Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 09.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ****
при участието на секретаря ****,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 9077/2019година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за
признаване за установено между страните, че в полза на ищеца „С.Б.“ ЕООД, ****със седалище и адрес на
управление *** съществува вземане срещу ответника „Е.П.”АД, ****със седалище и адрес на управление *** в размер на
сумата от 23,65лева,
придобита от ищеца с договор за цесия от 20.04.2019г., между цедента **** /в качеството му на наследник на ****/ и цесионера С.Б.“
ЕООД, ****, представляваща 1/10 идеална част от наследствена част на цедента от частично платена сума в размер на 236,50лева за
корекция на сметка без правно основание, начислена с фактура
№**********/27.04.2012г. цялата на стойност 1134,92лева, за периода от
30.10.2011г.до 26.04.2012г. за обект с аб.
№********** и кл.№********** с адрес на потребление ****,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 3355/24.04.2019г. по ч.гр.д. № 6344/2019г. по описа на ВРС, 43
състав.
Ищецът основава
исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в
обстоятелствената част на исковата молба:
По силата на договор за цесия от 20.04.2019г. сключен
между **** и „С.Б.“ ЕООД, ищецът изцяло встъпил в правата на кредитор по
вземане за сумата от 23,65лева, представляваща 1/10 законна квота в полза на цедента, придобита по наследствен път от сумата 236,50лева,
недължимо заплатена от наследосателя ****в полза на
ответника на 25.04.2014г., относно фактура на №**********/27.04.2012г. на
стойност 1134,92лв. Ответникът бил уведомен по имейл с електронен подпис за
цесията на 22.04.2019г.
Наследодателят ****бил титуляр по партида на електромер, находящ се в с ****по аб.
№********** и кл.№**********. На 26.04.2012г.
служители на ответното дружество извършели проверка на СТИ , за което съставили
констативен протокол, въз основа на който впоследствие била начислена сумата от
1134,92лв., представляваща корекция на сметка за минал период 30.10.2011-26.04.2012г. Процесната
сума била заплатена изцяло. Твърди се, че същата е заплатена без правно
основание, като се опорва и констативния протокол от
26.04.2012г., както и начина и методиката на начисление на сумата. Претендират
се направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, с който изразява становище за неоснователност на иска. Не
се оспорва, че ****е бил титуляр по партида на доставка на ел. енергия, както и
че след осъществена проверка на обекта на потребление е осъществена корекция на
стойност от 1134,92лева, която сума била заплатена на ответника. Плащането било
осъществено на части, като процесното е извършено на
25.04.2014г. в размер на 236,50 лева. Излага възражения, като посочва, че
договора за цесия от 20.04.2019г. е нищожен на осн.
чл. 26, ал.1, пр.2-ро ЗЗД, като заобикалящ закона, в евентуалност на осн. чл.26, ал.1, предл.3-то ЗЗД
поради накърняване на добрите нрави. Излага възражения, като посочва, че
договорът за цесия не е породил правни последици доколкото е сключен от лице
без представителна власт, като се навеждат възражения, че обемът на учредената
представителна власт от цедента в полза на
пълномощникът Петър Николов Колев е била ограничена до размера на заплатените
от нея суми, а процесната сума е такава заплатена от
нейният наследодател. В евентуалност посочва, че договорът е сключен след
изтичане срока на учредената представителна власт. В тази насока и предвид
липсата на учредена представителна власт намира, че и процедурата по
уведомяване на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД не е проведена.
Сочи, че предявеният иск е израз на злоупотреба с право, тъй като касае
умишленото цедиране на части на едно вземане и
образуване на отделни искови производства за събирането му единствено с цел да
бъдат генериран максимален по размер адвокатски хонорар. По същество твърди, че ответното дружество е
изпълнявало поетите по договора за доставка на електрическа енергия задължения
добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, като е
осигурявало непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в ****с абонатен № ********** и клиентски №
**********. При извършена от служители на „Е он
Мрежи” АД проверка на 26.04.2012г. е установено непълно отчитане на
електроенергия преминаващата през монтираното за обекта СТИ поради външна
намеса в схемата му на свързване. За проверката бил съставен констативен
протокол в присъствието на свидетел. Съобразно констатацията за неправомерно
въздействие е извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на абоната на основание чл. 38 ал.
3 т. 1 от ОУ на ДПЕЕЕМ, определено по обем чрез изчислителна методология.
Представя писмени доказателства. Претендират се разноски.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон,
съдът намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
От
приложеното ч.гр.д. ч.гр.д. №
6344/2019г. на ВРС се установява издаването
на заповед за изпълнение в полза на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ****против "****за посочените
в исковата молба суми.
От писмените
доказателства, заверени за вярност копия, а именно: договор за прехвърляне на вземане от
20.04.2019г., уведомление за сключен договор за прехвърляне на вземане;
пълномощно на Петър Николов Колев; разпечатка от “gmail.com” за уведомяване с електронен подпис от
22.04.2019г.-11:20ч.; удостоверение за наследници с изх. №42/07.06.2017г.;
договори за цесия; констативен протокол №0050760/26.04.2012г.; справка за корекция №
23250/02.05.2012г.; дебитно известие
№**********/27.04.2012г.; справка за потреблението на клиентски №********** и
извлечение на фактури и плащания за
клиентки № **********; писмо с изх. № 999664/03.05.2012г., се установява, че на 26.04.2012г. длъжностни лица на ****, /по настоящем
с ново наименование „****/, са извършили
техническа проверка на електромер, находящ се в обект с № ********** и клиентски № **********,
с адрес на потребление в ****, при което установили, че е налице
нерегламентирано свързване на абоната към електроразпределителната мрежа чрез
поставен мост - проводник 2,5мм², като по този начин преминаващата по него
електроенергия не се отчитала. Въз основа на съставения за проверката
констативен протокол на потребителя е начислена корекция за неотчетена потребена ел.енергия за периода 30.10.2011г. до
26.04.2012г. и е издадено дебитно известие/фактура № **********/ 27.04.2012г.,
в което цената на коригираното количество доставена ел.енергия за горепосочения
период е остойностена в общ размер от 1134,92 лева, която абоната **** бил
поканен да плати в срок до 28.05.2012г. На 20.04.2019г. ****, чрез пълномощника
си Петър Колев прехвърлил на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ****вземането си за сумата от 23,65 лв.,
представляваща 1/10-та от недлъжимо платената на 25.04.2012г. при първоначална липса
на основание част от посочено във фактура №**********/27.04.2012г. вземане на
обща стойност 1134,92лв., за
корекция на сметка за потребена електроенергия за
периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., по констативен протокол от
26.04.2012г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********, с
адрес на потребление в ****. На 22.04.2019г. „Е.П.“ АД е уведомен за
прехвърленото вземане с уведомление по имейл с електронен подпис в 11:20ч.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
По делото не е спорно, че цедента на ищецът е потребител на ел. енергия, както и че
имотът, където е монтирано процесното СТИ е бил
присъединен към ел. мрежа, поради което ищецът има задължението да заплаща
консумираната ел.енергия. Не се спори и относно влезлите в сила Общите условия
на ****” („****) и ****” („Е.П.” АД), както и че процесната
сума е начислена, като корекция на сметката на ищеца и е заплатена от цедента в полза на ответника.
За настоящия
казус освен посочените ОУ е меродавна също така правната уредба посочена в
Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр.107 от 9.12.2003
г.), Наредба № 6 от 9.06.2004г. за реда за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (обн. ДВ, бр.74 от 24.08.2004г.) и
Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ. бр. 38 от 2007г., отм. 12.11.2013г.), в редакциите
им към датата на извършената проверка, респ. съставена справка за корекция.
От
гореизброените нормативни актове, само ПИКЕЕ в член 45 ал.1 предвижда процедура
за отчитане на количеството електрическа енергия при установена грешка в измерването.
Към датата на приемане на въпросната норма извършено с Решение №П-1 от
10.04.2007г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е липсвала законоустановена делегация в тогавашната редакция на ЗЕ оправомощаваща ДКЕВР да създава такива правила за корекция
на сметки. От това следва, че възприетата процедура в чл. 45 от ПИКЕЕ/отм./ не
е била в съответствие с действалата към 10.04.2007г. материална норма на чл. 83
от ЗЕ, поради което съобразно чл. 15 ал. 3 от ЗНА тя е неприложима.
Действително след допълненията и измененията в нормите на чл. 83 ал. 1, чл.
98 ал. 2 и чл. 104а ал. 2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ (обн.
ДВ, бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012г.), е налице законоустановен
ред за приемане на процедура (правила) за установяване и заплащане на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и такива са
приети от ДКЕВР с Правила за измерване
на количеството електрическа енергия (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2013г.). За горецитираните норми от материалния закон обаче не е предвидено
обратно действие.
Предвид гореизложенотои
е ирелевантно обстоятелството за наличието на
установено нерегламентирано свързване на абоната към електроразпределителната
мрежа чрез поставен мост - проводник 2,5мм², като по този начин
преминаващата по него електроенергия не се отчитала.
По изложените съображения, съдът
намира, че ответникът не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие
на корекцията сума му се следва, в посоченият размер. Съобразно разпоредбата на
чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, дължи неговото
връщане. По делото не се оспорва факта на извършеното от **** плащане на сумата от 1134,92 лв. в следствие на приложената
корекционна процедура за начислена ел.енергия за
периода от 30.10.2011г. до 26.04.2012г., поради което ответника дължи връщането
й. Не се оспорва също така, че цедента по процесния договор ****
е наследник на лицето, платило сумата и квотата му от наследството.
По делото се оспорва валидността на сключения договор за цесия. С този
договор, уреден в чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото
на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности,
включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл. 99,
ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В случая, възражението на ответника за
недействителност на договора за цесия поради липса на предмет е неоснователно.
Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане, включително бъдещи и
неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на
свободата на договаряне. По аргумент от чл. 226 ГПК, договорът за цесия може да
има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо,
каквото е процесното. В този смисъл, вземането,
произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване, е годен предмет на
договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането
по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/ 79г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията.
От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото,
както и размера на сумата, идентичен на даденото. Поради изложеното, към датата
на прехвърляне на вземането, цедентът е имал
съществуващо вземане към ответника.
Неоснователно е и възражението за противоречие на договора за цесия със
закона. Прехвърлянето на вземане на части не е забранено от закона. В приетия
по делото договор за цесия, прехвърленото вземане, което преминава към новия
кредитор е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване
имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя
фактура. Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията
на ответника съобразно изискванията на чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Съобразно предвиденото
в чл. 99 ал. 4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от
11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. В случая това изискване следва
да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено с получаването на
преписа от исковата молба с приложения към нея договор за цесия. Длъжникът може
да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил
на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл Определение №987/
18.07.2011г. по гр.д. №867/ 2011г. на ВКС, IV г.о./.
При това положение следва да се
приеме, че ищецът е носител на процесното вземане,
произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника съобразно горните
мотиви.
Предвид изхода на спора,
разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното искане на ищеца за присъждане на разноски,
такива следва да му бъдат определени според представените доказателства в
размер на 360лв. за адвокатско възнаграждение и 25 лв. за държавна такса. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и по арг. от т. 12 на ТР
№ 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.,
ОСГТК, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното
производство разноски в общ размер на 25 лв. за държавна такса и 360лв. за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на „С.Б.“ ЕООД, ****със
седалище и адрес на управление *** съществува вземане срещу ответника „Е.П.”АД, ****със седалище и адрес на
управление *** за сумата от 23,65лева, придобита от ищеца с договор
за цесия от 20.04.2019г., между цедента **** /в
качеството му на наследник на ****/ и цесионера С.Б.“ ЕООД, ****, представляваща 1/10
идеална част от наследствена част на цедента от
частично платена сума в размер на 236,50лева за корекция на сметка без правно
основание, начислена с фактура №**********/27.04.2012г. цялата на стойност
1134,92лева, за периода от 30.10.2011г.до 26.04.2012г. за обект с аб. №********** и кл.№**********
с адрес на потребление ****, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3355/24.04.2019г. по ч.гр.д. №
6344/2019г. по описа на ВРС, 43 състав, на
основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
ОСЪЖДА ****” АД, ЕИК ****ДА ЗАПЛАТИ на „С.Б.” ЕООД, ЕИК ****сумата от 385 лева, представляваща
разноски в настоящото производство и сумата
от 385 лева, представляваща разноски, направени по ч.гр.д. № 6344/2019г. на
ВРС, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: