МОТИВИ по НОХД № 3729 по описа за 2017 год. на ВРС, тридесет
и седми наказателен състав.
Подсъдимата В.Л.В., ЕГН ********** е
предадена на съд по обвинение ЗА ТОВА, ЧЕ на 23.09.2016 г. в гр. Варна, отнела
чужди движими вещи – дамска чанта на стойност 41,40 лв., дамско портмоне на
стойност 80,75 лв. панталон на стойност 64,60 лева, тениска на стойност 22,50
лева и парична сума в размер на 400 лв., всички вещи на обща стойност 609,25
лева, от владението и собственост на Ф.А., без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои.
Престъпление по чл. 194 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура в с.з.
поддържа обвинението като доказано по несъмнен начин и предвид характера на
проведеното производство [Глава
27 НПК] пледира за индивидуализация на наказанието да бъде приложена
разпоредбата на чл.218б. от НК.
Пострадалата от престъплението Ф.М.А.,
редовно призована, не се явява в с.з.,
не предявява граждански иск против подсъдимата и не се конституира като частен
обвинител.
Подсъдимата се явява в с.з., признава се за
виновна, дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава
27 от НПК – "съкратено съдебно следствие пред първата инстанция".
Предвид това съдът, на основание чл.
372, ал.4, вр. с чл.
371, т.2 от НПК прие, че направеното в хода на съкратеното съдебно
следствие самопризнание на подсъдимата се подкрепя по несъмнен и категоричен
начин от всички годни доказателства събрани в ДП, поради което и обяви, ще
ползва същото при постановяване на присъдата без да бъдат събирани
доказателства, относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Защитникът на подсъдимата– адв.М.М.,
ВАК, също намира, че са налице всички предпоставки за приключване на делото по
реда на съкратеното съдебно следствие, пледира за налагане на наказание глоба.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, при отчитане изискванията, вписани в разпоредбата на чл.
373, ал.3 НПК, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата В.Л.В. през месец септември 2016
год. често посещавала –МБАЛ „Св.Анна“ – Варна, защото в болницата била приета
на лечение нейната баба. На 23.09.2016 год. подсъдимата около 11.30 – 11.45
часа се качила на третия етаж – служебни помещения за преобличане на персонала
от болницата да изпуши една цигара. Докато пушела се огледала дали в
помещението има видео камери. След като не забелязала такива решила да провери
съдържанието на едно от шкафчетата, в които персонала си държали личните вещи и
цивилни дрехи. В. забелязала, че вратата на шкафчето ползвано от пострадалата
св.А. се държи на „кукичка“ и напънала вратичката, която се отворила. Вътре
видяла, че има дамски дрехи, кожена дамска чанта синя на цвят. Всичко това тя
поставила в голяма непрозрачна найлонова торба. Подсъдимата решила да провери и
другите шкафчета, но те били заключени. В това време в помещението влязла св.Т.
Б., която заварила подсъдимата в близост до шкафа на пострадалата. Подсъдимата
заговорила св.Б., като и обяснила, че работи в здравното заведение, след което
седнала до нея и провела неангажиращ разговор с нея. След което подсъдимата
спокойно напуснала помещението и напуснала сградата на болничното заведение.Същият
ден пострадалата А. разбрала, че са и откраднати вещи от шкафа и сигнализирала
полицията по случая.
В хода на започналото ДП била назначена
оценъчна експертиза на отнетите вещи, заключението към която /л.37-38/ дало
обща стойност в размер на 609.25 лв. /шестстотин и девет лева и 25 ст. / – възстановена
до приключване на съдебното следствие в първостепенния съд.
Така възприетата фактическа обстановка се
доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в с.з.доказателства, посредством
приложените по ДП № 1276/2016 год. по описа на ІІ РУ при ОД МВР - Варна писмени
доказателствени средства, както и чрез показанията на св.Т. Б.н, пострадалата Ф.М.А.
и заключението на вещо лице Д.П. по изготвената оценителна експертиза,
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283
от НПК. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието
на подсъдимата в с.з., одобрено от съда по реда на чл.
372, ал.4, във вр. с чл.
371, т.2 от НПК.
При правния анализ на описаната фактическа
обстановка и събраните доказателства по нея, при отчитане на заложеното в чл.
373, ал.3 НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимата с действията си е осъществила основния състав на престъплението
кражба по чл.
194, ал.1 от НК, като е приел, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 194, ал.3 от НК.
Ето защо и с оглед на установената в хода на
съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка, и при отчитане на
заложеното в чл.
373, ал.3 от НПК съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението "кражба" по см. на НК, което води до ангажиране на
наказателната й отговорност. От установените в хода на съкратеното съдебно
следствие доказателства съдът направи правен извод, че доказаната по безспорен
начин кражба на вещи на обща стойност 609,25 лв. представлява
"маловажен случай", т.е. по-леко наказуемо престъпление по чл. 194, ал.3 от НК. Същата е в размер до 3 МРЗ
за страната, като вещите не са възстановени на пострадалата, което следва да се
отчете като единствено отегчаващо вината обстоятелство. От друга страна, от
легалната дефиниция за "малозначителност"
по чл.
93, т.9 НК и от указанията, дадени например в мотивите към р.№ 667/2003 г.
по н.д.№ 525/2003 г., І н.о. ВКС и р.№ 772//21.12.2004 г. по н.д.№ 370/2004 г.
ІІ н.о. също се налага подобен правен извод. Разбирането на ВКС е постоянно за
това, че "... По принцип дали случаят е маловажен е правен извод. Той
следва да се основава на всички обстоятелства относно престъплението при
съобразяване критериите, посочени в чл.
93, т. 9 от НК ....още един критерий за маловажния случай, утвърден от
съдебната практика, а именно, ... приетия ориентировъчен стойностен таван от
три минимални работни заплати...".
От субективна страна престъплението е
извършено виновно, под формата на пряк умисъл, обективиран
в конкретните действия на подсъдимата.
При индивидуализацията на наказанието, при
спазване на императивните изисквания на чл.
373, ал.2 от НПК.
В настоящият казус съдът прие, че наказанието
на подс.В. следва да се определи като отчете, че не
са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като в този контекст
отчете, че преквалификацията на деянието по чл. 194, ал.3 от НК съответства на по-ниската
степен на обществена опасност, отчетена по-горе в мотивите.
Предвидените
в чл. 194, ал.3 от НК наказания са алтернативни –
до 1 г. лишаване от свобода или пробация, или глоба от 100.00 /сто/ до 300.00
/триста/ лв., като в преценката си по чл. 57 от НК съдът прие, че най-подходящо ще бъде наказанието глоба в минималния
размер от 100.00 /сто/ лв. От друга страна съдът намира, че налагане на
наказания „пробация“ или ЛОС дори в минимален размер ще бъде прекалено тежка
форма на наказателна репресия, предвид отчетените по-горе смекчаващи вината
обстоятелства, при превес на които се индивидуализира наказанието.
Отчитайки всички относими обстоятелства съдът
прие, че целите на наказанието и най-вече тези за индивидуалната превенция биха
се постигнали и чрез налагане на най-лекото предвидено в НК наказание, а именно
глоба в размер на 100.00 /сто/ лв., като така определеното наказание ще бъде
адекватна санкция, напълно съответстваща на извършеното престъпление и оценката
за неговата обществена опасност.
Съдът се произнесе и по въпроса за
разноските, като осъди подсъдимата да заплати за разноски по делото сумата 50.60
лв. от ДП – в полза на ОД МВР - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: