Р Е Ш Е Н И Е
№3403/22.7.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна
22.07.2019г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно
заседание проведено на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л.
Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№10735/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата
молба ищецът „Б****“ ЕАД твърди, че
със Заповед №**** за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от 11.12.2017г. издадени от Районен съд гр.Варна по ч.гр.д.№**** ответника Л.С. е осъден да му заплати
главница, лихви и такси по Договор за кредит за текущо потребление от 08.10.2012г.
в общ размер на 24 114,11лв. ведно със законната лихва върху главницата по
договора за кредит считано от 07.12.2017г., както и разноски в общ размер на
532,28лв. Твърди, че е налице правен интерес от предявяване на иск за
установяване на вземанията на ищеца от ответника в качеството му на
кредитополучател по Договор за кредит за текущо потребление, тъй като заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Сочи също, че въз основа
на сключен между страните на 08.10.2012г. договор за кредит за текущо
потребление, банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер
на 32 100лв. с краен срок за издължаване 08.10.2022г., като всички
средства по отпуснатия кредит са усвоени от кредитополучателя на 08.10.2012г.
по посочената в договора за кредит негова разплащателна сметка. Твърди, че
кредитополучателя е получил и приел Общите условия на Б**** ЕАД, който са неразделна част от договора за
кредит. Твърди, че за ползване на заетите от банката средства, страните са се
договорили тяхното олихвяване с преференциален променлив лихвен процент в
размер на 9,95% годишно при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж
плюс, като при нарушаване на тези условия, кредитополучателя губи правото си да
ползва преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се
увеличава. Твърди, че по силата на чл.19.1 от Общите условия при забава на
плащането на месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в
договора за кредит, частта от вноската, представлява ща главница се олихвява с
договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, като надбавката не се прилага ако кредитополучателя погаси
дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната дата, при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва
над 90 дни, целия остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва
да се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта, а след предявяване на молбата за събиране на
вземането по съдебен ред, остатъка от кредита се олихвява със законната лихва
по чл.86 от ЗЗД. Твърди, че след усвояване на сумата, издължаването на вноските
е извършвано с закъснение до 25.04.2017г., когато е постъпила по
разплащателната сметка сума в размер на 151,81лв. и е погасена частично вноска
с падеж 25.03.2017г.-редовна лихва в размер на 155,85лв. и санкционираща лихва
в размер на 1,96лв. Твърди, че на датите от 25.03.2017г. до 25.08.2017г. и след
това до 12.09.2017г., кредитополучателя не е заплатил дължимите погасителни
вноски, като банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е обективирала едностранното си волеизявление до задълженото
лице в Уведомление изх.№ ****връчено на кредитополучателя на 31.10.2017г. чрез нотариус. В случай на преценка за
нередовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищеца
твърди, че предсрочната изискуемост на цялото вземане настъпва с връчване на
исковата молба на ответника, като отправя изявление до кредитополучателя, че
банката счита целия непогасен остатък от задължението за предсрочно изискуем,
считано от датата на получаване на препис от исковата молба и кани ответника да
заплати предсрочно всички дължими суми по договора за кредит. Предявява искане,
съдът да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че
ответника Л.С.С. дължи на ищеца „Б****“ ЕАД, по договор за кредит за текущо
потребление главница в размер на 21 622,99лв., договорна лихва в размер на
2 297,01лв. представляваща сбор от начислена и непогасена лихва за периода
от 25.02.2017г. -07.12.2017г. вкл., лихва за забава в размер на 74,11лв.
начислена за периода от 25.03.2017г. до 07.12.2017г. вкл., вземане за дължими
такси и разноски в размер на 120лв.,
ведно със законна лихва върху главницата считано от 07.12.2017г. до
окончателното изплащане. В условията на евентуалност моли да се осъди ответника
Л.С.С. да заплати на „Б********“ ЕАД, по договор за кредит за текущо
потребление главница в размер на 21 622,99лв., договорна лихва в размер на
2 297,01лв. представляваща сбор от начислена и непогасена лихва за периода
от 25.02.2017г. -07.12.2017г. вкл., лихва за
забава в размер на 74,11лв. начислена за периода от 25.03.2017г. до
07.12.2017г. вкл., вземане за дължими такси и разноски в размер на 120лв., ведно със законна лихва
върху главницата считано от 07.12.2017г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника, чрез назначения му особен представител е подал
писмен отговор на исковата молба, с който счита, че предявените искове са
допустими, но неоснователни.
Възразява, че представените от ищеца доказателства не доказват твърдението, че
предоставената сума е предадена на кредитополучателя. Възразява, че е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, като твърди, че волеизявлението на банката
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита не е достигнало до длъжника,
както и не са положени достатъчно усилия за уведомяване му. Възразява, че
клаузите на чл.8 от договора и на чл.19.1 от ОУ предвиждащи удвояване на
стойността на договорната лихва не са породили действие, тъй като приложение
№2, не носи подписа и на двете страни,
поради което не е постигнато съгласие за обвързването им от тези уговорки,
както и в исковата молба не е конкретизирано коя от изброените в приложението
хипотези и условия е нарушена. Счита, че при липса на валидно допълнително
споразумение предадената на кредитополучателя сума следва да се олихвява по
стандартния годишен процент 9,95%. Възразява, че не е налице основание да се
претендира от ищеца едновременно възнаградителна
лихва и санкционна надбавка, както и че претенцията на ищеца за заплащане на
увеличен размер на лихвата са неоснователни, тъй като не е изпълнено
задължението на кредитодателя да изготви и представи
на кредитополучателя актуализиран погасителен план. Възразява, че липсват
представени доказателства за
установяване на размера на претендираната такса по
т.11, като счита че ако се касае за предварително установена такса, то
съответната клауза е нищожна поради противоречие със закона. Счита, че
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост в исковата молба не може да
породи целения правно значим ефект, когато в производството участва особен
представител. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът приема, че
предявеният иск намира правното
си основание в чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, а евентуалния в чл.430 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД.
Съдът след преценка на направените от страните изявления и
събраните по делото доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема
за установено от фактическа и правна страна по предявения иск следното:
По делото е приложено ч.гр.д.№***** на РС В****, в рамките на което ответника е осъдена да
заплати на ищеца сумите от 21 622.99лв. главница, 2 297.01лв.
договорна лихва за времето от 25.02.2017г. до 7.12.2017г., 74.11лв. лихвена
надбавка за забава за времето от 25.03.2017г. до 7.12.2017г., 120лв.
такси.
Ищецът е представил копие от договор за кредит за текущо
потребление от 8.10.2012г., като същият не е оспорен от ответника при което за
настоящия състав съществува задължението да обследва и прецени същия за
редовност от външна страна. При запознаване с договора се установява, че страни
по него са страните в настоящото дело, като ищцовото
дружество се явява кредитор за сумата от 32 100лв. предоставена на ответника в
качеството и на кредитополучател, уговорена е възнаградителна
лихва под формата на посочен процент и е изготвен погасителен план съгласно
който кредитът е следвало да бъде изплатен на 120 вноски считано от датата на
усвояването му. Договорът и погасителния план са двустранно подписани, а освен
това по делото от страна на ищеца е представено и копие от общите му условия
също подписани от ответника. Идентичността на подписа на ответника се
установява безпроблемно по сравнителен метод което с оглед високата прилика на
подписите положени за нея и сложността на същите оборва възражението на
особеният й представител, че общите условия на се подписани от ответника.
Последните в чл.19, ал.2 съдържат уговорката, че при допусната забава в
плащанията над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.
Липсва изрична уговорка за начина по който се свежда до знанието на длъжника
предсрочната изискуемост поради което следва да се приеме, че това става по
общите правила за това, а именно чрез уведомяване в същата форма в която е
сключен и самия договор-писмена. Ищеца за доказване на твърдението си, че е
уведомил ответника за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем е
представил нотариална покана до длъжницата с вписано изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, за която нотариусът е приел, че не е връчена
макар да са били на лице условията за прилагане на чл.47, ал.1 от ГПК.
Посоченото писмо не съдържа изрично упоменати суми, но съдът приема, че това не
е порок които да влияе на настъпването на факта на предсрочна изискуемост.
За доказване
конкретните размери на задължението на ответника по искане на ищеца е допусната
ССчЕ чието заключение е прието от съда като обективно
и компетентно дадено и съгласно което ответника е преустановила плащанията по
кредита на 25.03.2017г.
От друга страна от представената нот.покана
с която се уведомява длъжника, че кредита се обявява за предсрочно изискуем се
установява, че ответника е търсена на постоянния си адрес идентичен с посочения
в договора за кредит и с установения при справката с НБДН при провеждане на
заповедното производство, но не е открита при нито едно от трите посещения на
адреса. При това положение нотариусът е следвало да приеме, че са на лице предпоставки да се
приеме, че поканата за обявяване на предсрочната изискуемост е връчена редовно
по смисъла на чл.47 от ГПК, като по този начин е настъпил ефекта на предсрочна
изискуемост на задължението.
От друга
страна вещото лице в цитираната по-горе експертиза е посочило, че дължимите се
суми са 21 568.69лв. главница, 2 351.06лв. договорна лихва, 74.36лв.
надбавка и 120лв. такса, като посочените суми обуславят извода за частична
основателност на претенцията за главница до посочения от вещото лице размер от
21 568.69лв., като за разликата до търсените 21 622.99лв., тази
претенция следва да се отхвърли; претенцията за договорна лихва следва да се
уважи изцяло в размера от 2 297.01лв., както и претенцията за надбавка за
забава за сумата от 74.11лв. и за 120лв. такси.
Що се отнася до разликата от 54.30лв. за
главница то предвид отхвърления установителен иск за
нея следва да се разгледа предявения осъдителен, който също следва да бъде
отхвърлен, тъй като размера на дължимата се главница е установен като по-малък
от вещото лице в приетата ССчЕ.
Предвид степента на уважаване на
претенциите ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените по
делата разноски възлизащи съответно на 1 249.57лв. разноски по заповедното
производство и 1 679.21лв. разноски в исковото производство.
Ето защо, съдът
Р Е
Ш И
ПРИЕМА за установено в отношенията между ищеца „Б**** със седалище и адрес на управление *** и
ответника Л.С.С. ЕГН********** ***, че последната
дължи на търговското дружество сумите от:
21 568.69лв. главница по договор за кредит за текущо
потребление от 8.10.2012г., договорна лихва в размер на 2 297,01лв.
представляваща сбор от начислена и непогасена лихва за периода от 25.02.2017г.
-07.12.2017г. вкл., лихва за забава в
размер на 74,11лв. начислена за периода от 25.03.2017г. до 07.12.2017г. вкл.,
вземане за дължими такси и разноски в
размер на 120лв., ведно със законна лихва върху главницата считано от
07.12.2017г. до окончателното изплащане на същата присъдени по ч.гр.д.№**** на ВРС, 26 състав, на осн.
чл.422, от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б**** със седалище и адрес на управление *** срещу
ответника Л.С.С. ЕГН********** *** в условията на
евентуалност осъдителен иск за заплащане на сумата от 54.30лв. главница по договор
за кредит за текущо потребление от 8.10.2012г. представляваща разлика между
приетото за установено задължение и размера на предявената установителна
претенция за установяване дължимостта му.
ОСЪЖДА Л.С.С. ЕГН**********
*** да заплати в „Б*****
със седалище и адрес на управление *** разноски в размер на сумите от
1 249.57лв. разноски по заповедното производство и 1 679.21лв.
разноски в исковото производство, на осн. чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: