Р Е Ш Е Н И Е
№369 10.10.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На осми октомври 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
ПРОКУРОР: Константин Тачев
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №399 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано по исковата молба на „ХЕЛИОС СЗ“ ООД
гр. Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис“ №31Б, ЕИК201680964 против Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с искане за осъждането й да
заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 900лв., представляващи
възнаграждение за един адвокат, съгласно Договори за правна защита и съдействие
от 10.11.2018г./ с достоверна дата от 16.01.2018г/ и от 30.05.2019г. / с
достоверна дата от 04.06.2018г/, заплатено на един адвокат за защита от
незаконосъобразно НП №24-001472/04.01.2018г. , издадено от Директор Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с наложена на ищеца имуществена санкция в
размер на 4 000лв. за нарушение на Кодекса на труда. Наказателното постановление
е отменено с Решение №246/30.03.2018г., постановено по АНД №236/18г. по описа
на РС Стара Загора, влязло в законна сила на 30.07.2018г., когато е потвърдено
с Решение №284, постановено по КАНД №285/18г. по описа на АС Стара Загора.
Ищеца претендира заплащане на лихва за забава от 30.07.2018г., датата на
влизане в сила на Решение №246/30.03.2018г., постановено по АНД №236/18г. по
описа на РС Стара Загора за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, до датата на предявяване на исковата молба – 05.06.2019г. в
размер на 116.09лв, както и законната лихва от 05.06.2019г. до окончателното
изплащане на главницата на обезщетението, ведно с присъждане на направените
разходи за процесуално представителство по настоящото исково производство в
размер на 600лв. Позовава се на изпълнен фактически състав на отговорността по
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ въз основа на доказателствата, съдържащи се в приложеното
АНД №236/18г. по описа на РС Стара Загора- издадено наказателно постановление от
административна структура на ответника – юридическо лице, с наложена на ищеца
имуществена санкция в размер на 4 000лв., за защита срещу която е
предоставена правна помощ и съдействие по силата на договори с един адвокат
срещу сумата от 600лв. за производството пред въззивната инстанция и сумата от
300лв. за касационната фаза, решение за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно, влязло в сила на 30.07.2018г. преди датата на подаване
на исковата молба.
Ответника
–Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София с писмен отговор
оспорва основателността на исковата молба с твърдение, че договорите с един
адвокат не са сключени от името на всички лица, имащи право да управляват.
Всички съдружници имат заверено пълномощно да управляват, а в дружествения
договор от 27.09.2019г. е отбелязано, че дружеството се представлява от
управителя – Д.Г.Д., който е сключил договор за правно помощ по настоящото
дело, вместо с всички управители. Освен това ищецът няма право на иск, тъй като
между същите страни, на същото основание и за същото искане вече има влязло в
сила съдебно решение, в случая определение, като следва повторния иск да не се
разглежда. Към момента на подаване на втората искова молба против ИА „Главна
инспекция по труда“ ищецът не е направил искане за заплащане на претендираните
вреди, тъй като е конституирал неправилна страна в спора, свързани със
заплащане на адвокатско възнаграждение. Ответникът по иска може да бъде
освободен от заплащане на разноските по водене на исково производство, чрез
отправяне на покана за заплащане на претендираните вреди от наказателното
постановление. Ответникът е уведомен за наличие на вреда с получаване на
исковата молба, тъй като разноски в производството по ЗАНН не се присъждат и
следователно няма задължение за изследване на това обстоятелство. По този
въпрос има утвърдена съдебна практика. Прави възражение за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение в общ размер от 900лв. за двете съдебни
инстанции по спора за законосъобразността на наказателното постановление. От
съда се иска да бъде постановен съдебен акт, с който присъдените разноски да
бъдат намалени и преведи на ищеца по посочена от него банкова сметка, ***.
Представителя на Окръжна прокуратура
Стара Загора поддържа становището на процесуалния представител на ищеца.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното: Исковата молба е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Отправянето на искова молба от ищеца срещу
ненадлежен ответник отрича правното твърдение за наличие на посоченото в
отговора основание за прекратяване на настоящото исково производство, а именно
приключило или висящо производство между същите страни, за същото искане и на
същото основание. На следващо място, от правно значение за представителната
власт на упълномощения адвокат е упълномощаването му от законния представител
на дружеството – ищец към момента на подаване на исковата молба, а към
настоящия момент се съобразява r наличие на изявление за
оттегляне на пълномощното, каквото няма представено по делото. Исковата молба е
подадена на 05.06.2019г., като към тази дата,
и към настоящия момент първия от всички управители – Д.Г.Д. представлява
дружеството отделно, а всички други управители, същите и съдружници,
представляват дружеството само заедно с Д.. Противоречие в представителната
власт не е установена. След като Д.Д. в качеството си на законен представител
на ищеца е упълномощил процесуалния представител – адвокат, да подаде искова
молба и да осъществи процесуално представителство, то няма пречка същата да
бъде разгледана като редовно подадена, и допустима поради липса на сочената в
отговора пречка. На следващо място трябва да се съобрази, че и в хода на
приложеното АНД, законния представител на дружеството – ищец, който има правото
самостоятелно да го представлява е сключил договори за правна помощ със същия
адвокат, приложени на стр. 9 по АНД №236/18г по описа на РС Стара Загора и на
стр.11 по КАНД №285/18г. по описа на АС Стара Загора. В договорите за правна
помощ, имащи достоверна дата от момента на представянето им по делата, се
съдържа изявление на адвоката за заплащане на сумите от по 300лв. и 600лв. в
брой при подписването им. Следователно доказана се явява исковата претенция за
претърпени вреди в размер на 900лв., а относно другите елементи от фактическия
състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ се установява и не се спори между
страните, че наказателно постановление с наложена на ищеца имуществена санкция
в размер ан 4 000лв. е отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение преди датата на подаване на
исковата молба т.е. налице е незаконосъобразна административна дейност –
издаване на административен акт от длъжностно лице от администрацията на
юридическото лице ответник, в пряка причинно следствена връзка с която са причинени
имуществени вреди на ищеца.
Ответника се счита в забава не от датата
на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното
постановление, от която възниква правото на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ т.е.
сбъдва се фактическия състав, тъй като няма пълна идентичност на правната уредба между
института на непозволеното увреждане и отговорността на държавата за вреди от
незаконосъобразна дейност на нейните органи при и повод изпълнение на
служебните им задължения. Съответно и лихвата за забава се дължи не от момента
на сбъдване на фактическия състав на отговорността, а от момента в който е
поискано плащане на вредите – това е датата на подаване на исковата молба в
настоящия случай.
Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение следва да се разгледа спрямо размера на
имуществената санкция и работата на упълномощения адвокат по АНД №285/19г.,
който е изготвил въззивна жалба, взел е участие в открито съдебно заседание с
проведено съдебно дирене – разпит на свидетели, писмен отговор против
касационната жалба и писмено становище по същество пред касационната инстанция.
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие против
наказателно постановление с наложена имуществена санкция, минималния размер се
определя по реда на чл.7 ал.2 от Наредбата въз основа на размера на
имуществената санкция или глобата, но не по-малко от 300лв. В случая 300лв. е
възнаграждението по договора за процесуално представителство пред касационната
инстанция, а пред въззивния съд е уговорен размер от 900лв., при минимален
размер по чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата от 510лв. Следователно сумата от 900лв. е
по-малко от двойния минимален размер, но предвид участието на адвоката в
съдебно заседание по съдебното дирене, се налага извод, че уговореното
възнаграждение не е прекомерно, за да бъде намалявано до минимално предвиденото
в наредбата т.е. да му се заплати изготвянето на жалбата, без да се вземе
предвид участието му в открито съдебно заседание с разпит на свидетели и
организиране на защитата.
Неоснователно е най-сетне искането да
бъде освободен ответника от задължението да заплати възнаграждение за един
адвокат за настоящото съдебно производство, така както е поискано в исковата
молба изрично, без да са включени разноските за държавна такса. Неоснователно е
защото, законът изисква ответника освен да не е дал повод за завеждане на
делото и да е признал основателността на предявения иск – чл. 78 ал.2 от ГПК. С
писмения отговор ответника е оспорил иска, поради което не може да се приеме,
че изявлението на процесуалния му представител в откритото съдебно заседание в
обратния смисъл, а именно че не оспорва иска има обратно действие и заличава
извършеното по-рано оспорване отпреди, а следователно е налице втората
кумулативна предпоставка на чл.78 ал.2 от ГПК. Ответника не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като не му е отправена покана за плащане на
претендираното обезщетение, но е оспорил иска с писмен отговор, като изявлението
от открито съдебно заседание е в смисъл, че не се оспорва фактическото
основание, но се спори по размера на имуществените вреди, чрез възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, наведено и в писмения
отговор. Предвид неоснователността на
акцесорния иск за присъждане на лихва за забава от 30.07.2018г. до 05.06.2019г.
в размер на 116.09лв., ответника дължи на ищеца заплащане на възнаграждение за
един адвокат съразмерно с уважената част на предявения иск, а именно 531.44лв.
/ уважената част разделена на предявената по размера на възнаграждението/.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София да заплати на основание чл.1 ал.1
от ЗОДОВ, на „ХЕЛИОС СЗ“ ЕИК201680964 гр. Стара Загора сумата от 900лв /деветстотин/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление
№24-001472/04.01.2018г., ведно със законната лихва от 05.06.2019г. до
окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 531 лв./петстотин
тридесет и един/, представляваща възнаграждение за един адвокат по настоящото
дело.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ХЕЛИОС
СЗ“ ЕИК ********* гр. Стара Загора за заплащане на лихва за забава в размер на
116.09лв/сто и шестнадесет и девет/, считано от 30.07.2018г. до 05.06.2019г.
като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
обявено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: