Р Е Ш Е Н И Е
260209/26.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2438 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са главен осъдителен иск с правна
квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.99 от ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“***“ №10, представлявана от управителя Р. В., съдебен адрес:***,
чрез юрисконсулт Г. К.срещу Е.М.С., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество
твърди, че на 15.03.2016 год. между ответника Е.М.С. и „***“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската си марка „***“ бил сключен от
разстояние Договор за кредит №**********
по реда на ЗПФУР в размер на 150 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30
дни с падежна дата 14.04.2016 год., като съгласно заявката на ответника сумата
била отпусната на името на кредитополучателя
в „***“ АД на 15.03.2016 год. На 21.03.2016 год. ответникът заявил
желание за отпускане на допълнителен кредит от 200 лева, като съществуващия
договор за кредит бил изменен чрез подписване на нов кредит на 21.03.2016 год.
На посочената дата била отпусната и
сумата от 200 лева отново чрез „***“ АД.
Съгласно клаузите на договора кредитополучателят се задължил да върне
сума в общ размер на 350 лева, представляваща главница по договора за кредит.
Въпреки настъпилия падеж на договора последният не погасил задължението си.
Твърдят, че съгласно клаузите на договора кредитодателят бил в правото си да
начислява неустойка, формирана чрез надбавка в размер на основния лихвен
процент на БНБ – 10.00% към договорния лихвен процент, посочен в специалните
условия, като същата следвало да бъде начислена върху дължимата главница за
дните на просрочие.
В исковата молба излагат, че на 23.11.2018 год. „***“
ЕООД в качеството си на цедент сключило с “***” ЕООД , в качеството на цесионер
Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 год., по силата на който били
прехвърлени вземанията по Договор за кредит №********** в общ размер на 846.97
лева, от които 350 лева – главница, 466.97 лева – наказателна лихва /неустойка/
за периода от 15.04.2016 год. /деня, следващ падежа/ до 22.11.2018 год. /денят,
предхождащ цесията/ и 30.00 лева – отписани такси за събиране на вземането.
Твърдят, че посочените вземания били подробно описани в Приложение №1, което
представлявало неразделна част от договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия
цесионера бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
извършената цесия. В тази връзка ищцовото дружество изпратило до длъжника
уведомление чрез препоръчана писмена пратка, която била върната в цялост с
отметка, че същата е непотърсена от лицето.
С настоящата искова молба предявяват осъдителен
иск като молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника
да им заплати сумата от 350 лева, представляваща неизплатена главница по Договор
за кредит Договор за кредит №**********/15.03.2016 год., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Молят
също ответника да бъде осъден да им заплати и направените разноски в настоящото
производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 150 лева. В условията на евентуалност молят на основание разпоредбата на
чл.55, ал.1 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да им заплати сумата от 350 лева,
представляваща получена от негова страна без правно основание сума, ведно
със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание представляващият ищцовото
дружество не се явява лично. От тяхно име е депозирано писмено становище, в
което излагат становище по съществото на спора и правят искане за произнасяне
на съда с неприсъствено решение.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание за ответника не се явяват представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 15.03.2016 год. между ответника Е.М.С. и „***“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „***“
бил сключен от разстояние Договор за
кредит №********** по реда на ЗПФУР в размер на 150 лева. Кредитът бил отпуснат
за период от 30 дни с падежна дата 14.04.2016 год., като съгласно заявката на
ответника сумата била отпусната на името на кредитополучателя в „***“ АД на 15.03.2016 год. На 21.03.2016
год. ответникът заявил желание за отпускане на допълнителен кредит от 200 лева,
като съществуващия договор за кредит бил изменен чрез подписване на нов кредит
на 21.03.2016 год. На посочената дата била отпусната и сумата от 200 лева отново чрез „***“
АД. Съгласно клаузите на договора
кредитополучателят се задължил да върне сума в общ размер на 350 лева,
представляваща главница по договора за кредит.
Въпреки настъпилия падеж на договора последният не
погасил задължението си. Съгласно клаузите на договора кредитодателят бил в
правото си да начислява неустойка, формирана чрез надбавка в размер на основния
лихвен процент на БНБ – 10.00% към договорния лихвен процент, посочен в
специалните условия, като същата следвало да бъде начислена върху дължимата
главница за дните на просрочие.
На 23.11.2018 год. „***“ ЕООД в качеството си на
цедент сключило с “***” ЕООД, в качеството на цесионер Договор за прехвърляне
на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 год., по силата на който били прехвърлени вземанията
по Договор за кредит №********** в общ размер на 846.97 лева, от които 350 лева
– главница, 466.97 лева – наказателна лихва /неустойка/ за периода от
15.04.2016 год. /деня, следващ падежа/ до 22.11.2018 год. /денят, предхождащ
цесията/ и 30.00 лева – отписани такси за събиране на вземането. Посочените
вземания били подробно описани в Приложение №1, което е неразделна част от
договора за прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за цесия цесионера
бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за извършената
цесия. В тази връзка ищцовото дружество изпратило до длъжника уведомление чрез
препоръчана писмена пратка, която била върната в цялост с отметка, че същата е
непотърсена от лицето. Посочената сума не била заплатена от страна на
ответника.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото доказателства и по-специално от Договор за прехвърляне на вземания
№BGF-2018-033/23.11.2018 год., Приложение №1, Потвърждение за прехвърляне на
вземания-Приложение №5 към Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018
год., Договор за кредит №**********/15.03.2016 год., Договор за кредит №**********/21.03.2016
год., Общи условия на договор за кредит, Разписка за извършено плащане
№2000000100020401/15.03.2016 год., Разписка за извършено плащане
№2000000100418181/21.03.2016 год., Пълномощно, Уведомление за прехвърляне на
вземания, Известие за доставяне, Пълномощно,
Вносна бележка за заплатена държавна такса.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съобразявайки материалите по делото, съдът
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 16.11.2020 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалния представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите
процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба
обстоятелства и ангажираните доказателства, счита така предявения иск за
вероятно основателен по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което
намира, че същият следва да бъде уважен в условията на постановеното
неприсъствено решение.
С оглед уважаване на предявения от страната главен
иск съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност
иск.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 200 лева,
включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен
списък.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА Е.М.С., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“***“ №10, представлявана от управителя Р. В., съдебен
адрес:***, чрез юрисконсулт Г. К.сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща
неизплатена главница по Договор за кредит №**********/15.03.2016 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.М.С., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“***“ №10, представлявана от управителя Р. В., съдебен
адрес:***, чрез юрисконсулт Г. К.сумата от 200 лева /двеста лева/, включващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, заплатени в настоящото производство, съгласно
представен списък.
Решението не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: