Решение по дело №517/2020 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 260049
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 31 март 2021 г.)
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20201840200517
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 10.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 517/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба срещу Електронен фиш серия Г №0003826 на ОДМВР София, с който на „Р. Б.“ АД за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

Твърди се, че ЕФ е незаконосъобразен, тъй като нарушението не е извършено и за автомобила е имало сключена ЗЗ ГО.

Жалбоподателят не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище, в което се поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител, в писмено становище излага съображения за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. В конкретния случай ЕФ е връчен на 16.07.2020г. (видно от приложената разпечатка към писмото на ОДМВР София на л. 24 от делото), а жалбата е депозирана на 20.07.2020г. (л. 5 от делото), поради което същата е подадена в срок.

Имуществената санкция е наложена за това, че на 07.04.2019 г. в 13,30 ч. на АМ Тракия, км 49+800, с посока гр. Пловдив физическо лице, което притежава МПС Ш. О.с рег. №********, регистрирано в Република България и неспряно от движение, не е сключило ЗЗ ГО. Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с1 и е квалифицирано по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, като е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв.

Същевременно в ЕФ е посочено, че собственик на МПС е „Р. Б.“ АД със законен представител К. В. М..

Съдът намира че атакуваният ЕФ следва да бъде отменен, като съображенията за това са следните.

На първо място в обжалвания електронен фиш е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, според която разпоредба договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което : притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.

Съответна на посоченото нарушение е разпоредбата на чл.638, ал.1, т. 1 или т.2 от КЗ, според която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. - за физическо лице, респ. имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец.

В случая с оглед посочването в електронния фиш, че е налице нарушение на чл.483, ал.1 т. 1 от КЗ, в която разпоредба се въвежда задължение за сключване на договор за застраховка ГО на автомобилистите за всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, неправилно е приложена съответната на нарушението санкционна норма. В този случай не е следвало да бъде наложено наказание на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

Посочената в ЕФ санкционна норма- чл.638, ал.4 от КЗ, отговаря на друго по вид нарушение, а именно на това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключена застраховка ГО. Същевременно при нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (посочено в ЕФ) „управлението“ не е част от изпълнителното деяние. Нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е различно от нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ от момента на придобиване и регистриране на МПС или от изтичането валидността на предходната полица за застраховка ГО на автомобилистите. За съставомерността по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява. За съставомерността по чл. 638, ал. 4 от КЗ обаче е необходимо управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите. В обжалвания ЕФ обаче никъде не е отразено, че е констатирано управление на процесния автомобил.

С оглед това смесване между посоченото нарушение и посочената санкционната норма остава неясна волята на административнонаказващия орган досежно твърдяното нарушение и се стига до невъзможност жалбоподателят да разбере за какво е наказан - дали за това, че като собственик на посоченото в електронния фиш МПС няма сключена задължителна застраховка ГО или за това че е налице управление на МПС, за което няма сключена задължителна застраховка ГО. Касае се за две различни нарушения- в единия случай отговорността е за собственика на МПС, който няма сключена задължителна застраховка на автомобилистите ГО, а в другия случай е за лице, което управлява МПС без сключена задължителна застраховка гражданска отговорност. Горното е самостоятелно основание за отмяна на ЕФ.

На второ място ангажирането на административнонаказателната отговорност при нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (посочена като нарушена в процесния ЕФ) се реализира със съставяне на АУАН, респ. издаване на НП (по арг. от чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ), а не чрез издаване на ЕФ. От друга страна, когато се касае за управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите се прилага процедурата, регламентирана в чл. 647, ал. 3 от КЗ. Този ред е приложим само по отношение на собственика на моторното превозно средство и е в отклонение от общото правило, въведено в чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ. В издадения ЕФ никъде не се посочва, че е налице управление на МПС и наред с това като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 438, ал. 1, т. 1 от КЗ, която не предполага управление на МПС. Следователно в случая неправилно е издаден ЕФ вместо да бъде съставен АУАН, респ. издадено НП.

В подкрепа на горните два извода са Решение № 168 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 181 / 2020 г. на Административен съд – Ловеч, Решение № 1492 от 03.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 1760 / 2020 г. на Административен съд – Бургас, Решение от 02.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 10214 / 2020 г. на Административен съд - Велико Търново.

На последно място от така формулираното в ЕФ фактическо и юридическо обвинение е неясно чия собственост се твърди, че е процесното МПС- дали на физическо лице или на юридическо лице. При словесното описание на нарушението е посочено, че „ФЛ, което притежава МПС“ извършва нарушението, а същевременно в графа „Собственик, на когото е регистрирано МПС“ е посочено юридическо лице- „Р. Б.“ АД. Пълното, точно и ясно описание на нарушението и посочването на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, са задължителни реквизити на ЕФ, респ. непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Така констатираните нарушения са от категорията на съществените, тъй като ограничават правото на защита на жалбоподателя и го лишават от възможността да разбере кой се твърди, че е собственик на МПС, а същевременно лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма.

За пълнота следва да бъде посочено, че дори да не са налице горепосочените основания за отмяна на ЕФ, то съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя, че за автомобила е имало сключена ЗЗ ГО. От представените от жалбоподателя извлечение от сайта Гаранционен Фонд и Полица за ЗЗ ГО на автомобилистите се установява, че към датата на твърдяното нарушение (07.04.2019г.) за МПС Ш. О.с рег. №******** е  имало сключена ЗЗ ГО. Следователно по делото не се доказва да е извършено нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.

С оглед всичко гореизложено съдът приема, че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен, поради което

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г №0003826 на ОДМВР София, с който на „Р. Б.“ АД за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв. на основание чл.638, ал.4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София област.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: