Р Е Ш
Е Н И Е № 69
16.02.2018г., гр.Исперих
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - ИСПЕРИХ
На
двадесет и втори ноември през 2017 година,
в
публично заседание, в състав:
Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА
Секретар:
Детелина Витанова,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 489 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.87 ал.3 от ЗЗД, във вр.
с чл.238 от ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба вх.№
2326/19.06.2017г. от М.Н.С., ЕГН: **********,***, чрез процесуален представител
адв.С.Д. ***, срещу Ц.Ц.И., ЕГН: **********,***, Й.И.Й., ЕГН: ********** *** и Гергана - К.И.Й.,
ЕГН: **********,***, като моли съда да постанови решение, с което да бъде
развален сключения между ищцата и по силата на наследстевно правоприемство –
тримата ответници, договор за прехвърляне на недвижими имот, съставляващ : „3/4
идеални части от Поземлен имот, отреден за жилищно застрояване, находящ се в
чертите на гр.Исперих, общ.Исперих, обл.Разград, ул.Димитър Полянов“ №43,
съставляващ имот УПИ №ХХ, попадащ в квартал 121, образуван от имот №1885, с
площ 858кв.м., ведно с ¾ ид.ч. от застроените в имота масивна жилищна
едноетажна сграда и второстепенна масивна едноетажна сграда, при съседи: УПИ I от кв.121,
улица, УПИ XIX от кв.121 и УПИ II от кв.121 по ЗРП на гр.Исперих“, срещу поетото от
техния наследодател задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален
акт №124, том I, н.дело №194 от 1992г. по описа
на ИРС, поради виновно неизпълнение от тяхна страна, както и да бъде върнат
имота в патримониума на ищцата.
Твърди, че на 27.05.1992г. сключила със сина си Илия Й.И.
договор за издръжка и гледане, с който му прехвърлила своите 3/4 ид.ч. от
описания по-горе имот. По същото време Илия И. бил в сключен брак с ответницата
Ц.И., поради което прехвърления имот се явявал СИО, макар двамата съпрузи да
били във фактическа раздяла. Синът й Илия И. починал на 12.01.2008г. Заявява,
че след смъртта на сина й, неговите наследници не полагали необходимите грижи
за нея. Тя била на 84г., нуждаела се от помощ, а никой не живеел при нея.
Единствено другият й син, който живеел в гр.Разград, полагал грижи за нея. С
първата ответница не се разбирали, а двамата й внуци живеели в отдалечени места
и се намирали във фактическа невъзможност да се грижат за нея. Налице било
пълно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответниците, а и те
не били поискали до момента трансформиране на гледането и издръжката в паричен
еквивалент, с което обосновава правния си интерес да иска разваляне на
договора.
Исковата молба при посочените по-горе обстоятелства и с
оглед направеното искане има своето правно основание в разпоредбата на чл.87,
ал.3 от ЗЗД - предявен конститутивен иск за разваляне на двустранен договор,
уважаването на който възстановява правното положение на страните отпреди
сключването на договора – прехвърлителят - ищец цели връщане собствеността върху
недвижимия имот до размера на своята част, поради неизпълнение насрещното
задължение на приобретателя -ответник за предоставяне на дължимите грижи и
издръжка.
В съдебно заседание повереникът на ищцата адв.С.Д. ***
поддържа исковата молба и излага подробни съображения в приложената писмена
защита.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на
чл.131 от ГПК, ответниците, представя такъв като считат иска за допустим, но
неоснователен. Оспорват изцяло същия, както и всички твърдени от ищцата
обстоятелства в исковата молба. Заявяват, че не са се отказвали от задълженията
си по алиаторния договор, но твърдят, че ищцата е тази която с поведението си
създава пречки и трудности за нормалното изпълнение на задълженията към нея. На
първо място тя не допускала ответниците до имота, тъй като била сменила всички
ключалки на къщата. Освен това непрекъснато се криела и избягвала контакти с
ответниците. Не отговаряли на истината и твърденията на ищцата, че ответниците
се били поставили в обективна невъзможност за предоставяне на дължимите грижи,
поради това, че не живеели в същото населено място. Първата ответница живеела в
гр.Разград, но на нея не й се осигурявал достъп до имота. Освен това, считат,
че обстоятелството, че не живеели заедно с ищцата не ги правело неизправна
страна по договора, тъй като фактическия състав на поетите задължения за
гледане и издръжка не включвал непременно съвместно съжителство.
В съдебно заседание ответниците се явяват лично и с
адв.М.М. ***, който поддържа писмения отговор и излага подробни съображения в
приложеното писмено становище.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното:
На 27.05.1992г. между ищцата и нейния син Илия Й.И. бил е
сключен договор за прехвърляне на3/4 ид.ч. от процесния недвижим имот срещу
издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №124, том I, дело 194 от 1992г. на Назми Мустафа – Исперихски
районен съдия. В договора изрично е било уговорено между страните, че срещу
прехвърлянето на имота ответникът поема цялостната издръжка и гледане на
прехвърлителката до края на живота й. Към момента на сключване на договора Илия
И. бил в законно сключен граждански брак с първата ответница Ц.И., макар и
двамата да били във фактическа раздяла. От съвместното си съжителство Илия И. и
Ц.И. имали родени две деца – ответниците Й.Й. и Гергана – К.Й..
След сключването на договора, приобретателят Илия И.
изпълнявал задълженията по същия, които бил поел към своята майка.
Междувременно след раздялата с първата ответница, тя се преместила да живее в
гр.Разград, заедно с дъщеря им Гергана – К.Й., а синът им Й.Й. останал още
няколко години при баща си, след което заминал за гр.Пловдив, където живеел и
до настоящия момент. В последствие ответницата Гергана – К.Й. ***.
На 12.01.2008г. приобретателят Илия И. починал. След
смъртта му ответницата Ц.И. не била идвала в дома на ищцата, а Гергана – К.Й. и
Й.Й. периодично посещавали баба си. Макар и на възраст над 80г. ищцата се
движела и можела да извършва по-лека домакинска работа. Основно за нея започнал
да се грижи другия й син – св.Никола И., който идвал периодично всяка седмица,
чистел, перял, готвел, купувал й лекарства, водел я на медицински прегледи.
От представените писмени доказателства – удостоверение
от НОИ, е видно, че ищцата получава пенсия в размер на 281.65лв.
В хода на производството ищцата е направила съдебни и
деловодни разноски в размер на 76.95лв. за държавна такса.
Въз основа на
така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск има своето правно основание в разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД
- предявен конститутивен иск за разваляне на двустранен договор, уважаването на
който възстановява правното положение на страните отпреди сключването на
договора – прехвърлителят-ищец цели връщане собствеността върху недвижимия имот
до размера на своята част, поради неизпълнение насрещното задължение на ответниците
– наследници на приобретателя, за предоставяне на дължимите грижи и издръжка.
За уважаването на предявения иск е необходимо да се докаже наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните за собствеността на процесния недвижим имот срещу
насрещното задължение на приобретателя за гледане и издръжка на прехвърлителя,
необходимостта от полагане на ежедневни обичайни грижи за прехвърлителя, както
и неизпълнение на договора от страна на ответниците, което неизпълнение следва
да е значително.
Разгледан по същество искът е основателен.
Безспорно по делото се установи, че между ищцата и
нейния син Илия И. е бил сключен договор за прехвърляне на ¾ ид.ч. от
процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
представения по делото НА. В резултат на тази сделка, собствеността върху
придобитите идеални части от имота са станали СИО между Илия И. и ответницата Ц.И.
по силата на закона /чл. 19 ал. 1 СК 1985г/. До смъртта на Илия И. задълженията
на приобретателите по договора са били изпълнявани – обстоятелство, по което
страните не спорят, а и се установява от събраните в хода на съдебното дирене гласни
доказателства. Илия И. е живеел при майка си и е полагал необходимите грижи и
издръжка. Спорният момент в настоящото производство е дали и доколко
ответниците, като наследници на Илия И., са продължили да изпълняват
задълженията си по договора за издръжка и гледане на ищцата. По делото се
събраха две групи свидетелски показания в тази насока. Според показанията на
свидетелите на ищцата – свд.Николай И. и св.Петко Кисьов, след смъртта на Илия И.
ищцата е възрастна жена, над 80г., имала здравословни проблеми – високо кръвно
и болно сърце и се нуждаела от помощ и грижи в ежедневието. Тези грижи под
формата на поддържане на домакинството, закупуване на храна, лекарства, дърва
за огрев, водене на медицински преглед и др., се осигурявали от св.Николай И. –
син на ищцата. Ответницата Ц.И. не била стъпвала в дома на ищцата след смъртта
на Илия И. и едва след завеждане на исковата молба отишла и поискала да си
вземе някои вещи. Другите двама ответници посещавали понякога ищцата – Гергана
– К.Й. сравнително рядко, а Й.Й. по – често, като отсядал при баба, когато
идвал в гр.Исперих. Ответникът Й. поддържал добри отношения и със св.Н.И. –
негов чичо, но това било до подаване на исковата молба. След като било
образувано делото внуците спрели да се обаждат на баба си.
Според показанията на свидетелите на ответниците –
св.Васил Василев и св.Нилюфер Яхова, Гергана – К.Й. и Й.Й. ***, а Ц.И. ***. От
двамата внуци Й.Й. бил този, който идвал по-често в гр.Исперих и отсядал при
баба си, но за последно е бил при нея преди завеждане на делото. Колкото до
Гергана – К.Й. тя не отсядала при баба си, когато идвала в гр.Исперих, но се
срещала с нея. Едва през последната година ищцата започнала да избягва внуците
си и не ги била допускала в къщата.
От така изложеното от свидетелите за съда се налага
извода, че след смъртта на Илия И. ответниците не са изпълнявали задълженията
по алеаторния договор да престират грижи и издръжка за ищцата. Категорично се
установи, че ответницата Ц.И. не е поддържала контакти с ищцата още докато е
бил жив съпруга й Илия И., а след смъртта му не е предлагала нито грижи, нито
издръжка в натура или пари за свекърва си. Представената от нея по делото жалба
до РП – Исперих обективира предприети от ответницата действия да прибере вещи,
представляващи СИО, от процесния имот след подаване на исковата молба, но не и
действия по изпълнение или опит за изпълнение на поетите задължения за издръжка
и гледане на ищцата. Колкото до действията на другите двама ответници – внуци
на ищцата, обстоятелството, че двамата са посещавали 1- 2 пъти в годината баба
си за няколко дена по никакъв начин не доказва, че те са полагали грижи за нея
или че са й давали издръжка. Още повече, че за ответницата Гергана – К.Й. се
установи, че същата дори не е отсядала в дома на баба си при посещенията й в
гр.Исперих, а при приятелката си – св.Н.Яхова. Действително задължението за
издръжка и гледане е единно и неделимо и за да бъде изпълнено не е необходимо
всеки един от приобретателите, респективно техните наследници, да полагат
еднакви по обем грижи и издръжка за прехвърлителя. Достатъчно е то да е изпълнявано
в пълен обем дори и само от един от приобретателите. В случая обаче по делото
не се събраха доказателства, че който и да е от тримата ответници е полагал
грижи и е осигурявал издръжка за ищцата след смъртта на Илия И.. Напротив –
събраха се гласни доказателства, че това е правил именно св.Н.И.. Ответниците
възразяват срещу кредитирането на неговите показания, тъй като той бил близък
родственик на ищцата и освен това бил пряко заинтересован от изхода на делото.
Съдът не споделя това възражение, тъй като действително свидетелят е син на
ищцата и това обстоятелство би могло да повлияе върху обективността на неговите
показания. Същевременно изложените от него факти и обстоятелства се
потвърждават както от показанията на св.П.Кисьов, така и от показанията на
св.Василев и св.Яхова. Св.П.Кисьов посочва, че именно св.И. е този, който
полага грижи за майка си след смъртта на син й Илия И. и същевременно
потвърждава и казаното от другите двама свидетели – че ответниците Г.Й. и Й.Й. ***
и на практика са посещавали баба си много рядко. Нито един от свидетелите на
ответниците не посочва дали и по какъв начин внуците са се грижили за ищцата.
Поради изложеното съдът кредитира изцяло показанията на св.Н.И..
Колкото до възражението на ответниците, направено в
писмените бележки, че тъй като св.Н.И. се бил отказал от наследството на баща
си и в случай на разваляне на процесния договор за него съществувала възможност
да придобиел по-голямата част от наследствения имот, следва да се отбележи
следното: Това възражение е направено за първи път в писмените бележки и в тази
насока по делото липсват каквито и да било доказателства. Но дори и това да е
действително така, то не променя обстоятелство, че ответниците не са полагали необходимите
грижи и издръжка за ищцата след смъртта на наследодателя си. А ответницата
определено е имала нужда от престирането на такива грижи в ежедневието си,
както с оглед на напредналата си възраст, така и предвид обстоятелството, че
имала здравословни проблеми и живеела сама. Необходимостта от издръжка е
обусловена и от сравнително ниските доходи на ищцата – пенсия в размер на
280лв. месечно, които са крайно недостатъчни за задоволяване на нуждите от
храна, разходи за сметки, облекло и лекарства.
Ответниците са направили възражение, че ищцата била
ограничила достъпа им до процесния имот и по този начин била нарушила
договорните си задължения да оказва съдействие за изпълнение на задълженията на
ответниците, като създала трайна обективна невъзможност за изпълнението на тези
задължения. В подкрепа на тези си
твърдения сочат показанията на свидетелите В.Василев и Н.Яхова, а също и
показанията на свидетелите Н.И. и П.Кисьов. Действително всички свидетели
потвърждават, че ищцата в последно време отбягвала ответниците и не ги
допускала в дома си, но са категорични, че това е станало през последната
година. Нито един от свидетелите не заявява, че ищцата е възпрепятствала
достъпа на ответниците до дома си веднага след смъртта на Илия И. и че е
отбягвала контакти с тях. Напротив, дори свидетелите В.Василев и Н.Яхова
посочват, че внуците, макар и рядко са идвали в гр.Исперих и са ходели да видят
баба си, дори Й.Й. отсядал при нея. За ответницата Г.Й. така и не се изясни по
делото поради какви причини не е отсядала в дома на баба си. За Ц.И. всички
свидетели са категорични, че след фактическата раздяла със съпруга й, тя не е
посещавала дома на ищцата.
С оглед на така събраните доказателства за съда се
налага извода, че с поведението си ищцата не е поставила ответниците в
обективна невъзможност да изпълняват задълженията си по договора. Дори обаче да
се приеме, че това тя е сторила през последната една година и действително е
отбягвала контакт с тях и не ги е допуснала в жилището си, т.е. неоснователно
отказва да приеме издръжка и грижа в натура и по този начин се поставя в
забава, законът дава възможност на длъжниците – ответници задължението за
издръжка да се трансформира и да се изпълнява в пари, а задължението за
полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника /чл.97 ЗЗД/. Според трайната съдебна практика
ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на
задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в
пари, без да чака решение за трансформация. Неприемането, съответно
неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от
задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според
обстоятелствата - в натура или в пари. Ако се приеме, че до предявяването на
иска за разваляне на договора е било налице неизпълнение от страна на
длъжниците, но това неизпълнение не е било виновно поради поведението на
кредитора – ищец, с предявяването на иска длъжниците са поставени в забава. От
този момент на тяхно разположение е възможността да предложат изпълнение в
течение на процеса и да поискат от съда, съгласно чл. 87, ал. 3, изр. 2 ЗЗД, да им
определи според обстоятелствата срок за това, като трансформира цялото
неизпълнено в натура задължение за минало време - в парично. Същевременно
нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане
неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за
издръжка /Виж Решение № 238 от 26.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1368/2015 г.,
III г. о., ГК, Решение № 494 от 16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 642/2011 г.,
IV г. о., ГК и др./.
В настоящия случай ответниците по делото не се събраха
доказателства ответниците да са предприели действия за осигуряване на издръжка
за ищцата в пари, след като тя им е отказала достъп до дома си и до нея самата.
Не са поискали и трансформация на задължението им за издръжка в пари след
завеждане на исковата молба. При това положение се налага извода, че именно
ответниците са неизправната страна по процесния договор – те виновно не са
изпълнявали задълженията си за издръжка и гледане на ищцата и не са предприели
каквито и да било действия за трансформиране на тези си задължения, поради
което и искът на ищцата за разваляне на договора се явява основателен и
доказан.
Следва да се постанови решение, с
което да се развали сключения между ищцата и ответниците /по силата на
наследствено правоприемство/ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане.
При горния изход на делото ответниците
дължат направените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски, съразмерно
на уважената част от иска /чл.78, ал.1 от ГПК/, но тъй като същата не е направила
искане в такъв смисъл, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД сключения между М.Н.С.,
ЕГН: **********,*** от една страна и Ц.Ц.И., ЕГН: **********,***, Й.И.Й., ЕГН: ********** *** и Гергана - К.И.Й.,
ЕГН: **********,***, договор от 27.05.1992г., обективиран в Нотариален акт
№124, том I, н.дело №194 от 1992г. по описа
на ИРС, за прехвърляне на недвижими имот, съставляващ : „3/4 идеални части от Поземлен имот, отреден за жилищно застрояване,
находящ се в чертите на гр.Исперих, общ.Исперих, обл.Разград, ул.Димитър
Полянов“ №43, съставляващ имот УПИ №ХХ, попадащ в квартал 121, образуван от
имот №1885, с площ 858кв.м., ведно с ¾ ид.ч. от застроените в имота
масивна жилищна едноетажна сграда и второстепенна масивна едноетажна сграда,
при съседи: УПИ I от кв.121, улица, УПИ XIX от кв.121 и УПИ II от кв.121 по
ЗРП на гр.Исперих“, срещу поетото от
техния наследодател задължение за гледане и издръжка, поради виновно
неизпълнение от тяхна страна.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен
съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: