МОТИВИ по НОХД № 2553/2018 г. по описа на ***ски РС:

 

Обвинението е срещу подсъдимия И.А.А. ***  за това, че на 17.02.2018г., в гр.***, обл.***, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага  възбудил и поддържал заблуждение у А.К.Ц. *** и с това му причинил имотна вреда в  размер на 400 лв.

Престъпление  по чл. 211, предл. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б.”а” от НК.

Съдът на основание чл.370 от НПК е допуснал предварително изслушване на страните като подсъдимият И.А.А., с ЕГН ********** с участието на защитника си адв. Л.И. от ПлАК е признал изцяло фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съобразно разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК страните не са направили доказателствени искания.

Съдът с определение на основание чл.372 ал.ІV от НПК като е приел, че направените самопризнания от страна на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства е обявил, че при постановяване на присъдата ще се ползва от същите без да събира допълнителни доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин, а фактическата обстановка очертана в ОА – потвърдена. Представителят на Районна прокуратура – *** намира, че приобщените по делото доказателства подкрепят напълно обвинителната теза и пледира при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия това да стане при превес на отегчаващите вината обстоятелства при съобразяване на представената справка за съдимост, както и че подсъдимият е извършил деянието при условията на опасен рецидив. Смекчаващи такива не намира. Пледира наказанието лишаване от свобода което следва да бъде наложено на подсъдимия да бъде лишаване от свобода, което да е на предвидения среден размер, а именно седем години, като на основание чл. 58а ал. 1 от НК бъде намалено с една трета.

Защитникът адв. Л.И. от ПлАК се солидаризира със становището на РП – *** досежно обстоятелството, че очертаната в ОА фактическа обстановка е безспорно установена. Моли съда при определяне на наказанието, да се вземе предвид доброто процесуално поведение на подзащитния му, направеното от негова страна самопризнание, съгласието му за разглеждане на делото по реда на чл. 371 и сл. от НПК, както и че активно е спомогнал в хода на досъдебното производство за изясняване на обективната истина по делото, като моли за снизходителна присъда, която да бъде с прилагането на чл. 58а от НК.

 

Подсъдимият И.А.А. се явява в съдебно заседание и признава вината си. Изразява критично отношение към извършеното, не отправя искане досежно вида и размера на наказанието което следва да му бъде наложено за извършеното престъпление,  а се солидализира със становището на защитника си.

В наказателното производство няма предявен граждански иск и конституиран граждански ищец и частен обвинител.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

     Подсъдимият И.А.А. е роден на ***г***, живущ ***, *** произход, *** гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан,  ЕГН **********.

 

През 2018 г. подсъдимия И.А. А. от с. *** извор, обл. *** не упражнявал трудова дейност и не реализирал доходи, поради което изпитвал недостиг на парични средства. Подсъдимия бил осъждан многократно за престъпления от общ характер – измама и отново решил да си набави такива като извърши  престъпление.

В изпълнение на престъпното си намерение, на 17.02.2018г. подсъдимия посетил гр. *** и се разхождал по улици  в централната част на града, с цел да намери подходящо лице, което да въведе в заблуждение.

Пострадалия А.К.Ц. на *** години живеел в гр. ***, ул. „***” № ** заедно със съпругата си свидетелката Г. И. Ц.. Свидетеля Ц. бил трудно подвижен и бил с нарушени слух и зрение, поради заболявания. Съпругата му също била с нарушени слух и зрение.

