№ 91
гр. Варна , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Х.
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20203100502876 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на П. Л. П., чрез пълномощник адв.
П.Х. срещу решение № 3706/05.07.2020г., постановено по гр.дело № 15009/2019г. по описа
на ВРС, с което са отхвърлени като неоснователни, предявените от него срещу „**********“
ЕАД, гр.С. обективно съединени искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр., чл.344,
ал.1,т.1, т.2 е т.3 КТ, вр. чл.225, ал.1 КТ и чл.71, ал.1,т.3 ЗЗДискр. За приемане за установено,
че по отношение на въззивника в периода 16.07.2019г. – 22.08.2019г. е осъществена
дискриминация от работодателя по признака лично положение и увреждане; за признаване
за незаконно на уволнението, извършено със заповед № ЛС-392/19.08.2019г. на
изпълнителния директор на „**********“ЕАД и отмяна на уволнението; за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да му заплати
2800лв., представляващи обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, както и 1000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху всяко едно от обезщетенията, считано от датата на исковата
молба-24.09.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и ищецът е осъден
да заплати на ответника разноски в размер на 800лв., на основание чл.78, ал..3 ГПК.
Жалбоподателят счита решението за неправилно, необосновано и постановено в
противоречие на закона. Твърди, че съдът не е дал обоснован и почиващ на закона отговор
на заявените с исковата молба претенции за установяване на дискриминационно отношение
и тормоз по отношение на жалбоподателя от страна на работодателя. Излага, че съдът не е
1
обсъдил доказателствата по делото, от които се установява, че е налице неравно третиране
на жалбоподателя, проявено чрез момента и начина на извършване на уволнението, което е
прикрито с формално законова процедура. Посочва, че израз на неравното третиране и е
тормозът, предхождащ уволнението, целящ служителят да прекрати ползването на отпуск по
болест, въз основа на признака „лично положение“. Излага, че правото на труд е част от
признака „лично положение“, по чл.4, ал.1 КТ, включително и правото на отпуск,
регламентирано в чл.162 КТ, поради което и всеки коментар или съмнение, което не е
подкрепено с убедителни доказателства, в основателността на ползването на този отпуск е
нарушение на правото на работника. Твърди, че въззивникът е бил притискан да напусне с
три основания за уволнение, като след връчването на предизвестие на 22.07.2019г. и след
като работодателят е бил наясно с тежестта на заболяването в дома му са изискани писмени
обяснения за неявяването на работа. Жалбоподателят счита, че с осуетяването на явяването
му на ТЕЛК комисия, след като е бил уведомен за тази необходимост, с организирането на
съставяне на констативни протоколи за неявяване на работа, посещения в дома на
жалбоподателя и процедура по дисциплинарно уволнение, работодателят е осъществил
тормоз и дискриминационно поведение спрямо него. Жалбоподателят добросъвестно,
своевременно и надлежно е уведомил работодателя за здравословното си състояние и
провежданото лечение, като е представил съответните документи и е ползвал
законосъобразно отпуск по болест, както и за процедурата пред ТЕЛК, с отправяне на
искане за издаване на производствена характеристика. Счита също, че от събраните по
делото доказателства се установява, че уволнението не е извършено със зачитане на правото
му да ползва отпуск по болест, нито е взето предвид тежкото му здравословно състояние, а с
унижаващо отношение, именно защото е упражнил правото си на отпуск по болест. В тази
връзка настоява, че извършеното уволнение е незаконно, като извършено при условията на
дискриминация. В заключение моли да се отмени обжалваното решение, като се постанови
друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят разноските по делото.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „**********“ ЕАД е депозирала отговор на
жалбата, с който оспорва същата като неоснователна. Излага доводи в подкрепа на
правилността и законосъобразността на обжалваното решение.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което е допустима.
В обхвата нта проверката по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение правилността на решението, съдът намира следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно съединени искове от
П. Л. П. срещу „**********“ ЕАД: с правно сснование чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр за приемане
2
за установено, че ищецът е дискриминиран от ответното дружество по признаци „лично
положение“ и „увреждане“, чрез оказване на натиск за напускане на работа, изискване на
обяснения за неявяване на работа при законно право на отпуск, грубо отношение и
уволнение поради заболяванена ищеца; с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.
чл.225 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършеното със заповед №
ЛС-392/19.08.2019г. на изпълнителния директор на „****“ЕАД, за възстановяване на ищеца
на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на дружеството да му заплати
2800лв., представляващи обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода
22.08.2019г. – 06.01.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба; иск с
правно основание чл.71, ал.1,т.3 ЗЗДискр за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на достойнството,
унижение, обида, притеснения за бъдещето в размер на 1000лв., ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът е изложил твърдения, че въз основа на трудов договор № 534/28.07.2011г. е
работил в ответното дружество и е заемал длъжност „охранител“. Със заповед № ЛС-
392/19.08.2019г. работодателят е прекратил правоотношението на основание чл.328, ал.1,
т.10б КТ. Твърди, че уволнението е дискриминационно и незаконосъобразно, тъй като
повечето работници, наети на същата длъжност били с придобито право на пенсия и
уволнението формално било оформено на посоченото основание, но в действителност е
проява на неравно третиране и осъществена дискриминация по признак „лично положение и
увреждане“. Излага, че през м. ноември 2018г. е претърпял операция и е открито заболяване
– карцином, довело до временната му неработоспособност за дълъг период. На 14.05.2019г.
претърпял втора операция и му предстояла още една, поради което ползвал отпуск по
болест, за което уведомил работодателя и представил болнични листове. Прекия
ръководител на ищеца започнал да упражнява натиск и тормоз да прекрати ползването на
болничен и да напусне работа. След изтичане на отпуска, разрешен от ЛКК, следвало да се
яви на ТЕЛК за удължаването му, но комисията била в отпуск, за което той уведомил
работодателря и поискал да му бъде издадена производсктвена характеристика, необходима
за представяне пред ТЕЛК. Такава не била издадена преди насрочената дата за явяване пред
ТЕЛК, а е връчена едва на 22.07.2019г., ведно с предизвестие за прекратяване на трудовия
договор. Ищецът отказал да подпише предизвестието, като в отговор на настояването му да
се изчака решението на ТЕЛК, с писмо то 29.07.2019г., работодателят поискал да даде
обяснения за причините, поради които не се е явил на работа в периода от 16.– 23.07.2019г.
по график, какъвто ищецът твърди, че не е изготвен и не му е съобщен. Счита, че
отношението на работодателя, изискването на обяснения за неявяване на работа в период на
законно разрешен отпуск, забавянето на издаване на документ за явяване пред ТЕЛК и
връчване на предизвестие при посещение в дома на ищеца е израз на пряка дискриминация
по отношение на него и единствената причина за уволнението е била заболяването му.
Ответната страна е оспорила исковете с твърдения, че след като е бил информиран
при връщане на работа след ползван отпуск по болест през 2018г., за предстояши
3
съкращения в дружеството, ищецът започнал да ползва често болнични. В този период
ищецът не се е срещал и не е разговарял, нито е отправял каквито и да е искания към
директора на дружеството или преките си ръководители, поради което и се оспорват
твърденията изложени в исковата молба за упражнен натиск или тормоз и
дискриминационно отношение. Твърди, че през 2019г. за гр.Варна и региона са уволнени 23
служители, без оглед на здравословното им състояние или други обстоятелства, свързани с
личното им положение. Ищецът е получил разбиране от страна на работодателя по повод на
неговото заболяване, като изискването на писмени обяснения за неявяване на работа в
периода 16.07.2019г.-23.07.2019г., се е наложило поради непредставяне на болничен лист
или друг документ освобождаващ работника от задължението му да се яви на работа.
Поддържа се, че прекратяването на ТПО е извършено на основание чл.328, т.10б КТ е
законосъобразно, като работодателят не е търсил други причини за уволнението на ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата и възраженията на страните, събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че към момента на уволнението ищецът и ответникът са били
страни по валиден трудов договор, по силата на който П. Л. П. е заемала длъжността
„охранител” в „****“ЕАДобщина А..
Не е спорно също, че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 01.05.1999г., както и, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.328,ал.1,т.10б КТ е връчена на ищеца на 23.08.2019г.
Посочените обстоятелства се подкрепят и от приложените по делото документи, съдържащи
се в трудовото досие.
По делото са представени: епикриза от 13.05.2018г. от МБАЛ “Еврохоспитал“ООД,
билнични листи, от които е видно, че на 08.11.2018г. ищецът е постъпил в лечебното
заведение, извършена му е операция и е изписан на 13.11.2018г., издаден е болничен лист за
периода 08.11.2018г.-13.12.2018г., същият е продължен до 02.01., с болничен лист от
13.012.2018г.
Представени са: болнични листове, издадени от МЦ „Младост Варна“ООД за
ползване на отпуск поради временна неработоспособност в периода 17.01.2019г.-
26.04.2019г. с диагноза –„илеус-неоточнен“; болнични листове, издадени от СБАЛОЗ“Д-р
Марко Антонов Марков-Варна“ЕООД за временна неработоспособност за периода
30.04.2019г.-02.06.2019г. с диагноза „възходяща част /асценденс/ на колона“; епикриза от
22.05.2019г., издадена от СБАЛОЗ“Д-р Марко Антонов Марков-Варна“ЕООД, от която е
видно, че ищецът е бил хоспитализиран в периода 13.05.2019г.-22.05.2019г. с диагноза
„умерено диференциран аденокарцином на дебело черво“, направена му е операция и е
изписан с препоръки за ограничение на физически натоварвания.; издаден е и болничен лист
за периода 13.05.2019г.-21.06.2019г., продължен с нов болничен лист, издаден от
4
ДКЦ“Св.Иван Рилски“ЕООД.
Видно от писмо вх.№ 3735/09.07.2019г- на РЗИ Варна и писмо от МБАЛ“Света
Ана“АД, на 09.07.2019г. ищецът се е явил в РЗИ Варна като му е насрочена дата за явяване
на ТЕЛК на 18.07.2019г./коригирана на 09.09.2019г. В писмото са посочени документите,
които следва да бъдат представени пред комисията, вкл. И производствена характеристика,
попълнена от „личен състав“ от предприятието, в което подлежащото на освидетелстване
лице работи.
По делото е представена изготвената на 17.07.2019г. от ответното дружество трудова
характеристика, без отбелязване за датата на връчване на ищеца.
С предизвестие изх.№ ЧР-1518/19.07.2019г. ответното дружество е уведомило ищеца,
че след изтичане на 30 дневен срок от предизвестието, трудовото му правоотношение ще
бъда прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ. По делото са представени две копия от
предизвестието, като на това, представено от ищеца е посочена дата на връчване -
22.07.2019г., а в копието, представено то дружеството е отбелязано, че на 22.07.2019г.,
Петко Петков е отказал да получи предизвестието, удостоверено с подписи на двама
свидетели.
Представени са: предизвестие от 15.01.2019г., за което няма данни да е връчено на ищеца;
предложение от регионалния мениджър на РО Варна до изпълнителния директор на
дружеството за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.325,
ал.1, т.1 КТ/по взаимно съгласие/; констативни протоколи от 16.07.2019г., 17.07.2019г.,
18.07.2019г., 19.07.2019г., 22.07.2019г, 23.07.2019г., за неявяването на ищеца на работа на
посочените дати; докладна записка с вх.№ ЧР-1539/24.07.2019г. от регионалния мениджър
на Регионален офис Варна до изпълнителния директор на дружеството, в която е посочено,
че поради промени в числения състав на физическата охрана на 15.01.2019г. е изготвено
предизвестие до Петко Петков за прекратяване на трудовото му правоотношение, което не е
връчено поради ползването на отпуск за временна неработоспособност, считано от
17.01.2019г. В записката е посочено, че в продължение на 6 месеца служителят е представял
болнични листове, като при представяне на последния е уведомил старши охранителя в
регионалния офис, че ще продължава домашното си лечение и ще търси друг начин за
удължаване на периода за ползване н отпуск. Отпускът е изтекъл на 15.07.2019г., както и 6
месечния срок за ползване на такъв отпуск. На същата дата старши охранителят се е свързал
по телефон с ищеца, който го уведомил, че е подал заявление до ТЕЛК за издаване на
експертно решение и продължаване на отпуска му по болест и е поискал издаване на
производствена характеристика. В докладната заповед е направено предложение за
дисциплинарно уволнение на ищеца поради неявяването му на работа в периода
16.07.2019г.-22.07.2019г.
На 29.07.2019г. работодателят е изпратил писмо до ищеца с искане за представяне на
5
обяснения за неявяване на работа в периода 16.07.2019г.-23.07.2019г. В отговор на писмото
получено от ищеца на 06.08.2019г., той е обяснил, че е претърпял операция, след която се е
наложило продължително лечение, за което е представил болничен лист, но за издаването на
следващ е необходимо да се яви на ТЕЛК, където да представи производствена
характеристика. Такава му е била издадена и връчена от работодателя на 22.07.2019г.,
заедно с прекратяване на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение;
уведомява работодателя, че очаква да му бъде определена дата за явяване на ТЕЛК и не е
нарушил трудовата дисциплина, тъй като неявяването му на работа е по независещи от него
причини, известни на прекия му ръководител.
По делото е приложено експертно решение от 09.09.2019г., на първи състав на ТЕЛК
към МБАЛ“Света Ана-Варна“АД, от което се установява, че ищецът се е явил пред комисия
на 09.09.2019г. и е определена 96% трайно намалена работоспособност, считано от
22.08.2019г. за срок от две години. В решението е посочено, че лицето е било временно
неработоспособно до 15.07.2019г. и ЛКК следва да уреди пропуските във временната му
неработоспособност до 21.08.2019г.. Прегледът пред ТЕЛК е насрочен за 09.09.2019г. и е
забавен поради редовен годишен отпуск на комисията.
Представен е болничен лист на ищеца за времето от 16.07.2019г.-21.08.2019г.,
издаден на 12.09.2019г.
По делото се представени медицински документи, от които се установява, че в
периода 08.10.2019г.-15.10.2019г. ищецът е бил хоспитализиран, а на 08.11.2019г. му е
извършена операция.
От представения трудов договор №1053/06.01.2020г. се установява, че ищецът е започнал
работа като охранител.
От представените от ответника писмени доказателства се установява, че на
01.07.2019г. са отправени предизвестия за прекратяване на трудовите правоотношения на
основание чл.328, ал.1, т.10б КТ до 15 служители на длъжност „охранител“ в Регионален
офис Варна във връзка с решение на УС на „Банка ДСК“ за оптимизиране на броя на
физическата охрана; прекратени са трудовите правоотношения на 22 служители в периода
от 14.01.2019г.-19.06.2019г.
От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че 85% от служителите на
ответното дружество са с придобито право на пенсия. В периода 01.01.2018г.-31.12.2018г. са
назначени 18 нови служители на длъжност „охранител“ с придобито право на пенсия, а в
периода 01.01.2019г.-31.10.2019г. от 19 такива служители. През 2018г. са прекратени
трудовите правоотношения на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ на 22 служители на
длъжност „охранител“, а през 2019г. – на 171 служители, от които132-ма през м. юли 2019г.
и 2-ма през м. август 2019г.; вещото лице е определило размера на обезщетението по чл.225,
ал.1 КТ за период от 6 месеца в размер на 3619,20лв.
6
От показанията на разпитания пред първоинстонционния съд свидетел Илко Марев-
регионален мениджър в ответното дружество се установява че свидетелят е бил уведомен за
здравословното състояние на ищеца, от представените болнични листове. След
претърпяната в края на 2018г. операция, ищецът се върнал на работа и заявил, че ще
продължи да работи и се чувства добре. Прекия ръководител на ищеца го уведомил, че
трудовото му правоотношение ще бъде прекратено и, че предстоят уволнения на други
служители. След този разговор, ищецът започнал да излиза в отпуск по болест и представял
болнични листи, които са съобразявани при изготвяне на графиците. След изтичане на срока
на болничните, ищецът не се явил на работа в продължение на три или пет дни, за което са
изискани обяснения. Свидетелят лично е отправил писмено предложение до изпълнителния
директор за дисциплинарно уволнение на ищеца. В началото на м.август 2019г. голяма част
от охранителния състав бил уволнен поради намаляване на физическата охрана в офисите
на банката. Свидетелят е изготвял няколко предложения за освобождаването на ищеца от
работа, като е бил уведомен от старши охранителя, че ищеца вероятно ще се яви на ТЕЛК,
но не е бил представен документ за продължаване на болничния.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За да се явява основателен иска по чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. Следва да бъде
установено наличие на действия или бездействия от страна на ответника, съставляващи
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 или 3, вр. чл.4, ал.1, както и на ал.5 от същия закон.
Забранена е всяка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, принадлежност към вяра, религия и други признаци, между които и лично
положение и увреждане. Никой не може да бъде дискриминиран на такава основа.
Дискриминацията има две проявления – пряка и непряка, съгласно дефиницията в чл.4, ал.2
и ал.3 ЗЗДискр.
При пряката дискриминация осъществяването й е в резултат на по-неблагоприятно
третиране на едно лице, от колкото друго лице при сравними сходни обстоятелства.
Установяването на неблагоприятното третиране се извършва посредством сравнение.
Необходимо е да се сравнят два различни правни субекта при едно и също поведение на
друг правен субект, за да се установи дали е налице по-неблагоприятно третиране на единия
от тях, но само въз основа на критерий, нарочно формулиран в ЗЗДискр., друг закон или
международен договор.
Непряката дискриминация е поставяне на едно лице в по-неблагоприятно положение
на основание своята принадлежност към пол, раса и други, сред които и „лично положение“
и „увреждане“, в сравнение с други лица, чрез привидно неутрална разпоредба, критерии,
практика, освен ако теса обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за целта
са подходящи и необходими.
7
Съгласно чл.5 от ЗЗДискр., тормозът, дефиниран в §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр., като
всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически,
словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване на достойнството на
лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда, също се смята за
дискриминация. Въззивникът твърди, че е бил пряко и непряко дискриминиран въз основа
на личното си положение и заболяването си, както и, че е бил подложен на тормоз въз
основа на тези признаци.
При доказателствена тежестт е за ищеца-въззивник, същият не е установил, че
предвид личното му положение и увреждането в резултат на претърпяни операции и
заболяване, преднамерено работодателят е прекратил трудовото му правоотношение с
процесната заповед, както и, че го е подложил на тормоз за предприемане на действия за
прекратяване на договора по съгласие между страните и връчване на предизвестия и покани
за даване на обяснения, както и, че е забавил издаването и връчване на документи, които са
били необходими за представяне пред ТЕЛК. От своя страна работодателят е представил
доказателства, от които се установява, че предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1,т.10б КТ. От гласните доказателства по
делото се установява, че предизвестието е изготвено по посочената в него причина-
намаляване броя на физическата охрана на територията обслужвана от Регионален офис
Варна, за което ищецът е бил информиран от прекия си ръководител още при връщането му
на работа в края на 2018г. Гласните доказателства кореспондират и със заключението на
ССЕ, от което се установява, че в периода 2018г.-2019г. е извършено прекратяване на
трудовите правоотношения на голям брой служители 8общо 193-ма/. Безспорно е, че
предизвестието не е връчено на ищеца, но съставянето му сочи на действителното
намерение на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение на ищеца
на обективно оправдан критерий, още в периода преди служителят да бъде диагностициран
с онкологично заболяване и да стане известна необходимостта от дългосрочното му
отсъствие от работа.
Не се установява и осъществяването на твърдяната непряка дискриминация спрямо
ищеца, чрез несвоевременно издаване на необходима за явяването му пред комисия на ТЕЛК
производствена характеристика и връчване на предизвестие за уволнение, заедно с
посочения документ. От представените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност в периода
17.01.2019г.-15.07.2019г., като е представял болнични листи и за продължаването на
последния болничен лист е следвало да се яви на комисия пред ТЕЛК на 18.07.2019г. Датата
на явяване в последствие е отсрочена за 09.09.2019г., поради ползване на отпуск от
комисията. Съгласно разпоредбата на чл.128а КТ работодателят е длъжен по писмено
искане от работника или служителя да издаде и му предостави необходимите документи,
удостоверяващи факти свързани с ТПО, в 14 дневен срок от искането. Ищецът е отправил
искането си по телефон, като от ангажираните доказателства не се установява точната дата
8
на отправеното искане. Предвид полученото от ищеца уведомление за явяването му, най-
ранната възможна дата за отправяне на такова искане от страна на ищеца е 09.07.23019г.
Характеристиката е издадена от работодателя на 17.07.2019г., т. е. в срок от 5 работни дни
от поискването, който е разумен и е в рамките на законоустановения 14 дневен срок.
Предвид посочените обстоятелства, не може да се приеме, че ответникът е извършил
действия, с които е отказал или не е оказал на ищеца необходимото съдействие за
снабдяване с документи, необходими за представяне пред ТЕЛК, като по този начин е
предизвикал отлагане на преглед от ТЕЛК. Обстоятелството, че насроченото заседание на
комисията е отложено, поради ползване на отпуск от членовете й не може да ангажира
отговорност и да се вмени във вина на работодателя.
Предвид установеното намерение за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца
в периода от м. януари 2019г., връчването на предизвестието за прекратяване на
правоотношението на 19.07.2019г. също не може да обоснове извод за дискриминация
спрямо ищеца, предвид предходното намерение на работодателя да го уволни на соченото в
предизвестието основание по чл.328 КТ и поради обективни причини, за които ищецът е бил
уведомен повече от половин година преди получаване на предизвестието.
По делото не са ангажирани доказателства, че след изтичане на последният
представен болничен лист на 15.07.2019г., ищецът е представил последващ такъв или е
уведомил работодателя за издаден такъв в срока по чл.9, ал.2 от Наредбата за медицинската
експертиза. Безспорно е също, че ищецът не се е явил на работа след изтичането на
болничния лист в периода 16.07.-23.072019г., поради което за работодателят е било налице
основание за започване на процедура по налагане на дисциплинарно наказание. Предвид
обстоятелствата, че към момента на изискване на писмени обяснения, на ищеца вече е било
връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с посочено в него
основание, то не може да се приеме, че с тези си действия работодателят е извършил
„тормоз“ по смисъла на §1 от ДР на ЗЗДискр. Освен това не може да бъдат преценени като
акт на дискриминация, действията на дисциплинарнонаказващ орган и на прекия трудов
ръководител на ищеца по отношение спазване на трудова дисциплина и явяване на работа
на служителите и отправяне на предложения за налагане на наказания за констатирани
нарушения. Констатираното неявяване на работа от страна на ищеца в продължение на 5
работни дни очевидно е дало основание на работодателя да поиска обяснения от ищеца за
неявяването му на работа.
Не се установява и като факт, който може да бъде ценен като акт на дискриминация
по признак лично положение или увреждане и това, че работодателят е имал
предположение или убеждение за злоупотреба от страна на ищеца с издадените болнични
листи.
Предвид изложеното и с оглед установеното от ССЕ уволнение и на значителен брой
служители при ответното дружество на същото основание, на което е прекратено и
9
трудовото правоотношение на ищеца, следва да се приеме, че не е нарушен принципът на
равно третиране.
След като твърденията за факти, които могат да бъдат възприети като акт на
дискриминация по отношение на П. Л. П. остават недоказани, неоснователни се явяват
исковете за установяване на дискриминация, позовавайки се на същите факти и следва да се
отхвърлят.
Неоснователни са следователно и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди.
Предвид липсата на дискриминационно поведение от страна на работодателя и
установеното наличие на законоустановените предпоставки за уволнението на ищеца на
посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение основание,
неоснователни са и исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ
Предвид съвпадане на изводите на ВОС с установеното от първоинстанциэонния съд,
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят направените по делото разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3706/ 05.07.2020г. по гр.д. № 15009/19г. на ВРС.
ОСЪЖДА П. Л. П., ЕГН **********, гр.Варна да заплати на „ ****“ЕАД, ЕИК ****
сумата от 800 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение пред настоящата инстанция, на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11