Решение по дело №8771/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1130
Дата: 15 май 2019 г. (в сила от 4 октомври 2019 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20182120108771
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

  1130                                  15.05.2019 г.                                Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                                 Х граждански състав

На двадесет и трети април                      две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

                   Председател:Моника Яханаджиян

Секретар:Ж.С.,

като разгледа докладваното гр.д.№8771 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на О.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, ул.”А.” №....., представлявана от Кмета Д.Н., за осъждане на ответната община да заплати на ищеца сума в размер 1900,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е собственик на лек автомобил, марка „................“ с рег.№.........., както и че на 28.07.2018 г., около 18,00-18,15 часа, при управление на автомобила в гр.Б., кв.Б., по ул.“К.“, около №... и №....., минал през неравност на пътното платно, изразяваща се в отворен капак на канална шахта, стърчащ с около 15-20 см. над нивото на пътното платно, в резултат на което били увредени картерите на двигателя и скоростната кутия на автомобила. Ищецът твърди, че мястото на инцидента не е било обозначено, а непосредствено след това е било посетено от служители на II-ро РУП при ОД МВР Бургас.

Според изложените в исковата молба твърдения ищецът заплатил сумата от 132 лева за транспортиране на автомобила до сервиз, за което има издадена фактура №9285/01.08.2018 г. и сумата от 1666,44 лева за труд и авточасти, за което има издадена фактура №838/16.08.2018 г., както и сумата от 101,64 лева за закупуване на авточасти.

Ищецът счита, че ответната Община като собственик на улицата, на която е настъпило ПТП, носи отговорност за получените увреждания.

В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалният си представител – адв.Н., който поддържа иска и моли за уважаването му.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ОБЩИНА БУРГАС, с който по същество се оспорва предявената претенция на подробно изложените в отговора аргументи. Счита, че не е установен механизма на увреждащото произшествие и причинната връзка между същото и настъпилите по автомобила увреждания, като твърди, че ищецът с поведението си е допринесъл за причиняването им – избраната от него скорост при управление на автомобила не е била съобразена с пътните условия.

Предвид на изложеното се иска отхвърляне на иска. Ангажират се доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ответната община се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – юк.Б., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

По делото е приет за разглеждане в условията на евентуалност на обратен иск на ОБЩИНА БУРГАС, срещу “Инфра Експерт“ АД, ЕИК ............, седалище и адрес на управление в ..............., представлявано от С.И.Р. и И.В.В., което е конституирано като трето лице-помагач на ответната страна с определение от 11.01.2019 г., като се иска осъждането на ответника по обратния иск да заплати на Община Бургас сумата от 1900,00 лева, ведно с присъдените в полза на ищеца по главния иск разноски, както и заплатените от Община Бургас държавни такси, направените разноски за производството и юрисконсултско възнаграждение. Ангажирани са доказателства.

Обратния иск се поддържа от процесуалния представител на ответната община – ищец по обратния иск.

Ответникът по обратния иск е депозирал отговор на исковата молба, като счита обратния иск за неоснователен, тъй като задълженията им по чл.31 от сключения с Община Бургас договор нямат пряка връзка с настъпилото конкретно ПТП, а и не са ангажирани доказателства за отправени до тях възражения за неточности при изпълнение на задълженията им по договора. Претендира за отхвърляне на главния иск, а при условията на евентуалност и на обратния иск, като прави възражение за прекомерност на търсените разноски. Не ангажира доказателства.

В съдебно заседание третото лице-помагач на ответната община не се представлява.

Предявеният иск е с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД, а предявения при условията на евентуалност осъдителен иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД, като същите са допустими.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети като писмени доказателства ремонтна карта от 15.08.2018 г., фактура №838/16.08.2018 г., фискален бон от същата дата, издадени от „П.“ ЕООД и фактура №9286/01.08.2018 г., издадена от „А.“ ЕООД, от съдържанието на които се установява, че основанието за издаването им е съответно транспорт на повреден автомобил с рег.№............., марка „...............“ на стойност 132 лева с ДДС и вложени части и материали на лек автомобил, марка „................“ с рег.№......... на стойност 1666,50 лева.

Между страните не се спори, че ищецът е собственик на гореописания лек автомобил.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Й. и К.К. става ясно, че живеят на ул.“К.“ в кв.Б. на гр.Б. и са съседи, както и че от две – три години улицата е в ремонт. И двамата свидетели с категоричност заявяват, че са очевидци на произшествието, като св.К. заявява, че е пътувал в автомобила на ищеца, а св.Й., че е възприел произшествието, тъй като е настъпило пред дома му. Според показанията и на двамата свидетели, които съдът кредитира като достоверни, ПТП е настъпило след преминаване на управлявания от ищеца лек автомобил през разположена на ул.“К.“ пътна шахта, която не е била изравнена с пътното платно, а е стърчала с около 10 см., без това да бъде сигнализирано като препятствие, като от показанията на св.Й. става ясно и това, че в непосредствена близост до шахтата е имало паркиран автомобил, което не е позволявало заобикалянето й.

По делото е извършена от в.л.инж.Т. съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че към датата на произшествието на ул.“К.“ в кв.Б. на гр.Б. е имало изградена канализационна мрежа, изкопът е бил засипан с изкопана пръст, примесена с камъни, върху бетоновата конструкция на шахтата е бил положен свободно комплект стоманено гнездо с капак, чиято височина е 10 см., като встрани от стоманеното тяло пътят е бил пропаднал от преминаващи МПС и от въздействието на атмосферните условия. Вещото лице дава заключение досежно механизма на ПТП като посочва пропадане на автомобила на препятствие на пътя – ревизионна шахта, около която се е образувала пътна неравност в резултат на преминаващи МПС и която неравност е с неправилни контури и неравномерна дълбочина, поради което и представлява опасност за движението на МПС, която следва да бъде маркирана и сигнализирана. Вещото лице заключава още, че произшествието е в причинна връзка не с големината на скоростта, която е била в границите на допустимата и съобразена с пътната обстановка, а с видимостта на препятствието и неговата идентификация, както и че увредените части на автомобила са вследствие на ударите на картерите на двигателя и скоростната кутия в стоманената надстройка на ревизионната шахта, а същата като препятствие е можела да бъде заобиколена само, ако е била възприета от водача като опасност за движението на разстояние от около 25 м., докато в случая е била възприета на разстояние от около 13-14 метра, поради което и препятствието не е можело да бъде заобиколено.

При така събраните доказателства съдът намира, че предявеният иск е доказан по основание.

Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.

Анализът на цитираната разпоредба сочи, че отговорността по реда на чл.45 от ЗЗД, съответно чл.49 от ЗЗД, изисква установяване на вреда, противоправност на деянието на деликвента или лицето, на което е възложено изпълнението на работа, причинно-следствена връзка между деянието и противоправния резултат.

Установи се по безспорен начин мястото и механизма на настъпване на процесното ПТП, а именно, че при движение по ул.„К.“ в кв.Б. на гр.Б., управляваният от ищеца лек автомобил, негова собственост, е преминал през неравност, представляваща канализационна шахта, издадена над пътното платно с около 10 см., в резултат на което долната му част се е ударила в издатината. Установи се също така, както от свидетелските показания, така и от експертизата, че при удара са били увредени масления картер на двигателя и картера на скоростната кутия. От представената по делото фактури е видно, че за поправяне на уврежданията по автомобила, труд и части ищецът е заплатил сумата от 1768,08 лева, а за транспортирането му до сервиз – сумата от 132,00 лева. С оглед на това съдът намира за доказано, че причинените в резултат на горепосоченото ПТП имуществени вреди са в размер на 1900,08 лева.

Безспорно е между страните по делото, че улицата, на която е настъпило произшествието, е общинска собственост, което произтича от нормата на чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, вр.§7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, поради което и на основание чл.11, ал.1 от ЗОС и чл.19, ал.1 от ЗП,  именно върху ответната Община пада задължението да управлява този имот в интерес на населението и с грижата на добър стопанин, като в чл.19, ал.2 от ЗП изрично е предвидено, че управлението на пътищата включва поддържането и ремонта им. Същото задължение е вменено на общините и с чл.31 от ЗП, съгласно който изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

Предвид на изложеното, съдът намира, че са налице всички изисквани от чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността на ответната община, а възраженията й за липса на причинна връзка, евентуално за съпричиняване на вредоносния резултат, са неоснователни.

С оглед на така констатираното по делото наличие на препятствие на пътното платно на ул.„К.“ в кв.Б. на гр.Б. довело до възникване на ПТП и причиняване на процесните вреди, съдът намира, че на основание чл.49 от ЗЗД отговорност за обезщетяване на тези вреди носи Община Бургас, поради което и същата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 1900,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди при произшествието от 28.07.2018 г.

На основание чл.86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна лихва върху присъдената главници, дължима от предявяването на исковата молба на 26.11.2018 г. до окончателното й изплащане.

При положение, че съдът намери ищцовата претенция за основателна, то следва да бъде разгледана и претенцията, насочена от ответната страна – Община Бургас против конституираното в производството по делото трето лице помагач – „Инфра Експерт“ АД, тъй като претенцията е предявена при условията на евентуалност и с уважаване на главните искове се установява нейната висящност, поради което и съдът й дължи произнасяне.

Предявеният обратен иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

По делото е представен Договор от 03.04.2018 г., сключен между Ощина Бургас, като възложител и „Инфра Експерт“ АД, като изпълнител, от съдържанието на който е видно, че има за предмет извършването на дейности по строителство, ремонти поддържане на улиците, в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на ЦАУ „Освобождение“ – Община Бургас, пътни платна за глано движение, разделителни ивици между платната за глано движение, платна за местно движение /локални платна/, разделителни ивици между платната за главното и местното движение, велосипедни алеи и тротоари и общинските пътища с техните съоръжения на територията на Община Бургас в Център за административни услуги „Освобождение“, включваща територията на к-с „Славейков“, кв.“Лозово“, кв.“Ветрен“, кв.“Банево“, в.з.“Минерални бани“, с.Миролюбово и с.Изворище. Следователно, ул.“К.“ в кв.Б. на гр.Б. е включен в териториалния обхват на договора, а страните са договорили поддържането му, поради което и ответника по обратния иск - „Инфра Експерт“ следва да понесе отговорност за настъпилите вреди, а именно да възстанови на Община Бургас дължимата от нея сума в общ размер на 1900,00 лева, ведно със законната лихва от подаване на обратната искова молба на 09.01.2019 г., при условие, че Община Бургас изпълни своето задължение спрямо първоначалния ищец по делото – О.С.С..

Що се отнася до възраженията на ответника по обратния иск, подробно изложени в отговора на исковата му молба, с оглед на установената по делото фактическа обстановка и правни изводи, то същите не се споделят от съда като основателни.

Основателна се явява претенцията за осъждане на третото лице – помагач да заплати на ищеца по обратния иск направените по делото разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 380,00 лева, от които 80,00 лева са за платена държавна такса по обратния иск, а 300,00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Разноски за съдебно-техническа експертиза са за сметка на ответната община, тъй като не са пряка последица от неизпълнението на договора от 03.04.2018 г.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Община Бургас следва да заплати на ищеца направените от него разноски в производството в общ размер от 321,00 лева, от които 81,00 лева платена държавна такса и 240,00 лева – адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС, представлявана от Кмета Д.Н., с адрес ....................., да заплати на О.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер 1900,00 лева (хиляда и деветстотин лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, начиная от предявяване на иска на 26.11.2018 г.

ОСЪЖДА Инфра Експерт“ АД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление в ....................., адрес за кореспонденция в ..................., представлявано от С.И.Р. и И.В.В., да заплати на ОБЩИНА БУРГАС, представлявана от Кмета Д.Н., с адрес ..................., сума в размер на 1900,00 лева (хиляда и деветстотин лева), представляваща изплатено на О.С.С. обезщетение за настъпили имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от предявяване на обратния иск на 09.01.2019 г., при условие, че Община Бургас изпълни задължението си спрямо О.С. ***, представлявана от Кмета Д.Н., с адрес ......................., да заплати на О.С.С. с адрес ***, сумата от 321,00 лева (триста двадесет и един лева), представляваща направените по делото съдебни разноски.

ОСЪЖДА Инфра Експерт“ АД, ЕИК ....................., седалище и адрес на управление в ..................., адрес за кореспонденция в ..............., представлявано от С.И.Р. и И.В.В., да заплати на ОБЩИНА БУРГАС, представлявана от Кмета Д.Н., с адрес ...................., сума в размер на 380,00 лева (триста и осемдесет лева), представляваща направените по делото съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника ОБЩИНА БУРГАС – “Инфра Експерт“ АД, ЕИК *********.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

          Вярно с оригинала

          Ж. С.