№ 54
гр. Бургас, 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100502250 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 - 279
от ГПК.
Образувано е по частната жалба на ,,Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Доктор Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2,
представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев,
чрез юрисконсулт Иван Недков, против Разпореждане №8379 от 19.11.2021г.
по ч.гр.д.№7529/2021г. на БРС в частта, с която е оставено без уважение
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Н. Г., ЕГН **********, за вземания,
дължими по сключен между него и кредитодателя "Кредисимо“ ЕАД договор
за потребителски кредит № 1233554/16.02.2019г., обезпечен с Договор за
поръчителство между заемодателя "Кредисимо“ ЕАД и ,,Ай Тръст“ЕООД,
което вземане кредитодателят "Кредисимо“ ЕАД е прехвърлил на настоящия
кредитор-цесионер ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно
Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от
17.12.2020г., а именно: сумата от 21.99лева- възнаградителна лихва за
периода от 31.03.2019г. до 31.05.2019г., както и сумата от 109.65 лева-
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
непогасените вноски върху главницата от 500 лева за периода от 17.12.2020г.
1
до 26.10.2021г..
В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на
разпореждането в обжалваната част. Жалбоподателят намира за
неоснователни и несъобразени с константната съдебна практика изложените
от районния съд изводи за накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл.26,ал.1,предл.3 ЗЗД. Посочва, че доколкото възнаградителната лихва
представлявала цена за ползване на заетата сума, размерът на годишния
лихвен процент се обосновавал с разходите, направени от заемодателя, както
1 и с поетия риск. Подчертава, че в случая ГПР не надвишавал петкратния
размер на законната лихва ( чл.19,л.4 от ЗПК).По отношение на лихвата за
забава се сочи ,че забавеното плащане е неизпълнение на договора и по
силата на чл. 79 ал. 1 ЗЗД кредитополучателят дължи обезщетение за това
Моли се за отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираната със заявлението сума
за възнаградителна лихва и обезщетение за забавено плащане .
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е
връчен на длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба
и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед
по чл. 410 от ГПК против Т. Н. Г. за вземания, дължими по сключен между
Т. Н. Г. и кредитодателя "Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит
№ 1233554/16.02.2019г., обезпечен с Договор за поръчителство между
заемодателя "Кредисимо“ ЕАД и ,,Ай Тръст“ЕООД, което вземане,
кредитодателят "Кредисимо“ ЕАД е прехвърлил на настоящия кредитор-
цесионер на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение
№ 1 към Договор за покупко-продажба на вземания/цесия/ от 17.12.2020г., а
именно: сумата от 500лева, представляваща главница; 21.99лева-
2
възнаградителна лихва за периода от 31.03.2019г. до 31.05.2019г., сумата от
109.65 лева - обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху непогасените вноски за периода от 17.12.2020г. до 26.10.2021г.;
законна лихва върху задължението от подаване на заявленито до
окончателоното изплащане на задължението.
Към заявлението са приложени: Договор за потребителски кредит
№1233554/16.02.2019г.; Приложение №1 към Договор за потребителски
кредит; Договор за предоставяне на поръчителство от 16.02.2019г. и
Приложение №1 към Договор за предоставяне на поръчителство; Общи
условия за предоставяне на кредити; Пълномощно.
С Разпореждане №7448/28.10.2021г. заповедният съд е оставил
заявлението на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД без движение, като
са дадени указания на заявителя: в тридневен срок от съобщението да посочи
подробно как е формирано претендираното обезшетение в размер на
законната лихва-109.65 лева, за периода от 17.12.2020г. до 26.10.2021г.
С молба вх.№23045/05.11.2021г. заявителят е посочил, че след
крайния падеж на договора лихвата за забава е начислена върху непогасената
главница в съответствие с разпоредбата на чл.86 от ЗЗД, като не е описана
методиката на изчисление за съответния период съгласно дадените от съда
указания.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед
№ 3296/18.11.2021г. за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за
главницата в размер на 500 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано
от 27.10.2021г. до окончателното й изплащане, сумата от 19.79лева- разноски
по делото за държавна такса, съразмерно с уважената част от заявлението; 50
лева- юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното разпореждане / под №8379 от 18.11.2021 г./ съдът е
отхвърлил заявлението в частта, с която се иска издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 21.99лева- възнаградителна лихва за периода от
31.03.2019г. до 31.05.2019г., както и сумата от 109.65 лева- обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху непогасените вноски
върху главницата от 500 лева за периода от 17.12.2020г. до 26.10.2021г..
Заповедният съд е мотивирал отказа си досежно претенциите за
договорна възнаградителна лихва с мотив, че искането е в противоречие на
3
добрите нрави-чл.411, ал.2, т.2 от ГПК,вр.чл.26, ал.1,предл. 3-то от ЗЗД.
Позовавайки се на съдебна практика(Решение №906/30.12.2004г.по
гр.д.01106/2003г. на ВКС, ІІ-ро г.о.; Решение №378/18.05.2006г.по гр.д.
№315/2015г. на ВКС, ІІ-ро г.о; Решение №127/09.01.2009г. по гр.д.
№5093/2007г.. на ВКС, ІІ-ро г.о.; Определение№901/10.07.2015г. по гр.д.
№6295/2014г. на ВКС, ІV-то г.о)., съдът е посочил, че уговореният ГЛП от
41.24% надвишава значително трикратния размер на законната лихва, поради
което клаузата се явявала нищожна.
Относно претендираното вземане в размер на 109.65 лева-
обезщетение за забавено плащане, съдът е изложил, че не става ясно как
точно е формирана мораторната лихва, тъй като изчислена с онлайн
калкулатор същата възлизала на 43.61 лева.
Бургаският окръжен съд намира от правна страна следното:
Тъй като кредиторът основава вземанията си на сключен
договор за потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, за
същият са приложими именно разпоредбите на този закон.
В конкретния случай, вземането произтича от договор за
потребителски кредит № 1233554/16.02.2019г., сключен между Т.Н. Г. и
"Кредисимо“ ЕАД, обезпечен с Договор за поръчителство между заемодателя
и ,,Ай Тръст“ЕООД, по който на кредитополучателя е отпуснат кредит в
размер на 500лева , при договорените между страните условия.
По силата на Приложение№1 към Договор за покупко- продажба на
вземания(цесия)от 17.12.2020г. между ,,Ай Тръст“ЕООД и ,,Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД,, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено
вземането на цедента към длъжника.
От съдържанието на договора е видно, че същият включва следната
информация: обща сума за плащане: 534.75 лева; срок на договора- 3 месеца:
размер на погасителна месечна вноска- 178.25лева; брой на погасителните
вноски-три /31.03.2019г.;30.04.2019г.;31.05.2019г.); ГПР-50.00%; лихвен
процент: по кредита- 41.24%.; краен срок за плащане- 31.05.2019г.
Така уговореният годишен процент на разходите отговаря на
законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва
по смисъла на чл.19,ал.4 от ЗПК. Настоящата инстанция не споделя изводите
на районния съд, че клаузата от договора, определяща размера на годишния
лихвен процент/възнаградителна лихва/е нищожна поради противоречие на
добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва.
С оглед на прогласената свобода на договаряне в чл.9 от ЗЗД, страните са
свободни да определят съдържанието на облигационните отношения, в които
влизат, като са ограничени единствено от повелителните норми на закона и
добрите нрави.
4
В ЗПК няма предвидени разпоредби, уреждащи максималния
размер на възнаградителната лихва. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
"годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит".
С цел да бъде избегната злоупотреба и несъразмерно възлагане на
тежести за икономически по- слабата страна, в чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
законодателят е предвидил като критерий за това фиксиран максимален
размер на ГПР, а именно забрана той да бъде по-висок над пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на МС на Р. България.
В случай, че уговореният в договора ГПР, който включва и
годишният лихвен процент на кредита, не надвишава пет пъти законната
лихва, както изисква чл.19,ал.4 от ЗПК, то не противоречи на добрите нрави
клауза, с която страните да уговарят и по- голям от трикратния размер на
законната лихва, размер на възнаградитерлна лихва. За да възприеме като
законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената
възнаградителна лихва за предоставяне на средства на потребителя, не винаги
е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни разходи
като такси, комисионни и други разноски и те на практика да увеличат
кредитната тежест на кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната
подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален
размер на годишния процент на разходите по кредита и това е пределът, до
който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави
общото оскъпяване на кредитите. Законната лихва по реда на чл.86,ал.2 от
ЗЗД се определя по следния начин: към основния лихвен процент на БНБ,
плюс 10 пункта надбавка. Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е -0, 00%.
При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на
МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на
договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%, ето
защо е в рамките на допустимата граница. Затова твърдението за нищожност
на договорената възнаградителна лихва се явява неоснователно.
В настоящата хипотеза договорната възнаградителна лихва, т.е. ГЛП
е 41.,24 %/ при ГПР 50% т. е. не надвишава допустимия максимален размер
по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което доводите за наличие на нищожност на
договорената възнаградителна лихва поради противоречие с морал и добрите
нрави се явяват неоснователни и извода на районния съд почива на съдебна
практика, която не е актуална. Същата е постановена по времето, когато в
закона липсва законоустановена горна граница на договорната лихва при
потребителските кредити /т. е. липсва императивна правна норма, регулираща
размера на възнаградителната лихва/, поради което единственото
5
ограничение на свободата на договаряне на страните по този въпрос според
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД бяха правилата на добрите нрави. Понастоящем
обаче, такава горна граница има и това е 5- кратния размер на законната
лихва, посочен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тъй като процесната лихва не надвишава
посочения размер, тоест е договорена в рамките на закона, основателно е
оплакването в жалбата, че същата не може да противоречи на добрите нрави.
Презумпцията е, че след като една уговорка не противоречи на закона, то тя
не може да противоречи на правилата на добрите нрави Освен това, съгласно
чл. 145, ал. 2 ЗЗП не могат да бъдат проверявани за неравноправност
уговорките между страните, които касаят основния предмет на договора /в
случая- тези за главницата и възнаградителната лихва, които са ясни и
разбираеми/, тъй като в противен случай договорът не би бил сключен.
По горните съображения, настоящата инстанция счита жалбата за
основателна досежно отхвърленото вземане за договорна възнаградителна
лихва, което налага отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на
ново за издаване на заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК
за претендираната сума от 21.99лева- възнаградителна лихва за периода
от31.03.2019г. до 31.05.2019г.
Що се касае до претендираната лихва за забавено плащане на
вноските по кредита ,то настоящият съдебен състав счита ,че трябва да се
изложи следното :
Възмездността на договора за банков потребителски кредит - арг. чл.9
ЗПК се изразява във възможността кредитодателят да получава граждански
плодове - възнаградителни лихви, такси, комисионни. Тази възможност се
осъществява не само чрез договорите за потребителски кредит, но тя е част и
от предметното съдържание на общите условия, при които е сключен този
договор. Общите условия съставляват едностранно определени клаузи,
установени от кредитодателя, действащи спрямо всички договори от
конкретен вид за определен период от време - арг. чл. 10 и чл. 11, ал. 2 ЗПК.
Тези общи условия са неразделна част от сключения договор, при приемането
им от страна на потребителя на банковата услуга. С § 13а от ДР на Закона за
защита на потребителите са въведени разпоредби на директиви, вкл. на
Директива 93/13/ЕИО на съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, Директива 2011/83/ЕС на Европейския
6
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно правата на
потребителите и за изменение на предходната директива, Директива
2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. относно исковете за
преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите.
Решенията на Съда на Европейските общности /СЕС/ с предмет тълкуването
на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и
валидността на акт на органите на Европейския съюз е задължително за
всички съдилища в страната. С решение С-618/10 от 14.06.2012 г. по дело
Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon Camino, постановено по
преюдициално запитване относно тълкуването н а член 6, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори и член 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП
и на Съвета от 23.04.2009 г. относно исковете за преустановяване на
нарушения с цел защита на интересите на потребителите, състав на СЕС
постановява, че не се допуска правна уредба на държава-членка, която дава
възможност на националния съд, когато констатира нищожността на
неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител,
да допълни договора, като измени съдържанието на тази клауза. В мотивите
на решение С-421/14 от 26.01.2017 г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus
Gutierrez Garcia /т. 71 състав на СЕС приема, че видно от текста на член 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., националните
съдилища са длъжни само да не прилагат неравноправните договорни клаузи,
така че те да нямат задължителна сила за потребителя, но не са овластени да
изменят съдържанието им. Договорът трябва по принцип да продължи да
действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на
неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право
съществува правна възможност така да се запази договорът. При положение,
че целта на сключения договор за потребителски кредит е получаване от
заемодателя на възнаграждение, липсата на действителна насрещна
престация, съобразно приетата нищожност на договорната лихва и ГПР, сочи
на недействителността на целия договор за кредит. Това условие по чл.26,
ал.4, предл.второ от ЗЗД, е въпрос на конкретна преценка на решаващия съд, с
оглед значението на съответната нищожна част за страните по сделката и
възможността останалата валидна част от фактическия и състав да е
самостоятелна и да породи правно действие. В този смисъл задължение на
7
съда е да определи предполагаемата воля на страните, като определи
съотношението на нищожната към действителната част на сделката.
Като изхожда от целта и предмета на договора за потребителски
кредит, съдът намира, че търговецът, който по занятие упражнява дейност по
предоставяне на финансови услуги, не би сключил договора без уговорката за
насрещно възнаграждение. Обратното би противоречало на характера на
сделката на търговска сделка - кредит. Съобразно изложеното, съдът приема,
че липсата на насрещна престация за кредитодателя, обезсмисля целта на
договора,поради което при забавено плащане от страна на длъжника на
кредитора се дължи обезщетение за това в размер на законната лихва
/определена в повелителни правни норми /по просроченото задължение/.
В случая обаче разпореждането за отхвърляне на заявлението за
присъждане на претендираната лихва за забава е правилно,доколкото
посоченият в заявлението и в допълнителната молба /за изправяне на
нередовностите му/ размер на обезщетението за забавено плащане не
съответства на размера на законната лихва върху просрочените вноски /дори
върху цялата сума на главницата от 500 лв. / .В тази част искането
действително не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК – заявлението е
нередовно и в дадения от съда 3-дневен срок не са отстранени
нередовностите относно уточняване начина на формиране на обезщетението
за забава и несъответствие с действителния размер на законната лихва за
забава ,поради което правилно искането е било отхвърлено на осн.чл. 411 ал.2
т. 1 ГПК .
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №8379 от 19.11.2021г., постановено по
ч.р.д.№7529/2021г. по описа на РС-Бургас в частта, с която е оставено без
уважение заявлението на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор
Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт
Магдалена Гълъбова, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Н. Г., ЕГН **********, за
8
вземания, дължими по договор за потребителски кредит №
1233554/16.02.2019г.,представляващо възнаградителна лихва за периода от
31.03.2019г. до 31.05.2019г. в размер на 21.99лева,ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от
ГПК по заявлението на,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор
Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, срещу длъжника Т. Н.
Г., ЕГН **********, за следните вземания, дължими по сключен между него
и кредитодателя "Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит №
1233554/16.02.2019г., обезпечен с Договор за поръчителство между
заемодателя и ,,Ай Тръст“ЕООД, което вземане кредитодателят е прехвърлил
на настоящия кредитор-цесионер ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
съгласно Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на
вземания/цесия/ от 17.12.2020г., а именно: сумата от 21.99лева-
възнаградителна лихва за периода от 31.03.2019г. до 31.05.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №8379 от 19.11.2021г., постановено
по ч.р.д.№7529/2021г. по описа на РС-Бургас в частта, с която е оставено без
уважение заявлението на ,,Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Доктор
Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт
Магдалена Гълъбова, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. Н. Г., ЕГН **********, за
вземания, дължими по договор за потребителски кредит №
1233554/16.02.2019г.,представляващо сумата от 109.65 лева- обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва върху непогасените вноски
върху главницата от 500 лева за периода от 17.12.2020г. до 26.10.2021г.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10