Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 12.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при секретаря Христинка Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 14483
по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „Л.“ ООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя К.М.Г.С., чрез пълномощника му адв.
А.К. срещу „Л.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, с която е
предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.327, ал.1 ТЗ за осъждане ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 5000 /пет хиляди евро/, част от вземане
в общ размер на 36475 евро, представляващо неизплатен остатък от продажна цена
по сключен между страните договор за покупко-продажба на движими вещи, ведно
със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На 14.11.2017г. управителя на ответното дружество влязъл в преговори с К.С., управител на ищцовото дружество, чиито основен предмет на дейност бил внос и търговия с кафе „Н.“ на българския пазар и в частност Варненска област.
На 14.11.2017г. ищеца изпратил по електронна поща оферта до ответника за сключване на сделка. Първоначалното предложение било за продажба на дружествени дялове от капитала на „Л.“ ООД и придобиването им от ответника. Към имейла бил приложен списък на активите, предмет на сделката, като било уточнено, че в цената на активите се включва и търговската конфиденциална информация, която ще бъде предоставена на купувача, съдържаща справка за съществуващата клиентска мрежа на „Л.“ ООД, както и допълнителни елементи от бъдещата сделка, като софтуерна складова програма, бланки на документите, ползвани в оборота на търговеца, уеб страница на кафе „Н.а“, договори с клиенти за доставка на кафе и търговски тайни, без които успешното реализиране на търговска дейност по дистрибуция на кафе би се явила силно затруднена. Предложената цена била в размер на 56475 евро за всички активи.
След осъществени преговори по вида на сделката и проведени многократно срещу между двете страни, било постигнато съгласие за реализиране на договореностите, като управителя на ответното дружество заявил, че е съгласен и желае прехвърлянето на вещите, описани в справката, собственост на „Л.“ ООД. Постигнато било съгласие, че продажната цена ще бъде в размер на 56475 евро, идентичен на предложения от ищеца в първоначалната оферта. Уговорено било плащането да се извърши на няколко вноски – първоначална вноска от 50% от цената и следващи две вноски в размер на 25 % от стойността на сделката. Насрещното съгласие на ответника по параметрите на сделката се перезюмирало с извършените от него конклудентни действия – предаване на сумата от 20000 евро на 28.02.2018г., представляваща част от общата договорена цена в размер на 56475 евро.
В изпълнение на уговореното, ответникът заплатил на ищеца част от първоначалната вноска от договорената цена, в размер на 20000 евро, като при установените между управителите на дружествата обичайно неформални отношения, сумата била предадена на продавача в брой. Сумата от 20000 евро била предадена на 28.02.2018г., при което на управителя на ответното дружество били предадени ключове от склада, в който се съхранявали вещите. Управителят на ответното дружество изнесъл вещите от склада на 28.02.2018г., след като получил ключовете от склада. Страните не фиксирали краен срок за заплащане на остатъка от задължението на купувача, поради което падежът настъпил на следващия ден след предаването на вещите съгласно чл.303а, ал.3 ТЗ.
При предаване на сумата, К.С. подписал документ със съдържание, изписано изцяло на български език, считайки, че подписва разписка за предадената от купувача сума. На по-късен етап, при получаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, Салвадор установил, че е подписал запис на заповед.
Ищецът поддържа, че в резултат на постигнато между страните съгласие, макар при частично плащане, на ответника било предоставено цялото техническо оборудване и материали на „Л.“ ООД – професионални машини за кафе, мелачки, рекламни материали, включително и наличната стока кафе и сродни продукти, намиращи се в склада на „Л.“ ООД.
К.С. се намирал в трудови правоотношения с чуждестранно дружество и се наложило да напусне пределите на Република България през м.март 2018г. за срок от 5 месеца. Доверявайки се на А.Л. (управител на ответното дружество), допуснал последният от началото на м.март 2018г. да се ползва от склада на „Л.“ ООД, служебния автомобил и офиса на дружеството, макар и при извършено само частично плащане на договорената между страните сума. На ответника била предоставена цялата писмена документация и информация за клиенти и доставчици, договорени били същите преференциални доставни цени на португалско кафе от португалския доставчик, като бил осигурен ексклузивен договор за продажба на кафе „Н.“ на територията на Република България между ответното дружество и португалския производител на кафе. А.Л. обявил на всички клиенти, с които до него момент „Л.“ ООД бил в търговски отношения, че е „новият собственик“, не само на кафе „Никола“ за България, а и на техническото оборудване, монтирано в обектите на клиентите. Осъществена била заявка за доставка на кафе от португалския производител чрез ответното дружество. Без разрешението на Карлос Салвадор, от офиса на „Л.“ ООД било демонтирано цялото офис оборудване, офис техника и вещите били преместени в наети от ответника офис и склад.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от от ответника, с който оспорва исковата претенция по основание и размер.
Оспорват се всички изложени в исковата молба твърдения за наличие на облигационни взаимоотношения между двете дружества и за дължимост на претендираните суми.
Ответното дружество не получавало от ищеца движими вещи, не договаряло твърдяната цена и не заплатило част от същата. Дори да се приемело обратното, то ищцовото дружество било в неизпълнение на задълженията си по твърдения договор, тъй като не предало на ответното описаните в исковата молба движими вещи.
На 28.02.2018г. А.А.Л. в лично качество предоставил на К.Г.С. също в лично качество сума в размер на 20000 евро, като във връзка с предоставената сума К.С. разписал запис на заповед с дата на издаване 28.02.2018г. и падеж 31.08.2018г. Записът на заповед бил издаден от К.С. в лично качество и го обвързвал в това качество, а не представляваното от него дружество.
Записът на заповед бил изготвен от адвокат С.Т.Н - Г.С., която била съпруга на К.С. След изготвяне на текста на записа на заповед С.Т.Н - Г.С изпратила по имейл същия на поемателя и на издателя на записа. В деня на подписване на записа на заповед Карлос Салвадор променил единствено размера на сумата, в съответствие с получената от него сума от 20000 евро. В евентуалност, записа на заповед следвало да се приеме като разписка за предоставена от А.А.Л. сума в заем на К.С., която подлежала на връщане от последния.
Страните по настоящия спор били различни правни субекти от дружествата, на които са управители и които дружества не се намирали в твърдените облигационни отношения.
За установяване дължимостта на парично задължение на К.С. за връщане на сумата в размер на 20000 евро на А.Л. било образувано гр.д.№ 5407/2019г. по описа на ВРС.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове.
В проведеното открито съдебно заседание ищцовото дружество поддържа исковата претенция, чрез законния си представител и проц. представител. Ответното дружество, редовно уведомено по реда на чл.50, ал.4 ГПК не изпраща представител.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба е
представена кореспонденция водена на английски език между управителите на двете
дружество по електронна поща, придружена с превод на български език /л.8-74 по
гр.д.№ 7721/2019г. на ВРС/.
В съобщение от 14.11.2017г.
е отправено предложение до А.Л. да закупи
складовата наличност на „Л.“ ООД или дяловете на дружеството, което било
създадено само заради дистрибуцията на Никола кафе при плащане 50% при
подписване на договора, 25% шест месеца след това и 25% след една година.
Съгласно
приложеният файл с описание на складовата наличност на „Л.“ ООД същата е на
стойност 56475 евро.
На 21.03.2018г.
управителят на ищцовото дружество е отправил до А.Л.
покана за прехвърляне на всички получени от него стоки на неговото дружество и
заплащането им на „Л.“ ООД. Поканата съдържа искане за заплащане на наем за
склад в размер на 300 лева, заплащане на сума от 30000 евро, като неплатена
част от обща сума в размер на 50000 евро, като и уреждане на други въпроси
свързани с продължаване на дейността по дистрибуция на кафе „Н.“ от ответното
дружество.
В отговор от
22.03.2018г. се съдържа признание за дължимостта на
сума от 30000 евро и готовността за подписване на споразумение/документ за
това.
На 15.05.2018г. е
изпратено съобщение от управителя на ответното дружество, с което заявява, че
не може да гарантира изплащането на 5000 евро до 30.07.2018г. и изпитва
затруднения в покриването на разходите си.
