представител на ответника е изложил
твърдения, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение на представителя на
ищеца не отговаря на фактическата и правна сложност на делото и трябва да бъде намалено
до минимума.
Същественото е, че в чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност поисканото от
страната като разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда
само ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност. Същевременно с
чл. 248 ГПК e дадена възможност произнасянето на съда по искането за присъждане на
разноски да може да бъде изменяно еднократно от постановилия го съд по искане на
страната, която е останала недоволна. Когато съответната страна иска изменение на вече
определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение,
понеже счита, че то е прекомерно, е налице съчетаване по време на две процесуални
действия на страната - искане за изменение на присъдените разноски и възражение за
прекомерност. Тълкуването на нормите на чл. 78, чл. 80 и чл. 248 ГПК налага извода, че
искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на
насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и
процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл. 80 ГПК касае не само
искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка
със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на
делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се
запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на
2
производството преди то да бъде прекратено, то тя не може да го изтъква като основание за
изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК.
Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която
прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви
искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на
устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за
прекомерност е преклудирано, т.е. то не може да бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да
се остави без разглеждане. Недопустимостта на възражението за прекомерност ще обуслови
неоснователност на искането за изменение на акта в частта за разноските, а не неговата
допустимост, която зависи от сроковете, посочени в чл. 248 ГПК.
Ето защо и съдът счита, че следва да остави без уважение молбата на ответника по
чл. 248 от ГПК поради нейната неоснователност.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 177870 от 22.06.2023 г. по чл. 248 от ГПК за
изменение на Решение № 9445 от 05.06.2023 г., постановено по гр. д. № 15724/2023 г. по
описа на СРС, 35 състав, в частта на разноските.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3