РЕШЕНИЕ
№
град София, 29. 07. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на шести април през две хиляди
двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : РАЙНА МАРТИНОВА
мл. с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 2256/2020 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 14. 10. 2019 год., постановено по гр. д. № 29481/2018
год. на СРС І ГО 124 състав е признато за установено, че А.Г.М. дължи на Т. ЕАД
процесната сума за исковия период цена на доставена топлинна енергия,ведно със
законна лихва и лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ответникът е осъден на разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца Б.
ООД.
С въззивната на ответника жалба се атакува решението чрез особен
представител като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
при съществено нарушение на процесуалните правила. Производството е недопустимо
поради липса на абсолютна предпоставка за провеждане на такова по чл. 422 ГПК –
да е издадена валидна заповед за изпълнение. Правят се и други възражения,
оспорва се заключение на експертиза. Не се е произнесъл районният съдия по
наведени доводи за неравноправност. Иска се отмяна на решението изцяло като
неправилно, като се постанови ново за отхвърляне на претенциите, като
неоснователни и недоказани. Не се претендират разноски.
Отговори на жалбата не са депозирани в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК от
ищеца и неговия помагач.
С разпореждане по чл. 267 ГПК съдът се е произнесъл на 24. 02. 2020
год.
На 22. 08. 2021 год. е депозирана от ищеца бланкетна молба, с която се
иска отхвърляне на въззивната жалба с потвърждаване на първоинстанционното
решение, претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност по чл.
78 ал. 5 ГПК.
На 06. 04. 2022 год. дружеството ищец е подал молба с подобно на
първата молба съдържание.
В открито съдебно заседание особеният представител заявява, че няма
доказателствени искания и преповтаря изложението на въззивната жалба.
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК не са заявени от
страните пред въззивния съд.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са
заявили нови доказателствени искания.
Въззивната жалба на ответника против основното решение е депозирана в
срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното
решение да е допустимо, валидно, в обжалваната му част – да е правилно, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответника,
във връзка с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен
състав с тези на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по
смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
Производството е по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По реда на чл. 410 по подадено заявление по чл. 410 ГПК от
дружеството, районният съдия е издал заповед за изпълнение и е постъпило
възражение в срок, като в срок е депозирана и исковата молба до съда.
Събраните по делото доказателства установяват и удостоверяват фактическата
обстановка от районния съдия, към която няма какво да се добави от страна на
въззивния съд, тъй като нови доказателства от страните пред последния не са
заявени или представени да са под хипотеза на чл. 266 ГПК.
Ответникът е физическо лице с учредено право на ползване върху
топлоснабден имот с абонатен номер 361095, както и че сградата, в която се
намира имотът е топлофицирана, а услугата топлинно счетоводство се извършва от
фирма за дялово разпределение трето лице помагач на страната на ищеца Б. ООД.
С въззивната жалба се оспорва заповедта за изпълнение като неиздадена
по образец. Заповедното производство се развива изцяло писмено посредством
използване на утвърдени образци за формата на волеизявленията на страните.
Формата и съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
респективно за незабавно изпълнение следва да бъдат съобразени с особени
изисквания, които са изрично нормативно установени. Заявлението следва да
съответства на установения типов образец - приложение № 1 към Наредба № 6 от
20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за
издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното
производство, когато се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
/чл. 3 от Наредбата / и приложение № 4, когато се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК /чл. 5 от Наредбата /. При произнасянето си
съдът е ограничен в рамките на заявеното искане. При уважаване на заявлението
по чл. 3 от Наредбата издава заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по образец
съгласно приложение № 2 /за парично задължение/, а при уважаване на заявлението
по чл. 5 от Наредбата издава заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по образец
съгласно приложение № 5 /за парично задължение/.
Поради това оплакването на въззивника, че производството е
недопустимо, е несъстоятелно.
Мотивите на решението са последователни, обосновани и изцяло
корелиращи на доказателствата по делото, които, на свой ред, не са оспорени по
надлежния за това ред по ГПК и са приети, както и заключенията на СТЕ и ССЕ не
са оспорени по чл. 200 ал. 3 ГПК.
Оспорва се обстоятелството, че ответникът е вещен ползвател на имота. С
нотариален акт, л. 18 от делото на СРС от 05. 12. 2005 год. на ответника е
учредено пожизнено право на ползване
върху недвижимия имот, предмет на спора. Не са ангажирани доказателства, които
да потвърждават твърденията на особения представител с жалбата, че ответникът
живее на друг адрес.
В решението си съдът е обсъдил обстойно всички възражения на ответника
и е дал адекватни отговори на въпросите, които се преповтарят с въззивната
жалба.
Що се касае до твърдяна неизправност на измервателните уреди в
сградата, то ответникът е този, който следваше да ангажира доказателства в
подкрепа на първите, което същият не е сторил в двете съдебни инстанции.
Заключенията на вещите лица, стана реч вече по-горе, в настоящите, са
неоспорени, съобразно чл. 200 ал. 3 ГПК, според който законов текст - При
оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица.
Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Изслушването е
проведено в открито съдебно заседание в присъствие на особения представител на
ответната страна, като не е приложима разпоредбата на чл. 200 ал. 3 изр. 2 ГПК
– няма валидно оспорване на експертните заключения. Същите са изготвени от
компетентни и добросъвестни вещи лица, със специални познания, каквито съдът не
притежава и заедно са обсъдени съобразно чл. 202 ГПК, според който законов
текст - Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го
обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Правилно е процедирал
районният съдия като е приел за удостоверено, че претендираните от ищеца
вземания са установени не само със заключенията на експертите, при отчитане на
показанията на изрядни измервателни уреди относно количеството на потребена
топлинна енергия, което е остойностено по регулирани от държавен орган цени, а
наред със счетоводните записвания на ищеца и представените едностранно
съставени частни документи – също неоспорени от ответната страна.
В заключение на СТЕ вещото лице дава отговор, че в ищцовото дружество
има съхранени документи за периодичните проверки на топломера с електронен
блок, посочен в абонатната станция, съгласно българския държавен стандарт и
протоколи за тяхната смяна, които са извършвани на всеки две години. Тоест и
последното оплакване с въззивната жалба се преценява да е неоснователно.
Според съобразяване на константната съдебна практика, в резюме : В
открито съдебно заседание, проведено от районния съдия, проектът за доклад е
обявен за окончателен. Приети са всички представени от ищеца доказателства без
надлежно оспорване от ответната страна. Също без оспорване от ответника са
приети и писмените доказателства на третото лице помагач. Експертните
заключения отново не са оспорени и се приемат от съда, като добросъвестно и
обективно дадени. Страните нямат други доказателствени искания. Даден е ход на
устните състезания. На поставените с въззивната жалба въпроси изчерпателен
отговор е даден с мотивите на решението на първоинстанционния съдия, поради
което преповтарянето им не е необходимо. Писмените документи не са оспорени от
ответника по реда на чл. 193 ал. 1 ГПК, според императивното правило на който
законов текст Оспорване на истинността на документ - Чл. 193. (1)
Заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с
отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато
документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено
най-късно до края на заседанието. Такива хипотези не стоят пред съда, видно от
процесуалното поведение на особения представител.
Трайна е съдебната практика, задължителна и за настоящия въззивен
съдебен състав, че фактическата обстановка е правилно установена и
удостоверена, когато писмените доказателства не са оспорени по чл. 193 ГПК,
експертните заключения не са оспорени по реда на чл. 200 ал. 3 ГПК, поради
което се кредитират като последователни и взаимно корелиращи си. За обратното
ответникът не е ангажирал свои доказателства, предвид процесуалното на особения
му представител поведение. Ето защо оплакванията с жалбата са голословни и съставляват
само твърдения, които са недоказани, откъдето и неоснователни.
Дали не са налице облигационни отношения с дружеството, отговор дава
самият закон, според чл. 153 ал. 1 на който всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Тоест няма нужда от писмен договор между дружеството ищец и ответника,
доколкото по делото не се спори, че жилището се намира в топлоснабдена сграда и
е констатирано дялово разпределение.
По делото са представени достатъчно категорични доказателства, от
които е видно, че третото лице помагач е надлежно оправомощена фирма за дялово разпределение, същите удостоверяват
изпадането в забава на ответника.
Сградата етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от
която се доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия от Б. ООД, като сумите за
топлинна енергия за процесния период са начислявани от дружеството по изготвяни
отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие
с разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването.
Други оплаквания с въззивната на ответника жалба няма заявени.
Мотивите на районния съдия са конкретни, обстойни и правилни.
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира от
въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция
осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в
рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването
на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001
год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са
нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният
съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност,
регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Въззивната жалба в рамките й съдът намира да е изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение
в обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на ответника,
чрез особения му представител следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд в
неблагоприятната за въззивника ответник част следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на въззивника ответник в първоинстанционното
производство разноски не се следват и не се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, което му се следва с оглед и на процесуалното му поведение,
подаване на молба от 06. 04. 2022 год., като възражение за прекомерност не е
сторено от страна на ответника.
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид
предвиденото в чл. 280 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА решение от 14. 10. 2019 год., постановено по гр. д.
№ 29481/2018 год. на СРС І ГО 124 състав.
ОСЪЖДА А.Г.М. ЕГН ********** да заплати
на Т.С. ЕАД, ЕИК **********, 100 лева юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Б. ООД – фирма за
дялово разпределение и трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.