Грижа за родителите си полагала тяхната дъщеря – свидетелката А.А.Д.. На същата дата 17.02.2018г., сутринта пострадалия А.Ц. излязъл от домът си, за да се разходи и да купи мляко и хляб от близката фурна „***”, находяща се близо до площад „***”. Подсъдимия А., който се намирал на същото място, забелязал  свидетеля Ц., преценил, че същия би могъл да бъде евентуален субект на престъпните му намерения и започнал да следи действията на пострадалия. След като свидетеля Ц. купил хляб, тръгнал обратно към домът си, движейки се по ул. „**”. Докато преминавал в близост до контейнер за смет, подсъдимия пресрещнал свидетеля Ц. и го заговорил. Представил му се за негов познат, в първия момент свидетеля Ц. не си спомнил подсъдимия, но той продължил да го убеждава, че се познават от дълъг период от време, представил му се за негов бивш колега, с когото са работили заедно и тъй като свидетеля Ц. не виждал и не чувал добре, повярвал на подсъдимия. Свидетеля Ц. бил пенсионер от 30 години, като преди това бил работил в „***”. Подсъдимия се държал изключително любезно със св. Ц., взел двете му чанти, за да му помогне и му предложил да ги занесе до домът му, междувременно разпитал Ц. и разбрал, че живеел със съпругата си, както и че името й е „Гинка”. Свидетеля Ц. се доверил на подсъдмия и го допуснал в домът си. Подсъдимия А. влязъл в жилището, заедно със свидетеля Ц. и се насочил към кухнята, където били съпругата му свидетелката Г.Ц.и дъщеря му св. А.Д.. Подсъдимия А. не очаквал да види в апартамента дъщерята на Ц., но въпреки това не се смутил от присъствието й. Представил се на с името „***/***/”, използвал към свидетелката Г.Ц.обръщението „Лельо Г., не ме ли позна”, с което демонстрирал пред свидетелкатаД. познанство с родителите й. От своя страна св. А.Д. и майка й разбрали от поведението на св. Ц., че наистина се познавал с мъжа, когото довел в домът им. Подсъдимия А. не спирал да говори, като обяснявал, че и друг път бил идвал в домът им, както и за това, че бил работил преди години с Ц.. Незабавно взел решение и предложил на пострадалия и на съпругата му да отидат в хола. Първоначално св.Д. повярвала, че подсъдимия и родителите й се познават, предвид поведението и на тримата и не се възпротивила непознатия за нея мъж да остане в домът им, като продължила с работата си в кухнята. Останал насаме с Ц., подсъдимия започнал да плаче и им разказал, че дъщеря му била претърпяла катастрофа, щели да й ампутират крака и спешно му трябвала сумата от 380 лева за такси, за да я закара до гр. ***. Обещал, че още същия ден, ще върне паричната сума, незабавно след като „заредят банкоматите” в 14,00 часа. Въведен в заблуждение, че с действията си ще помогне на болно момиче, св. Ц. казал на съпругата си да даде на мъжът, когото смятал за свой стар познат необходимата му парична сума. Св.Ц. излязла от стаята и подсъдимия я последвал. Набързо казал на св.Д., която излязла в коридора, за да види какво става, че родителите й ще му дадат необходимата за него сума от 370 лева. Св. А.Д. не реагирала, тъй като останала с впечатлението, че баща й се познавал с подсъдимия. Св.Ц. по поръчение на съпругът си извадила 400 лева, които били в банкноти от по 50 лева и фактически ги предала на обвиняемия,  като  дори се извинила, че нямала точно исканата сума. На свидетелите им направило впечатление, че подсъдимия А. видимо се зарадвал, взел парите и незабавно си тръгнал, като им казал, че щял да им ги върне след 14:00 часа. С действията си подсъдимия възбудил и поддържал заблуждение у пострадалия Ц., като го мотивирал да извърши разпореждане с горепосочената парична сума.

Веднага след като подсъдимия А. напуснал жилището, св.Димитрова се усъмнила и влязла при родителите си, попитала ги дали наистина са познавали мъжа, те първо помислили, а след това казали, че всъщност не били сигурни дали преди това изобщо са го виждали.

Свидетелката  А.Д. подала сигнал до Началника на 01 РУ ***.

          По повод на горното е проведено и образувано наказателно производство.

   

Горната фактическа обстановка се установява от депозираните в хода на досъдебното производство обяснения на подсъдимият И.А.А., показанията на свидетелите А.А.Д., Г. И.Ц.и А.К.Ц., кредитирани от съда поради тяхната обективност и логичност, направеното от подсъдимият  И.А.А., признание на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и останалите писмени доказателства приложени към досъдебно производство № Д-445/2018 г. по описа на Районна прокуратура – ***, приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК, протокол за разпознаване на лица и предмети от 18.09.2018 г. на л. 24, албум от 18.09.2018 г. в ***, ул. „Гладстон“ № 7а - разпознаване по досъдебно производство № 445/2018 г. по описа на РП-*** на л.25 и л. 26,  справка за съдимост ведно с бюлетинина към нея на л. 31 – л. 40   от досъдебно производство.

 

    Направените от подсъдимия И.А.А. самопризнания са обективни, логични и подкрепени от възприетата от съда доказателствена основа и същият към момента на деянието е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. 

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че по несъмнен начин беше установено, че подсъдимият И.А.А. с ЕГН **********  на  на 17.02.2018г., в гр.***, обл.***, при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага  възбудил и поддържал заблуждение у А.К.Ц. *** и с това му причинил имотна вреда в  размер на 400 лв.

Престъпление  по чл. 211, предл.3, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1 б.“а“ от НК.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез действие – подсъдиемият с действията си, е създал неправилна представа у пострадалия относно личността си, поддържал заблуждението у него както за личността си, така и за необходимостта от парични средства за катастрофиралата си дъщеря. Формираните в съзнанието на пострадалия неверни представи, са повлияли на волята му да извърши разпоредителни действия с парична сума в размер на 400 лв. Същият не би се разпоредил с парите  без заблуждението, в което е бил въведен, поради което предоставил на подсъдимия исканите  от него пари, в резултат на което А. установил фактическа власт върху движимите вещи. В резултат на това разпореждане, вследствие на неправилните представи, е настъпила и имотната вреда за пострадалия. Подсъдимия е съзнавал, че е осъждан многократно за престъпления от общ характер на лишаване от свобода и че извършва престъплението при условията на опасен рецидив.

 От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият е  съзнавал, че възбужда и поддържа заблуждение у Ц.. В съзнанието му са възникнали представи, че именно вследствие на тези негови действия измаменият се разпорежда с имущество и по този начин претърпява имотна вреда. В случая е  налице и специфична користна цел – да набави за себе си имотна облага.

Смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия не се установиха.

Отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия са множеството осъждания за престъпления от общ характер и извън тези определящи опасния рецидив, които не са оказали превантивно и възпитателно действие у обвиняемия                                                                

Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат неговото съдействие в хода на досъдебното производство за разкриване на обективната истина. А. е проявил и критично отношение към извършеното, което също е смекчаващо обстоятелство, което обосновава извода на съда, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите обстоятелства, като се съобрази и възрастта му – 59 години, а именно малко над минимума, в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода на основание чл. 211, предл. 3, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 б.”а”от НК , което следва да бъде намалено на основание чл.58а, ал.1 от НК с една трета и така да изтърпи реално наказание две години е четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Ефективното изпълнение на наказанието цели да постигне необходимия поправителен и възпитателен ефект спрямо подсъдимия, както и да въздейства възспиращо и предупредително към останалите членове на обществото. Съдът счете, че по – нисък размер на наказанието лишаване от свобода не би било справедливо и не би държало сметка за необходимостта от ефективен поправителен ефект спрямо подсъдимия, а от друга страна не би изиграло съответната възпитателна функция по отношение на останалите членове на обществото, като осигури една по-дълготрайна защита на този род обществени отношения. Същевременно налагането на по-високо наказание няма да доведе до осезаем коректив в поведението и критично отношение от гледна точка на конкретния деец. Възприетата продължителност следва да осигури постигане целите на индивидуалната и генерална превенция като формира у И.А. отговорност към поведенческите му реакции и морално-волеви задръжки. При определяне на режима съдът съобрази разпоредбите на Гл.8 р-л 3 от ЗИНЗС.

По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: