МОТИВИ
към присъда №26-4/01.09.2020г. постановена по НЧХД №230/2020г. по
описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия И.Г.Х. ***, последен
известен адрес в Германия, ЕГН **********, е предявена тъжба и повдигнато
обвинение от Б.Д. ***, за престъпление по чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК-
за това, че в периода от 10.01.2020г. до 20.05.2020г., при условията на
продължавано престъпление в гр.Димитровград, Хасковска Област, извършил нещо унизително
за честта и достойнството на другиго- тъжителя Б.Д. ***, като му изпращал
съобщения по мобилния телефон: „ебах ти мишока“; „най-големия плъх“; „цървул“,
„боклук“, „задник“, „плъх и мерзавец“, „мишок“,“травмиращ изруд“, „джендър“,
„боклук долен“, „мръшляк“, „ей боклук“, „долни мерзавци“, смешник“, „цървул“,
„тулуп“, „вдигни бе толуп“, „вдигни бе педал“, „дебил“, „долна твар“, в негово
присъствие.
Тъжителят поддържа тъжбата, предявява и
граждански иск, за обезщетение на причинените от описаното престъпление неимуществени
вреди в размер на 1500лв., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
Упълномощеният повереник пледира за признаване на
подсъдимия за виновен. Счита, че с действията си същият е осъществил престъпния
състав на престъплението по чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като безспорно
били установени конкретни думи, които е употребил подсъдимия в съобщенията си
по телефона и които представляват нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя. Пледира за признаването на подсъдимия за виновен и за налагане на предвиденото
в закона наказание, счита, че следва да бъде уважен и предявения граждански иск
в пълен размер. Претендира за заплащане и на направените по делото разноски.
Подс.И.Г.Х. – редовно призован, не се явява. Изпраща
писмено становище, в което отрича да е употребявал обидните изрази, описани в
тъжбата, както и да е използвал посочения телефонен номер. Потвърждава, че имат
разногласия с бившата си съпруга относно упражняването на родителските права
върху децата им от брака, обтегнати отношения, а относно тъжителя описва, че
последния злоупотребявал с връзката му с бившата му съпруга и поставял в
опасност психическото и физическото развитие на децата му.
Доколкото
подс.Ив.Х. е изпратил адрес на електронна поща за получаване на документи по
делото, който адрес на електронна поща съвпада с този- описан от подсъдимия в
сигналите до полицията, както и от същия адрес са получавани отговори и
становища по настоящото производство, Съдът прие призоваването на подсъдимия за
редовно. В допълнение, за насроченото за 01.09.2020г. съдебно заседание има
получен и по пощата с клеймо от 25.07.2020г. отговор-възражение от подсъдимия, видно
от който същият е бил призован и уведомен за провежданото съдебно
заседание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Свидетеля
П.И.Х.и подсъдимия И.Г.Х. били съпрузи, като от брака си имали две деца. През
2018г. същите се разделили, а от месец юни 2019г. било постановено решението им
за развод- по гр.д.№1638/2018г. на РС-Димитровград.
През
есента на същата година, св.П.Х.заживяла заедно с тъжителя Б.Д.Д. и двете си
деца от предишния си брак в гр.Димитровград. След като подс.И.Х. разбрал за
това, променил отношението си към бившата си съпруга и обкръжението й, като от
месец януари 2020г. започнал да изпраща на нея и на тъжителя Б.Д. съобщения
чрез платформа за изпращане на съобщения Фейсбук Месинджър (Facebook Messenger).
Съобщенията изпращал от различни телефонни номера, най-често от немски
телефонен номер +********. В изпращаните съобщения подсъдимия изразявал
негативно отношение към тъжителя, с обвинения за непристойно поведение и
влияние спрямо децата му, а в самите съобщения се обръщал към тъжителя с
думите: „ебах ти мишока“; „най-големия
плъх“; „цървул“, „боклук“, „задник“, „плъх и мерзавец“, „мишок“,“травмиращ
изруд“, „джендър“, „боклук долен“, „мръшляк“, „ей боклук“, „долни мерзавци“,
смешник“, „цървул“, „тулуп“, „вдигни бе толуп“, „вдигни бе педал“, „дебил“,
„долна твар“. На два пъти- през месец януари и през месец май 2020г., при
гостуване от св.Т.И.и нейният съпруг- брат на св.П.Х., същите станали свидетели
на изпращаните съобщения от подсъдимия до тъжителя, доколкото последния показал
на телефона си какво получава в момента. Съобщенията с такива обръщения от
подс.Х. към тъж.Д. започнали от 10.01.2020г. и продължили до 20.05.2020г.
В
същото време подс.И.Х. подал и 4 жалби срещу тъжителя Д. ***, предвид факта, че
тъжителят работи като полицай към същото РУ-МВР. Първа по време била подадена
жалба от 02.01.2020г., в която подсъдимия описал ситуация, при която тъжителят
возел в автомобила си двамата му сина без обезопасителни столчета за деца и
така излагал на опасност здравето им. Следващата жалба е от 18.02.2020г. и е
отправена до Началника на РУ-МВР-Димитровград и до Агенция „Закрила на детето“,
като в жалбата са описани неморални постъпки на тъжителя и на св.П.Х..
На 23.04.2020г. подс.И.Х. изпратил нова жалба до Началника на
РУ-МВР-Димитровград, в която описал възмущението си от тъжителя, който посещавал
дома, в който живеели децата му и така ги застрашил по време на пандемия от
корона-вирус.
Последната
жалба е от 02.06.2020г., в която подс.Х. иска от Началник РУ-МВР-Димитровград
да се установи къде живеела дъщерята на тъжителя, с укори към тъжителя заради
отношението му към нея, с опасения за здравословното състояние на двамата си
сина.
На
всички подадени жалби на подс.Х. е било отговорено от Началник РУ-МВР-Димитровград,
че след извършени обстойни проверки не са се потвърдили описаните от него
обстоятелства и не са били открити нарушения от страна на тъжителя Б.Д., като
жалбите са приети за неоснователни.
Горната фактическа обстановка съдът възприе
въз основа на показанията на разпитаните свидетели П.Х., Т.И.- които бяха
възприети от съда по начин и в обем- описан по-долу, от приетите като
доказателства по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, с оглед
нейното изясняване съобразно текста на предявеното с тъжбата обвинение, бяха
проследени събраните по делото
доказателства. При техният анализ се установява следното: -
безспорно е, че няколко месеца след постановения със съдебно решение през месец
юни 2019г. развод между подсъдимия и св.П.Х., e възникнал
конфликт между подсъдимия и тъжителя, видно и от множеството жалби- подадени
срещу тъжителя, които са се оказали неоснователни.
Приетите като доказателства разпечатки със съобщения
по платформата за съобщения Месинджър, съдът съпостави с останалите събрани
доказателства. При тази съпоставка се установи наличие на пълно сходство и
съвпадение, поради което и може да се достигне до единствения възможен извод, а
именно, че така получените от тъжителя съобщения са били изписани и изпратени именно
от подсъдимия Х.. В тази връзка са категорични показанията на св.П.Х.и на св.Т.
И.. Първата- като бивша съпруга на подс.Х. и съжителстваща съвместно с тъжителя
Д., съвсем ясно и категорично заявява, че съобщенията като стил на писане,
употребени думи и обръщения, както и като телефонен номер, са писани от бившия й
съпруг- подс.Ив.Х.. Тази увереност обяснява с факта, че живее заедно с тъжителя
Д., с който си споделяли всичко и била виждала в телефонния му апарат
въпросните съобщения, като са коментирали същите. От своя страна св.Т.И.също е
категорична, че е виждала част от тези съобщения, доколкото при гостувания в
домашна обстановка на които е присъствал тъжителя Д., неговото настроение се
променяло след получени съобщения и тези съобщения той показал на
присъстващите, като последвали коментари за това, че същите са изпращани от
подсъдимия Х. без да има съмнения у присъстващите за това обстоятелство.
Съпоставяйки
всички тези обстоятелства и анализирайки ги, при съпоставянето им и със
съдържанието и стила на писане на депозираните 4бр. жалби от подсъдимия до
полицията, може да се направи категоричния извод, че съобщенията – получени на
мобилния телефон на тъжителя Д. чрез платформата Месинджър, са били изпратени и
написани от подсъдимия И.Х.. Укорите за отношението на тъжителя към децата му и
укорите към него и бившата си съпруга фигурират на практика във всички съобщения-
предмет на настоящото производство. Видно от заверените страници с разпечатани
съобщения, от телефонен № +******** са изпращани до тъжителя съобщения от
10.01.2020г., като на същата дата в 3 поредни съобщения са употребени думите: „ебах ти мишока“; „най-големия плъх“;
„цървул“, „боклук“, „задник“, „плъх и мерзавец“. Кореспонденцията
продължава и на 15.01.2020г., като в съобщенията от тази дата са употребени
макар и с правописни грешки думите: „мишок“,“травмиращ
изруд“.
В
съобщение от 01.02.2020г. е употребена спрямо тъжителя думата „джендър“, „боклук долен“, в съобщение от
09.05.2020г. „мръшляк“, от
13.05.2020г.- „ей боклук“, „долни
мерзавци“, смешник“, от 15.05.2020г. -
„цървул“, „толуп“, от 19.05.2020г.-„вдигни бе толуп“, от 20.05.2020г.- „вдигни бе педал“, „дебил“, „долна твар“.
Налице
е също така и съвпадение в текста на някои от съобщенията с подадените жалби до
полицията- съвпадение на времето, по което са изпращани съобщенията и по което са изпращани жалбите
срещу тъжителя, съвпадение и в описаното в съобщенията за укори за отношението
на тъжителя към децата на подсъдимия, за отношението му към собствената си
дъщеря и заплахата, че ще сезира органите по закрила на детето, което всъщност
е и сторил. Ето защо съдът прие за категорично установено и доказано без
съмнения, че съобщенията произхождат като написани и изпратени от подсъдимия Х.
до тъжителя Д..
Видно от свидетелските показания на свидетелите П.Х.и Т.
И., както и разпечатаните съобщения от подсъдимия, спрямо тъж.Б.Д. са били
употребени и отправени от подс.Х. ругатни и думи, които са морално неприемливи
и общоприето обидни.
За да е осъществен основният състав на престъплението
“обида”- чл.146 от НК деецът следва да изрази чрез думи или действия отрицателна
оценка, мнение за личното достойнство на засегнатия, в негово присъствие. В
случая следва да се отбележи, че употребените думи в присъствие на засегнатия е
налице, доколкото въпреки географската отдалеченост, връзката чрез платформата
за съобщения Месинджър дава възможност в реално време да бъдат изпращани и
получавани съобщения с непосредственото им възприемане от изпращащия и
получаващия. По този начин терминът „ в негово присъствие“ следва да се тълкува
като възможност за непосредствена комуникация и възприятие на думите или
действията на дееца от засегнатия, като следва да се отбележи също така, че
изпращаните съобщения чрез тази платформа са лични и отправени до конкретно
лице, а не до неограничен кръг от субекти, което вече би обхванало елементите
на друго престъпление от същия вид.
Необходимо е от обективна страна деецът да каже или
извърши нещо унизително с оглед на приетите в обществото морални норми на
човешко общуване за достойнството на друго лице. Така състава на това
престъпление се осъществява чрез използване на унизителни от гледна точка на
морала думи или действия, отразяващи отрицателни качества, унизителни за
пострадалия движения или думи и то в негово присъствие. Едновременно с това
деецът следва да съзнава, че тези негови думи са унизителни за честта и
достойнството на пострадалия.
Налице са свидетелските показания на свидетели, които
са възприели лично и непосредствено написаното от подсъдимия спрямо тъжителя-
това са свидетелите П.Х. и Т.И., които заявяват, че са прочели в телефона на
тъж.Д. получените съобщения, като част от тях непосредствено след получаването
им.
В случая следва да се посочи, че на практика няма
конкретно оспорване на думите, които подс.Х. е написал до тъж.Д., освен
становището в писмен вид на самия подсъдим, който отрича да е употребявал
такива думи. Показанията на така описаните по-горе свидетели, ведно с
представените разпечатки от получените съобщения, както и останалите писмени
доказателства, са еднопосочни, взаимно подкрепени и безпротиворечиви. Същите
съдът прие и кредитира като достоверни, въпреки наличността на теоретична
заинтересованост от свидетелите Х. и И. от изхода на делото, доколкото едната е
съжителстваща с тъжителя, а другата е снаха на св.Х.. Всички тези доказателства
обаче се съпоставят с всички останали и се анализират, като при техния анализ
не се достига до по-различен извод от направения и описан по-горе, а именно, че
подс.Ив.Х. е написал и изпратил до тъжителя Д. въпросните съобщения чрез
платформата за съобщения Месинджър, осъществявайки състава на престъплението по
чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Съпоставянето на тези свидетелски
показания с останалите писмени доказателства по делото не води до извода за
осъществена заинтересованост на тези свидетели, доколкото техните показания са
последователни, безпротиворечиви и житейски логични, поради което съдът ги
възприе и кредитира. Като цяло следва да се отбележи, че приемането на тезата
за пресъздаването на обстоятелства, които свидетелите не са възприели лично, а
пресъздават несъществуващи обстоятелства, създаването на съобщения- неизпратени
от подсъдимия, но придаден вид на такива и то от чужд телефонен номер, както и
цялостната организираност за създаване на подобен род злепоставяне на
подсъдимия, не намира реална житейска логика, нито каквато и да било адекватност
дори на влошени отношения.
Престъплението се явява продължавано по смисъла на
чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните деяния са извършени през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
Видно от представените съобщения, същите започват от
10.01.2020г. и продължават до 20.05.2020г.- съобразно представените от тъжителя
и приети като доказателства по делото разпечатки, както и съобразно
употребените в тях думи и обръщения, които се възприемат като обидни.
В случая е безспорно, че обръщението на подсъдимия Х.
към тъж.Д. с думите : „ебах ти мишока“;
„най-големия плъх“; „цървул“, „боклук“, „задник“, „плъх и мерзавец“,
„мишок“,“травмиращ изруд“, „джендър“, „боклук долен“, „мръшляк“, „ей боклук“,
„долни мерзавци“, смешник“, „цървул“, „тулуп“, „вдигни бе толуп“, „вдигни бе педал“,
„дебил“, „долна твар“, са такива- унижаващи последния, които са укорими от
морална гледна точка, и в същото време думи- осъществяващи елементите на
състава на престъплението по чл.146, ал.1 от НК- обида. Тези думи освен, че са
били насочени към тъж.Д., са били отправени от подсъдимия в негово присъствие-
чрез платформата за съобщения Месинджър. За използването на такива думи
свидетелстват и свидетелите, които въпреки, че са от кръга познати на тъж.Д., съдът
възприе и кредитира, доколкото са еднопосочни и взаимноподкрепени.
Както бе упоменато по-горе, тези думи, отправени от
подсъдимия към тъжителя, се считат за обществено неприемливи и обидни,
доколкото изразяват крайно отрицателното и неетично отношение на отправящият ги
към този, към който са отправени.
Поради което и съдът прие за доказано, че в периода от
10.01.2020г. до 20.05.2020г., при условията на продължавано престъпление в
гр.Димитровград, Хасковска Област, подсъдимият И.Х. е извършил нещо унизително
за честта и достойнството на другиго- тъжителя Б.Д. ***, като му изпращал
съобщения по мобилния телефон: „ебах ти
мишока“; „най-големия плъх“; „цървул“, „боклук“, „задник“, „плъх и мерзавец“,
„мишок“,“травмиращ изруд“, „джендър“, „боклук долен“, „мръшляк“, „ей боклук“,
„долни мерзавци“, смешник“, „цървул“, „тулуп“, „вдигни бе толуп“, „вдигни бе
педал“, „дебил“, „долна твар“, в негово присъствие.
От субективна страна
деянието е безспорно установено и доказано, а именно че същото е извършено от подсъдимия
с пряк умисъл, съзнавайки обществено опасния му характер и предвиждайки
обществено-опасните последици, като е искал или допускал настъпването им /а
именно, ефекта от употреба на думи, с които да унизи честта и достойнството на
пострадалия. Отправените думи- описани по-горе, съвсем не могат да се приемат
като казани на шега, в рамките на уличния жаргон без конкретен умисъл или
нецелящи да засегнат честта и достойнството на пострадалия Б.Д., или да се
приемат като преследващи различна цел, свързана с бащински чувства. Целта им е
именно унижение и засягане честта и достойнството на пострадалия.
С оглед описаното до тук, съдът намери
за безспорно установено и доказано извършването на престъплението- за което
срещу подсъдимия е предявена тъжба- по чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК,
както и участието на подсъдимия И.Х. в него- като извършител.
Подсъдимият И.Г.Х. е роден на ***г***, последен известен адрес в Германия,
българин, български гражданин, разведен, неосъждан, ЕГН **********.
При
определяне на вида на наказанието за извършеното престъпление, съдът намира, че
в конкретния случай са налице предпоставките на чл.78а от НК, а именно за престъплението
се предвижда наказание „Глоба“, при осъществяването на деянието не са причинени
имуществени вреди, които да са съставомерни, подсъдимия към момента на
извършване на деянието не е осъждан за престъпление от общ характер- видно от
справката за съдимост, и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на адм.наказание. Ето защо съдът счете, че подсъдимия следва да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание съобразно приложението на чл.78а от НК.
При
определяне размера на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото съдебно минало. В случая като отегчаващи отговорността
обстоятелства се приеха проявената упоритост при извършване на престъплението,
съпроводено и с множество неоснователни жалби против тъжителя, довели до
ангажирането на държавни органи с извършването на проверки по лични за
подсъдимия въпроси.
Поради
степента на обществена опасност на деянието, която не е висока и незначителната
такава на дееца, предвид наличието както на смекчаващи, така и на отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът определи предвиденото в разпоредбата на
чл.78а, ал.1 от НК наказание „Глоба“ в по-близък, но не и в минималния
предвиден размер, а именно в размер от 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Съдът счете, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се
въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на подсъдимия,
така и по отношение на останалите членове на обществото.
По отношение на гражданския иск:
По
делото се събраха достатъчно доказателства за претърпения от престъплението стрес
и унижение от страна на тъжителя. С оглед събраните по делото доказателства –
показанията на св.П.Х.и на св.Т. И.- говорещи красноречиво за състоянието на тъжителя
Б.Д. по време и след престъплението, извършено от подсъдимия, съдът прие за
установени и доказани нанесените морални вреди- които са в пряка
причинно-следствена връзка с извършеното от подсъдимия престъпление.
Видно
от събраните по делото доказателства, пострадалия видимо е променял
настроението си и е станал притеснен при получаване на поредните съобщения от
подсъдимия. Св.Х. дори заявява, че след тези съобщения тъжителя станал
по-нервен, по-неспокоен и не бил човека, който тя познавала. Така причинените
морални вреди в следствие на отправените множество обиди подлежат на репариране
от страна на признатия като виновен подсъдим.
По
отношението на дължимото обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди- причинени заради унижението и уронване на достойнството на
пострадалия чрез обидните отправени думи по негов адрес в негово присъствие,
съдът постанови подсъдимия да заплати сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпените от гореописаното престъпление
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от крайната
дата на увреждането- 20.05.2020г. до окончателното й изплащане.
Този
размер на обезщетението съдът отреди като адекватен и съответстващ на тежестта
на извършеното престъпление и претърпените от пострадалия неимуществени вреди,
вземайки предвид както продължителния период на извършването на престъплението,
през който пострадалия е изтърпявал негативните последици от обидите на
подсъдимия, така и характера на отправените обиди, въздействието им върху
пострадалия. В тази връзка отредения размер на обезщетението се явява съобразен
с тези обстоятелства и адекватен на нанесените неимуществени вреди.
След като призна подсъдимия за виновен и му наложи
наказание, съдът постанови подсъдимия И.Х. да заплати на тъжителя Б.Д.
направените по делото разноски- на основание чл.189 от НПК - сумата в размер на
400(четиристотин)лева- произтичаща от адвокатско възнаграждение (видно от
представения договор за правна защита и съдействие).
По отношение на разноските и дължимите
държавни такси по наказателното производство, Съдът постанови подс.И.Х. да
заплати в полза на държавата и сумата от 60 (шестдесет) лева - представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, която сума постанови
да бъде заплатена в полза на РС-Димитровград.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
