Р Е Ш Е Н И Е
№ 261020 / 28.9.2021г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесети септември Година 2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №00678 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу Община П., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 429,13лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2018г., сумата от 59,48лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №260003/04.01.2021г. по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Община П. е подал отговор, с който е заявил че производството по делото е допустимо. Ответникът е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност на част от процесните вземания. Ответникът твърди, че в процесното жилище е настанен наемателят Л.В.С.. Ответникът е оспорил всички представени по делото документи.Ответникът е направил възражение, че не става ясно как са начислени процесните вземания.
С определение на ПРС от 15.03.2021г. ПРС е конституирал Л.В.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, като трето лице- помагач на страната на ответника Община П.. Със същото определение е приет за съвместно разглеждане предявеният при условията на евентуалност по реда на чл.219, ал.3 ГПК, обратен иск на Община П. срещу Л.В.С., с който се иска същото лице да бъде осъдено да заплати на ответника сумата от 429,13лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2018г., сумата от 59,48лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, в случай на осъдително решение по главния иск.
В законоустановения срок ответникът по обратния иск Л.В.С. е подал отговор на обратния иск, с който е оспорил производството по делото като недопустимо. При условията на евентуалност ответникът иска отхвърлянето на исковете като неоснователни. Същият оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Същият оспорва да е единствен ползвател на процесния имот. Същият оспорва през процесния период да е използвал топлинна енергия на претендираната стойност.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №6050/20.12.2019г. по ч.г.д.№07926/2019г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай не се спори по делото, че процесният апартамент е собственост на Община П.. Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в имота на ответника отоплителните тела са демонтирани. В банята има отоплително тяло- „щранг- лира“, на което няма техническа възможност за монтиране на индивидуален разпределител, като е начислявана топлинна енергия за отопление като за тяло работещи непрекъснато през отоплителния сезон.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. в процесния случай не е начисляван разход за подгряване на битова гореща вода, тъй като същата се е водила „запечатана“.
За целия процесен период ищецът е начислявал и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем от 222 куб.м. Разходът на топлинна енергия за сградна инсталация е направен по изчислителен път съгласно методиката, приложена към Наредба за топлоснабдяването №16-334 от 06.04.2007г. Този разход е начисляван само през зимния отоплителен период за времето, през което е работила отоплителната инсталация.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. в процесния случай не е начисляван разход за топлинна енергия за отопление на общите части на сградата.
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период. По служебно определения отчет на средствата за измерване след всеки един период прогнозната топлоенергия е изравнявана с реално използваната чрез изравнителна сметка, а веднъж годишно – след края на отоплителния сезон, и чрез годишна изравнителна сметка.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество се дължи сумата от 429,13лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2018г.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото време по силата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от предявяването му. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е подадено на 31.12.2020г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 31.12.2017г. са погасени по давност.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на вещото лице В. В., че погасени по давност са вземанията за главница в размер на 318,45лв. за периода 01.05.2016г.-30.12.2017г., поради което и установителния иск за тях следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Останалата част на главницата в размер на 110,68лв. за периода 31.12.2017г.- 30.04.2018г. е дължима, поради което и искът за нея следва да бъде уважен.
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В. на ищцовото дружество се дължи сумата от 59,48лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 30.10.2018г.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване по давност на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания, макар и давността за тях да не е изтекла. Поради това и погасена по давност е сумата от 52,59лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г.- 30.10.2018г.
Видно от съдебно- икономическата експертиза на вещото лице В. В. на ищеца се дължи и сумата от 6,89лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.02.2018г.- 30.10.2018г., поради което и за тази сума установителният иск следва да бъде уважен.
На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащане.
По
обратния иск:
Доколкото съдът уважава частично главните искове, то и следва да се произнесе по основателността на обратните искове, предявени от ответника срещу третото лице- помагач.
Обратният иск е с правна квалификация чл.232, ал.2, пр. второ ЗЗД, като ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за наем с третото лице, предаване ползването на процесния апартамент, както и размер на доставената топлинна енергия.
По делото са приети като доказателства два договора за наем. С Договор за наем от 14.09.2017г. в процесния апартамент е настанено семейството на С.Г.И., считано от 01.10.2017г. Същият договор е издаден въз основа на Заповед №1495/24.08.2017г. на Кмета на Община П., с която е разпоредено да бъде сключен договор за наем за процесното жилище със С.Г.И..
С Договор за наем от 02.05.2019г. в процесния апартамент е настанено семейството на Л.В.С., считано от 01.05.2019г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че за процесния период наемател на процесния имот е била С.Г.И., а не третото лице Л.В.С.. Поради това и материално легитимирани да отговарят по иска са наследниците на С.И., доколкото по делото се съдържат данни, че същата е починала на 02.12.2018г., и то съобразно наследствените им квоти.
Предвид гореизложеното съдът намира, че доколкото не е доказано наличие на облигационно правоотношение по договор за наем между Община П. и третото лице Л.В.С. за процесния период, то и съдът следва да отхвърли като неоснователни обратните искове на Община П..
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
И двете страни претендират направените по делото разноски, като са били представлявани от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 550,00лв., от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи сумата от 132,34лв., която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. за исковото производство, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 113,91лв.
С оглед изхода на делото съдът по обратния иск съдът намира, че следва да осъди Община П. да заплати на третото лице- помагач Л.В.С. сумата от 400,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
не следва да се присъждат разноски.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Община П., че ответникът дължи на ищеца сумата от 110,68лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 31.12.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 6,89лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.02.2018г.- 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №260003/04.01.2021г. по ч.г.д.№***. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ исковете за главница в размер на 318,45лв. за периода 01.05.2016г.-30.12.2017г., и за лихва за забава в размер 52,59лв. за периода 10.07.2016г.- 30.10.2018г.
ОСЪЖДА Община П. да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, сумата от 132,34лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавни такси, възнаграждения на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, да заплати на Община П., сумата от 113,91лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства в съответствие с отхвърлената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от Община П. срещу Л.В.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, с които се иска ответникът по обратния иск да бъде осъден да заплати на Община П. сумата в размер на 110,68лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 31.12.2017г.- 30.04.2018г., сумата от 6,89лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.02.2018г.- 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община П. да заплати на Л.В.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, сумата от 400,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на Л.В.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, като трето лице- помагач на страната на ответника Община П..
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала Д.К.