Р Е Ш Е Н И Е № І- 154
град Бургас
, 22.11. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
............двадесети ноември …..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.
Марина Мавродиева
при секретаря А. Цветанова като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1527 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Профи кредит България“ЕООД,със седалище – гр. София –ищец по гр.д. № 339 /2018 год. по описа на Царевския районен съд против допълнително решение № 74/31.07.2019 год. постановено по същото дело ,неразделна част от решение № 10/01.02.0219 г. в частта ,с която е отхвърлено искането на въззивника-ищец за присъждане на разноски в исковото производство.
Въззивникът
изразяват недоволство от решението , като
считат същото за неправилно и
необосновано .
Сочи
се ,че разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК е
неприложима в настоящото производство ,доколкото на „Профи кредит България“ЕООД е указано да заведе установителен иск на осн.чл. 422 от ГПК срещу ответника по издадената
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 147/2018 г. на ЦРС,тъй като длъжникът не е
намерен за връчване на документите .След предявяване на установителния иск на
длъжника е назначен особен представител ,който е подал отговор на исковата
молба ,като е признал исковата претенция.В случая обаче въпреки ,че длъжникът признава вземането на
ищеца ,е дал повод за завеждане на делото
с неизпълнението си по договора за потребителски кредит и
преустановяване на плащането по него .С признаване на вземането длъжникът не
заличава обстоятелството ,че е недобросъвестен
платец и е отказал доброволно погасяване на задължението си ,което е принудило
ищецът да търси вземането си по съдебен ред .Затова са и направени разноски по
делото ,които се дължат на ищеца и се
моли осъждането на ответника да ги заплати
на осн.чл. 78 ал. 1 ГПК .
Моли
се за отмяна на допълнителното решение в
атакуваната част и уважаването на искането за присъждане на разноски в исковото
производство .Не сочат нови
доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият ответник не е
подал писмен отговор по чл. 263 от ГПК
чрез особения си представител .
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Производството
по делото е било образувано по иск на „Профи Кредит България „ЕООД срещу П.М.Г. от гр. *** с правно основание
чл. 422 от ГПК за установяване по
отношение на ответника ,че дължи на ищеца сумата от 1116,44 лв. –неизплатено
парично задължение по договор за потребителски кредит от 2015 година ,ведно със законната
лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата
,за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение №
83/11.04.2018 г. по ч.гр.д. № 147/2018 г. по описа на ЦРС .
С
влязлото в сила решение № 10/01.02.2019 г. претенцията е уважена ,като съдът е
приел за установено ,че ответникът дължи сочените суми на ищеца ,като
същевременно е осъден да заплати на
ищеца и сумата от 175 лв. – направените от последния разноски в заповедното
производство .
С
допълнително решение № 74/31.07.2019 г.
по същото дело съдът на осн.чл. 247 ал. 1 от ГПК е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в решението от 01.02.2019 г. и е
отхвърлил искането на „Профи Кредит България „ЕООД за присъждане на направените разноски в
исковото производство по чл. 422 от ГПК .Именно това допълнително решение е
предмет на обжалване пред настоящата инстанция-в частта ,с която е отхвърлено
искането за присъждане на разноски в исковото производство .
За
да отхвърли искането за разноски в исковото производство първоинстанционният съд е приел ,че в случая
е налице хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК –тъй като ответникът е признал иска .
Решението
е неправилно .
Предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са
посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ищецът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и
следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на
разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато
неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е
условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността за разноски, защото
липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Смисълът на въведената в чл. 78, ал. 2 ГПК
кумулативност на предпоставките за освобождаване от отговорността за разноски е
да бъде облекчен ответника от такива, които ищецът би могъл да спести,
съобразявайки се с демонстрирано от ответника предходно на завеждането на иска
поведение, предполагащо признаването му, но във всички случаи - когато правният
резултат от иска, предоставен в защита на изправната страна, е постижим и
извънсъдебно, какъвто не е случаят при предявен
иск по реда на чл.422 от ГПК .
Предмет
на делото по установителния иск е съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на вещ
- чл. 410, ал. 1 ГПК. Вземането на кредитора съответства на задължението, което
длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл. 412, т. 6 ГПК.
Разноските в заповедното производство представляват
последица от уважаване на заявлението и са изрично разграничени от задължението
на длъжника в съдържанието на заповедта за изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. В
исковия процес разпределението на отговорността за разноски няма характер на
самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва във формиране
размера на цената на иска.С други думи -предмет на делото
по установителния иск е вземането, основано на представения документ -
извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от
договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните
при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането е изискуемо в заявения размер
и е възникнало на предявеното основание.В случая длъжникът е преустановил плащането по
процесния договор за кредит и изпаднал в
забава ,поради което вземането на ищеца
е обявено за предсрочно изискуемо .След издаването на заповед за изпълнение 6на
осн.чл. 47 ал. 5 вр.чл. 415 ал. 1 вр.чл. 422 ал. 1 от ГПК на кредитора-заявител е указано да предяви
установителен иск за установяване на вземането си срещу ответника /тъй като
длъжникът не е намерен на посочения адрес /.Предявяването на установителен иск
по чл. 422 от ГПК по указание на
съда е предизвикано от недобросъвестното
поведение на ответника ,който е преустановил плащането по договора за кредит .С
признанието на иска той не заличава
обствоятелството ,че е бил недобросъвестен
и е отказал доброволно заплащане на задължеието си , а и ищецът не е
имал друга възможност –доколкото непредявяване на иска в срок би довело до обезсилване на издадената
заповед за изпълнение .. В основата на този иск стои неизпълнението на
договора, поради което следва да се приеме, че именно поведението на длъжника е
станало причина за предявяване на иска. С оглед на изложеното изводите на районния съд в обжалваното решение са неправилни ,поради което
същото следва да бъде отменено и
ответникът – осъден да заплати направените
в исковото производство разноски по делото .Предвид приложения списък на
разноските и доказателствата за тях пред първаната инстанция ищецът е направил разноски в размер на 633,16 лв...,в какъвто размер следва да бъде уважена претенцията .
Мотивиран от горното Бургаският окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
допълнително решение № 74/31.07.2019 г. към решение № 10/01.02.2019 г.
постановено по гр.д. № 339/2018 г. по описа на Царевския районен съд В
ЧАСТТА с коята е отхвърлено искането на „Профи Кредит България
„ЕООД за присъждане на разноски в исковото производство и вместо него ПОСТАНОВИ :
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 10/01.02.2019 г.постановено по гр.д. № 339/2018 г. по описа на
Царевския районен съд,като на стр. 2 на решението вместо „ОТХВЪРЛЯ искането на
„Профи Кредит България „ЕООД за присъждане на разноски в исковото
производство“ ДА СЕ ЧЕТЕ :“ОСЪЖДА П.М.Г.
,ЕГН ********** от гр.*** да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ „ЕООД , ЕИК *********,със седалище – гр.
София ,бул.“България „ № 49 , чл. 53 Е,вх. В ,чрез пълномощника
си – юрк.Радина Иванова сумата
633,16/шестотин тридесет и три лв. и 16 ст./лева – разноски по делото по
исковото производство пред районния съд „.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.