На 10.06.2018г. е
отправено искане до ответника да бъде съставен протокол с описание на
оборудването, което да бъде прехвърлено на дружеството с фактура, в отговор от
11.07.2018г. е изпратен списък с оборудването и искане да не се прехвърлят
колата и оборудването на ответното дружество.
На 21.09.2018г. е
изпратено съобщение с приложен проект на договор уреждащ отношенията между
страните във връзка с дистрибуцията на кафе „Н.“. Съобщението е подписано от А.Л.,
в качеството му на управител на „Л.“ ООД. В проекта за договор е посочено
плащане в размер на 20000 евро в брой, извършено на 28.02.2018г. срещу разписка
(Запис на заповед) и остатък в размер на 11900 евро платим до 30.09.2019г.
От съобщенията
разменени между страните след 02.10.2018г. се установява, че не могат да
постигнат съгласие за остатъка и начина на плащане от страна на ответника на проджната цена по сделката и започват преговори за връщане
на предаденото оборудване на ищцовото дружество.
За изясняване
фактическата страна на спора в полза на ищеца са допуснати гласни
доказателства, посредством разпит на водените от него свидетели С.Т.Г. и Т.К.Н..
С.Г. твърди, че
познава К.С. от м. март 2014г. и са се запознали по повод предлагано от ищцовото дружество „Л.“ ООД кафе. Свидетелката работела
като салонен управител в хотел „М.“. През 2018г. К.С. представил на
свидетелката А.Л. като човека, който поема бизнеса му за хотел „М.“ и той ще
отговаря за поръчки и поддръжка на машините. След това А.Л. идвал да поддържа
машините. След като през 2018г. сменили кафето, свидетелката се обадила на Л.,
че прекъсват сътрудничеството си и той дошъл и взел машините от обекта:
професионална кафемашина, кафемелачка и омекотител за вода.
Свидетелят Н.,
баща на съпругата на управителя на ищцовото
дружество, твърди, че ищцовото дружество
осъществявало дейност по внос на португалско кафе за България. Основно във
Варна имало разкрити клиенти от няколко години. Свидетелят изпълнявал
длъжността „управител и началник склад“, а складът бил в с.С. Там се получавали
пратките с кафе, кафе-продукти, рекламни материали, кафе-машини в комплект с
кафемелачки и търговските представители идвали от склада, вземали продуктите и
ги разнасяли на клиентите. К.С. развивал бизнеса чрез дружеството „Л.“ ООД.
Салвадор решил да се откаже от бизнеса си и представил на свидетеля А.Л., като
едно момче, което е готово да поеме вече разработения бизнес. А. бил заедно със
съпругата си и началото били много
добронамерени и навити. Сделката била сключена между „Л.“ ООД и фирмата на А. Л..
В семейни разговори свидетелят разбрал, че цената е около 56 хиляди евро или
малко повече. Трябвало да има авансово плащане на 50% от цената при предаване
на машините. Машините, които били по обекти си останали там, а К.С. запознал А.Л.
с адресите и собствениците на кафета, с които работи. Останалите на склад около
15-16 кафе-машини в комплект с кафемелачки и четири вида мляно
кафе били предоставени на ответника, като му бил даден ключ от склада, в който
се намират за да може А.Л. с личния си автомобил да ги изнесе. В началото
всичко вървяло гладко, докато един ден свидетелят не засякъл А. да изнася и
куфари с инструменти и да разглобява част от шкафовете. Тогава свидетелят казал
на К.С., че този чове (А. Л.) не му харесва. Машините
били предадени на А. на 28.02.2018г.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Съгласно приетия доклад по делото, за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно главно доказване: сключването на неформален договор между „Л.“ ООД и „Л.“ ООД за покупко-продажба на движими вещи на 28.02.2018г., включително постигането на съгласие по отношение предмета на договора, продажната цена на вещите и срока и начина за заплащане на същата, предаването на вещите, предмет на договора на управителя на ответното дружество, както и настъпването на падежа на задължението за заплащане на остатъка от договорената между страните продажна цена.
В тежест на ответника бе възложено да докаже твърденията си за сключването на договор за заем между А.Л. и К.С., в лично качество и за двамата за сумата от 20000 евро, както и подписаният на 28.02.2018г. запис на заповед с издател К.С. да е изготвен от неговата съпруга С.Н. – Г.С.
От представената кореспонденция между страните може да се приеме за доказано, че между дружествата „Л.“ ООД и „Л.“ ООД е постигнато съгласие за сключване на договор за покупко-продажба на движими вещи описани в приложение за сума в размер на 50000 евро, от които 20000 евро платени в брой на 28.02.2018г. срещу подписване на разписка (запис на заповед) и плащане на остатъка на две допълнителни вноски в рамките на една година. В съобщение по електронна поща от 22.03.2018г. от управителя на ответното дружество се съдържа изрично признание, че е договорена цена в размер на 50000 евро, цената не е заплатена изцяло, а движимите вещи, предмет на договора са предадени на ответника при констатирани недостатъци на част от вещите и липси на някои от описаните в приложението машини /л.23-27/.
В предложен от представляващия ответното дружество проект на договор между дружествата е направено признание за предаването на сумата от 20000 евро в брой от А.Л. на К.С. на 28.02.2018г. срещу разписка за пари в брой (Запис на заповед), което потвърждава тезата на ищеца за основанието, на което е получил сумата и опровергава твърденията на ответника, че сумата е предоставена като личен заем между управителите на дружествата /л.56-62/.
Изявленията, изходящи от А.Л. са правени от него, в качеството му на управител и представляващ „Л.“ ООД, видно съдържанието на част от тези съобщения. Допълнително доказателство за наличието на преговори и постигнато съгласие за продажба на движими вещи по списък между дружествата е и предложения от ответника проект на договор. Посочения проект на договор и изявленията на управителя на ответното дружество са в насока към изменение на вече постигнатото между страните съгласие по същественото съдържание на договора между тях – искания за отлагане на плащания, за намаляване на плащания и др. и също потвърждават, че вече е било постигнато съгласие между страните при предаване на сумата от 20000 евро на 28.02.2018г.
Доказателство за сключването на договора между страните и изпълнение на задължението на ищцовото дружество да предаде на ответното движимите вещи, предмет на договора са както кореспонденцията между страните, съдържаща признания за неизгодни за ответника факти, така също и показанията на разпитаните по делото свидетели. Свидетелите посочват начина, по който е извършено предаването на вещите, предмет на договора на ответника – с уведомяването на клиенти на „Л.“ ООД, че намиращите се при тях кафе-машини, кафемелачки и омекотители на вода ще бъдат поддържани от управителя на ответното дружество, който и ще получи машините при прекратяване на отношенията по дистрибуция на кафе и предаване на ключ от склада, в който са съхранявани останалите вещи на управителя на ответното дружество.
Исковата претенция е предявена частично за сумата от 5000 евро, като част от неизплатена цена в размер на 36475 евро. По съображенията изложени по-горе съдът намира за доказано, че между страните е сключен твърдения устен договор за покупко-продажба на движими вещи за сумата от 50000 евро (по-нисък размер от твърдения в исковата молба), като част от цената в размер на 20000 евро е платена от отвентика на 28.02.2018г. при сключване на договора, а останалата част е неплатена към момента. Съгласно уговорките между страните сумата от 30000 евро е била платима в срок от една година от сключването на договора, поради което към момента е настъпил падежа на вземането. В този смисъл исковата претенция за сумата от 5000 евро се явява доказана по основание и по размер и следва да бъде уважена изцяло.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и доказано сторени разноски – 396.35 лева заплатена държавна такса. Разноски в посочения размер следва да се възложат в тежест на ответника..
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и
адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Л.“ ООД, с ЕИК **** и седалище и адрес
на управление *** сумата от 5000 /пет хиляди евро/, част от вземане в общ
размер на 36475 евро, представляващо неизплатен остатък от продажна цена по
сключен между страните договор за покупко-продажба на движими вещи, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Л.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Л.“ ООД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление *** сумата от 396.35 лв. /триста деветдесет и шест лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: