РЕШЕНИЕ
№221
гр.Перник, 21.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, I състав, в закрито
заседание на двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИАН ПЕТРОВ
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 378 по
описа на ОС – гр. Перник за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, вр. чл.
436, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 1, т. 3,
предл. 1-во от ГПК.
Образувано е по повод постъпила от „Банка Пиреос
България“ АД, ЕИК: ********* частна жалба с вх. № 5836/12.03.2019 г. срещу
действията на частен съдебен изпълнител (ЧСИ)
С.Б., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – гр. Перник, по
изпълнително дело № 20167530401273/2016 г. по описа на ЧСИ Б..
С подадената жалба се оспорва Постановление от
12.02.2019 г. на ЧСИ Б., с което производството по изпълнителното дело е спряно
по отношение на ½ идеална част от апартамент № *, находящ се в ***. В тази
връзка жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на постановеното
спиране. На първо място посочва, че ЧСИ въобще не е изследвал дали в конкретния
случай спрямо длъжника В.С. действително са налице предпоставките по чл. 444,
т. 7 от ГПК. По-конкретно се поддържа, че ЧСИ не е изследвал дали имотът е
единствено жилище на длъжника, дали членовете на семейството му нямат друго
жилище и дали процесният имот не надхвърля жилищните нужди на лицето. Акцентира
се върху обстоятелството, че издаденото от ЧСИ постановление е немотивирано. С
тези съображения се иска същото да бъде отменено.
От длъжника по изпълнителното
производство В.В.С. са постъпили писмени възражения с вх. № 12439/28.05.2019
г., в които се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Посочва се, че в
случая ЧСИ не е нарушил закона, доколкото жалбоподателят взискател не му е
възлагал да извършва преценка на критериите по чл. 444, т. 7 от ГПК. Поддържа
се, че изброените в жалбата действия следва да се предприемат само по искане на
взискателя, каквото обаче не е било направено. Обръща се внимание, че именно
последният е този, който с процесуалната си активност движи изпълнителното
производство. С тези съображения се иска жалбата да бъде оставена без уважение.
С оглед разпоредбата на чл. 436, ал.
3 от ГПК от ЧСИ С.Б. са постъпили обяснения по обжалваното постановление.
Посочено е че в хода на изпълнителното дело е извършено пълно проучване на
имущественото състояние на длъжниците. В тази връзка се твърди, че са наложени
запори на вземания и възбрани на имоти като с оглед събиране на сумите, за
които е образувано изпълнителното производство, на публична продан са изнесени
и продадени множество недвижими имоти, подробно описани в депозираните
обяснения. Посочва се, че е обжалваното постановление е произнесено въз основа
на молба на длъжника В.С., в която се съдържа твърдение, че процесният имот е
негово единствено жилище. Излагат се доводи, че това твърдение отговаря на
действителното положение, доколкото всички имоти на длъжника действително са
вече продадени от ЧСИ, а видно от удостоверение от Община Перник, отдел „Местни
приходи и такси“ С. нямал други недвижими имоти. Акцентира се върху
обстоятелството, че от взискателя също не се твърди последният или членове на
семейството му да има такива. По тези съображения се прави извод, че процесният
имот е единствено жилище на длъжника, поради което е несеквестируем и
обжалваното определение е законосъобразно.
Към настоящото дело е приложен
препис от изпълнително дело № 20167530401273/2016 г. по описа
на ЧСИ Б..
Пернишкият
окръжен съд, Гражданска колегия, I съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Изпълнително дело №
20167530401273/2016 г. е образувано при ЧСИ С.Б. по молба с вх. № 12246/22.08.2016
г. на „Банка
Пиреос България“ АД и във връзка с изпълнителен лист от 14.07.2016 г.,
издаден на основание чл. 406, т. 1 вр. чл. 417 и чл. 418 от ГПК по ч.гр.д. №
2663/2016 г. по описа на РС – гр. Перник. Като длъжници в изпълнителното производство
са конституирани „БГ Палетс“ ООД, с ЕИК: *********, В.В.С., с ЕГН: ********** и
В.К.Г., с ЕГН: **********.
По така образуваното изпълнително
дело по молба на всискателя са предприети редица изпълнителни действия, сред
които публични продани на следните имоти на длъжника В.В.С.: поземлен имот (ПИ)
с идентификатор № 55871.515.1349, ½ идеална част от ПИ с идентификатор №
55871.511.9264, ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда,
представляващ гараж с идентификатор № 55871.505.695.1.3 и ½ идеална част
от самостоятелен обект в сграда, представляващ жилище с идентификатор №
55871.514.183.1.72 – по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на
изпълнителния директор на АГКК. Извършени са и описи на: ½ идеална част
от жилище – апартамент № * със ЗП от 157.96 кв.м.., находящ се 4-ти и 5-ти
етаж, в жилищна сграда на ***, самостоятелен обект в сграда, представляващ
гараж с идентификатор № 55871.505.688.3.1 и самостоятелен обект в сграда,
представляващ гараж с идентификатор № 55871.505.684.1.30, които имоти също са
собственост на длъжника С.. В тази връзка от последния е постъпила нарочна
молба от 30.01.2019 г., в която същият е направил искане за спиране на
изпълнителното производство по отношение на ½ идеална част от жилище –
апартамент № *, находящ се в жилищна сграда на ***, като е изложил аргументи за
неговата несеквестируемост. По така депозираната молба ЧСИ Б. се е произнесъл с
нарочно Постановление от 12.02.2019 г. като е спрял изпълнителното производство
по отношение на посочения недвижим имот, доколкото е приел, че същият е
единствено жилище на длъжника С. и следователно представлява несеквестируема
вещ по чл. 444, т. 7 от ГПК. Посоченото постановление е връчено на упълномощен представител на взискателя на 05.03.2019 г.
Изложената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от легитимна страна – взискател в изпълнителното
производство, имаща правен интерес от обжалване. Депозирана е в законоустановения
едноседмичен срок и е насочена срещу действие на съдебен изпълнител, което
подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ГПК, като за
образуване на настоящото производство са заплатени всички дължими такси, поради
което жалбата е редовна и допустима.
По същество жалбата е основателна,
поради следните съображения:
Основанията за спиране на
изпълнителното производство са изрично уредени в разпоредбата на чл. 432, ал. 1
от ГПК като т. 7 от същата предвижда възможност за спиране на принудителното
изпълнение и в други случаи, предвидени със закон. Такива са например
хипотезите на чл. 638 от Търговския закон, чл. 502, ал. 1, изр. 3-то от ГПК,
чл. 454, ал. 1 от ГПК. Действително от същите може да се направи извод, че е
допустимо спиране на изпълнителното производство, както по искане на длъжника,
така и само спрямо определена вещ, срещу която е насочено изпълнението. Никоя
от посочените хипотези обаче не е приложима в настоящия случай, доколкото не са
налице визираните в тях предпоставки. В тази връзка въззивният съд достигна до
извод, че макар разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от ГПК да не съдържа
изчерпателно изброяване, спиране на принудителното изпълнение може да бъде
постановено само на основания, изрично уредени в закона, които освен това с
оглед формалния характер на изпълнителния процес, не следва да бъдат тълкувани
разширително. В контекста на така изложените доводи, следва да се отбележи, че несеквестируемостта
на дадена вещ, срещу която е насочено изпълнението, не е предвидена нито в
процесуалния закон, нито в друг нормативен акт, като основание за спиране на
изпълнителното производство спрямо същата. По тези съображения като е постановил
спиране на принудителното изпълнение спрямо процесния недвижим имот на
основание неговата несеквестируемост съдебният изпълнител е издал един
незаконосъобразен акт, поради което и същият следва да бъде отменен.
За пълнота следва да се отбележи, че
действително разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК предвижда, че изпълнението не
може да бъде насочено срещу жилището на длъжника – физическо лице, ако той и
никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това дали длъжникът живее в него. В тази връзка, когато достигне
до извод, че е налице хипотезата на чл. 444, т. 7 от ГПК съдебният изпълнител
не може да предприема изпълнители действия спрямо несеквестируемото жилище. В
този случай ако от страна на взискателя е постъпило искане (обективирано било в
нарочна молба, било още в молбата за образуване на изпълнителното дело) за
извършване на изпълнители действия срещу такъв имот, съдебният изпълнител следва
да постанови отказ за извършване на поисканите действия. Последният от своя
страна ще подлежи на обжалване от взискателя съгласно изричната разпоредба на
чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не може да се приеме, обаче че настоящият случай
попада в посочената хипотеза, доколкото на първо място обжалваното
постановление е издадено въз основа на молба на длъжника, а не срещу искане на
взискателя за предприемане на изпълнители действия. На второ място същото
изразява достатъчно ясно волята на съдебния изпълнител да спре принудителното
изпълнение, а не да откаже извършването на изпълнителни действия. Посоченият
извод следва и от обстоятелството, че отказът за извършване на изпълнители
действия и спирането на изпълнителното производство представляват две различни
и самостоятелни действия на съдебния изпълнител, като и двете съгласно чл. 435,
ал. 1 от ГПК подлежат на обжалване от страна на взискателя. По тези съображения
доколкото в обжалваното постановление е изрично обективирано спиране на
принудителното изпълнение, то не може да
се приеме, че е налице неяснота в съдържанието на същото, която да обоснове
извод за някаква различна воля на съдебния изпълнител, различна от изрично
изразената.
На последно място отново за пълнота следва
да се отбележи, че насочването на изпълнението срещу жилище, което длъжникът
счита за несеквестируемо по чл. 444, т. 7 от ГПК, също е действие, което
подлежи на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т . 2 от ГПК.
Водим от горното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по частна
жалба с вх. № 5836/12.03.2019 г. на взискателя „Банка
Пиреос България“ АД, ЕИК: ********* Постановление от 12.02.2019 г. на частен
съдебен изпълнител С.Б., с рег. № *** и район на действие Окръжен съд – гр.
Перник, с което производството по изпълнително дело № 20167530401273/2016 г. по
описа на ЧСИ Б. е спряно по отношение на ½ идеална част от апартамент № *,
находящ се в ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание
чл. 437, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.