Р
Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 26.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря
Н. П., като разгледа гр.д. № 4134
по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба от Р.Й.Г.
за разрешаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 9 СК, касаещи
упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения
и издръжката на детето Р.А.Г.. Моли съда да й предостави и ползването на
семейното жилище. В срока по чл. 211 ГПК е депозирана и насрещна искова молба
от страна на ответника против ищцата по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 9 СК
относно въпросите, касаещи упражняването на родителските права върху детето,
неговото местоживеене, личните отношения с него, издръжката и ползването на
семейното жилище.
По
първоначално депозираната молба:
В молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи.
Сочи, че бракът им бил прекратен с Решение № 534/12.06.2019 г., постановено по
гр.дело № 81/2019 г. по описа на Районен съд Враца, влязло в законна сила от
12.06.2019 г. С решението било одобрено постигнато между страните споразумение
за съвместно упражняване на родителските права върху роденото от брака им
малолетно дете Р.А.Г., ЕГН **********. Сочи, че съгласно утвърденото от съда
споразумение родителските права върху детето били предоставени за упражняване
от двамата по общо съгласие, местоживеенето на детето било определено на адрес:
гр. Враца, ул. "Одрин" №1, ет.3, ап.9, което жилище било предоставено
на страните за съвместно ползване. По отношение на издръжка със споразумението
било договорено, че всеки от родителите ще дължи на другия в качеството му на
родител и законен представител на детето издръжка в размер на 150 лв. месечно,
както и че издръжката няма да бъде реално заплащана.
Твърди се, че след прекратяване на брака страните
продължили да живеят на горепосочения адрес, заедно с детето. Отначало
отношенията помежду им били нормални. Скоро след развода обаче ответникът
започнал да се държи грубо с молителката, да я обижда, включително и пред детето.
Поводите за скандалите бил отказът на ответника да дава каквито и да било
средства за домакинството. Поддържа, че грижата по отглеждането и възпитанието
на детето поела изцяло тя, като ответникът давал на дъщеря им единствено джобни
пари за училище. Ответникът не се интересувал от живота и нуждите на дъщеря си.
Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли съда да измени
първоначално определените мерки, като й
предостави упражняването на родителските права, да бъде определено местоживеене
на детето при нея на горепосочения адрес, да бъде определен режим на лични
отношения на ответника с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца
за времето от 10.00 ч. на съботния ден до 16.00 ч. на неделния ден (с едно
преспиване в дома на ответника), както и да прекарва през лятото (месеците юли
или август) по един месец без прекъсване с детето, като времето да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. Моли ответникът да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка за детето в размер на 150,00 лв., както и да й бъде
предоставено за ползване семейното жилище.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва
предявената молба. Противопоставя се на изложените в нея обстоятелства. Счита
за неверни посочените твърдения, че се държи грубо с молителката и отправя
обидни думи към нея в присъствието на детето. Признава факта, че помежду им
често съществуват противоречия и дори скандали, които обаче са изцяло
предизвикани от ищцата. Сочи, че същата е емоционално нестабилна, изпада без
повод в словесна и физическа агресия към него, често пъти се държи грубо и с
процесното дете. Твърди, че грижите за детето са поети основно от него. Сочи,
че детето категорично заявява желанието си да живее заедно с него и дори
изпитва страх при мисълта, че ще остане да живее единствено с майка си. Оспорва
и твърденията, че не се интересува от дъщеря си и не се грижи за домакинството.
Твърди, че макар и без трудов договор работи (продава години наред по пазарите)
и има добри доходи и възможност да се грижи за дъщеря си. Счита исканията за
предоставяне упражняването на родителските права върху детето на неговата майка
за неоснователно и в противоречие с интересите на детето.
По
насрещната искова молба:
Ищецът по насрещния иск твърди, че е налице промяна
на обстоятелствата, налагаща изменение на въпросите, касаещи упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с него и
издръжката му. Сочи, че майката на детето Р.Г. има поведение, което е опасно за
него, тъй като е емоционално нестабилна, изпада без повод в словесна и
физическа агресия към ищеца по насрещния иск, често пъти се държи грубо и с
процесното дете. Поддържа подробно изложените обстоятелства в отговора на
исковата молба. Моли съда да му предостави упражняването на родителските права
над детето Р.А.Г. с ЕГН **********, което ще бъде изцяло съобразено с
интересите и нуждите на детето. Сочи, че има желание и възможност да се грижи и
да възпитава дъщеря си. Твърди, че това е и желанието на детето Р. Г.. Желае да
бъде определено местоживеене на детето при него на горепосочения адрес, да бъде
определен режим на лични отношения на ответницата по насрещния иск с детето
всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. на
съботния ден до 16.00 ч. на неделния ден (с едно преспиване в дома на
ответницата), както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата. Моли ответницата да бъде осъдена да заплаща месечна
издръжка за детето в размер на 150,00 лв., както и да му бъде предоставено за
ползване семейното жилище.
В проведеното открито съдебно заседание, проведено
на 12.02.2020 г., съдът е допуснал изменение в предявените главен и насрещен
иск за текуща издръжка чрез тяхното увеличение да размера от 152,50 лв.
След като обсъди събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
С изготвения проект за доклад на делото, обективиран
в Определение № 88/09.01.2020 г., който проект за доклад е обявен за
окончателен такъв в проведеното открито съдебно заседание на 12.02.2020 г.,
съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че 1/страните са родители на детето Р.А.Г.; 2/
страните са обвързани от влязло в законна сила Решение № 534/12.06.2019 г.,
постановено по гр.дело № 81/2019 г. по описа на Районен съд Враца; 3/ жилището,
находящо се на адрес: гр. Враца, ул. "Одрин" №1, ет.3, ап.9 има
характера на семейно по смисъла на СК.
Тези факти се установяват и от събраните по делото
доказателства. Представено е удостоверение за раждане на детето Р.А.Г.,
издадено въз основа на акт за раждане № 0719/24.11.2009 г., от което се
установява, че страните са родители на процесното дете. С Решение №
534/12.06.2019 г. по гр. дело № 81/2019 г. РС Враца е прекратил с развод по
взаимно съгласие брака между страните, като е утвърдил постигнатото между тях
споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношение
на роденото от брака дете Р.А.Г. с ЕГН ********** е предоставено съвместно на А.И.Г.
ЕГН ********** и Р.Й.Г. ЕГН **********. Всеки от родителите е бил задължен да
заплаща издръжка за детето чрез другия родител в размер на 150,00 лв. месечно.
Местоживеенето на детето Р.А.Г. е определено при родителите А.И.Г. и Р.Й.Г., на
адрес ***. Видно от решението жилището на посочения адрес е определено като
семейното жилище, а ползването му е предоставено съвместно на съпрузите А.И.Г.
и Р.Й.Г.. Придобитият по време на брака в режим на семейна имуществена общност
недвижим имот на адрес гр. Враца, ул. „Одрин” № 1, ет. 3, ап. 9 е посочено, че
след прекратяването на брака става обикновена съсобственост между съпрузите и
ще бъде предмет на бъдеща делба.
Приет по делото е и трудов договор от 31.01.2014,
сключен за неопределено време между майката Р.Й.Г. и „Чимбидиум“ ЕООД.
От представения социален доклад относно резултата от
предоставяне на социална услуга, се установява, че за детето Р. Г. е била
предоставена услуга „Подкрепа и консултиране на семейства в общността“ от
Център за обществена подкрепа при Община Враца, в рамките на която били
извършени различни дейности. Констатирано е, че е проведена среща с класния
ръководител на детето, която споделила, че на организираните родителски срещи
присъства предимно майката, като бащата води и взема детето от училище. И
двамата родители се интересували от развитието на детето. При проведената среща
на детето с психолог, същото споделило, че е изключително удовлетворено от
възможността да живее и с двамата си родители, като разказало и за конкретни
примери как прекарва времето си с всекиго от тях. Както с детето, така и с
всекиго от родителите поодтелно били проведени психологически и педагогически
консултации. Отчетено е, че детето е изградило близки емоционални връзки и е
привързано и към двамата си родители.
Приет по делото е и социален доклад, изготвен от
Агенция за социално подпомагане, Отдел „Закрила на детето“. В доклада е
посочено, че е проведена среща с всекиго от родителите поотделно. Майката Р.Г.
посочила, че желанието на ответника е да я изгони от жилището, както и че той
постоянно настройвал детето срещу нея. При проведената среща с бащата А.Г., по
време на целия разговор последният обиждал майката, като много държал семейното
жилище да остане за него и детето. Отчетено е, че и двамата родители изявили
желание да упражняват родителските права над детето. Констатирано е, че за Р.
се полагат необходимите грижи от нейните родители, които задоволявали
потребностите на детето. Посочено е, че майката на детето работи като шивачка с
трудово възнаграждение в размер на 800 лв., като бащата е безработен и
реализира доходи, като ходи по пазари и препродава стоки.
От приетото по делото удостоверение, издадено от НУ
„Иванчо Младенов“ гр. Враца, се установява, че детето Р.Г. е записано като
ученикчка в IV клас за учебната 2019/2020 г.
По делото е изслушано детето Р.Г.. В проведеното
открито съдебно заседание на 12.02.2020 г. детето е споделило, че се разбира
добре и с двамата си родители, както и че и двамата полагат грижи за нея.
Споделила е, че е привързана и към двамата, искала да живее както с майка си,
така и с баща си, като е посочила, че преобладава желанието й да живее с майка
си, тъй като разчита повече на нея, защото е жена и може да й споделя повече.
Поради извършена от съда констатация, че детето отговаря объркано на въпросите,
разстроено е и е било несигурно, е проведено повторно изслушване на детето. В
проведеното открито съдебно заседание на 26.02.2020 г. детето отново споделя,
че и с двамата си родители се чувства много добре и не може да изрази
предпочитание с кого да живее занапред, като осъзнава факта, че за в бъдеще не
може да продължи да живее съвместно и с двамата си родители. При повторното
изслушване е отчетено, че детето е било спокойно и в добро емоционално
състояние.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпита на четирима свидетели. От показанията на свидетелката И.Д.
– дъщеря на страните и сестра на детето Р. Г., се установява, че и двамата
родители се грижат за детето. Сочи, че ответникът отсъствал за няколко месеца
от жилището, като през това време за детето се грижела неговата майка. Р.
изразила предпочитание пред сестра си да живее занапред със своята майка.
От показанията на свидетелката И.Д. – сестра на
ищцата Р.Г., се установява, че и двамата родители се грижат за детето. Детето
споделяло с леля си, че предпочита да живее със своята майка. Когато Р. ходила
в дома на свидетелката, ответинкът А.Г. й се карал по телефона, като детето си
тръгвало разплакано. Счита, че Р. се страхувала от баща си. Сочи, че бащата
водил и вземал детето от училище, но майката понякога също прибирала детето.
Споделя, че майката на детето приемала антидепресанти.
От показанията на свидетеля Е.Т. – приятел и съсед
на ответника А.Г., се установява, че е виждал бащата да води и прибира детето
от различни мероприятия – училище, плувен басейн, курсове по английски език,
като наблюденията му били, че детето се чувства спокойно с баща си. Ответникът
споделял на свидетеля за проблемите си с ищцата.
От показанията на свидетелката Р. Г. – майка на
ответника и баба на детето, се установява, че детето Р. я посещава самостоятелно,
без баща си, много рядко. Счита, че за детето се грижил бащата, като нямала
представа майката по какъв начин участва в живота на Р.. Детето й било
споделяло, че майка му пие ракия и досипва вода в нея, както и че майката на
09.02.2020 г. счупила един скрин в дома си, чупила чинии и крещяла. Детето й
било споделило освен това, че на първия учебен ден преди четири години майка й
я била ударила по бузата.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Е. Т..
Кредитира с доверие и показанията на свидетелите И. Д. и И. Д., като отчита
тяхната вероятна заинтересованост по смисъла на чл. 172, ал. 1 ГПК, поради
което следва да бъдат преценени с оглед на всички други данни по делото.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Р. Г.
в частта, в която същата споделя за агресивното състояние на майката на детето,
както и за факта, че чупи вещи вкъщи в присъствието на детето. За да провери
показанията на свидетелката, по време на изслушването на детето съдът постави
въпрос на същото дали е виждало някой от родителите да хвърля или чупи предмети
вкъщи, като детето даде категоричен отрицателен отговор. Ето защо съдът не може
да приеме за достоверни показанията на свидетелката в тази им част, доколкото
същата сочи като източник на информацията именно детето Р., което отрече
наличието на такъв факт. В останалата част, съдът кредитира показанията на
свидетелката, като отчита тяхната вероятна заинтересованост по смисъла на чл.
172, ал. 1 ГПК, поради което следва да бъдат преценени съвкупно с всички
останали доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
По
исканията по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК
При произнасяне по въпроса на кого от родителите да
се предостави упражняването на родителските права, съдът изхожда преди всичко
от интересите на децата. Съгласно чл.
59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът може да измени
постановените по-рано мерки и да определи нови. Според чл. 127, ал. 2 вр. чл.
59, ал. 4 СК съдът решава въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени
всички обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта
на децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално
обкръжение и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в
ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при
действащия Семеен кодекс, в сила от
Легално определение на понятието “най-добър интерес
на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт. Определението включва
изброяването на сходни критерии, като посочените в чл. 59, ал. 4 СК. Така
ЗЗДет. сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата на детето;
физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и
миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата
и др. Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДет. не е изчерпателно,
като цялостната преценка относно интереса на детето се извършва от съда след
обстойно проучване и анализ на всички показатели, които имат отношение към
развитието и благосъстоянието на детето.
Насока при преценката на обстоятелствата, касаещи
висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г.
- ДВ, бр. 32 от 23.04.1991
г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.),
съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
По отношение и на двамата родители се установи, че
същите са изградили силна емоционална връзка с детето, полагат еднакво грижи за
детето, и двамата имат желание и занапред да се грижат него, поради което никой
от бившите съпрузи няма превес по отношение на тези обстоятелства.
По отношение на материалните възможности на
родителите се установи, че и двамата реализират доходи, като майката Р.Г.
получава месечно възнаграждение в размер на около 800 лева. За бащата А.Г. не
се установи конкретен размер на получаван доход, но същият е заявил, че
реализира такъв от препродажба на стоки по пазарите.
По отношение на социално-битовите условия за
отглеждането на детето, от събраните по делото доказателства се установи, че
страните са съсобственици на процесния недвижим имот, който след прекратяване
на брака е преминал в режим на обикновена съсобственост. Установи се, че детето
понастоящем живее заедно с двамата си родители в това жилище, като същото има
много добри жилищно-битови условия. Посочено е в приетия по делото социален
доклад освен това, че за детето Р. има определен кът, който осигурява
необходимия комфорт на детето в неговото ежедневие. Съдът намира, че е в
интерес на детето занапред да продължи да живее в процесното жилище. Не се
установи по делото някой от родителите да притежава друго жилище.
Установи се, че близко до майката Р.Г. лице, на
чиято помощ тя би могла да разчита в грижите за детето, е нейната сестра и леля
на детето Р.. От своя страна бащата А.Г. би могъл да разчита на подкрепата на
своите родители – в този смисъл показанията на свидетелите, както и заявеното
от страните по време на изслушването им.
При съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър
интерес на детето Р. Г., съдът прецени, че непосредственото упражняване на
родителските права следва да е от майката на детето, която разполага с необходимия
капацитет за отглеждането му, което се установява и от събраните по делото
доказателства, в това число и извършеното социално проучване. На първо място не
се установиха твърденията на ответника, че с поведението си, майката на детето
представлява опасност за последното. Напротив, по време на проведеното повторно
изслушване на детето Р. Г. това твърдение се опроверга, като детето отрече да е
наблюдавало агресивно поведение у когото и да е от родителите си, както и че се
чувства спокойно в присъствието и на двамата поотделно. На следващо място, детето
до настоящия момент не се е отделяло от своята майка, която се е грижила за
него и по време на фактическата раздяла между страните /в този смисъл
показанията на свид. И. Д./. Освен това майката се явява по-пригодния към
настоящия момент родител за отглеждането на детето Р., предвид пола и възрастта
му. До такъв извод стигна и детето по време на проведеното първо изслушване,
когато сподели, че преобладава желанието й да живее с майка си, тъй като е жена
и може да разчита повече на нея, както и да й споделя повече. Местоживеенето на
детето следва да бъде определено при неговата майка.
Следва да се отбележи, че възлагайки упражняването
на родителските права само на единия родител, другият не губи нито качеството
си на родител, нито правата и задълженията си на такъв.
По горните съображения насрещният иск за
предоставяне родителски права на бащата, определяне на местоживеене на децата
при бащата и режим на лични отношения с майката, както и присъждането на
издръжка, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
отношение на личните отношения между детето Р. Г. и неговия баща А.Г., с когото
детето няма да живее, както и по въпроса за издръжката:
Личните отношения между детето и родителя, при
когото то няма да живее, представляват последица на постановеното решение, като
съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа за осигуряване най-пълноценна
защита на интересите на детето.
Съдът намира за необходимо детето да поддържа връзка
и със своя баща, като на последния се осигури по-разширен режим на лични
отношения с него. По този начин той ще може да участва пълноценно в живота на
детето и да дава своя принос в емоционалното му развитие и възпитанието му. На
ответника следва да се осигури режим на лични отношения с детето всяка първа и
трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с две
преспивания в дома на бащата, както и един месец през лятото, когато детето не
е на училище и майката не ползва платения си годишен отпуск. Освен това между
страните следва да бъдат разпределени и личните и официалните празници, които
да прекарват с детето. Бащата ще има право
да взема детето при себе си всяка четна година на Великденските и Новогодишните
празници, официалните празници по смисъла на чл. 154 КТ през месец май,
рождения ден на детето, както и на своя рожден ден всяка година. През нечетните
години бащата ще има право да взема детето при себе си на Коледните празници,
по време на пролетната ваканция на детето, както и през официалните празници по
смисъла на чл. 154 КТ през месеците март, септември и ноември.
Детето ще бъде вземано от бащата от адреса, на който
живее заедно с майката, където детето следва да бъде връщано след това. Не е
необходимо да се определят мерки за осъществяване на личните отношения между детето
и неговия баща.
Задължението за издържане на децата до навършване на
пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на децата, като съгласно
чл. 143, ал. 2 от СК те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142,
ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 от СК посочва, че минималния размер на
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, която към момента на постановяване на съдебния акт е в размер на
560,00 лева.
Правото на детето да получи издръжка от своите
родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило
пълнолетие дете". При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко
дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Издръжката на детето се дължи от двамата родители,
независимо при кого живее, като отглеждащият родител следва да поеме по принцип
по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура
при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на детето.
Несъмнено е, че родителите имат първостепенна
отговорност да осигурят, в рамките на своите способности и финансови
възможности, условията за живот, необходими за развитието на детето. Последните
имат задължението да осигурят такива условия за развитието на детето, в това
число да предоставят такава издръжка, каквато то би имало, ако те живеят в едно
домакинство.
При съобразяване на размера на дължимата издръжка
съдът съобрази от една страна възрастта на нуждаещите се от издръжка деца,
икономическите условия на живот в страната и протичащите инфлационни процеси, и
от друга - материалните възможности на родителите. С оглед на тези
обстоятелства съдът намира, че към настоящия момент за цялостната месечна
издръжка на детето са необходими общ обем парични средства в размер на около
280,00 лева. От този размер ответникът следва да бъде осъден да заплаща за в
бъдеще минимално установения в закона размер от 152,50 лева. При определяне
размера на дължимата издръжка съдът съобрази и факта, че ответникът реализира
доходи и не са налице данни да има задължение за издръжка на други лица.
Останалата част до пълния размер на необходимите средства за задоволяване
издръжката на детето следва да се поеме от майката, която независимо, че полага
непосредствените грижи за тяхното отглеждане и възпитание, също има задължение
да ги издържа. Предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер. Съдът
намира, че така определената издръжка за детето в посочения размер е съобразена
с нуждите му и възможностите на родителите им. Издръжката следва да бъде
заплащана от ответника, считано от влизане в законна сила на настоящото
решение, доколкото понастоящем е постановен съвместен режим на упражняване на
родителски права, при който всеки от родителите дължи издръжка за детето в
равен размер.
По
отношение ползването на съсобственото между страните жилище:
Установи се по делото, че жилището, находящо се на
адрес: ***** е придобито по време на брака между съпрузите, като след неговото
прекратяване е придобил характера на обикновена съсобственост между бившите
съпрузи. В този смисъл, от момента на разтрогване на брачната връзка то вече
няма характера на „семейно“ жилище по смисъла на §1 от ДР на СК, доколкото
страните вече нямат качеството на съпрузи, а същите го обитават като
съсобственици. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 5 СК, когато съпрузите са
съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други
обстоятелства. В случая, съдът като взе предвид интереса на ненавършилото
пълнолетие дете, което е живяло до настоящия момент в процесното жилище и в
което са изградени всички необходими за отглеждането му жилищно-битови условия,
намира, че жилището следва да бъде предоставено за ползване на ищцата Р.Й.Г.,
докато последната упражнява родителските права над детето.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право да получи репариране на направените разноски възниква за ищцата.
Такива обаче не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати сумата от 219,60 лв. в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Враца, представляваща дължимия размер на държавна такса
върху присъдения размер на издръжките за период от три години.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
ОПРЕДЕЛЕНИЯ с Решение № 534 от 12.06.2019 г. по гр.
дело № 81/2019 г. по описа на РС Враца режим
на упражняване на родителски права, местоживеене, режим на лични отношения с детето
Р.А.Г., ЕГН **********, заплащане на издръжка, както и ползване на съсобствено
жилище, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ
на
осн. чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59,
ал. 9 СК упражняването на родителските права над детето Р.А.Г., ЕГН ********** на
неговата майка Р.Й.Г., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето Р.А.Г., ЕГН ********** при на неговата майка Р.Й.Г.,
ЕГН: **********, на адрес: ***.
ОСЪЖДА
А.И.Г.,
ЕГН: ********** да заплаща на детето Р.А.Г., ЕГН ********** чрез неговата майка
и законен представител Р.Й.Г., ЕГН: **********, и двете с адрес: *** ежемесечна
издръжка в размер на 152,50 лв. до 10-то число на текущия месец, считано от влизане
в законна сила на решението до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска от деня, следващ падежа й, до окончателното заплащане.
ОПРЕДЕЛЯ
режим
на лични отношения на бащата А.И.Г., ЕГН: ********** с детето Р.А.Г., ЕГН **********,
както следва:
- всяка
първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петъчния ден до 18:00 часа в
неделния ден, с две преспивания в дома на бащата;
- всяка
календарна година по един месец през лятото, когато детето не е на училище и
майката не ползва платения си годишен отпуск;
- всяка четна година на Великденските и Новогодишните
празници, официалните празници по смисъла на чл. 154 КТ през месец май, както и
на рождения ден на детето;
- всяка нечетна година на Коледните празници, по време на
пролетната ваканция на детето, както и през официалните празници по смисъла на
чл. 154 КТ през месеците март, септември и ноември.
- всяка година на рождения ден бащата.
Детето следва да бъде вземано от бащата от адреса,
на който живее заедно с майката, както и да бъде връщано от бащата на същия
адрес.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на съсобственото между страните жилище, находящо се на адрес: *****
на Р.Й.Г., ЕГН: **********, докато последната упражнява родителските права над
детето Р.А.Г., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от А.И.Г., ЕГН: ********** против Р.Й.Г., ЕГН: ********** насрещен иск за
постановяване упражняването на родителските права на бащата, определяне местоживеенето
на детето при него, режим на лични отношения с майката, присъждането на
издръжка и предоставяне ползването на съсобствения имот като неоснователен.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК А.И.Г., ЕГН: ********** да заплати държавна такса
в размер на 219,60 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца, представляваща дължимия
размер на държавна такса върху присъдения размер на издръжката за период от три
години.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд
гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: