Разпореждане по дело №341/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 42/31.03.2011 г., постановено по гр.д. № 52/2011 г., Момчилградският районен съд е признал за незаконно уволнението, извършено със Заповед № А-ЧР-25/06.12.2010г. на Директора на ЦДГ „Д., с. Г. К. и е отменил като незаконосъобразна цитираната заповед, с която ищцата Е. Н. С. от с. З., общ. К., е била освободена от работа. Съдът е възстановил ищцата С. на заеманата преди уволнението длъжност „с. у." в ЦДГ „К." с. З., общ. К.. Осъдил е ЦДГ „Д., с. Г. К. да заплати на С., сумата в размер на 1329 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 07.12.2010г. до 30.03.2011г., ведно със законната лихва при забава, считано от 07.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, като първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл.344, ал.1, т.З от КТ, за разликата над 1329 лв. за времето след 30.03.2011 г. Съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата С. и сумата в размер на 700 лв., съставляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Съдът е осъдил ЦДГ „Д., с. Г. К., да заплати по сметка на МРС сумата в размер на 60 Ùв., представляваща държавна такса за двата неоценяеми иска и сумата в размер на 53.16 лв. представляваща държавна такса върху уваженият размер по оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.З от КТ.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от ответника в първоинстанционното производство, ЦДГ „ Д., с. Г. К., въззивна жалба. В нея се твърди, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и нарушаване на съществени процесуални правила.Излагат се съображения, че след изменението на чл.328, ал.1, т.10 от КТ от 2001г., законът изоставил изискването за прекратяване на трудовия договор от работодателя при наличието на право на пълна пенсия за изслужено време и старост и включил в кръга на работниците и служителите, които могат да бъдат уволнявани по тази разпоредба и придобилите право на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тази радикално променена законодателна позиция, както и принципното обстоятелство, че уволнението по чл.328, ал.1, т.10 от КТ, се извършвало по преценка на работодателя, означавало, че това била предоставена на работодателя правна възможност, а не задължение. В този аспект се твърди, че при прекратяване на трудово правоотношение на у. по чл.328, ал.1, т.10 от КТ, право на работодателя било да прецени изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с коя норма да съобрази - дали с общата норма или със специалната норма на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО, и че това негово право не подлежало на съдебен контрол. На такъв подлежал единствено фактът дали били спазени изискванията, визирани в общата или в съответната специална норма, относно възрастта и осигурителния стаж. Излагат се и съображения, че посоченият от съда недостатък на заповедта, че в нея отсъствало изписване на §5 от ПЗР на КСО, бил формален. С оглед на всичко това жалбодателят моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт, с който отмени обжалваното решение и се произнесе по съществото на спора. Претендира разноски.

В надлежния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство, Е. Н. С.. В него се изтъкват съображения, че решаващият съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон и е постановил правилно решение.

В отритото съдебно заседание, жалбодателят ЦДГ „ Д., с. Г. К., чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание, ответникът по жалбата Е. Н. С., лично и чрез процесуалния си представител, оспорва депозираната въззивна жалба.

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.

В основата на първоинстанционното производство стои предявената от Е. Н. С. от С., общ. К., искова претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за отмяна на заповед № А-ЧР- 25/06.12.2010г. на Директора на ЦДГ „Д., с. Г. К., с която ищцата е била освободена от работа и за обявяване на уволнението й за незаконно; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „с. у." в ЦДГ „К.", с. З., общ. К.; и за присъждането й на обезщетение по чл.225 , ал.1 от КТ, за времето през което е останала без работа за периода от 07.12.2010г. до 07.06.2011 г, в общ размер от 2 658 лв.

В аспекта на изложеното не е спорно в производството, че ЦДГ„ К.”, С., е самостоятелно звено без свой директор, приобщено към ЦДГ„ Д., С. К., на подчинение на директора на последното. Че считано от 22.11.2010 г., по силата на безсрочен трудов договор ищцата С. е заела длъжността „с. у.” в ЦДГ„ К.”, С.. Че същата е получавала за заеманата длъжност брутно трудово възнаграждение в размер на 620.20 лв. Че на 06.12.2010 г. на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ, директорът на ЦДГ „ Д., с. Г. К., в качеството си на работодател е издал заповед № А-ЧР- 25, с която поради „придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст” е прекратил, считано от 07.12.2010 г. безсрочния трудов договор, сключен с ищцата С., заемаща длъжността „с. у.” в ЦДГ„К.”, С.. Не е спорно, че цитираната заповед е връчена надлежно на С. на 06.12.2010 г., и е оформена като връчена при отказ. Не е спорно, че към датата на издаване и връчване на заповедта -06.12.2010 г. ищцата е била на навършени 58 години. От прочита и извършените елементарни изчисления на приложените по делото в оригинал трудова книжка № 43 и трудова книжка серия Г № 367199 на името на Е. Н. С., се установява,че същата има отразен трудов стаж като „Д” в размер повече от 25 години, като за периода от 01.09.1970 г. и до 17.12.2007 г. - 37 г., 3м. и 17 д., а за периода от 17.12.2007 г. до 04.12.2010 г. като „д.” в ЦДГ, с. З. - 2 г.,10 м. и 17 дни .

При така установената безспорна фактическа обстановка, всъщност основните, очертани във възивната жалба и значими на основание чл.269, ал.2 от ГПК за настоящия инстанционен контрол, въпроси са : дали при прекратяване на трудово правоотношение с у. по чл.328, ал.1, т.10 от КТ, при спазени изисквания относно възраст и осигурителния стаж, единствено право на работодателя е да прецени с коя норма да се съобрази - дали с общата норма по чл.68 от КСО или със специалната норма на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО; и дали отсъствието на изричното изписване във заповедта на специалната норма на §5, ал.1 от ПЗР на КСО, води до незаконосъобразност на отменителната заповед като цяло. За да отговори на поставените въпроси съдът съобрази относимите материалноправни норми. Съобразно чл.328, ал.1 ,т.10 от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор с работника или служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Прочитът на тази разпоредба препраща към нормата на чл.68, ал.1 от КСО, а именно право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване за жените на 60-годишна възраст и при осигурителен стаж 34 години. Цитираната разпоредба на §5, ал.1 от ПЗР на КСО, пък предписва, че до 31 декември 2020 г., включително, у.ите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта по чл.68, ал.1 от КСО и у.ски осигурителен стаж от 25 години за жените. Съобразно нормата на чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове разпоредбата на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО отнасяща се само за у.ите, се явява специална спрямо общата норма на чл.68, ал.1 от КСО. Т.е. разпоредбата на чл. 68, ал.1 от КСО и разпоредбата на § 5 от ПЗР на КСО се намират в съотношение на обща и специална по между си. Безспорно в този смисъл при прекратяване на трудовото правоотношение с у. по реда на чл.328, ал.1,т.10 от КТ, изискването за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст може да се съобрази както с общата, така и със специалната норма от осигурителния кодекс, като право на работодателя е да прецени коя от двете норми да приложи. Константната съдебна практика, включително и задължителната практика, постановена по реда на чл.290 от ГПК, определено предпоставя преценката на работодателя да съставлява единствено негова правна възможност. В този аспект безспорно правилен е изложеният условно наречен първи довод във въззивната жарлба, че принадлежащото право на работодателя на преценка не подлежи на съдебен контрол, като на такъв подлежи единствено фактът дали са спазени обективните предпоставки, визирани в общата или в съответната специална норма, която е приложена.

И ако въззивната жалба по отношение на условно наречения първи довод се явява основателна, то не така стоят нещата с условно наречения втори довод, а именно, че недостатъкът на процесната заповед, изразяващ се в отсъствие на изписване на §5 от ПЗР на КСО, бил формален.

Безспорно както беше посочено по-горе право на работодателят е да прецени и приложи общата или специалната норма, но доказателство за направения от него избор е изричното посочване на приложената правна норма в прекратителната заповед. Т.е. от изричното изписване на правното основание става ясно коя правна норма работодателят е избрал и приложил. Единствено въз основа на изрично посочване на правното основание в прекратителната заповед може да бъде направена допустимата в съдебното производство проверка за наличие на обективните предпоставки, визирани в съответната избрана и приложена от работодателя правна норма. В този смисъл в производството е безспорно обстоятелството, че заповед № А-ЧР- 25/06.12.2010 г. на директора на ЦДГ „ Д., с. Г. К., с която е прекратено трудово‗о правоотношение с ищцата С. съдържа посочване само на нормата на чл.328, ал.1, т.10 от КТ. От нейния прочит не може да се установи по какъв начин работодателят е упражнил правото си на избор и коя правна норма-общата или специалната е приложил. При отсъствие в настоящия казус в прекратителната заповед на изричното изписване на разпоредбата на §5 , ал.1 от ПЗР на КСО, и изписване само на разпоредбата на чл.328, ал.1,т.10 от КТ, по- скоро се налага извода за приложение на общата разпоредба на чл.68 от КСО. А визираните в нея обективни предпоставки в настоящото производство безспорно не са налице. Доколкото изписването на правното основание в заповедта, с която се прекратяват трудови правоотношения, законодателят е извел като един от най-важните й реквизити, то отсъствието на такова изписване определено води до незаконосъобразност на заповедта като цяло. Не може да бъде квалифициран като формален пропускът касаеш отсъствие на посочване на релевантното правно основание послужило като основание за прекратяване на трудово правоотношение. Нещо повече и от най- подробния прочит на процесната заповед не може да се извлече логиката на §5, ал.1 от КСО, защото в същата словом е изписан само общият текст, значим при приложение и на общата и на специалната разпоредба, а именно поради „придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”.

В хода на тези констатации, първоинстанционното решение, но по изложените тук съображения с оглед на крайния му резултат се явява правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Що се касае до направеното в пледоарията искане за присъждане на обезщетение в по-голям от присъдения размер, следва изрично да се посочи, че доколкото няма жалба в отхвърлителната част на първоинстанционното решение, настоящата инстанция не дължи такова произнасяне.

При този изход на делото, се следват на ответницата по жалбата, изрично поисканите и доказани пред въззивната инстанция разноски в размер на 150 лв.

Ето защо, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 42/31.03.2011 г., постановено по гр.д. № 52/2011 г. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА ЦДГ „ Д., с. Г. К., общ. К., обл. Кърджали, да заплати на Е. Н. С. от с. З., общ. К., с ЕГН *, сумата в размер на 150 лв., съставляваща разноски във възивното производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.